№ 445
гр. Пазарджик, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220201133 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на К. К. Г. / с лично име П. към момента на
издаване на НП/ ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 22-
1818-000140 от 15.04.2022 год. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ
Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от
ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. /десет лева/.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е
материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска
неговата отмяна. Основното възражение се състои в твърдението, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, като пледира за отмяна
на НП като процесуално незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - АНО, не изпраща процесуалния си
1
представител. От същия е постъпило писмено становище за неоснователност
на жалбата. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 28.03.2022г., около 11.45
часа, в гр. Пазарджик, бул.“Стефан Стамболов“, в посока КАТ гр.Пазарджик,
като водач е управлявал лек автомобил „Тесла“ модел „С“ с рег.№*****,
собственост на К.Х.Х., ЕГН :**********, като не е носил контролен талон
към свидетелството за управление на МПС.
С това си деяние жалбоподателят К. К. Г./ с лично име П. към момента на
издаване на НП / бил нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По
този повод свид.И. К. – мл.полицейски инспектор при РУ – Пазарджик, на
място съставил против жалбоподателя АУАН бл.№ 043229. АУАН е съставен
и за още едно нарушение – че жалбоподателят управлявал нерегистрирано
МПС - прекратена регистрация от 17.08.2021г. на осн.чл.143, ал.15 от ЗДвП,
което не е предмет на настоящото дело.
Така образуваното административно наказателно производство е
прекратено от АНО, с мотивирана резолюция от 29.03.2022г., и изпратено на
РП- Пазарджик за произнасяне на осн.чл.33, ал.2 от ЗАНН.
С постановление от 12.04.2022г. на РП – Пазарджик е отказано
образуване на досъдебно производство и материалите по преписката са
предоставени на АНО за преценка ангажиране на административно
наказателна отговорност за нарушение по ЗДвП.
Въз основа на процесния АУАН, на 15.04.2022 год. било издадено
атакуваното НП, което било връчено на наказаното лице на 20.07.2022 год., а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 25.07.2022 год.
При така установеното въззивната жалба е процесуално допустима, т.к. е
подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Без да разглежда жалбата по същество, съдът намира същата за
2
основателна по следните съображения:
Атакуваното НП се явява незаконосъобразно, т.к. при издаването на
наказателното постановление от АНО, е допуснато съществено процесуално
нарушение - НП е издадено в нарушение на чл.36 от ЗАНН.
В посочената разпоредба са предвидени две хипотези на образуване на
административно наказателно производство - чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение – чл.36, ал.1 от ЗАНН, и когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и същото е препратено на
наказващия орган – чл.36, ал.2 от ЗАНН. Видно е от материалите по делото
административно наказателното производство е прекратено от АНО и за
двете посочени в АУАН нарушения, т.е. и за процесното. От това следва, че в
производството, образувано въз основа на този АУАН, не може да бъде
проведен следващия етап от него, в който да бъде издадено НП и да бъде
ангажирана отговорността на нарушителя за констатираните нарушения. Като
не е съобразил това и е издал НП въз основа на АУАН, след издаването на
който административно наказателното производство е прекратено, АНО е
допуснал съществено процесуално нарушение. С оглед законосъобразното
развитие на производството, същото, след препращането на преписката от
прокуратурата на наказващия орган, НП е следвало да бъде издадено на
осн.чл.36, ал.2 от ЗАНН – въз основа на материалите от прокурорската
преписка. Стореното от АНО означава, че е издадено НП без образувано
административно наказателно производство в хипотезата на чл.36, ал.1
ЗАНН, което е недопустимо.
С оглед на изложеното се налага извод, че НП е издадено при
незаконосъобразно осъществената от страна на АНО административно
наказателна процедура, в несъответствие с нормата на чл.36 от ЗАНН, и въз
основа на него незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да
бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът приема, че
същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Поради наличието на формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП съдът намира, че е безпредметно обсъждането на правилността на така
издаденото постановление, а именно налице ли е административно
нарушение, правната му квалификация и виновно ли е извършено то от страна
на жалбоподателя, съставлява ли маловажен случай по смисъла на 28 от
ЗАНН, правилно ли е било индивидуализирано наказанието и прочие.
Жалбата е основателна, макар и не на посочените в нея възражения, които
съдът намира за неоснователни и които с оглед изхода на делото не следва да
бъдат разглеждани.
По горните съображения обжалваното НП следва да се отмени.
3
При този изход от делото – отмяна на НП, който е неблагоприятен за
АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик,
направено в писменото становище.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено
своевременно – с въззивната жалба и в проведеното открито съдебно
заседание от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният
има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик, с писменото становище по делото
следва да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в
чл.18, ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административно наказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. глобата е до 1000 лева.
В последната цитирана норма /към момента на договаряне на адвокатското
възнаграждение/ е посочено, че при интерес до 1000, както е в настоящия
казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв., в който
размер е и претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед на това в
полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в размер на 300 лева
за адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да
бъде осъдена да ги заплати от бюджета си.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС
– Пазарджик
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1818-000140 от 15.04.2022
год. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на К.
К. Г. /с лично име П. към момента на издаване на НП/ ЕГН: **********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лв. /десет лева/, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ
на К. К. Г. /с лично име П. към момента на издаване на НП/ , ЕГН:
**********, адрес: град Сандански, ж.к.Спартак, № 16, ет.8, ап.24, разноски в
размер на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5