РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 22.06.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5583/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 311968/27.04.2021 г., предявена от С.А.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищецът С.А.К. твърди, че на 02.01.2021 г., около 16.50 ч., на кръстовището,
образувано от републикански път ІІ-63 и отбивката за село Гърлен, Б.Г.Р., с
ЕГН: **********, при управление лек автомобил „Мицубиши Спейс
Стар“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което
реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с движещия се по път с
предимство лек автомобил „БМВ *****“, с peг. № ********, управляван
от ищеца.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица № 2021-1028-6/02.01.2021 г., на виновния водач - Б.Г.Р., бил съставен АУАН, а на 25.01.2021 г. било издадено наказателно постановление № 21-1158-000014/25.01.2021 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, с което му било наложено административно наказание.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е
получил следните увреждания:
-
Разкъсно
- контузна рана в окосмената част на главата с размери около 10 см.;
-
Кръвонасядания
на долните клепачи на двете очи;
-
Кръвонасядане
на десен лакът;
-
Охлузване
на лява длан;
-
Охлузване
на лява подбедрица;
-
Охлузна
рана на дясна подбедрица;
-
Травми
на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък.
След ПТП, ищецът бил транспортиран от
екип на ЦСМП в МБАЛ „Р.А.“ АД гр. Перник, където бил прегледан, били извършени
изследвания и му била назначена
медикаментозна терапия. На
05.01.2021 г., ищецът бил прегледан от специалист - съдебен лекар, който
констатирал травматичните увреждания.
Ищецът
твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни болки в областта
на главата, десен лакът, лява подбедрица, дясна подбедрица и болки в шийната
област. Болезненити движения в увредените места, от своя страна, довели до
бърза уморяемост и непълноценност. Ежедневните затруднения в бита, които ищецът
понасял, били трудности в обслужването и
извършване на обичайни ежедневни дейности. Процесът на възстановяване бил
съпроводен от непрестанни болки в травмираните области. Нараняванията на ищеца
довели и до други отрицателни изживявания - слабост, сънуване на кошмари
свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение,
срив на самочувствието и тежък психически шок. Ищецът трудно преодолял стреса,
предизвикан от ПТП, страхувал се да излиза навън, не спял спокойно след
инцидента, станал много чувствителен, изпаднал в състояние на тревожност и
потиснатост. Към датата на предявяване на исковата молба, ищецът продължавал да
изпитва болки на травмираните области. Оздравителният процес бил дълъг и
възстановяването настъпвало бавно.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, с peг. № ********,
включително и на водача Б.Г.Р..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
26 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 08.04.2021 г. до окончателното им изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Мицубиши
Спейс Стар“, с peг. № ********,
както и че на 07.01.2021 г., ищецът го е поканил да му заплати обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мицубиши
Спейс Стар“, с peг. № ********. Твърди, че не е налице деликт, а се
касае за случайно деяние от страна на водача Б.Г.Р., с ЕГН: ********** , който
нито е действал противоправно, нито ПТП се е дължало на негово виновно
поведение. Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по
делото доказателства нямат установителен характер относно начина на настъпване
на ПТП. Представеният Констативен протокол за ПТП не се ползвал с материална
доказателствена сила, а влязла в сила присъда не била представена.
Ответникът оспорва претенцията на иска за
обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Излага съображения, че
представените медицински документи удостоверявали, че на 02.01.2021 г. е бил прегледан в
Спешно отделение на болнично заведение, направени са образни изследвания
(рентгенография на череп и шийни прешлени), при които не са били намерени
травматични изменения. Описаната рана в челната област на главата е била
обработена хирургично (зашита) и ищецът е бил освободен. Не била описана
никаква травма на шийния гръбнак, както и нямало описана клиника за травма на
нервни коренчета.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като последният е управлявал лек автомобил
„БМВ *****“, с peг. № ******** със скорост над разрешената за пътния участък и
с несъобразена скорост, като е поставил себе си и останалите участници в
движението в превишен риск.
Освен
това, при адекватни действия и при постоянен контрол върху автомобила, ищецът е
могъл да избегне удара. Нарушенията на ищеца на чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДП
създали предпоставка да самокатастрофира.
Налице било съпричиняване от страна на ищеца
и поради това, че последният е пътувал без поставен предпазен колан, в
противоречие с изискванията на ЗДвП.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 02.01.2021
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/120000462459/13.02.2020 г., валидна от 13.02.2020 г.
до 12.02.2021 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно „Мицубиши Спейс Стар“, с peг. № ********, включително и на водача Б.Г.Р..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 20.12.2021 г., л. 42 и сл.), а и се установява от представената Справка от базата данни
на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 16).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 02.01.2021 г., около 16.50 ч., на кръстовището,
образувано от републикански път ІІ-63 и отбивката за село Гърлен, е реализирано
пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил
„Мицубиши Спейс Стар“, с peг. № ********, управляван от Б.Г.Р., и лек
автомобил „БМВ *****“, с peг. № ********, управляван от ищеца С.А.К..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
от приетия по делото Констативен протокол за ПТП е пострадали лица №
2021-1028-6, съставен на 02.01.2021 г. дежурен ПТП - Сектор „Пътна полиция“ –
ОД на МВР-Перник (л. 6 от делото). Като обстоятелства и причина за ПТП, в
Констативния протокол е посочено, че на 02.01.2021 г., около 16.50 ч., лек
автомобил „Мицубиши
Спейс Стар“, с peг. № ********, управляван от Б.Г.Р., с ЕГН: **********, на
кръстовището, образувано от републикански път ІІ-63 и отбивката за село Гърлен, на
който единият път е сигнализиран, като път с предимство с П3 Б1, не пропуска
правомерно движещия се лек автомобил „БМВ *****“, с peг. № ********,
управляван от С.А.К. и реализира ПТП.
На
02.01.2021 г., на Б.Г.Р. е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 345256/02.01.2021 г., за
деянието, описано в Констативния протокол и съставляващо нарушение на чл. 50, ал.
1 от Закона за движение по пътищата. АУАН е връчен и на нарушителя Б.Г.Р. и
същият го е подписал без възражения (л. 53).
Въз
основа на АУАН № 345256/02.01.2021 г. е било издадено Наказателно постановление № 21-1158-000014/25.01.2021
г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с което на Б.Г.Р. е наложено наказание „Глоба“, за това, че на 02.01.2021
г., като водач на лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, с peг. № ********, на
кръстовището, образувано от републикански път ІІ-63 и отбивката за село Гърлен, не
пропуска движещия се от град Брезник към град Трън, лек автомобил
„БМВ *****“, с peг. № ********, с което реализира ПТП - нарушение
на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Видно от извършеното отбелязване, наказателното
постановление е било връчено Б.Г.Р. и е влязло в сила на 09.03.2021 г. (л. 54).
За установяване на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелката М.Р.З.. Свидетелката сочи, че на 02.01.2021 г. е
била пътник в лек автомобил „БМВ *****“, с peг. № ********, управляван от ищеца
С.К.. Било следобед - след 16.30 часа, времето било сухо, слънчево, не валяло
нямало мъгла. Движели се по пътя Брезник - Трън, в посока гр. Трън, със скорост
около 50 – 60 км./ч., тъй като зад тях били техни приятели. Катастрофата
станала на разклона за село Конска. Според М.З., една кола – „Мицубиши“, искала
да излезе от второстепенния път на главния път, по който се движел автомобилът,
в който била свидетелката. Тази кола ги ударила, отпред от дясно. Преди това,
тази кола спряла и в следващия момент тръгнала и ги ударила. След това водачът
на л.а. „Мицубиши“ казал, че е объркал газта със спирачката.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените доказателства, е приело
следния механизъм на ПТП:
На 02.01.2021 г.,
около 16.50 часа, по път ІІ-63, в посока от гр. Брезник към гр. Трън, в дясната
си пътна лента се е движил лек автомобил „БМВ *****“, с peг.
№ ******** управляван от С.А.К., със
скорост 50 ... 60 км/ч. (според разпитаната свидетелка). Времето било зимно,
слънчево, пътната асфалтова настилка била суха, с добра оптична видимост.
Когато се е приближавал към кръстовището с напречния път за с. Гърло, от дясно
се е появил лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, с peг.
№ ********, управляван от Б.Г.Р., който
първоначално е спрял автомобила си, преди да навлезе в кръстовището за да
огледа пътната ситуация. Не може да се определи колко време е престоял.
По неустановени
причини неочаквано за водача на л.а. „БМВ“, л.а. Мицубиши е потеглил и е
навлязъл в кръстовището, като най-вероятно е предприел завой наляво към гр.
София. Водачът на л.а. „БМВ“ е имал възможност най-много само да задейства
спирачките, но не е имал възможност са спре преди мястото на удара и не е могъл
да спре преди мястото на конфликта - мястото на удара. Поради това е настъпил
удар между предната дясна част на л.а. „БМВ“ в предната лава част на л.а.
„Мицубиши“.
Видно
от АТЕ, причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача
на л.а. „Мицубиши“, който се е движил по път без предимство и след като е
спрял автомобила си пред кръстовище на път, имащ предимство, е потеглил
внезапно, с което е поставил и себе си и водача на л.а. „БМВ“ да не могат да
спрат.
По
делото е прието заключението по съдебномедицинската експертиза (СМЕ), извършена
от вещото лице д-р П.С.П. – специалист неврохирург. Вещото лице, след като се е
запознало с представената по делото медицинска документация, е приело, че в резултат на процесното
ПТП, С.А.К. е получил следните травматични увреждания:
❖ Травма на главата състояща се от:
-
Разкъсно-контузна рана с дължина около 10 см.
на границата на окосмената част на главата в челната област
-
Травматичен кръвоизлив на долните клепачи на
двете очи по данни от съдебномедицинско удостоверение от 05.01.2021 г.
❖ Травма на шийния отдел на гръбначния стълб,
изразяваща се с:
-
Контузия на шията
(Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб). Вещото лице по СМЕ е посочило, че диагнозата травма
на нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб се поставя когато
пациента при прегледа съобщава за изтръпване в ръка каквото в случая няма.
❖ Травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в:
-
Травматично
мораво-синкаво кръвонасядане по задно-вътрешната повърхност на десен лакът в
горна трета с размери 4/3 см. по данни от съдебномедицинско удостоверение от
05.01.2021 г.
-
Охлузване по
гръбната повърхност на лява длан срединно с червеникаво-кафеникав цвят на обща
площ 4,6см.по данни от съдебномедицинско удостоверение от 05.01.2021 г.
-
Три вертикални
черевникаво-кафяви охлузвания е размери 2,7/1,9 см. до 6,4/3,3см. по предната
повърхност на дясна подбедрица по данни от съдебномедицинско удостоверение от
05.01.2021 г.
По
своя вид и тежест получените от ищеца травматични увреждания са реализирали
самостоятелно медико-биологична характеристика ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
На
въпроса „Възможно ли е (уврежданията) да бъдат получени (от ищеца) при ПТП,
като водач на лек автомобил?“, вещото лице по СМЕ е отговорило, че при
инцидента, автомобилът, чийто водач е бил ищецът, е бил ударен в предна дясна
част-калник, предно колело. Под действие на инерционните сили тялото му
внезапно е било задвижено напред и с дясна насоченост. Главата и шията както и
крайниците са свободно подвижни и описаните травматични увреждания са възможни
да бъдат получени при този механизъм. Относно механизма на получаване на уврежданията, ВЛ е посочило, че контузията на
шията е следствие от внезапно настъпилите флексия с ротация и последваща
екстензия в шийния отдел по време на инцидента.
ВЛ по СМЕ е констатирало, че след
процесното ПТП, С.А.К. е била транспортиран с екип на Център за спешна
медицинска помощ – гр. Перник до спешното отделение в гр. Брезник. Там е
направена първична хирургическа
обработка на раната в областта на главата и са тоалирани охлузванията в
областта на ръцете и дясната подбедрица. Направени са образни изследвания на
черепа и шийни прешлени, при които не са установени травматични промени.
За
контузията на шийния отдел на гръбначния стълб, лечебният план е включвал:
-
Мека шийна яка за период от 5-7 дни за ограничаване движенията в отдела. ВЛ е
посочило, че от практиката е установено, че продължителното носене на яка при
тази увреда не се препоръчва, тъй като води до инактивитетна атрофия на
мускулатурата което удължава оздравителния процес. На пациентите се препоръчва
след свалянето на яката възобновяване на нормалната шийна активност чрез
обичайните движения като най-ефективно средство за преодоляване на острите
шийни болки.
-
Предписвани са нестероидни противовъзпалителни медикаменти, обезболяващи
препарати, витамини от група „В”.
-
Физиотерапевтични и рехабилитационни процедури при необходимост.
Относно
периода на възстановяване на увредите и периода, през който са търпени болки и
страдания, ВЛ е посочило, че разкъсно-контузната рана в челната област на главата
е зараснала за период от 21 дни,
като конците се свалят на 9-10-ия ден след зашиването. Мекотъканните
наранявания в двете ръце и дясна подбедрица са оздравели за около 14 дни. Възстановителният период
при контузия на шията (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб) е индивидуален и зависи от
множествеността и големината на увредите в ставите, мускулатурата и
лигаментарния апарат. В СМЕ се сочи, че от практиката е установено, че при
около 70% от пострадалите възстановяването настъпва до шестия месец.
Ищецът е търпял
болки и страдания от получените травматични наранявания за период до месец и
половина най-интензивни в първите двадесет дни. Зарастването на раните става с
образуване на съединителна тъкан и впоследствие полученият ръбец се е
моделирало в продължение на една година. Останалите мекотъканни ожулвания в
ръцете и дясна подбедрица са оздравели с образуване на нова кожа за период от
около две седмици.
ВЛ
по СМЕ е констатирало, че (към изготвяне на СМЕ, депозирано в СГС на 25.03.2022
г.) са изминали вече една година и три месеца и лечебният и възстановителен
период отдавна е приключил. Няма медицински данни в делото за невъзстановени
увреди или настъпили усложнения. Дълготрайната медицинска прогноза е
благоприятна, като контузията в шийния отдел на гръбначния стълб може да
провокира ускоряване на процеса на дегенерация в отдела.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
Свидетелката М.Р.З. е разпитана и относно претърпените от ищеца неимуществени
вреди, в резултат на процесното ПТП. Свидетелката сочи, че след ПТП, ищецът
е имал „цепнатина“ на главата, която била зашита. Първоначално била закаран с
линейка в болницата в гр. Брезник, след това в гр. Перник. Отзад също имал
натъртвания, изпитвал болки във врата, гърба и главата. Наложи се доста време
да си остане вкъщи в легнало положение. Имал наранявания и по краката, по
лактите, отстрани на главата. През първите две седмици не можел да става и
свидетелката му помагала. Болките във врата продължавали, особено при промяна
на времето, също и в плешката. На ищеца останал белег на челото - в средната част
на челото.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Б.Г.Р. е действал противоправно, тъй
като е допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), предвиждащ, че на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Видно от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства, причина за
създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на
водача Райчев, който е управлявал МПС по път без предимство и не е пропуснал
движещия се по път с предимство л.а. „БМВ“, управляван от ищеца. Следователно,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява С.А.К. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; начина по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП (2021 г.) и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на С.А.К., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 10 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че С.А.К. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е управлявал лек автомобил „БМВ *****“, с
peг. № ******** със скорост над разрешената за пътния участък и с несъобразена
скорост, че е нарушил чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, както и че при
адекватни действия и при постоянен контрол върху автомобила, ищецът е могъл да
избегне удара. Ответникът твърди и че е
налице
съпричиняване от страна на ищеца и поради това, че последният е пътувал без
поставен предпазен колан, в противореие с изискванията наЗДвП.
Процесното МПС е реализирано на кръстовището, образувано от републикански път
ІІ-63 и отбивката за село Гърлен – т.е. извън населено място, на което
разрешената скорост за движение, съгласно чл. 21 ЗДвП е 90 км./ч. (за МПС
категория В). Според свидетелката М.Р.З., преди настъпване
на процесното ПТП, лек автомобил „БМВ *****“, с peг. № ********, управляван от ищеца, се е
движел със скорост 50 – 60 км.ч. По делото липсват каквито и да е други
обективно данни относно скоростта на лек автомобил „БМВ *****“, преди
настъпване на процесното ПТП, като липсват данни и за предвидени ограничения на
скоростта, в района на настъпване на АТЕ. Видно от АТЕ, единствената причина за
настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. „Мицубиши“, който
се е движил по път без предимство и след като е спрял автомобила си пред
кръстовище на път, имащ предимство, е потеглил внезапно, с което е поставил и
себе си и водача на л.а. „БМВ“ да не могат да спрат.
С оглед на така установените факти, съдът
приема за недоказани възраженията на ответника, че ищецът е управлявал лекия автомобил
със скорост над разрешената за пътния участък, и/или с несъобразена скорост, че
е нарушил чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, както и че при адекватни действия и
при постоянен контрол върху автомобила, ищецът е могъл да избегне удара. Както беше посочено, възражението за
съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин, което не е
налице по отношение на тези твърдения на ответника.
Относно възражение на ответника, че при
настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил без поставен предпазен колан:
Според
свидетелката З.,
при настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил с поставен
колан. Свидетелката сочи и че техният автомобил е имал и въздушни възглавници,
като при удара са се отворили и двете предни въздушни възглавници (свидетелката
пътувала отпред, на предната седалка до шофьора). Въпреки че имало въздушни
възглавници, ищецът ударил с главата си
предното стъкло и имал „цепнатина“ на главата, която била зашита, но му
останал белег. Свидетелката не е сигурна, дали при връщането на главата е
нямало удар и в страничното стъкло.
Видно
от заключението по комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
автомобилите „БМВ *****“ са заводски оборудвани с триточково предпазни колони
на предните две седалки, но в приложената
медицинска документация по делото, не са описани увреждания, които могат да се
приемат за специфични получени от поставен предпазен колан. Вещите лица са
обяснили, че предпазните колани, монтирани в автомобилите задържат тялото на
шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение по
направлението на движение - при челни сблъсъци /удари/. Диагоналната част на
обезопасителния колан при водача преминава от лявото рамо към дясната, страна
на пояса и ограничава движението на
горната част на тялото му само напред. Тя не ограничава напречното движение
на горната част на тялото встрани. Хоризонталната част на обезопасителния колан
ограничава долната част на тялото на човека в посоки напред, наляво и надясно.
В процесния случай, под действие на инерционните сили, тялото
на С.К. е било задвижено напред и с известна дясна насоченост.
Вещите лица са
обяснили механизма, по който ищецът е получил травмите: Автомобилът, управляван
от С.А.К., е получил удар в дясна предна част-десен калник и дясно колело. Голямата
разкъсно-контузна рана на границата на окосмената част на главата и челото е
получена от удар в тъпи и тъпоръбести части от интериора на автомобила. Мекотъканните
ожулвания по горните крайници са нехарактерни и не могат да даде указания за
носенето или не на предпазен колан. Механизмът на получаването им най-вероятно
е от рязко усукване на ръцете, което може да бъде получено при държане на
волана в момента на удара. При инцидента, под действие на инерционните сили, тялото на ищеца внезапно е политнало напред
и с известна дясна посока. При правилно
поставен триточков колан при описания механизъм главата на ищеца не би могла да
достигне и да получи удар от интериора на автомобила.
Заключението
по комплексната експертиза е пълно, ясно и обозновано, вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото,
поради което и съдът не намира основание
да се съмнява в неговата правилност и ги
кредитира заключението (то не се оспорва и от страните). Въз основа на него,
съдът приема за установено по делото, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът С.А.К. е управлявал лек
автомобил „БМВ *****“, с peг. № ********, без поставен предпазен колан.
Нормата
на чл. 137а ЗДвП вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от
категория М1, М2, М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. Като не е изпълнил
предписаното от закона задължение да постави предпазния колан при движение, то
пострадалият е нарушил императивната норма на закона и от друга страна сам се е
поставил в риск и обективно е допринесъл за настъпилите увреждания и тяхната
степен. Направеното възражение за съпричиняване е доказано от комплексната
експертиза, която съдът кредитира, респ. не кредитира показанията на св. З.,
тъй като му противоречат. Приносът на
пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на
20%, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде намалено
определеното застрахователно обезщетение.
Искът
е основателен и доказан за сумата от 8 000
лева (10 000 лв. – 20 %), а за разликата до пълния предявен размер,
искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки,
застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи
за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е
можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок
45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 07.01.2021 г. (л. 11) Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е
обезщетил ищеца. С оглед
на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 08.04.2021
г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В.О.,
сумата от 487.32 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска (1310 лв. + 20 % ДДС = 1572 лв. х 0.31).
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 26.07.2021 г., приложен на лист 40 от делото и
ДДС. В съдебно заседание на 04.04.2022 г. пълномощникът на ищеца е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, обема и вида на събраните
доказателства и доказателствени средства, както и след като съобрази
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението следва да се намали на 1812 лева, с включен ДДС (1510
лева + 20 % ДДС).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на ответника следва да се присъди сумата от 1595.28 лева от общо направените разноски в размер на 2312 лева (2312
х 0.69), в т.ч.: адвокатско възнаграждение (1812 лева) и депозит за експертиза
(500 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 506 лева, в т.ч.: 320 лв. - държавна такса и 186
лева – депозит за експертизи (600 лв. х 0.31), от внасянето на които, ищецът е
бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.А.К.,
с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 8 000 лева – главница,
представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от С.А.К. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 02.01.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.04.2021
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска
по чл. 493, ал. 1,
т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за
разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат В.В.О., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 487.32 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.К.,
с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1595.28 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 506 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: