№ 142
гр. , 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100238 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на на „БНП П.П.Ф. С.А.“, вписано в
Търговски и фирмен регистър под № *********, с адрес на управление във Ф., гр.П.,
бул."*****" № 1, представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член
на съвета на директорите чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК: **********, гр. С.,
ж.к. „******* 4“, *********** С., сгр. 14, представлявано от законния представител Д. Д.
чрез юрисконсулт Н. АНГ. М. срещу Л* Д. Б* с ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.„Чавдар
Войвода“ № 37. В исковата молба се твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 50/2021 г. по
описа на Районен съд- гр. П., на „БНП П.П.Ф.“ СА. чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България
с предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на
вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 50/2021 по описа на Районен съд - П.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
В исковата молба се твърди, че предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по
чл. 415 ГПК за „БНП П.П.Ф." СА. чрез „БНП П.П.Ф." СА., клон България е налице правен
интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо
вземане по договор за потребителски кредит № PLUS-******** в размер на 36717.70 лева. В
исковата молба се твърди, че на 13.02.2017 г. между „БНП П.П.Ф." и ЛЮБ. Д. Б., ЕГН
********** е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-********
посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 20000.00 лева за срок от 83 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 05.02.2024 г., съгласно погасителен план, включващ
1
падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 83 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 496.73 лева, като в договора била посочена и общата стойност на
плащанията по кредита. В исковата молба се твърди, че въз основа на индивидуалния
кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се
в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“
от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на
договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора
при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е
валиден за целия срок като страните изпълняватточно задълженията си по него. В исковата
молба сс твърди, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. В исковата молба сс
твърди, че на основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 83 месечни вноски, всяка по 496.73 лева, като в чл. 5 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. В исковата молба се твърди, че обезщетението за забава е равно на
ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна
база като дневният и размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение. В исковата молба се твърди, че длъжникът е
преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-******** на 05.02.2018 г., като
към тази дата са погасени 10 месечни вноски. В исковата молба се твърди, че на основание
чл. 5 от договора, вземането на „БНП П.П.Ф." става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.03.2018 г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. В исковата молба се твърди, че
тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в Районен съд-П. за следните дължими суми по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-******** както следва: 19385.51 лева (ДЕВЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА и 51 СТОТИНКИ) - главница, 1 1925.78 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2024 година; 5406.41 лева -
мораторна лихва за периода от 05.03.2018 г. до 16.01.2021 г., законната лихва за забава от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410
2
ГПК до окончателното изплащане на вземането.В исковата молба се твърди, че законната
лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари
на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в
полза на „БНП П.П.Ф.“ СА. чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България съществува вземането
по договор № PLUS-********, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50/2021 по описа на Районен съд - П., а
именно: 19385.51 лева - главница по договора за кредит; 11925.78 лева възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 05.02.2018г. до 05.02.2024 г.; 5406.41 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2018 до 16.01.2021, ведно
със законната лихва, считано от 26.01.2021 г.- датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените във връзка с издаването на
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 50/2021 по описа на Районен съд - П. разноски както
следва: 734.35 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство -
734.36 лева -държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли съда
да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се
представлява, не ангажира доказателства.
Ответникът ЛЮБ. Д. Б. в срока по реда на чл. 131 от ГПК не е дал писмен отговор,
не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В съдебно
заседание, ответника, редовно призован, не се явява, не се представлява, в депозирана молба
по делото заявява становище, че не са събрани доказателства в подкрепа на исковата молба,
както и не са направени доказателствени искания за събирането на относими доказателства,
като исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени и приети копие на договор за кредит, извлечение от
погасителен план с отразените по него плащания, копие от последната покана за
3
доброволно изпълнение на задълженията, приложено е ч. гр. д. № 50/2021 г. по описа на РС-
П. по което е издадена Заповед №36/27.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се
установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „БНП П.П.Ф. С.А., П.“ рег. №
*********, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон България с ЕИК: **********, е предявен срещу
ответника ЛЮБ. Д. Б. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от
ответника възражение, като задължението на ответника произтича от сключен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-********, по който страните са постигнали
съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 20000,00 лева
за срок от 83 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.02.2024 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски,
техния размер и размер на оставащата главница.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е
кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се
обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните
правоотношение, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. От
събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника по
облигационното му отношение с ищеца, като не се доказа изпълнението на същия от
длъжника. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав не
установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо
ответника.
С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че по отношение на
ответника ЛЮБ. Д. Б. с ЕГН ********** се установява съществуването на вземане,
предявено от ищеца „БНП П.П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон
България с ЕИК: **********, произтичащи от договор № PLUS-********, обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
50/2021 по описа на Районен съд - П., а именно: 19385.51 лева - главница по договора за
кредит; 11925.78 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.02.2018г. до 05.02.2024 г.; 5406.41 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.03.2018 до 16.01.2021, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2021 г.-
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и
трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав
приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице
двете предпоставки: ответника ЛЮБ. Д. Б. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане
на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния
представител на ищеца „БНП П.П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”,
клон България с ЕИК: **********, съобразно приложените доказателства по делото, следва
да бъдe уважено съобразно уважената искова претенция, като ЛЮБ. Д. Б. с ЕГН
**********следва да заплати на „БНП П.П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.
С.А.”, клон България с ЕИК: **********, направени разноски по ч.гр.д.№50/2021г. по описа
на РСПп и по настоящото производство в общ размер на 1618,71 лева.
По изложените съображения, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника ЛЮБ. Д. Б. с ЕГН
**********, съществуването на вземане от ищеца „БНП П.П.Ф. С.А., П.“ рег. № *********,
чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон България с ЕИК: **********, произтичащи от договор №
PLUS-********, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 50/2021 по описа на Районен съд - П., а именно: 19385.51 лева -
главница по договора за кредит; 11925.78 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.02.2018г. до 05.02.2024 г.; 5406.41 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.03.2018 до 16.01.2021, ведно със законната
лихва, считано от 26.01.2021 г.- датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ЛЮБ. Д. Б. с ЕГН ********** да заплати на„БНП П.П.Ф. С.А., П.“ рег. №
*********, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон България с ЕИК: **********, общо разноски в
размер на 1618,71 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5