Р
Е Ш Е Н И Е
№
14.12.2020 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на дванадесети
ноември две
хиляди и двадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова
в присъствието на прокурор Констатин Тачев
като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева
административно дело №570 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна
жалба на Ц.С.Т. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София против
Решение №287/17.07.2020г, постановено по адм.д .№954/19г по описа на АС Стара
Загора. Т. обжалва решението в частта му, с която е оставена без разглеждане
исковата претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
периодите от 05.06.-03.08.2018г, 14.09.2018-28.09.2018 и 08.10.-10.10.2018г и
производството е прекратено в тази му част, в частта му с която е отхвърлен
предявения иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 500лв до 10 000лв, причинени в периода на престой в
ареста в град Хасково от 04.08.-13.09.2018, от 29.09.2018г до 07.10.2018г и от
11.10.2018г до 14.01.2019г или общо за 146 дни, в частта му с която е отхвърлен
предявения иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000лв за периода на престой в затвора в град Стара
Загора от 15.01.2019г до 18.12.2019г.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ обжалва решението в частта му за осъждането й да заплати сумата от
500лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престоя в ареста в
град Хасково в периодите от 04.08.2018г-13.09.2018г, 29.09.2018г-07.10.2018г и
11.10.2018г -14.01.2019г.
С. твърди, че са налице
доказателства за уважаване на предявения иск в пълния му предявен размер от
60 000лв – 10 000лв обезщетение за неимуществени вреди от престоя в
ареста в град Хасково и 50 000лв обезщетение за неимуществени вреди от
условията на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвора в град
Стара Загора. Поддържа за доказани твърденията за пре населени килии, не
осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, мръсни килии,
в които е имало дървеници, хлебарки и гризачи, унизяване на достойнството, чрез
принуждаване да се използват кофи и пластмасови бутилки от минерална вода за
задоволяване на естествени нужди, липсата на пряка слънчева светлина в ареста.
Иска от съда да бъде уважен изцяло предявения иск след отмяна на решението в
посочените му неблагоприятни за ищеца – касатор части.
Касатора – ответник в
първоинстанционното производство ГД „Изпълнение на наказанията“ град София иска
от съда отмяна на решението в осъдителната му част с претенция, че то е
постановено при неправилно приложение на материалния закон при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Справедливото удовлетворение е
принцип по чл.41 от ЕКПЧ, който според касатора не е спазен, тъй като няма
доказателства за вреди, извън несъмнените. Установените битови условия имат
способност да нанесат вреди от вида на посочените в исковата молба, но те не
могат да се отнесат към настоящия случай. Съдът може да реши, че за някои
твърдени вреди констатираното нарушение само по себе си представлява достатъчно
справедливо обезщетение, без да е необходима финансова компенсация, съгласно
решение на ЕСПЧ. Няма доказателства, представени от страна на ищеца, че
условията на изтърпяване на мярката задържане под стража и наказанието лишаване
от свобода са имали някакво значително или изключително негативно въздействие
върху неимуществената му сфера. В заключение счита за несправедлив определения
по чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението. Иска от съда да бъде отхвърлен изцяло
предявения иск или да бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че следва да бъде намален
размера на присъденото обезщетение и счита касационната жалба на ищеца за
неоснователна.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
касаторите касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което са процесуално
допустими.
Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни.
По касационна жалба на ищеца Ц.С.Т.:
Касационната жалба е подадена
от процесуалния му представител и с нея не са посочени конкретни факти,
представляващи процесуални нарушения, а се твърди необоснованост като
касационно основание, извлечено от твърдението, че увреждащите факти, посочени
в исковата му молба са доказани в хода на съдебното дирене, но не са съобразени
от съда при постановяване на решението. С искането да бъде уважен изцяло
предявения размер на исковата претенция от 60 000лв за престоя в ареста в
град Хасково и в затвора в град Стара Загора се извлича, че касаторът иска
отмяна и на решението в частта му с характер на определение, с което се оставя
без разглеждане искането му да бъде осъден ответника да заплати обезщетение и
за периодите от 05.06.2018г до 03.08.2018г, о т14.09.2018г до 28.09.2018г и от
08.10.2018г до 10.10.2018г, независимо че не е посочен конкретен факт,
представляващ порок при формиране изводите на съда за недопустимост на иска за
посочените времеви интервали.
След изтичане на 14-дневния
срок за обжалване, считано от 24.07.2020г, е постъпила молба от ищеца, в която
твърди, че не е призован лично за участие в съдебните заседания, с което е
препятствано правото му на защита, у него е останало убеждение, че делото му не
се разглежда обективно и безпристрастно, поради което оттегля и исковата си
молба, но по делото не е постъпило съгласие от ответника, необходимо с оглед
завяване на оттеглянето след първото по делото заседание. Следователно не може
да се разглеждат посочените от ищеца процесуални нарушения като факти,
обуславящи съществуването на касационно основание за отмяна съществено
нарушение на процесуалните правила. В тази връзка и за яснота следва да се
каже, че ищецът е упълномощил процесуален представител, който с писмени молби е
заявил, че желае делото да се гледа в негово отсъствие, а освен това посочените
в исковата молба увреждащи обстоятелства по разпореждане на чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС не се доказват от ищеца. Тяхното не съществуване е в тежест на ответника,
който носи тежестта да установи, че не е нарушил забраната за нечовешко и
унизително отношение и за изтезания. Ищецът посочва увреждащите го факти,
вредите, за които иска обезщетение, неговия размер и периода на тяхното
настъпване, но не носи тежестта да доказва условията, при които е бил поставен,
нито се доказват негативни емоционални преживявания от вида на онези, които
засягат личните права на достойнство, не прикосновеност, здраве и живот. С исковата молба против ГД „ИН“ гр. София е
поискано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв,
претърпени в периода на изпълнение на мярката „задържане под стража“ в ареста в
град Хасково – 05.06.2018г до 15.01.2019г, които са причинени от едновременното
въздействие на следните неблагоприятни условия: жилищна площ по-малко от 4кв.м.,
липса на постоянен достъп до топла и студена течаща вода и санитарен възел,
липса на светлина, мръсни килии с дървеници, хлебарки и гризачи, липса на
престой на открито. В резултат е направил и два опита за самоубийство, чрез
прерязване на вените на ръката и веднъж на гърлото, след което е поставен под
постоянно наблюдение, дори когато е ползвал тоалетна. Изпитал е обида,
възмущение, стрес, притеснения дискомфорт като посочените вредоносни факти и
негативни преживявания / неимуществени вреди/ са съпътствали ищеца и по време
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в град Стара
Загора, започнало на 15.01.2019г и продължило до датата на подаване на исковата
молба -17.12.2019г, за което претендира 50 000лв или общо 60 000лв.
Искът е преценен като
недопустим в периода 05.06.2018г до 03.08.2018г, тъй като е установено, че
ищецът е постъпил в ареста в град Хасково на 04.08.2018г., където е престоял от
тази дата до 14.09.2018г, а след това отново от 29.09.201г до 08.10.2018г, и
след 10.10.2018г. В периода 05.06.2018г до 04.08.2018г, от 14.09.2018г до
28.09.2018г и от 08.10.2010г до 10.10.2018г, ищецът не е пребивавал в ареста в
град Хасково, а вместо това в периодите след 04.08.2018г е бил в РС „ИН“ град
Видин, за условията в която няма наведени фактически обстоятелства. Следвало е
съдът да прецени тези времеви периоди като време, през което ищецът не е бил
изложен на вредоносните факти, описани в исковата молба, който фактически и
правен въпрос е относим към преценката за съществуване на материалното право на
обезщетение за вреди, защото е елемент от фактическия състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, но тъй като с изричен диспозитив е разгледана претенцията за присъждане
на обезщетение в размер на 10 000лв за неимуществени вреди от престоя в ареста
в град Хасково като е присъдена сумата от 500 лв и за разликата до
10 000лв е отхвърлен предявения иск, се налага извода, че въпреки
прекратителния диспозитив, със съдебното решение съдът се е произнесъл по
основателността и на двата иска, с които е приел да е сезиран – този за
осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 10 000лв от
изпълнение на мярката „задържане под стража“ и този за присъждане на
обезщетение в размер на 50 000лв от условията на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“, който е отхвърлен изцяло. Действително в исковата молба не се сочат
условията в РС „ИН“ град Видин като вредоносни и следователно в посочените
времеви периоди, в които ищецът не пребивава в ареста в град Хасково, не се
установява да е изпълнен състава, който поражда материалното право на
обезщетение за вреди – следователно искът се явява частично неоснователен и
като такъв за разликата до 10 000лв е отхвърлен.
Тук е мястото да се разгледа касационната
жалба на осъдения ответник ГД „ИН“ гр. София да заплати сумата от 500лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понасяни в продължение на
146 дни от неблагоприятните условия в ареста в град Хасково като в тази връзка
неуместно се посочва, че за ищеца би било достатъчно удовлетворение съдът да
констатира тези вредоносни факти, консумиращи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и съответно на основните принципи на ЕКЗПЧ. Когато се засягат естествени
лични права, чиято увреда е вън от съмнение, не може да се приеме, че
констатацията удовлетворява напълно ищеца. Онова, което може да го удовлетвори
е незабавното преустановяване на вредоносните условия, поведение и отношение на
администрацията спрямо лишените от свобода, но възстановяване на положението
преди поставянето на лицето в унизително положение, не може да бъде постигнато
посредством констатация на съда. Необходимо е да се удовлетвори правото на
защита на личните права като се присъди еквивалентно парично обезщетение на
вредите. В исковата молба са посочени вреди с интензивност по-голяма от тази на
обикновено съобщаваните в исковите молби негативни емоции, предявени пред съда
от лица в сходно положение, които и стоят вън от съмнение. Видно от
медицинската справка, която съдът е обсъдил, ищецът два пъти се е самонаранявал
по време на престоя си в ареста в град Хасково, но без сериозни последици.
Следователно съдът е събрал служебно доказателства за фактическите
обстоятелства, на които се основава исковата претенция и ги е обсъдил
самостоятелно, но и във връзка с другите установени факти, а именно че е
преглеждан 18 пъти от медицински специалист в ареста и 6 пъти в болнично
заведение с оплаквания, които не са потвърдени и коти да не могат да бъдат
лекувани в ареста. Проведени са и три срещи с психолози в РС „ИН“ град Хасково
и Бургас като първата на 17.08.2018г , а последната на 22.11.2018г. Не е
установено да има суицидни намерение. Следователно опитите за самоубийство не
могат да се ценят като факти, доказващи интензивност на преживяванията в повече
от стоящите вън от съмнение, а сочат на търсена от ищеца възможност да се
освободи от изтърпяване на мярката „задържане под стража“. Това му желание е
породено, също вън от съмнение и от вредоносния факт, какъвто представлява
липсата на престой на открито. Извеждането в друга стая, по-голяма от килията,
в която за разлика от нея има светлина и въздух, защото е снабдена с прозорци,
не представлява осигуряване на правото на престой на чист въздух, светлина и
естествено отворено пространство, което се отразява особено негативно на
здравето и емоционалния статус на хората, които се нуждаят от светлина, въздух
и движение, за да поддържат естествените си жизнени функции. Това е мъчение,
извън необходимото за изпълнение на мярката „задържане под стража“, продължило
достатъчно дълго -146 дни, поради което присъденото обезщетение от 500лв за
всички тези дни се явява справедлив размер, който да удовлетвори страданията на
ищеца. Нещо повече, лишаването от престой на открито е в съчетание с условията
в килията – ищецът е бил сам в килия №3 само в периода от 7 дни от 07.01.2019г
до 14.01.2019г, а в останалите периоди е бил в килия №1 с площ от 8кв.м.
оборудвана с три легла, една маса и две табуретки, които заемат повече от
половината от нея или 4.60кв.м. Килията има прозорец, но на вратата към
коридора, от който идвали въздух и светлина тоест няма достъп пряк до въздух и
естествена светлина. Килията има отвор към коридор, а не към външния свят.
Светлината в килията идва от изкуствено осветление от две луминисцентни лампи,
а въздуха от въздуховод. Тези факти утежняват допълнително положението на ищеца
като ограничават необходимите свеж въздух, естествена светлина, движение,
проветрение. Достъп до санитарен възел и течаща вода постоянен и самостоятелен
не е осигурен, а се осъществява удовлетворяване на тези потребности по график в
светлата част на денонощието, а в периода след 22.00ч само при заявено искане
от страна на ищеца. Ето защо правилно за престоя в ареста в град Хасково съдът
е присъдил обезщетение в размер на 500лв и няма основание да се преценява, че
той е завишен. Съдът е длъжен да прецени кумулативното въздействие на всички
вредоносни факти и продължителността им, за да изведе заключение за интензитета
на вредите и оттук за размера на обезщетението, което да ги удовлетвори. Тези
изисквания на чл.284 ЗИНЗС са изпълнени от първоинстанционния съд като в
мотивите са обсъдени всички законови задължения на ответника по отношение на
условията в арестите, като е даден отговор и защо обективната липса на
санитарни възли и други архитектурни особености на сградата, нямат правно
значение за отговорността на държавата. В тази връзка следва да се каже, че тя
е безвиновна, не е аналогична на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, а е
отговорност за недействителни фактически
състави – административни актове или неправомерни фактически действия или
бездействия по повод на административна дейност. За тази отговорност
субективното отношение и обективната невъзможност не са от релевантно значение.
Съществуват ли като елементи от фактически състав и причиняват ли пряко и
непосредствено вреди, то се поражда и задължение за обезщетяване на всички
настъпили такива. Предвид на факта, че наказанието и задържането под стража са
форма на държавна принуда, а задължението за спазване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС е на ответника, законодателя е разпределил и тежестта на доказване в
процеса – изпълнението на законовите изисквания се установява от
администрацията и само при това условие се изключва основателността на
заявената искова претенция. Първоинстанционния съд е обърнал внимание, че през
целия период на престой в ареста, с изключение на последните седем дни, ищецът
е бил настанен в пренаселени килии, без светлина и естествен достъп на въздух,
лишен от престой на открито и без санитарен възел и течаща вода, които да
ползва безпрепятствено, самостоятелно и уединено при възникнала нужда.
Неоснователна е касационната
жалба на ищеца по отношение частта от решението, с която е отхвърлена исковата
му претенция за заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв за неимуществени
вреди в периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от
15.01.2019г до 17.12.2019г. За този период е установено следното по отношение
на условията: В поделението на затвора, където е престоявал ищецът е извършен
ремонт основен, като всяко помещение е снабдено със санитарен възел и течаща
вода с постоянен достъп на настанените в него лица. Помещенията разполагат с
прозорци, които се отварят и оттук има естествено проветрение, въздух и
светлина, а площта им е достатъчна, като редовно се поддържа хигиената,
извършва се дезинсекция и деритеризация. Има осигурена възможност за престой на
открито и такъв се провежда всеки ден за ищеца, съгласно представената справка
от затвора в град Стара Загора. Липсва и факторът пренаселеност, който според съда
причинява допълнително страдание от липсата на лично пространство. Т. е
настаняван в спално помещение №6 с площ от 16.79кв.м. при максимален капацитет
от 2-4 човека., като дори при четирима се осигурява жилищна площ от 4 кв.м.
Следователно, заключава съдът, ответника се е справил с тежестта да установи,
че е изпълнил задълженията си за действия, вменените по силата на закона за
осигуряване на минималните битови условия, чрез които се спазва забраната за
нечовешко, унизително отношение и причиняване на страдание, чрез изпълнение на
наказанието „задържане под стража“. След като нито едно от фактическите
обстоятелства посочени в исковата молба като основания за предявяване на иск за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000лв от условията в затвора
в град Стара Загора не се установява по делото, съдът е преценил, че тази
искова претенция е изцяло неоснователна. Този му извод обоснован от
представените по делото писмени средства за доказване на фактите от значение за
съществуване правото на иск по чл.284 от ЗИНЗС. По отношение претенцията за
лихва, считано то 05.06.2018г съдът е приел, че към този момент ищецът не е
настанен в ареста в град Хасково и следователно не може да му се присъди лихва,
а освен това е недопустимо с оглед диспозитивното начало, да се определя
служебно датата, от която се следва акцесорното задължение за лихва за забава.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.1, от АПК, тричленен състав на Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №287/17.07.2020г.,
постановено по адм. д. №954/2019
год. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.