Решение по дело №2422/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е  №768

 

град Бургас, 25.05.2021 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

     СЪДИЯ: Галина Радикова

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 2422 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (ПРО ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. Ангел Кънчев №2, представлявано от прокуриста Х.Г. Р., чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М.Т., против изричен отказ № 17-267/22.10.2020г. на началника на СГКК гр.Бургас, за изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на недвижимите имоти на гр. Приморско по отношение на поземлен имот с идентификатор 58356.503.305, състоящо се във вписване на жалбоподателя като собственик на посочения имот, на основание влязло в сила съдебно решение.

Жалбоподателят иска отмяна на акта и връщане преписката на административния орган за вписване на исканото изменение в кадастралния регистър. Счита, че отказът е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М.Т., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски по делото, по списък (л.314). Подробни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, представено по делото на 24.02.2021г., аргументира тезата за неоснователност на оспорването. Прави възражение по отношение на заплатеното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение (л.265-266). Със съпроводителното писмо, с което изпраща преписката претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Р.И.П. счита, че жалбоподателят не бива да бъде вписан като собственик, т.е. намира оспорването за неоснователно.

Заинтересованите страни С.Н.М., И.Д.М., Д.Г.А., С.И.С., П.Г., Г.М., М.Г.М.-П.,  М.Н.К., З.Г.М., Н.Г.П., Ф.И.П., З.С.П., М.Д.С., П.Н.И., З.П.М., Н.Х.Г., М.П.П., П.М.М.,  М.И.П., Б.Н.М., К.Л.Й., К.Н.М., Д.Я.Ч., И.Я.Ч., Т.Ж.У., С.Н.У., Д.Н.Н., не се явяват и не изпращат представител.

Жалбата е допустима- подадена е от лице, с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 149, ал.1 АПК.

І. ФАКТИТЕ:

Със заявление (пълномощно) вх. № 01-134938/16.03.2020г., жалбоподателят е поискал от СГКК Бургас да бъде вписан в КР и КК като собственик на няколко ПИ, сред които и процесният имот с идентификатор 58356.503.305 (л.179).

Легитимирал се е като собственик на  имота с , влязло в сила на 28.05.2019г., Решение № I-139/01.02.2018г. на Окръжен съд Бургас(л.73-94).

С това решение (по т.1), съдът е приел за установено по отношение на „Булгарконтрола“ ЕООД, че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е собственик на недвижим имот: ПИ с идентификатор 58356.503.305 по КК на гр. Приморско и е осъдил първото дружество да предаде владението върху имота.

Във връзка с подаденото заявление, началникът на СГКК-Бургас е поискал от „ПРО“ ЕАД да представи първичен документ за собственост (АДС, вписан устав, решение и др.), влезли в сила съдебни решения по спорове за собственост (установителни, чл.108 от ЗС и др.), водени между  „ПРО“ ЕАД и физически лица, респективно Община Приморско, преди влизането в сила на представеното съдебно решение на БОС. Изискани са  и документи, установяващи правоприемство между „Хотелски к-с Черноморец Б-с“ ЕАД и „Булгарконтрола“ ЕООД, както и данни за вписване на исковата молба по посоченото съдебно решение (л.178).

В  изпълнение на дадените указания, жалбоподателят представил първоинстанционно съдебно решение № 43/13.05.2015г., постановено по гр.д.№ 73/2008 г. на Районен съд гр. Царево, решение № V-139/ 02.02.2018г., постановено по в.гр.д.№ 937/2016г. на Окръжен съд гр. Бургас, с което първоинстанционното решение е било отменено и определение № 272/28.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4760/2018г. на ВКС, с което решението на окръжния съд не е допуснато до касационно обжалване. 

Представил и удостоверение за актуално състояние, устав на „ПРО“ ЕАД; АДС № 1327/16.11.1994 г., решение за регистрация на дружеството, решение на Надзорния съвет на НОИ за учредяването му, решение на Министерски съвет за безвъзмездно прехвърляне на имущество и др.

С писмо от 28.04.2020г., на осн. чл.26, ал.1 от АПК, началникът на СГКК – Бургас, уведомил заинтересованите страни за заявеното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (за заличаване от КРНИ за имот 58356.503.305, поради отпаднало основание на вписаните собственици и вписване на собственик в лицето на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД на основание влязло в сила съдебно решение), като указал възможността за подаване на възражения  представяне на доказателства(л.175).

Възражение било подадено от заинтересованата страна Д.Г.А. – наследник на Г. М.Г.(л.146).

Идентично писмо било изпратено и на 29.07.2020г.(58).

На 22.10.2020г. началникът на СГКК Бургас  постановил оспорения акт, с който отказал на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД да извърши поисканото изменение  на КР към КК на гр.Приморско и да го впише като собственик на ПИ с идентификатор 58356.503.305.

Посочил, че ПИ 58356.503.305 по КК на гр.Приморско е вписан в КР като собствен на заинтересованите страни, въз основа на представен нотариален акт. Преценил, че съдебното решение, с което „ПРО“ ЕАД обосновава собствеността си, има сила на присъдено нещо само между страните по делото и техните правоприемници, но не и по отношение на заинтересованите страни, вписани в КР като собственици на процесния имот. Поради това намерил, че разпоредбата на  чл.53а, т.1 от ЗКИР е неприложима.

Приел, че настоящият жалбоподател, освен посоченото съдебно решение, не установява с други титули право на собственост върху поземления имот, което изключва приложимостта и на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, не са налице и предпоставките за изменение на КР при хипотезата на ал.1 на текста. 

Според издателя на акта, в случая, между „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД и лицата, вписани като собственици на имота в КР, бил налице спор за материално право, който не е разрешен по гражданскоправен, съдебен ред.

В тази връзка посочил,  че щом заинтересована страна е оспорила правото на собственост на заявителя, респективно е налице спор за материално право, то следва да бъде отказано исканото изменение, тъй като този спор не може да бъде разрешен нито от административния орган, нито от административния съд. При последващо разрешаване на спора всяка страна отново би имала основание да поиска изменение на КККР на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР.

По изложените факти страните не спорят.

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.54 от ЗКИР -началник на СГКК Бургас, в предвидената от закона форма (по арг. на чл.53а, т.1 от ЗКИР).

Съществени нарушения на процесуалните правила не са допуснати.

Материалният закон е приложен неправилно.

Според чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване. Ал.2 на текста сочи, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

Оспореният отказ е постановен в противоречие с посочените разпоредби  и нормата на чл.53а, т.1 от ЗКИР.

Освен влязлото в сила съдебно решение, постановено по въз. гр. дело №  937/2016 г. по опис на Окръжен съд гр. Бургас (влязло в сила на 28.05.2019г.), дружеството- жалбоподател е представило редица други документи, които според него удостоверяват правото му на собственост.

Въпреки това ответникът е приел, че не е налице годно основание за вписване на жалбоподателя в кадастралния регистър, тъй като е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Според посочената норма,  когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

В случая обаче, не се касае до производство по отстраняване на непълноти и грешки, защото обратно на посоченото от административния орган в уведомителните писма, изпратени до заинтересованите страни, с подаденото от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД заявление(пълномощно-л.179) не е поискано заличаване на вече вписаните като собственици на имота, лица, а само отразяване/ вписване в кадастралната карта и кадастралните регистри „ПРО“ЕАД, като собственик на имота, въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР е императивна и задължава административния орган, в условията на обвързана компетентност, да впише лицето, което удостоверява собственост и съответния документ.

Органът няма право на преценка относно подлежащите на вписване обстоятелства. Същият няма правомощия нито да изследва валидността на представените документи, нито да извършва правен анализ на доказателствата, а единствено и само да ги впише.

Вписването в кадастралния регистър няма конститутивно действие, с него не възникват и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните лица, като постановеното изменение има единствено декларативно действие.

Представеното влязло в сила съдебно решение предпоставя вписване като собственик на лицето, на което съдът е признал право на собственост. Последният факт е възникнал  след одобряването на КККР на гр. Приморско със заповед № РД-18-106/09.12.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК – София.

Съдът намира, че неправилно ответникът е отказал вписване с аргумент, че решението не може да бъде противопоставено на заинтересованите страни, тъй като същите не са били страни в гражданското дело. Както вече бе посочено подобен аргумент би бил състоятелен в производство по отстраняване на непълноти и грешки, когато въз основа на влязло в сила съдебно решение се иска заличаване на вписани вече собственици, каквото производство не е приключилото с издаването на оспорения акт.

В случая без съмнение е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, тъй като и заинтересованите лица, и жалбоподателят разполагат с документи (нотариален акт и съдебно решение), удостоверяващи правото им на собственост, т.е. съществуват документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Поради това и с оглед декларативния характер на вписването, в кадастралния регистър следва да бъдат вписани всички лица, за които има данни, че са носители на вещни права, както и техните документи за собственост, независимо дали се конкурират помежду си.

Като не е съобразил приложимата към момента на издаване на отказа, норма на чл.53, ал.2 от ЗКИР, началникът на СГКК – Бургас е постановил незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен.

          При този изход на спора, а дружеството – жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 150 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сумата от 321,55 лв. не следва да се присъжда, тъй като представлява „дневни и пътни пари“. Под „разноски“ в процеса следва да се разбират парични средства, които са разходвани от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, каквито претендираните не са.

Присъдената сума следва да се заплати от бюджета на АГКК, към която е административния орган издал обжалвания административен акт, по арг. на чл. 2, ал. 2 от Устройствен правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Поради това и на основание чл. 172 и чл.174 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  отказ за изменение на КР към КК на гр.Приморско по отношение на ПИ 58356.503.305, обективиран в писмо изх.№ 17-267/22.10.2020г. на началника на СГКК Бургас, по заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК *********

ВРЪЩА преписката на  началника на СГКК гр.Бургас за произнасяне по заявление вх.№ 01-134938/16.03.2020г., подадено от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК *********, за ПИ с идентификатор 58356.503.305, съобразно указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в 7-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр.София да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 150лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, с касационна жалба в 14 -дневен срок  от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: