№ 13
гр. Кнежа , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антон Ц. Антонов
като разгледа докладваното от Антон Ц. Антонов Административно
наказателно дело № 20211430200057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Л. Б. Д. , с ЕГН ********** от гр. гр. Пл., ж.к. „Др.“+ 332, вх.“*“, ет.*, е
обжалвала Наказателно постановление № 18-0257-000225 от 20.04.2018 год.,
издадено от Началника РУП към ОДМВР гр. Пл., РУ Д. Д., с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й е
наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 10 лева.
Искането е съдът да постанови решение с което да отмени обжалваното НП,
като незаконосъобразно, в частта му за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като се излагат мотиви.
С придружаващото писмо на РУМВР – Д.Д. в Кнежански РС, се представиха
следните писмени доказателства: НП18-0257-000335 от 20.04.2018 год.;
АУАН с бланков № 459665, серия Д- оригинал; Ксерокопия от: Заповед №
8121з-952/2017г. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно засе
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
1
фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез
административно-наказващия орган, който го е издал, поради което същата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана .
От събраните по делото доказателства и разпита на свидетелите Ц. К. Ц. и А.
Б. Г. , съдът счита за установено следното: На 22.03.2018г. в 16,20 часа в
Община Искър на път Втори клас № II19 жалбоподателката, като водач на
лек автомобил „Шавролет Спарк“ с рег. № ********, на един километър
преди кантон ЕМА, посока град Д. Д., при управление на лекият автомобил с
несъобразена скорост с пътните условия губи контрол над автомобила,
напуска пътното платно и се блъска в крайпътно дърво, с което извършва
ПТП. На произшествието се явили свидетелите: Ц. К. Ц. и А. Б. Г. –
служители в РУ Д. Д., които съставили на жалбоподателката АУАН за
нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, след като
не представила контролен талон от свидетелството за управление.
АУАН-а е подписан от нарушителя без възражения, като тя е била уведомена
за възможността да подаде писмени такива в 3-дневен срок от подписването
на акта. В рамките на този срок не са правени възражения съгласно чл. 44, ал.
1 от ЗАНН.
Въз основа на този АУАН, Началника РУП към ОДМВР гр. Пл., РУ Д. Д.
издал обжалваното НП№ 18-0257-000225 от 20.04.2018 год., връчено на
жалбоподателя на 10.02.2021г., която недоволна от него го обжалва .
Мотивите на Л. Б. Д. да иска отмяна на наказателното постановление са, че не
е извършила посоченото административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП
и напускането на пътното платно не се е дължало на нейно виновно
поведение, а на непочистен и невидим заледен участък от пътя, покрит от
заснежаване. Жалбоподателя счита, че АУАН-а и обжалваното НП са
издадени в нарушение на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1,
т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като в тях липсва пълно, точно и конкретно описание на
съставомерни факти и обстоятелства, при които се твърди, че е извършено
нарушението, за което е ангажирана отговорността й. Липсата на каквото и да
е описание на нарушението от фактическа страна я лишава от възможността
да разбере какво точно се твърди от наказващият орган за да ангажира
2
доказателства в своя защита.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с
наказателното постановление и е процесуално допустима , а разгледана по
същество, съдът намира същата за НЕ ОСНОВАТЕЛНА поради което
атакуваното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено
при следните съображения: Жалбоподателя е осъществила от обективна и
субективна страна състава на нарушенията по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лева
и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП й е наложена глоба в размер на 10 лева.
Всеки водач на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на
движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. Тълкувателно решение № 28 от
28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК посочва, че водачът на МПС е длъжен
да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл.
20, ал. 2 от ЗДП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в
движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците,
маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други
отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността - колкото опасността е по-голяма,
толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и
ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Безспорно е, че
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП съдържа примерно, а не
изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на
скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка,
3
толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с
максимално предвидените такива по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл. 73 от
ППЗДП. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя
от конкретните пътни и атмосферни условия.
В съдебната практика скоростта се определя като „съобразена”, когато се
вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 от ЗДП.
На Л. Б. Д. е вменено допуснато нарушение на посочената в акта и
наказателното постановление норма на закона, като при управление на лекият
автомобил с несъобразена скорост с пътните условия губи контрол над
автомобила, напуска пътното платно и се блъска в крайпътно дърво, с което
извършва ПТП.
В настоящия случай жалбоподателката не е предотвратила ПТП, макар да е
била наясно с пътните условия на пътното платно. Настоящият състав приема,
че избраната от Л. Б. Д. скорост на движение не е била съобразена с
факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДП.
Пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази
връзка св. Ц. К. Ц., заяви в съдебно заседание, че е съставен протокол за ПТП
по искане на жалбоподателката, тъй като автомобила бил служебен. По
настоящото дело не е представен препис от него за да се видят какви са
щетите по пътно превозното средство.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че скоростта с която се е
движила жалбоподателката Л. Б. Д. се явява „несъобразена”, тъй като е била
неподходяща за конкретните условия и за другите обективно посочени в чл.
20 от ЗДП неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер,
щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с нанасяне на
материални щети.
Разпоредбата на чл. 179 ал. 2 от ЗДП предвижда санкция в размер на 200
лв., която е определена от закона в неподлежащ на изменение размер поради
което обжалваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено като
4
законосъобразно.
Направените от жалбоподателя Л. Б. Д. възражения съдът счита за
неоснователни при следните съображения: Твърдяното, че напускането на
пътното платно на управляваният от нея лек автомобил, въпреки ниската
скорост, с която го управлявала не се е дължало на нейно виновно поведение,
а на непочистен и невидим заледен участък от пътя, покрит от заснежаване,
не кореспондира със събраните доказателства. Разпитаните свидетели Ц.
К. Ц. и А. Б. Г. – служители, към датата на ПТП-то в РУ МВР Д. Д. заявиха, че
е съставен протокол от ПТП и АУАН ф.№459665/22.03.2018г. в който не е
вписано, че като причина за напускане на пътното платно на лекия автомобил
управляван от жалбоподателката и блъскането му в крайпътно дърво е
поради: „…непочистен и невидим заледен участък от пътя, покрит от
заснежаване.“
Настоящият състав прие, че водачът на претърпелия произшествие
автомобил Л.Д. е била наясно с факта, че шофира извън населено място, с
характера на пътните условия на пътното платно, с конкретните условия на
видимост и сезона. Тя е следвало да избере скорост съобразена с конкретната
ситуация на пътното платно, така че при необходимост да предотврати
настъпването на пътнотранспортното произшествие, но не го е направила.
Наложена на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 10
лева за извършеното нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП не се обжалва от
Л. Б. Д., поради което обжалваното НП и в тази му част следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили
разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57 и чл.58 от ЗАНН .
Обжалваното наказателно постановление съдържа посочените в чл. 57 от
ЗАНН данни, факти и обстоятелства и описаните в АУАН-а нарушения
съвпадат с тези описано в НП.
По делото се представиха доказателства за материална компетентност на
административно-наказващият орган да издава НП, а контролният орган да
5
съставя АУАН - препис от Заповед №81213з –952/ 20.07.2017г. издадена от
министъра на МВР.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 18-0257-000225
от 20.04.2018 год., издадено от Началника РУП към ОДМВР гр. Пл., РУ Д. Д.,
с което на Л. Б. Д. , с ЕГН ********** от гр. гр. Пл., ж.к. „Др.“+ 332, вх.“*“,
ет.*, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 10 лева.
Л. Б. Д. , с ЕГН ********** от гр. гр. Пл., ж.к. „Др.“+ 332, вх.“*“, ет.*, да
заплати сумата 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
която сума да се приведе по сметката на КРС.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. гр. Пл. в 14-дневен срок , считано от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6