Решение по дело №2277/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 275
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20217040702277
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №275

 

град Бургас, 1  март 2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, четвърти състав, на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

     СЪДИЯ: Галина Радикова

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 2277 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:      

Производството е по реда на чл. 61, ал. 15 от ЗЗ, във вр. с  чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г.И.Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С.К. против предписание за поставяне под карантина 210830/528665, издадено на 30.08.2021г. от директор на Столична РЗИ.

Жалбоподателят иска оспореният акт да бъде отменен. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон- липса на основание. Твърди, че предписанието не му е било връчено, който факт е препятствал упражняване на правото му на защита.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата и направеното с нея, искане. Заявява, че при издаване на предписанието е нарушен принципа индивидуалния административен акт да бъде писмен и мотивиран, че същото не е издадено от компетентно лице. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Столична РЗИ не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което изпраща административната преписка застъпва тезата за неоснователност на оспорването.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона, срок (л.112,113).

ІІ. ФАКТИТЕ:

По делото няма спор, че на 30.08.2021г. жалбоподателят Н. влязъл на територията на РБългария, на ГКПП Аерогара София, пристигайки от Кралство Испания.

С подадената жалба Н. твърди, че при извършване на проверка от служител на Столична РЗИ  представил цифров COVID сертификат, с валидност от 07.06.2021г. до 20.11.2021г.

На същата дата било издадено оспореното предписание, с което на осн. чл.61, ал.6 от ЗЗ и Заповед РД-01-645/28.07.2021г. на министъра на здравеопазването, директорът на Столична РЗИ предписал поставяне под карантина на Г.И.Н., поради пристигане от рискова зона- Испания. В предписанието посочил началната дата и 10 дневен срок, за който лицето се поставя под карантина: 30.08.2021г. и начина, по който следва да се изпълнява карантината.

За издаденото предписание Н. бил уведомен на 30.08.2021г. от старши експерт при Столична РЗИ Б.Д.-Б, като факта на уведомяването удостоверил с подписа си.

Н. бил уведомен и че може да получи предписанието от РЗИ.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитана К.И.Н.. Същата заявява, че Г.И.Н. е нейн брат. Заедно пристигнали на Летище София от Мадрид на 30.08.2021г. Не знаели какво се случва, макар че до последно проверявали какви са условията за влизане в страната, но такива не намерили. Н. първа минала проверката, като на нея също и наложили карантина. Впоследствие Н. и разказал как е протекла и неговата проверка- служители на РЗИ му били поискали съответните документи. Той им дал  сертификат за прекаран COVID, но му поискали и PCR. Служителите се държали арогантно, никой от тях не се представил.  Издали предписание за карантина, което не връчили на хартиен носител, а само се подписал на таблет. Свидетелката обяснява, че с тях бил и братовчед им  К.Г., с когото било процедирано по същия начин.

Жалбоподателят представя резултат- извлечение от интернет страница  от извършено на 30.08.2021г. изследване – PCR SARS-CoV-2, от СМДЛ РАМУС ООД гр.София.

ІІІ. ПРАВОТО:

Според чл. 61, ал. 6, във вр. с ал. 2 от ЗЗ, задължителната карантина на лице, което е влязло на територията на страната от други държава се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.

В случая предписанието е издадено, поради влизане на жалбоподателя на територията на Република България през ГКПП "Ареогара - София" от Кралство Испания, попадащо в червена зона, съгласно списъка на държавите по цветови зони, държавите, за които е налице информация за установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация и на държави с преминаване на реципрочна основа по приложение № 1 към т. І. 3 от Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на министъра на здравеопазването. Затова, компетентен да издаде предписанието е директорът на СРЗИ. Това е и лицето, издало оспорения акт (посочено в титулната част като издател и положило подпис, като такъв), поради което възражението за липса на компетентност е неоснователно.

Лицето, посочено в предписанието- старши експерт при Столична РЗИ Б.Д.-Б не е издател на акта. То е извършило уведомяването на жалбоподателя за издаденото предписание.

Начинът, по който е извършено уведомяването не противоречи на разпоредбата на чл.61, ал.10 от ЗЗ, както счита жалбоподателя. Предвиденият с нормата ред за уведомяване, цели да сведе до знанието на адресата на акта, какво е съдържанието на последния, какви са какви са произтичащите от него права и задължения. Тази цел в случая е реализирана, защото жалбоподателят е узнал не само, че е поставен под карантина, но е упражнил и правото си на жалба, в предвидения от закона, срок.

Съдът намира, че при издаване на предписанието е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- липса на мотиви. Изложените от административния орган факти не са достатъчни, за да се прецени материалноправната законосъобразност на акта, нито да е възможно ефективното упражняване на правото на защита.

В оспореня акт е посочена, че причината за издаването му е пристигане от рискова зона- Испания. Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен за поставяне на лицето под карантина.

В изпълнение на правомощието си по чл. 63, ал. 2 от ЗЗ министърът на здравеопазването е издал заповед № РД-01-645/28.07.2021 г., действаща през периода 29.07.2021 г. – 31.08.2021 г., с която в т. 4. 6, във вр. с т. 4. 4, във вр. с т. 4.3.1 е предвидено, че български граждани се допускат на територията на Република България от държави, намиращи се в червена зона при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС, а в случай че не представят нито един от документите по т. 4. 4 се допускат на територията на страната и се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция. В т. 4. 7 от заповедта е предвидено, че българските граждани, които представят при влизането си в страната само един от документите по т. 4. 4 се поставят под карантина за срок от 10 дни, като в тези случаи директорът на съответната РЗИ може да отмени предписанието, ако тези лица представят по електронна поща документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19.

В оспореното предписание липсва констатация за факти, въз основа на които да е възможно да се прецени, при коя от сочените хипотези жалбоподателят е поставен под карантина- дали, защото не е представил нито един от изискуемите документи или е представил само един от тях.

За фактическото основание за издаване на предписанието може да се предполага само и единствено въз основа на от заявеното с подадената жалба. Това изявление на жалбоподателя, че при извършване на проверката е представил само цифров COVID сертификат обаче, не може да „замести“ липсващите в акта фактически констатации.

Вярно е, че мотивите на индивидуалния административен акт могат да се съдържат и в документи, представляващи част от административната преписка. В случая обаче, такива документи липсват.

Липсата на мотиви на индивидуалния административен акт е от категорията е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна.

Поради това, предписание за поставяне под карантина 210830/528665, издадено на 30.08.2021г. от директор на Столична РЗИ следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението съдът отбелязва, че намира за неоснователно възражението за приложимост на заповед № РД-01-733/27.08.2021г., издадена от министъра на здравеопазването, вместо заповед № РД-01-645/28.07.2021г., предвид изрично определения с двата акта период на действие.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и сторени разноски по делото, които са доказани в размер на 10лв.- платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – град Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ предписание за поставяне под карантина 210830/528665, издадено на 30.08.2021г. от директор на Столична РЗИ.

ОСЪЖДА Столична Регионална здравна инспекция гр.София да заплати на Г.И.Н., ЕГН ********** сума в размер на 10лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.                                      

 

СЪДИЯ: