№ 97
гр. М., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Петранка Ал. П.а
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20211600100333 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищците Л.К., А.Б. и Г.К. твърдят в исковата молба, че след пътно
транспортно произшествие на 22 ноември 2017 г. починал техният брат Ц.К..
Ответникът Б.М. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда по
НОХД № 73/2021 г. на ОС – М. за причиняване на смърт по непредпазливост
на Ц. К. при управление на лек автомобил „ХХХ“ с ДКН ***. Тримата ищци
понесли загубата на своя брат особено тежко. Той нямал свое собствено
семейство, поради което запазил близката си връзка със своите братя и сестра
си. Между тях съществували отношения на привързаност, те често си
помагали взаимно. Загубата на толкова близък човек се отразила негативно на
психическото и емоционалносъстояние на тримата ищци. Всеки от тях
чувства липсата на брата, отишъл си по толкова нелеп и жесток начин.
Ищците молят да бъде осъден ответникът, причинил виновно смъртта на Ц.
К., да плати на всеки от тях по 50 000 лв обезщетение за понесените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Ответникът Б. В. М. не е подал отговор на исковата молба, но в съдебно
заседание взема становище чрез пълномощника си адв. П. за неоснователност
на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Като се позовава на
задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС,
1
изтъква, че братята и сестрите могат да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя близък, но ако установят трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, характеризираща се с
изключителност, каквато в настоящия случай не е налице. Нещо повече –
сестрата на починалия, ищцата А.Б., живее в друго село, няма данни да е била
в изключително близки отношения с починалия си брат. Събиранията по
празнични поводи на роднините са част от традицията и също не могат да
бъдат ценени като проява на особена близост, надхвъляща обичайните
отношения между братя и сестри. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение по
съдебно-психологическа експертиза.
МОС обсъди доводите на страните и след анализ на събраните
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното удостоверение за наследници № 152/2017 г.
тримата ищци са наследници по закон на Ц.К., починал на 28 ноември 2017 г.
– негови братя и сестра. Смъртта му е причинена по непредпазливост от
ответника Б. В. М. при управление на лек автомобил в нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Починалият нямал свое собствено семейство, затова поддържал близки
отношения с ищците като негови най-близки роднини според показанията на
свидетеля Г.А.. Установи се от показанията на този свидетел, че Ц. и неговите
братя и сестра се събирали, за да отбелязват заедно празници. Ц. живеел
отделно от своите братя и сестра си, нямал свое семейство, поради което
разчитал на помощ от тях.
В показанията на свидетеля Е.А. се съдържат данни за близки
отношения между ищеца Л.К. и починалия му брат. Именно Л. бил този,
който се отзовал непосредствено след съобщението за катастрофата при
транспортирането на Ц. до болница. Съобщението за смъртта на Ц. силно го
разстроило. Всеки от ищците тъгува за починалия си брат, изпълняват
религиозните ритуали за възпоменание на покойния.
Показанията на свидетелите се основават на личните им възприятия,
изложени са безпристрастно, поради което съдът ги приема като достоверни.
Вината на ответника за настъпилата смърт на Ц. К. е установена с
2
влязла в сила присъда по НОХД № 73/2021 г. по описа на Окръжен съд – М..
На основание чл. 300 от ГПК тя е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ иск за обезщетяване на вредите от престъплението, относно това
дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Като зачита задължителната сила на присъдата МОС приема, че
ответникът Б.М. виновно е осъществил състава на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД: с противоправното си поведение е причинил смъртта на Ц.
К., която от своя страна е причина за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, понесени от близикте му.
Съдът обаче намира за основателен само иска на Л.К.. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени. За присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на починалия брат следва да е установена изключителност в
отношенията между него и ищците, те да са се характеризирали с извънредна
близост, житейска и емоционална свързаност.
Смъртта на Ц. К. е причинила страдание и е засегнала чувствата на
всеки от ищците като негови най-близки роднини. Изключителност на
отношенията обаче се установява само с ищеца Л.К.. От заключението по
съдебно-психологическата експертиза се установява, че единствено Л.К. от
тримата ищци е приел смъртта на брат си по травматичен начин и това се е
отразило на психичното му здраве, като към настоящия момент травмата е
преодоляна.
Ответникът е направил възражение, че изводите на вещото лице
досежно поведението на Л.К. не се основават на медицински документи.
Заключението е изготвено от психолог и не е имало за цел да установява
медицински белези на душевна болест, експертът не е лекар, за да постави
3
диагноза в тази област на медицината. Предмет на изследването са били
емоционалните реакции, отражението на смъртта на Ц. К. върху психичното
здраве на ищците и заключението е изготвено въз основа на събеседване и
проведени тестове, поради което съдът го приема като обективно и
компетенто.
При ищцата А.Б. и ищеца Г.К. психологът е регистрирал болезнено
приемане на загубата, но ненадхвърлящо обичайната траурна реакция. При
тях двамата не са констатирани промени в поведението им или
психосоматични симптоми, проява на травматично преживяване.
Съдът намира, че духовна и емоционална свързаност, надхвърляща
обичайната за отношенията между братя, се установява само по отношение
ищеца Л.К., поради което само неговият иск е основателен. Справедливото
обезщетение, което би покрило неимуществените вреди от загубата съдът
определя на 5 000 лв, а над този размер до претендирания от 50 000 лв намира
иска за неоснователен. При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази факта, че братята са на възраст, когато всеки е устроил
самостоятелно своя живот, а понесената от Л. психологическа травма е
перодоляна. Няма данни за икономическа зависимост между двамата, която
да е била предпоставка за задълбочено обвързване, не са живели в едно
домакинство, което също би съставлявало житейско основание да се приеме
близост, надхвърляща обичайната. Размер от 50 000 лв на обезщеетнието е
прекомерно завишен и несъответен на реално понесените неимуществени
вреди до степен да води до неоснователно обогатяване, поради което съдът
отхвърля иска над размер от 5000 лв до 50 000 лв като неоснователен.
Искът на А.Б. е неоснователен, тъй като не се установява да е запазила
извънредна близост с починалия. Срещите по повод празници представляват
традиционното общуване между брат и сестра и не могат да се квалифицират
като проява на изключителност. Не се събраха доказателства понесените от
нея болки и страдания да са били с интензитет и времетраене, надвишаващи
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Не се представиха доказателства и за това ищецът Г.К. да е поддържал
близост със своя брат Ц., необичайна за традиционните отношения между
братя. Взаимното уважение и споделените празници са белези на запазени
топли отношения, но не до степен да се квалифицират като извънредни.
4
Като намира исковете на А.Б. и Г.К. за неоснователни, МОС ги
отхвърля.
При този изход на процеса на ответника Б.М. се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Разноските на ответника възлизат на 3000 лв
възнаграждение на представлявалия го адвокат, поради което МОС осъжда
Л.К. да му плати 900 лв разноски съразмерно отхвърлената част от иска, а
А.Б. и Г.К. – по 1000 лв.
Тъй като ищците са били освободени от внасяне на държавна такса, то
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът М. следва да внесе по сметка на
МОС държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 200 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. В. М., ЕГН **********, от с. М., обл. М., ул. „О.“ №*, да
плати на Л.К., ЕГН **********, обезщетение в размер на 5 000 лв за понесени
болки и страдания от смъртта на Ц. К., причинена от Б.М. при ПТП на 22
ноември 2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до претедирания от
50 000 лв като неоснователен.
ОТХВЪРЯ като неоснователен иска на А.Б., ЕГН **********, против Б.
В. М., ЕГН **********, за присъждане на обезщетение от 50 000 лв за
неимуществени вреди от смъртта на Ц. К., причинена от Б.М. при ПТП на 22
ноември 2017 г.
ОТХВЪРЯ като неоснователен иска на Г.К., ЕГН **********, против Б.
В. М., ЕГН **********, за присъждане на обезщетение от 50 000 лв за
неимуществени вреди от смъртта на Ц. К., причинена от Б.М. при ПТП на 22
ноември 2017 г.
ОСЪЖДА Б. В. М., ЕГН **********, от с. М., обл. М., ул. „О.“ №*, да
плати по сметка на МОС държавна такса от 200 лв. При неплащане служебно
да се издаде изпълнителен лист, за което осъжда Б.М. да плати 5 лв държавна
такса.
ОСЪЖДА Л.К., ЕГН **********, да плати на Б. В. М. разноски в размер
на 900 лв.
ОСЪЖДА А.Б., ЕГН **********, и Г.К., ЕГН **********, да платят на
5
Б. В. М. разноски в размер на 1000 лв всеки от тях.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
6