Решение по дело №155/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3599
Дата: 9 ноември 2023 г.
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20233110100155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3599
гр. Варна, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110100155 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. С. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, жк. „***“, ул. „***“ №***, ет. ***, ап. ***, съдебен
адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** - чрез адв. И. И. - ВАК, с която претендира да бъде прието за
установено по отношение на „***“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** бул. „***“ № ***, *** „***“ №***, ет. ***, че е незаконосъобразно изпълнението по
изп.дело № ***/***г. по описа на ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ, тъй като е погасено по
давност правото за принудително събиране на вземането, за което е образувано, посочено в
изпълнителен лист от 13.07.2011г. издаден по ч.гр.д. № ***/ ***г. по описа на Районен съд –
***, в размер на сумата от 279,57 (двеста седемдесет и девет лева и петдесет и седем
стотинки) лв., представляваща просрочена главница по договор за кредит от 23.01.2008г.;
сумата от 25,43 (двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) лв., представляваща
просрочена надбавка; сумата от 89,39 (осемдесет и девет лева и тридесети девет стотинки)
лв., представляваща лихва за времето от 01.08.2008 г. до 10.05.2011 г., както и сумата от 125
(сто двадесет и пет) лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищецът е длъжник по изп. дело № ***/***г. при ЧСИ ***, рег. № ***
в КЧСИ въз основа на изп. лист от 13.07.2011г., издаден по ч.гр.д. №***/*** по описа на
Районен съд – гр. ***, с който е осъден да заплати горепосочените суми на първоначалният
кредитор, с който длъжникът е встъпил в облигационни отношения въз основа на договор за
заем- „***“ ЕАД. На 15.05.2015 г. между „***“ ЕАД в качеството му на цедент и „***“ ЕАД
в качеството му на цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е
прехвърлил вземането си по сключения с ищеца договор за кредит на ответното дружество,
за което е изпратено уведомление на ищеца. Твърди се, че сумите са погасени по давност,
тъй като първото изпълнително действие е предприето на 22.11.2011г., а следващото на
09.02.2022г. Сочи се, че по процесното изпълнително дело не са извършвани други
изпълнителни действия в периода между 22.11.2011г. и 09.02.2022г., поради което е
1
настъпила перемпция. За плащанията по договор за заем е приложим общият петгодишен
срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като последните не представляват периодични плащания, а едно
неделимо задължение, поради което общата петгодишна давност от момента на извършване
на първото изпълнително действие – 22.11.2011г., е изтекла на 22.11.2016г. и е налице
погасяване на вземането по процесното изпълнително дело. С погасяване на главното
вземане са погасени и акцесорните вземания, които са свързани с него. Претендират се
разноски. Направено е евентуално възражение за прекомерност на претендираното от
ответната страна юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че между
ищеца и „***“ ЕАД на 23.01.2008г. е подписан Договор за кредит № ***, по силата на който
ищецът се е задължил да изплати сумите по кредита съгласно договорените между страните
условия. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника кредиторът се е снабдил с
изп.лист от 13.07.2011г., въз основа на което е образувано процесното изп. дело. С молбата
за образуване на изп. дело до ЧСИ *** от 18.11.2011г. кредиторът е възложил правомощията
си на ЧСИ и е прекъснал погасителната давност. Сочи се, че с удостоверение от НАП с вх.
№ ***/***г. по делото е присъединен взискател в лицето на ТД на НАП относно публични
задължения на длъжника, като с това действие също е прекъсната давността. На 11.09.2015г.
давността отново е прекъсната поради присъединяване на ответника „***“ ЕАД, като
същият на 09.02.2022г. е депозирал молба за налагане на обезпечителна мярка запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца. С горните действия в процесния случай погасителната
давност е била прекъсвана многократно, като оспорва наведените от ищеца твърдения за
настъпила перемпция. От образуване на изп. дело № ***/***г. по описа на ЧСИ *** *** до
26.06.2015г. следва да се приеме, че погасителна давност не е текла, независимо от
предприетите действия по изпълнението, тъй като за този период намира приложение ППВС
3/18.11.1980г. и началният момент, от който започва да тече погасителна давност е
26.06.2015г. - датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. В този случай датата, на която
вземането би се погасило би била 26.06.2020г., но поради предприемане на изпълнителни
действия, същата е прекъсната с извършени изп. действия. Претендират се разноски.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверено копие от заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***г. по описа на ВРС, ***- ви състав; заверено копие на изпълнително дело № ***/***г. по
описа на ЧСИ *** с рег. № ***, район на действие ВОС, съдържащо 74 листа, представено с
писмо с вх. № *** от ***г., се установява, че: Въз основа на заповед за изпълнение
постановена по ч.гр.д. №***/***г на Районен съд – гр. ***, в полза на ,,***“ ЕАД бил
издаден изп. лист от 13.07.2011г. срещу И. В. за сумата от 279,57 (двеста седемдесет и девет
лева и петдесет и седем стотинки) лв., представляваща просрочена главница по договор за
кредит от 23.01.2008г.; сумата от 25,43 (двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки)
лв., представляваща просрочена надбавка; сумата от 89,39 (осемдесет и девет лева и
тридесети девет стотинки) лв., представляваща лихва за времето от 01.08.2008г. до
10.05.2011г., както и сумата от 125 (сто двадесет и пет) лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство. На 18.11.2011г. въз основа на този изп. лист по молба
от „***“ ЕАД било образувано изп. дело № ***/***г. при ЧСИ ***, рег. № *** в КЧСИ. С
молбата за образуване взискателят възложил на ЧСИ извършването на всички действия по
чл. 18 ЗЧСИ. Съобразно възлагането от ЧСИ били извършени справки за регистрирано
имущество и трудови доходи относно длъжника, като на 13.12.2011г. държавата бил
конституирана в качеството на присъединен взискател за публични задължения. До
длъжника била изпратена ПДИ и съобщение за конституирането на присъединения
взискател, невръчени поради неоткрИ.ето му на регистрираните адреси. На 15.05.2015г.
между „***“ ЕАД в качеството му на цедент и „***“ ЕАД в качеството му на цесионер бил
сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил вземането си по
сключения с И. В. договор за кредит, на ответното дружество, за което било изпратено
уведомление до дължника. На 11.09.2015г. цесионерът по негова молба бил конституиран
като взискател по изп. дело, като до длъжника отново било изпратено уведомление за
2
извършената цесия, което не било получено. На 09.02.2022г. от „***“ ЕАД била подадена
молба по изп. дело за извършване от ЧСИ на справки за трудови договори на длъжника и за
извършване на опис на негови движими вещи. След направена справка, с разпореждане от
17.11.2022г. бил наложен запор върху получавано трудово възнаграждение, съобщения за
което били връчени на работодателя на 12.12. 2022г. и лично на длъжинка на 09.12.2022г.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК.
Искът по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 ГПК отм./ е предоставен на
страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение
по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на съдебно изпълнително
основание /или и несъдебно, ако е издадено при действието на ГПК/отм./, като изискването
на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо
факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, респ. след
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК /неприложимо при
несъдебните изпълнителни основания, доколкото при издаването им не е било провеждано
съдебно дирене/.
По настоящото дело не се оспорва процесуалната легитимация на страните, като тя се
установява и от обсъдения изпълнителен лист издаден по реда на чл. 410 ГПК обсъденото
изп. дело. Горната правна квалификация е обоснована от твърдението на ищеца, че искът се
основава само на факт, възникнал след издаване на изпълнителния лист – изтичане на
погасителна давност за събирането на вземането, поради което е допустим. В т.см.
Определение № 113/26.01.2011 по ч.т.д. № 577/2009 година на ВКС, решение №
68/24.04.2013 по т. д. № 78/2012г. на ВКС и др.
При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да установи
правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по изпълнително
дело и изложи твърдения за настъпили факти и обстоятелства след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, които
погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение - изтекла след влизане в сила
на изпълнителното основание изд. по ч.гр.д. № ***/ ***г. по описа на Районен съд – ***
погасителна давност по ЗЗД за принудителното събиране на вземането, обективирано в изп.
лист от 13.07.2011г. и настъпване на перемпция по изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ ***
***. Респективно ответникът да докаже наличието на материално- и процесуалноправна
законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изп. дело /в случая изп. дело №
***г. по описа на ЧСИ ***с район на действие ВОС/, вкл. като докаже съществуването на
подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при
образуване на делото и понастоящем, както и наличие на годно изпълнително основание;
предприети от него /или праводателя му/ правни действия, с които е прекъснал или спрял
давността по отношение на вземането, считано от издаване на изпълнителния лист.
По делото не се спори, че ищецът е длъжник по изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ
*** за плащане на вземането обективирано в изп. лист издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по частно гражданско дело № ***/ ***г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че поради липсата на извършвани спрямо него изпълнителни
действия в продължение на две години изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ *** е прекратено
по силата на закона /перемирано/, поради което считано от последното изп. действие преди
прекратяването му, е изтекла общата погасителна давност за принудителното събиране на
вземането, уредена с нормата на чл. 110 от ЗЗД, предвид и липсата на действия в този
период, които я спират или прекъсват по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тази насока съдът намира за необходимо да посочи, че както решенията, така и
заповедите по чл. 410 или чл. 417 ГПК установяват вземания чрез съдебна санкция, като
след влизането им в сила /което правно качество е предвидено изрично в закона и за двата
акта /, е недопустимо искане за присъждане на същото вземане между същите страни да бъде
въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК /исково или заповедно/ – т.е
досежно своите субективните и обективни предели те са тъждествени. Така установените
вземания подлежат на преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на
определени предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни способи,
които отчитат спецификите на отделните видове съдебни актове – чл. 424 ГПК за заповедите
3
за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствени решения. От
това следва, че при наличие на влязла в сила заповед за изпълнение е приложима нормата на
чл.117 ал. 2 ЗЗД, според която новата погасителна давност започваща от влизането й в сила
е „всякога пет години”. В т.см. са Решение № 36 от 23.02.2017г. по в.т.д. № 699/2016г.,
Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 633 от
06.11.2017 г. по т.д. № 1508/2017г., ВКС, II т.о.; Решение № 791 от 24.04.2013г. по в. гр.д. №
3948/2012г., Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г., ВКС, III г.о.; Решение № 240 от
28.09.2016 г. по в. гр. д. № 365/2016г., Окръжен съд – Сливен, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 388 от 10.05.2017г. по гр. д. № 5113/2016 г., ВКС, III г.о. и др.
Съобразно процесуалната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК /чл. 330 ал.1, б. „д“ ГПК
отм./, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Срокът, установен с
цитираната норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното
извършено и/или редовно поискано изпълнително действие по изпълнителното дело.
Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство,
но не води до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне
ново изпълнително производство. Съгласно приетото с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК прекратяването поради т.нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти.
С дадено в ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване е прието, че давността спира да
тече през цялото време на висящото изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ от ЗЗД.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС е отменено ППВС № 3/18.11.1980 година, като е прието друго: при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Относно времевото приложение на тълкувателните решения на ВКС и постановления
на ВС са дадени разяснения с Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС,
Решение № 51/21.02.2019г. на ВКС и др., които ВРС споделя изцяло – „последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния
ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед
на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците.“
С решение № 37/24. 02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 година на ВКС е указано,
че: “Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.“
В случая по процесното изп. дело е налице искане от взискателя за възлагане на изп.
действия в хипотезата на чл. 18 ЗЧСИ, което е от 18.11.2011г., като доколкото в обсъдения
двегодишен срок не е налице друго извършено и/или поискано изп. действие, в случая е
4
прекратено по силата на закона на 18.11.2013г. /или на 13.12.2011г., ако се приеме тезата на
ответника, че служебното присъединяване на държавата като взискател е действие по
изпълнение, което съдът не споделя/. Не се спори, че по процесното изп. дело въз основа на
искане от взискателя от 09.02.2022г. е налице валидно извършено от ЧСИ изп. действие на
17.11.2022г. – запор.
От изложените правни доводи се налага отговорът на основния спорен въпрос по
делото - съобразно ППВС № 3/18.11.1980г. действало до 26.06.2015г., когато е постановено
цитираното тълкувателно решение ТР № 2/2015, давността за процесното вземане е
започнала да тече от датата на която по силата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е било прекратено
изп. дело – 18.11.2013г. /13.12.2013г./ Въпреки настъпилата перемция, последващите
искания на взискателя да бъдат извършени изп. действия са правнорелевантни относно
прекъсването на давността. В случая от датата на перемцията -18.11.2013г. /или
13.12.2013г./ до 09.02.2022г., е изтекъл срока по чл. 110 ЗЗД, от което следва, че правото на
принудително събиране на вземането не е погасено по давност и въвеждането му като
предмет на изпълнително дело не е незаконосъобразно.
Дори и да се приеме становището, че давността следва да тече не от датата на
настъпилата перемция, а от последното извършено изп. действие и, че за такова следва да се
приравни молбата за конституиране на нов взискател, както вече беше отбелязано, по
процесното изп. дело взискателят – ответник е конституиран на 11.09.2015г. От тази дата до
следващото валидно изп. действие - 09.02.2022г. са изтекли повече от пет години по см. на
чл. 110 ЗЗД.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че искът е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В случая съобразно
представените доказателства – вносна бележка те са на стойност 50 лева за адвокатско
възнаграждение. Съобразно договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК, адвокатското
възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 38 ЗА според фактическата и правна
сложност на спора, вида, обема и характера на извършените процесуални дейяствия, на
стойност в предвидения минимум в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС – 400 лева, следва да се
присъди на процесуалния му представител.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по отношение на „***“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, *** „***“
№***, ет. *** и И. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, жк. „***“, ул. „***“
№ ***, ет. ***, ап. ***, че е незаконосъобразно изпълнението по изп.дело № ***/***г. по
описа на ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ, тъй като е погасено по давност правото за
принудително събиране на вземането, за което е образувано, посочено в изпълнителен лист
от 13.07.2011г. издаден по ч.гр.д. № ***/ ***г. по описа на Районен съд – *** в размер на
сумата от 279,57 (двеста седемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) лв.,
представляваща просрочена главница по договор за кредит от 23.01.2008г.; сумата от 25,43
(двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) лв., представляваща просрочена
надбавка; сумата от 89,39 (осемдесет и девет лева и тридесети девет стотинки) лв.,
представляваща лихва за времето от 01.08.2008г. до 10.05.2011г., както и сумата от 125 (сто
двадесет и пет) лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на И.
С. В., ЕГН ********** сумата от 50 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА „***“ ЕАД, ЕИК
*** да заплати на адв. И. Т. И. от ВАК сумата от 400 лева - представляващи адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.

5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6