№ 485
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110115034 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. М. З. срещу
„* иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на чл. 3,
ал. 2 от Договор за представяне на кредит №* от 20.09.2021 г., сключен между
Д. М. З. и „*, която клауза на договора предвижда неустойка в размер на
1350лв. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД евентуално на основание чл.
146, ал.1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК като неравноправна клауза.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника е сключен
Договор за представяне на кредит №* от 20.09.2021 г. за общ размер на
кредита от 3000лв. Общата сума дължима от потребителя по договора за
кредит била в размер на 5780,83 лв., съгласно погасителен план. В договора
била предвидена неустойка, предвиждаща че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл. 3, ал.1 от договора в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение банкова гаранция или две
физически лица –поръчители към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1350 лева. Намира, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщата й обезщететилна, обезпечителна и
санкционна функция. Излага подробни твърдения, че тази клауза
противоречи на добрите нрави, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че по
отношение на процесния договор следва да се прилагат правилата на ЗПК,
като излага доводи за нарушения по сключения договор съобразно ЗПК. С
оглед на твърденията си счита, че процесната неустойка противоречи на
добрите нрави и е уговорена във вреда на потребителя, тъй като води до
оскъпяване на кредита и увеличаване на подлежащата на връщане сума. При
тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и
1
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „*, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Счита се, че исковата молба е нередовна, доколкото страната
се позовава на различно основания за нищожност. Сочи се, че е недопустимо
да се разглеждат твърденията, позоваващи се на протокол на КЗП, тъй като не
обвързват съда. Оспорва наличието на договорна връзка между страните.
Подробно основава, че не са налице на нарушения на закона, които да
обосноват нищожност на договора, респ. клаузата, предвиждаща неустойка.
Отделно, се сочи, че размерът на предвидената в договора неустойка не е
прекомерен, като дори е занижен с оглед нейната санкционна функция.
Настоява се, че с предвидената неустойка не се накърняват правата на
кредитополучателя, доколкото последният е неизправна страна по договора.
Подчертава се, че срокът за предоставяне на обезпечение не е кратък, тъй като
е „бърз кредит“ и подлежи на връщане в срок от 30 дни. Сочи се, че
нижощността на клаузата за неустойка не влече нищожност на целия
договор. Настоява се при евентуално прогласяване недействителността на
целия договор ищцата да се осъди да заплати главницата по договора за
кредит. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се
и сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД евентуално на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК с
предмет за нищожност на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 2 от договора за
потребителски кредит, поради накърняване на добрите нрави, противоречие
със закона, заобикаляне на закона.
По делото е представен Договор за представяне на кредит №* от
20.09.2021 г. за общ размер на кредита от 3000лв. Общата сума дължима от
потребителя по договора за кредит била в размер на 5780,83 лв., съгласно
погасителен план. Съгласно договора е представен потребителски кредит в
размер на 2625 лв. при фиксиран лихвен процент по заема 40,15%, годишен
процент на разходите – 48,3% и срок за погасяване на заема 720 дни. В чл. 3,
ал. 1 от договора за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се
задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да
представи на заемодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция
със срок на валидност до 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договова или две физически лица – поръчители, които да
отговарят на конкретно описани в договора условия. При неизпълнение на
това задължение заемателят съгласно чл. 3, ал. 2 от договора дължи
неустойка в размер на 1350 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски.
2
Наличието на договорното правоотношение е оспорено от ответната
страна, поради което е назначена съдебно-техническа експертиза. От
заключението на приетата, съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че в
системата на ответника не се установява договор от тази дата, но със същия
номер и със същите параметри, като по него има договорено предоставяне на
финансови средства. Сочи се, че в системата за отпускане на бързи кредити е
наличен погасителен план към договор с номер * . Съдът е указал на
ответника да укаже съдействие на вещото лице за изготвяне в пълнота на
заключението, което от данните по делото не е сторено.
С оглед горното съдът намира, че страните са обвързани от Договор за
представяне на кредит №* от 20.09.2021 г. за общ размер на кредита от
3000лв. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит била в
размер на 5780,83 лв., съгласно погасителен план. Съгласно договора е
представен потребителски кредит в размер на 2625 лв. при фиксиран лихвен
процент по заема 40,15%, годишен процент на разходите – 48,3% и срок за
погасяване на заема 720 дни, при който в чл. 3 ,ал. 2 е договорено заплащане
на неустойка с посоченото по – горе съдържание.
Искът е допустим, тъй като от една страна предметът и обемът на
търсената съдебна защита се определя от волята на ищеца, а от друга страна
искът е предявен между страните по едно облигационно правоотношение и
при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с него защита,
доколкото уважаването на иска ще рефлектира върху правоотношението и ще
даде възможност на ищеца да претендира връщане на даденото въз основа на
нищожния договор.
Основателността на иска предполага установяване по делото на
противоречие с добрите нрави на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 2 от
договора за кредит.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на
договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност
следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите
изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята и свободата на
договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно
съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на
закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
3
защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за
нищожност на неустойката произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като се има предвид
видът и размерът на задължението, чието изпълнение се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и други; видът на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената между страните неустойка е за неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.
Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка
вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с
евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да
настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора
е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с
допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това
поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – пет дни
от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано.
Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да
отговарят поръчителите, и техният брой, както и непосилните изисквания за
представяне на банкова гаранция, показват, че единствената цел на
неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи
изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. Действителната
цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за
заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна
лихва. Това допълнително задължение на практика представлява скрит косвен
разход за заемателя, който увеличава значително цената на кредита. То няма
характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на
заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до
възникване на косвени разходи за заемателя, които трябва да са включени в
ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна
представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за
4
действителността на самия договор, а неспазването му води до
недействителност на договора съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗЗП.
С така договорената неустойка разходите по кредита надхвърлят
многократно пределния размер на ГПР, същата излиза извън присъщата й
функция, поради което се преценява за нищожна. Посочената неустойка не
обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването не
е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази
договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника,
вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Освен това, съдът
намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените
условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки
за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на
задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена
част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита.
По изложените съображения разглежданата клауза за заплащане на
неустойка от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на
уговорената неустойка излиза извън присъщите по закон функции, което я
прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД.
Ето защо искът за следва да се бъде уважен като посочената
договорна клауза на чл. 3, ал. 2 от договора за нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Предвид основателността на главния иск не се
следва произнасяне по евентуалния иск.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските
по делото следва да се възложат в тежест на ответника за заплатена държавна
такса от 54лв. и депозит за СТЕ в размер на 200лв., а в полза на адвоката и
адвокатско възнаграждение, дължимо на пълномощника на ищеца на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер, определен по правилата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед цената на иска – 324,50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните Д. М. З.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. * и „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, че е нищожна клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за
представяне на кредит №* от 20.09.2021 г., сключен между Д. М. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. * и „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, която предвижда неустойка в размер на 1350лв. за
5
непредоставяне на банкова гаранция със срок на валидност до 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договова или две физически
лица – поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора
условия, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * да
заплати на Д. М. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. * разноски по
делото за държавна такса в размер на 54 лв. и 200лв. за депозит за СТЕ, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, да
заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – * със съдебен адрес гр. *,
бул. Пещерско шосе №81, ет. 3, ап. Б, адвокатско възнаграждение в размер на
324,50 лв., на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6