Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 31.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на
седемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар ВилЯ.Цачева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 2831 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 и ал. 2 КТ.
Ищцата основава
исковите си претенции на твърдения, че по силата на трудов договор № 610/02.11.2015г. е
заемала длъжността „инспектор, административно обслужване на студенти” при
ответника и че със заповед № 237/07.08.2018г. на Ректора на ВТУ й е наложено
дисци*инарно наказание „уволнение” на основание чл. 188 т.3 вр. чл. 190 ал. 1
т. 3 и т. 7 вр. чл. 187 ал. 1 т. 3 и т. 10 КТ, с което трудовото й
правоотношение е прекратено. Ищцата счита уволнението си за незаконосъобразно,
тъй като не е извършила нарушения на трудовата дисци*ина и смята, че в
заповедта за прекратяване на трудовия й договор те не са описани със своите
обективни и субективни признаци. В тази връзка изтъква, че не е посочена
конкретна датата на извършване на нарушенията, нито е конкретизирана формата на
вината. Свърза непосочването на дата с невъзможността да се прецени дали са
спазени сроковете по чл. 194 КТ. Оспорва да има контролни или санкционни правомощия,
чрез които да принуждава изпитващите да нанасят оценки в главните книги или да
определя реда и начина за това. Твърди, че проф. ***, поради отсъствието му
извън страната, е упълномощил гл.ас. Я.Д. да нанася оценки в тези книги, за което
бил предварително уведомен декана на Педагогическия факултет. Посочва, че в
трудовата й функция липсва задължение да поддържа необходимата документация за
магистърската програма „Естетика на училищната среда”. Изрично оспорва да е
извършено описаното в пункт втори от заповедта за уволнение нарушение, като
излага, че всички лица допуснати до държавен изпит и ди*омиране са с успешно
положени семестриални изпити. Смята, че дори да са извършени нарушения на
трудовата дисци*ина не са спазени критериите на чл. 189 КТ, поради което
наложеното наказание е несъразмерно тежко. Сочи, че в резултат на уволнението е
останала без работа, поради което иска от съда да признае същото за незаконно и
да го отмени, да я възстанови на предишната й работа и да осъди ответника да й
за*ати сумата от 1405, 13 лв. /намален размер на иска по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/, представляваща обезщетение за оставане без работа респ. при започване на по
– ниско *атена работа за период от шест месеца /08.08.2018г. – 07.02.2019г./,
ведно със законната лихва върху нея. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че ищцата е
заемала твърд*та от нея длъжност. Изтъква, че съгласно длъжностна й характеристика
ищцата е имала задължения да води главните книги по специалности на студенти в
„ОКС”, да отговаря за точното отразяване на данните в тях, както и да следи
преподавателите своевременно да нанасят оценките от проведените изпити.
Ответникът отрича преките ръководители на ищцата да са били уведомени, че има
ненасени оценки и че друго лице е имло претенции да нанася оценките на проф. ***. Признава, че на 21.03.2017г. е постъпило твърдяното от
ищцата заявление от проф. ***, но смята, че ищцата не е била запозната с него. Посочва, че нарушенията на
трудовата дисци*ина са извършени през м. юни и юли 2018г. и че осигуряването на
възможност на гл. ас. * Д. да нанася оценки от името на друг преподавател
представлява нарушение чл. 18 ал. 4 от Правилника за структурата и
организацията на учебния процес, който изисква нанасянето на оценки да са
извършва от изпитващите в 3 – дневен срок от провеждане на изпита. Ответникът
посочва, че при издаване на уволнителната заповед са спазени изискванията на
чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, поради което моли за потвърждаването й.
Съдът, като е предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и от представеното с исковата
молба допълнително споразумение № 326/07.11.2017г. към трудов договор №
610/02.11.2016г. се установява, че към релевантния за спора период /м.юни – м.
юли 2018г./ ищцата е работила при ответника на длъжността „инспектор, административно
обслужване на студенти”, с място на работа: Ректорат – Университетски център за
административно обслужване на студентите /УЦАОС/ и с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 635 лв. Според длъжностната характеристика на
ищцата, връчена й на 10.11.2017г. /листи 28-30/, същата е подчинена пряко на
директора на УЦАОС, но при изпълнение на длъжността си осъществява
организационни връзки и взаимоотношения с останалите звена на университета,
включително декани и зам. декани на факултетите. Според длъжностната
характеристика основните трудови задължения на работника са да води ел. досиета
на студентите и главната книга по специалности, да следи преподавателите
своевременно да внасят оценките от семестриалните и държавните изпити в
главната книга, като отговаря за точното отразяване на необходимите данни в
нея. Със заповед № ФД-05-607-ПФ/21.12.2017г. на декана на Педагогическия
факултет на ищцата е наредено да поддържа необходимата документация за подробно
изброените в заповедта бакалавърски и магистърски програми. На същата, със
заповед № 237/07.08.2018г. на ректора на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий,” на
основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 КТ и чл. 187 ал. 1 т.
3, т. 7 и т. 10 КТ, е наложено наказание "дисци*инарно уволнение". В
заповедта като фактическо основание за уволнението е посочено, че на
10.08.2018г. ищцата е допуснала нанасяне на оценки в съответните главни книги,
не от титуляра на дисци*ините /подробни описани в заповедта/ проф. ***, а от
друго лице, което представлява нарушение на чл. 18 ал. 4 от ПСОУППЗС, както и
че през м. юни 2018г. е допуснала до явяване на държавен изпит и ди*омиране на
студенти от магистърски програми /изброени в заповедта/, без да е изпълнила
процедурата „потвърждаване на оценките” и без оценките по тези дисци*ини да са
нанесени в главната книга от проф. ***. Заповедта за уволнение е връчена на
лично на ищцата на 08.08.2018г.
От заявление с вх. № 46 – ПФ/21.03.2017г. се
установява, че проф. *. *** е уведомил декана на Педагогическия факултет, че
поради дългосрочното му отсъствие извън страната е упълномощил свид. Я. Д. да
нанася по негово указание и с неговия подпис - печат оценките от изпитите на
съответните студенти в главната книга. Върху това заявление е поставена резолюция
от декана на факултета – „Не възразявам”. От заповед № 1527/16.10.2017г. е
видно, че горепосоченият преподавател в бил в не*атен отпуск за времето от
16.10.2017г. до 13.07.2018г.
В дадените от ищцата обяснения по реда на чл. 193 ГПК
от 17.07.2018г. /лист 21/ се съдържа извънсъдебно признание, че към
10.07.2018г. в главната книга е имало ненанесени оценки от проф. *. *** и че на
същия ден тези оценки са нанесени от свид. Я. Д..
От показанията на последната се установява, че тя
многократно е нанасяла в главната книга оценки от името на проф. *. ***, за
което била упълномощена от него. Последният й изпращал оценките по ел. поща и
тя ги нанасяла с неговия подпис – печат. Ищцата знаела за това упълномощаване и
й давала главната книга, за да нанася оценките. За магистърската програма
„Управление на образованието” отговарял друг служител, а не ищцата.
От показанията на свид. Б. се установява, че прекият
ръководител на ищцата извършил проверка на водените от нея главни книги, при
която констатирал, че по посочените в заповедта за уволнение дисци*ини оценките
са съществували в ел. система, но не са били нанесени в главната книга. Първото
нарушение на ищцата е, че е допуснало нанасянето на оценките да се извърши от
свид. Д., за което не уведомила нито свидетеля, нито прекия си ръководител.
Другото нарушение на ищцата е, че по този начин е допуснала до държавен изпит
студенти без да имат оценки в главната книга. Свидетелят изрично подчертава, че
ищцата е наказана, не защото се е забавила с нанасянето на оценките в главната
книга, а че не е издирила титуляра на дисци*ината да нанесе оценките и че в
случая те са нанесени от друго лице без съответния протокол т.е. те не са потвърдени
от проф. *. ***. Свидетелят посочва, че деканът на Педагогическия факултет не е
може да отправя заповеди на ищцата, тъй като тя не му е подчинена и че проф. *.
*** няма право да изпитва студенти, докато е в отпуск.
По делото не е спорно, а и от представения препис –
извлечение от трудовата книжка на ищцата се установява, че за периода от
08.08.2018г. до 14.10.2018г. същата не е полагала труд по трудово
правоотношение. От представения трудов договор № 117/11.10.2018г. и извършената
от съда констатация на трудовата книжка на ищцата се установява, че считано от
15.10.2018г. тя работи при друг работодател с основно месечно възнаграждение в
размер на 623, 15 лв.
От заключението на изслушаната по делото СИЕ се
установява, че брутния размер на трудовото възнаграждение на ищцата за м. юли
2018г., който е месеца предхождащ уволнението, е 601, 17 лв. Във връзка с
постъпването на ищцата на друга работа е изслушана допълнителна СИЕ за
установяване разликата в за*атите по смисъла на чл. 225 ал. 2 КТ. От
допълнителното заключение се установява, че за периода 08.08.2018г. –
14.10.2018г. включително размера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ е 1348,
42 лв., а това по чл. 225 ал. 2 КТ за периода от 15.10.2018г. до 07.02.2019г. е
в размер на 56, 71 лв., с оглед на което общия размер на обезщетението за
оставане без работа възлиза на 1405, 13 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
При оспорване на заповедта за прекратяване на трудово
правоотношение работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички
предпоставки за прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта
основание. В случай на прекратяване на трудовото правоотношение поради
налагането на дисци*инарно наказание „уволнение” по чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ,
работодателят следва да докаже пълно и пряко спазването на всички императивни
норми, с които закона свързва законосъобразността на уволнението, както и
осъществяването на нарушенията на трудовата дисци*ина, представляващи основание
за налагане на най – тежкото дисци*инарно наказание на работника.
Законосъобразното налагане на дисци*инарно наказание е
предоставено от издаване на мотивирана писмената заповед, в съответствия с
изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ, от носителя на работодателска власт или от
определено от него лице, в сроковете по чл. 194 КТ, при съобразяване на
разпоредбата на чл. 193 КТ. С оглед диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ал.
2 ГПК/ в производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, съдът
следва да провери законността на оспорваното уволнение само на наведените с
исковата молба доводи за неговата незаконосъобразност /Решение №
258/01.07.2015г. по гр.д. № 909/2015г. на IV г.о., на ВКС и др./. В случая ищцата не е навела с
исковата си молба о*аквания за неспазване на процедурата по чл. 193 ГПК, а и от
представените с отговора на ответника обяснения е видно, че такива са искани и
дадени от нея. Следователно не сме изправени пред хипотезата на чл. 193 ал. 2 КТ, при която съдът отменя дисци*инарното наказание, без да разглежда спора по
същество.
Ищцата е оспорила процесната заповед за уволнение с
доводи, че в нарушение на чл. 195 КТ в съдържанието й липсва точно и ясно фактическо
описание на вменените й нарушения на трудовата дисци*ина. В настоящият случай
съдът не открива подобен порок на оспорената заповед. Съгласно константната
съдебна практика нормата на чл. 195 ал. 1 КТ не изисква в уволнителната заповед
да се посочат всички обективни и субективни признаци на изпълнителното деяние,
кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на
вътрешния трудов ред са нарушени и какво е извършеното дисци*инарно нарушение
според примерната класификация в чл. 187 КТ респ. чл. 190 КТ. Достатъчно е
нарушението на трудовата дисци*ина да бъде посочено по разбираем за работника
начин, така че да му осигури възможност да се защити в хода на евентуално
съдебно производство за оспорване на уволнение му и да гарантира спазване на
изискването по чл. 189 ал. 2 КТ за еднократност на наказанието. Понастоящем в
заповедта за уволнение нарушенията на трудовата дисци*ина, които се твърди да
са извършени от ищцата да достатъчно конкретизирани по фактическите им признаци.
Посочено е времето на извършване на нарушенията, дисци*ините и магистърските
програми, по които е допуснато нанасянето на оценки в главната книга от лице
различно от титулярния преподавател и по които обучителни програми са допуснати
студенти до държавен изпит без да са им потвърдени оценките и без те да са
нанесени от изпитващия преподавател. Непосочването в заповедта за уволнение на конкретните
студенти, чийто оценки са нанесени по описания по – горе начин и които да
допуснати до ди*омиране, не сочи на нейната немотивираност по смисъла на чл.
195 КТ. Обстоятелство, което се установява и от дадените от ищцата обяснения по
реда на чл. 193 КТ. От тяхното съдържание е видно, че ищцата е наясно какви
нарушения на трудовите задължения й се вменяват да е извършила и кои студенти и
по коя специалност се твърди от работодателя да е допуснала до държавен изпит
без да са нанесени оценки в главната книга. По тези съображения заповедта за
налагане на дисци*инарно наказание не страда от твърдения от работника порок по
чл. 195 КТ.
От установените по делото факти безспорно се
установява, че при налагане на процесното наказание не е налице и нарушение на
изискването на чл. 194 КТ. Съгласно последната норма дисци*инарните наказания
се налагат не по – късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по –
късно от 1 година от извършването му. От обясненията на ищцата по чл. 193 КТ се
установява, че липсата на оценки в главната книга по дисци*ини на проф. *** е
установена от прекия й ръководител на 10.07.2018г. Това нейно изявление има
характера на извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти, поради което
обвързва съда с материална доказателствена сила. От него момент до датата
налагане на процесното наказание /08.08.2018г./ не е изтекъл предвидения в
закона 2 месечен преклузивен срок, както за първото, така и за второто
нарушение на трудовата дисци*ина описани в заповедта за уволнение. Очевидно не
може да се говори и за изтичане на крайния срок за налагане на дисци*инарно
наказание, поради което и това о*акване на ищцата се явява неоснователно.
Освен тази пороци на заповедта за уволнение, ищцата е
изтъкнала доводи по съществото на вменените й дисци*инарни нарушения. Същата релевира
възражения, че не е нарушила свои трудови задължения и че не е налице виновно
неизпълнение от нейна страна. В тази връзка в настоящото производство работодателят
следва да се установи, че описаните в заповедта за уволнение деяния са
извършени от ищцата, че същите съставляват нарушение на трудовата дисци*ина и
че тяхната тежест е такава, че следва да се наложи най – тежкото дисци*инарно
наказание. Само при кумулативното наличие на посочените елементи ще е налице
законосъобразност на предприетото уволнение.
По аргумент от чл. 186 КТ нарушение на трудовата дисци*ина
е всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя.
Неизпълнението може да се изразява в действие или бездействие. Когато
нарушението се изразява в бездействие във всички случай това бездействие следва
да кореспондира с конкретно задължение на работника, възложено му от
работодателя. Първото нарушение, което е вменено на ищцата е за бездействие от
нейна страна, а именно, че е допуснала лице различно от титулярния преподавател
да нанася оценки в главната книга. По отношение на това нарушение работодателят
е счел, че по описания начин ищцата е нарушила чл. 18 ал. 4 ПСОУППЗС. Въпросният
правилник не е представен по делото от ответника, но съдържанието на тази норма
не е спорна между страните. Самата ищца я цитира и се позова на нея в
обясненията си по чл. 193 КТ, като съгласно посоченото чл. 18 ал. 4 от
Правилника гласи, че резултатите от проведените изпити се нанасят от
изпитващите в главната книга в тридневен срок от провеждане на изпита. От
съдържанието на тази норма е видно, че с нея се въвежда задължение за преподаватели
провели изпита в какъв срок и къде да нанесат оценките от него, но не и за ищцата
в качеството й на „инспектор,
административно обслужване на студенти”. Следователно ищцата не може да наруши
разпоредбата на чл. 18 ал. 4 от Правилника, като допусне друго лице различно от
изпитващия преподавател да нанесе оценките от изпита в главната книга. Съгласно
длъжностната си характеристика същата следи за своевременно нанасяне на
оценките от преподавателите т.е. задължението й се свежда единствено до това да
следи дали оценките се нанасят в указания за преподавателите тридневен срок. В
тази връзка са и показанията на свид. Б., който посочва, че задължение на
ищцата, при изтичане на този срок, е да издири съответния преподавател, за да
се нанесат оценките в главната книга. Ищцата в случая не е санкционирана за това,
че е не е следила за своевременното нанасяне на оценките в главната книга, а за
това, че е допуснала друго лице различно от титуляра по дисци*ината да стори
това. Работодателят не е възлагал на ищцата подобно задължение, нито то следва
от някакъв подзаконов нормативен акт, поради което извършеното от нея не
съставлява нарушение на трудовите й задължения. Заеманата от ищцата длъжност не
й позволява да осуети възможността лице различно от изпитващия да нанася оценки
в главната книга, за да представлява допускането на такива действия основание
за налагане на дисци*инарно наказание. Такова обаче представлява
неуведомяването на прекия й ръководител за подобно поведение на преподавател,
но за такова нарушение ищцата не е санкционирана. Нещо повече, тя е санкционирана
за допускане нанасянето на оценки по магистърска програма /”Управление на
образованието”/, за която не й възложено да поддържа необходимата документация.
Отделно от това в случая не може да говорим за виновно неизпълнение на
трудовите задължения на ищцата, доколкото свид. Д. е упълномощена от страна на
проф. *** да нанася оценки от негово име и за това е налице съгласие на декана
на Педагогическия факултет. Ищцата е уведомена за тези обстоятелства, което
изключва нейното виновно поведение, доколкото е действало съобразно
разпореждането на декана на този факултет. Изнесеното от свид. Б., че деканът не
може да отправя нареждания на ищцата е в пряко противоречие с наличната по
делото заповед №
ФД-05-607-ПФ/21.12.2017г. С последната именно деканът на Педагогическия
факултет е наредил на ищцата, по кой бакалавърски и магистърски програми да
поддържа необходимата документация.
Второто описано в заповедта за уволнение нарушение е
производно на първото и касае според посоченото в нея допускане до държавен
изпит на студенти, за чийто оценки не е изпълнена процедурата „потвърждаване на
оценките” и които не са нанесени от изпитващия преподавател. По делото не се
доказа от работодателя в условията на пълно и главно доказване, че в трудовата
функция на ищцата попада задължението да изпълнява процедурата „потвърждаване
на оценките” и в какво точно се изразява същата. За доказване на тези
обстоятелства същият не ангажирал надлежни доказателства /правилници, наредби и
прочие/, а показанията на свид. Б. в тази насока не са достатъчни. Дори ищцата
да е имала това задължение по делото не се доказа, то да е нарушено от нея, тъй
като в тази връзка изобщо не са събраха никакви доказателства, а и предвид
факта, че оценките са били налични в електронната система на университета. По
изложените по – горе съображения, в случая ненасянето на оценки от проф. *** в
главната книга съставлява извършено от него, а не от ищцата, нарушение на
трудовата дисци*ина. А и не се установи по делото, че нанасянето на оценките в
главната книга е задължително условие за допускане на даден студент до държавен
изпит. В тази връзка ответникът не е представил никакви доказателства. Отделно
от това в заповедта за уволнение на ищцата е вменено нарушение на трудовата
дисци*ина /допускане до държавен изпит/, което не съответства на нито едно от
възложените й трудови задължения.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС
намира, че по делото не се установи в условията на пълно и главно доказване, че
описаното в уволнителната заповед поведение на ищцата съставлява нарушение на
трудовите й задължения, което да е основание за налагането на дисци*инарно
наказание „уволнение”.
Нещо повече, дори да се приеме, че посочените в
уволнителната заповед действия и бездействия на ищцата са нарушения на
трудовата дисци*ина, то настоящият състав на ВТРС намира, че в случая
налагането на най - тежкото дисци*инарно наказание е извършено в нарушение на
чл. 189 ал. 1 КТ. Съгласно задължителната практика на ВКС /Решение №
461/17.06.2010г. по гр.д. № 626/2009г. на III г.о./ при спор относно законността на наложеното
дисци*инарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното наказание и извършеното нарушение респ. относно
това дали работодателят преди налагането на дисци*инарното наказание е извършил
преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника. В
случая е безспорно, че по процесните дисци*ини е проведен изпит, че са
поставени оценки на студентите от проф. *** и че тези оценки са били отразени в
ел. система на университета. Безспорно е, че нанасянето на оценките в главната
книга от свид. Д. е извършено по волята на изпитващия и със съгласието на
декана на Педагогическия факултет. Следователно обстоятелствата, при които са
извършени нарушенията не разкриват толкова укоримо поведение на работника,
което да изисква налагането на най – тежкото наказание. Дори да са извършени
вменените на ищцата нарушения, същите не са довели до необратими негативни
последици за работодателя. Тези нарушения не са довели до ди*омирането на
студенти не положили семестриални изпити, нито са довели до анулиране на издадените
им ди*оми. Извън това, поведението на ищцата не е единствената и водещата
причина за създалата се ситуация. За настъпването на последната в значителна
степен са допринесли действията на проф. ***, който е изпитвал студенти след
като се намира в не*атен отпуск и то извън страната, както и даденото от декана
на Педагогическия факултет съгласие оценките от тези изпити да се нанасят в
главната книга от друго лице. Несъразмерността на наложеното наказание, освен
от посоченото, следва и от факта, че на ищцата не са налагани други дисци*инарни
наказания /не се твърди от ответника/ и че същата е била един организиран и
отличен служител /показания на свид. Д./. По тези съображения дори извършеното
да съставлява нарушение на трудовите задължения на ищцата, то не може да
обуслови налагането на най - тежкото дисци*инарно наказание „уволнение”. В тази
връзка е налице несъответствие по смисъла на чл. 189 КТ между извършеното
нарушение и наложеното дисци*инарно наказание, което представлява самостоятелно
основание за признаване незаконността на уволнението.
В обобщения настоящият състав на ВТРС намира, че по
делото остана недоказано от страна на работодателя законосъобразното
упражняване на субективното потестативно право на налагане на дисци*инарно
наказание уволнение на ищеца, поради което предявеният иск с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ се явява основателен.
Уважаването на исковата
претенция по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отм*. В случая съдът е намерил този иск за основателен,
поради което основателен се явява и искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ. Ищецът
следва да бъде възстановен на предишната си длъжност „инспектор, административно обслужване на студенти”, в
ответното дружество.
Искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за присъждане на
обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ е акцесорен относно иска за отм* на
уволнението. За уважаването му, освен признаване незаконността на уволнението,
следва да се докаже от ищеца, че за него са настъпили вреди от това незаконно
уволнение, а именно оставане без работа за период не по – дълъг от 6 месеца
респ. полагане на труд на по – ниско*атена работа. В случая е безспорно
доказано, че за периода 08.08.2018г. – 14.10.2018г. ищцата не е престирала труд
по трудово правоотношение при същия или при друг работодател. В тази връзка е
извършената от съда констатация на вписванията в трудовата книжка на ищцата. Ответникът
не е оспорил това обстоятелство и не е ангажирал доказателства, който по реда
на насрещното доказване да оборят вписванията в трудовата книжка на работника.
Съгласно допълнителното заключение на СИЕ за този периода на ищцата се следва
обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 1348, 42 лв. Безспорно се установи
по делото, че считано от 15.10.2018г. ищцата е започнала работа при друг
работодател, на която получава по – ниско трудово възнаграждение. В тази връзка
вещото лице – икономист е изчислило, че разликата в за*атите между длъжността,
от която ищцата е уволнена и тази, която изпълнява в момента, е 56, 71 лв. за
периода 15.10.2018г. – 07.02.2019г. вкл. Към датата на приключване на устните
състезания в настоящата инстанция обаче крайният срок на този период не е
настъпил, поради което на ищцата се следва обезщетение по см. на чл. 225 ал. 2 КТ за времето от 15.10.2018г. до 17.12.2018г. Видно от таблицата в
допълнителното заключение неговия размер е 34, 82 лв., доколкото за м. декември
2018г. няма разликата в за*ащането. Следователно за изтеклия период пред
настоящата инстанция /08.08.2018г. – 17.12.2018г./, през който ищцата е била
без работа респ. е работила на по – ниско*атена длъжност иска по чл. 344 ал. 1
т. 3 КТ следва да бъде уважен до размера на 1383, 24 лв. За разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1405, 13 лв. и за периода 18.12.2018г. –
07.02.2019г. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 242 ал. 1 ГПК следва да
се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
обезщетение по чл. 225 ал. 1 и ал. 2 КТ, тъй като се касае за обезщетение за
работа.
При този изход на делото претенциите за
разноски и на двете страни се явяват частично основателни, съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът е доказал извършването на
разноски за *атено възнаграждение за един адвокат в размер на 650 лв., поради
което с оглед уважената част от исковете му се следват разноски в размер на
639, 87 лв. Ответникът, при *атен адвокатски хонорар в размер на 650 лв. и съразмерно
с отхвърлената част от исковете има право на разноски в размер на 10, 13 лв.,
които следва да бъдат понесени от ищцата. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да за*ати в полза на съдебната власт по сметка
на ВТРС държавна такса върху уважените искове в размер на 155, 33 лв., както и
сумата от 180 лв. – разноски за депозит за вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344
ал. 1 т. 1 КТ, уволнението на М.С.Ж., ЕГН: ********** с адрес ***, извършено
със № 237/07.08.2018г. на ректора на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил
и Методий”, с която на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 КТ и чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, на М.С.Ж. е наложено наказание
"дисци*инарно уволнение".
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, М.С.Ж.,
ЕГН: ********** с адрес *** на заеманата от него преди уволнението длъжност – „инспектор,
административно обслужване на студенти” във Великотърновския университет
„Св.Св. Кирил и Методий”.
ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и Методий”,
със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий Търновски” № 2,
ЕИК: ********* ДА ЗА*АТИ на М.С.Ж., ЕГН: **********
с адрес ***, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, СУМАТА от 1383, 24 лв. /хиляда
триста осемдесет и три лева и 24 стотинки/, представляваща
брутния размер на обезщетението по чл. 225 ал. 1 и ал.
2 КТ за
времето от 08.08.2018г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на исковата
молба – 14.09.2018 г. до окончателното й из*ащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1383, 24 до пълния предявен
размер от 1405, 13 лв. и за периода 18.12.2018г. –
07.02.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и
Методий”, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий
Търновски” № 2, ЕИК: ********* ДА ЗА*АТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВТРС СУМАТА от 155, 33 лв. /сто петдесет и пет лева и 33 стотинки/,
представляваща общия размер на дължимите за производството държавни такси върху
уважените искове, както и СУМАТА от 180 лв. /сто и осемдесет лева/,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и
Методий”, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий
Търновски” № 2, ЕИК: ********* ДА ЗА*АТИ на М.С.Ж., ЕГН: ********** с адрес ***
СУМАТА от 639, 87 лв. /шестстотин тридесет и девет лева и 87 ст./,
представляваща направените по делото разноски за *атено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.С.Ж., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗА*АТИ
на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Св. Кирил и Методий”, със седалище и адрес
на управление гр. В. Търново, ул. „Теодосий Търновски” № 2, ЕИК: ********* СУМАТА
от 10, 13 лв. /десет лева и 13 стотинки/, представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от днес – 31.12.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: