Р Е Ш
Е Н И Е
№
………………
гр.Русе, 28.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, СЕДМИ
наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Мирослав Йорданов
при секретаря Дарина
Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията АНДело № 14 / 2020 год., по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Н.Ц. – П. против
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2130675 на ОДМВР Русе, с който за
нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП ѝ било наложено наказание “Глоба” в размер на 400
лв. Иска се от съда да отмени електронния фиш, като
незаконосъобразно издаден.
Ответникът представя становище, с което иска обжалвания санкционен акт да
бъде потвърден от съда.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по
казуса.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 7 - дневен срок и по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че на 10.10.2017 г. в 16:03 часа на
Главен път I – 5 км., 6 тир – паркинг Фокс, в
посока към гр.Бяла, обл.Русенска, при ограничение на скоростта до 60 км/ч
въведено с пътен знак, с автоматизирано техническо средство TFR 1 - М 655 била
засечена скорост от 91 км/ч. на лек автомобил “Сеат Кордоба” с рег.№ С 83-91 МХ. Впоследствие,
след извършена проверка на 25.01.2018 г. срещу Р. П. П., в качеството му на
собственик на превозното средство бил съставен ЕФ. Предвид постъпилата от П.
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП изготвена на 31.05.2018 г., с данни за лицето – жалб.П., извършило нарушението и копие на
свидетелството ѝ за управление на моторно превозно средство, този фиш бил анулиран. На 22.06.2018
г. срещу нея бил съставен електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото
съдебно производство, който ѝ бил връчен на 12.12.2019 г.
Така изложеното се извежда след анализ на събраните по делото писмени доказателства.
Наложената на жалбоподателката глоба е за
допуснато нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. По несъмнен начин се
установява, че на посочената дата и място лек автомобил “Сеат Кордоба” с рег.№
С 83-91 МХ се е движил със скорост от 91 км/ч (след приспадане на допустима
техническа грешка от 3 %). От изготвения клип с автоматизираната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е видно, че засечената
скорост е именно на този автомобил. Техническото средство е одобрено от БИМ тип
средство за измерване, вписано в регистъра под № 4835 / 24.02.2010 г. Същото е преминало на 11.05.2017 г.
последваща проверка, която е заключила, че отговаря на метрологичните
изисквания. Нарушението е извършено в населено място по смисъла на §6, т.49 от
ЗДвП, като ограничението на скоростта до 60 км/ч е било въведено с пътен знак,
поради което водачът на посоченото превозно средство е следвало да съобразява
поведението си с нормата на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Засечената скорост
е след пътният знак ограничаващ скоростта на движение, тъй като той се намира в
участък на пътя, който е извън обхвата на системата за видеоконтрол.
Авторството на нарушението е констатирано по
несъмнен начин и по този въпрос не се спори. Нарушителят безспорно е установен,
чрез собственоръчно попълнената от собственика на превозното средство
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на 10.10.2017 г. в 16:03 часа
лек автомобил “Сеат Кордоба” с рег.№ С 83-91 МХ бил управляван от жалб.П.. При тази
хипотеза, производството закономерно се е развило срещу нея.
Така административнонаказващият
орган изпълнил законовото указание, че отговорност за определено нарушение носи
лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство.
Съгласно чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП за
извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, при
превишаване на разрешената скорост от 31 до 40 км/ч. в населено място, се
налага административно наказание глоба от 400 лева. Наказанието е правилно
определено по вид и размер, който е фиксиран от законодателя и не подлежи на
преценка от наказващия орган.
Според чл. 34, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния
кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на
ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16
април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната
злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L
173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора
"а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър
БУЛСТАТ - две години.
Нарушителят безспорно е установен на 04.06.2018
г. въз основа на постъпилата при наказващия орган декларация по чл.188 от ЗДвП
изготвена от собственика на превозното средство. От този момент компетентните
длъжности лица са имали задължението и обективната възможност в рамките на
предвидения законоустановен едногодишен срок от извършване на нарушението да
съставят електронния фиш, който по силата на чл.186, ал.7 от ЗДвП е приравнен
на наказателно постановление. В случая фишът е изготвен на 22.06.2018 год.,
т.е. срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН – една година от извършване на
нарушението, не е изтекъл.
По настоящият казус не е изтекъл и давностният
срок от четири години и половина от довършване на нарушението, предвиден в
разпоредбата на чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН,
изключващ административнонаказателното преследване.
Чл.82, ал.1 от ЗАНН е неприложим в случая, тъй
като според ал.2 на същата разпоредба, давността по ал.1 започва да тече
от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а в
случая обжалвания електронен фиш не е влязъл в сила.
При така изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2130675 на ОДМВР
Русе.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено пред Административен съд – гр.Русе, чрез Районен съд – гр.Русе.
Районен съдия: