Решение по дело №3899/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.12.2020 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:                                 

                                                   

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

               мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 3899 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на „К. А. Н. Ъ.“ ЕООД за отмяна на неприсъствено решение № 261612 от 31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 24207/2019 г. на СРС, ГО, 59 състав, с което молителят е осъден да заплати на В.П.Х. сумата от 4 240 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение по договор от 31.01.2019 г., както и сумата от 2 111 лв., представляваща направени по делото разноски, от които: 800 лв. – адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1329/2019 г. по описа на РС – Враца, държавна такса за обезпечение на бъдещ иск в размер на 40 лв. по ч. гр. д. № 1329/2019 г. на РС – Враца, адвокатско възнаграждение по изпълнително дело за налагане на обезпечителна мярка в размер на 300 лв. и заплатени такси към ЧСИ за образуване на изпълнително дело и налагане на допуснатата обезпечителна мярка в размер на 66 лв.

Молителят се позовава на ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание, регламентирани в чл.240, ал.1, т.1 ГПК като основание за отмяна на постановено неприсъствено решение. Твърди, че призовките и съобщенията са изпращани на адрес: гр. София ж. к. „*******, вместо на последния вписан в Търговския регистър адрес в гр. София, ж. к. „Младост-2“, ул. „********, РУМ, ет.2, търговски обект № 35, който е бил известен на ищеца и на него са връчвани съдебните книжа в обезпечителното производство. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на СРС за разглеждане на делото.

Ответникът по молбата В.П.Х., не е изразил становище по молбата.

Съдът, като взе предвид релевираните доводи на молителя, възраженията на насрещната страна и съобрази материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В нормата на чл.239, ал.4 ГПК е регламентирано, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Ето защо те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал. 2 ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон (решение № 164/23.07.2013 г. по гр. д. № 710/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по гр. д. № 1365/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).

В случая молителят е избрал да се защити срещу постановеното спрямо него неприсъствено решение по реда на чл.240, ал.1 ГПК. В тази норма е установен преклузивен срок, в рамките на който страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна – едномесечен срок от връчването на неприсъственото съдебно решение.

До молителя е изпратено съобщение по ч. гр. д. № 1329/2019 г. по описа на РС – Враца, с което е връчена молба за освобождаване на внесена гаранция във връзка с допуснато обезпечение на бъдещ иск. Съобщението е изпратено на следния адрес: гр. София, ж. к. „Младост-2“, ул. „*********, РУМ, ет.2, търговски обект № 35. Същото  е връчено на 18.12.2019 г. Молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение е депозирана на 19.12.2019 г. Ето защо следва да се приеме, че молбата, с която е сезиран въззивният съд, е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, поради което следва да се разгледат поддържаните от молителя доводи за ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката за насрочено открито съдебно заседание на 04.10.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 ГПК ненадлежното връчване на препис от исковата молба и призовките за съдебно заседание са основание за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение.

Софийски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.128 КТ – за заплащане на сумата от 4 240 евро – трудово възнаграждение, дължимо по договор от 31.01.2019 г., както и сторените по делото разноски. В титулната част на исковата молба е посочен следния адрес на ответника – молител в настоящото производство: гр. София, ж. к. „*********.

С разпореждане № 107770/07.05.2019 г., постановено по гр. д. № 24207/2019 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, е постановено да се връчи препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, който може да подаде писмен отговор със съдържанието, посочено в призовката.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на посочения в исковата молба адрес на ответното дружество. Връчителят е залепил уведомление на входната врата на апартамент № 66, като е удостоверил, че е посетил адреса на 10.05.2019 г., 20.05.2019 г. и 10.06.2019 г., но никой не отваря вратата на апартамента, не открива служители на фирмата. По сведение на съседи не им е известно в ап.66 да има офис, там е частен дом. С разпореждане от 22.08.2019 г. съдът е приложил чл.50 ГПК и е приел за редовно връчени съдебните книжа.

За насроченото на 04.10.2019 г. открито съдебно заседание призовката е изпратена на същия адрес. Залепено е уведомление на вратата на апартамента. Връчителят е удостоверил, че е посетил адрес на 17.09.2019 г., но никой не е отворил вратата на апартамента, на вратата няма табела с търсената фирма. По сведение на съседи апартаментът е домашен адрес и няма офис на фирма. По сведение на домоуправителя ап.66 е купен от фирма, но в момента е необитаем. С разпореждане от 17.09.2019 г. съдът е приел, че съобщението е връчено по реда на чл.50 ГПК вр. с чл.47 ГПК.

В проведеното на 04.10.2019 г. открито съдебно заседание ответникът не е изпрати представител.  

Във връзка с отправено искане от ищеца съдът е постановил неприсъствено съдебно решение по реда на чл.239 ГПК.

Молителят е представил по делото справка от 19.12.2019 г. относно вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството, който е следният: гр. София, ж. к. „Младост-2“, ул. „*********, РУМ, ет. 2, търговски обект № 35.

След извършена служебно проверка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР, въззвният съд установи, че предходният адрес на управление на ответното дружество съвпада с посочения в титулната част на исковата молба. Същият е променен на 15.05.2019 г., когато е вписан новият адрес на управления на дружеството - гр. София, ж. к. „Младост-2“, ул. „********, РУМ, ет. 2, търговски обект № 35.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Молителят поддържа, че неправилно е призован за открито съдебно заседание по реда на чл.50, ал.2 ГПК, като призовката не е изпратена на вписания в търговския регистър адрес.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО постановено по реда на чл.290 ГПК, за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл.50, ал.2 ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в Търговския регистър, без да впише новия си адрес. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, включително и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението. В разглеждания случай връчителят е събрал всички необходими сведения.

Правно релевантно е обаче обстоятелството, че съдебните книжа са изпратени на посочения в исковата молба адрес, който обаче не съвпада с вписания в търговския регистър адрес на управление към момента на връчването. Ето защо съдът е следвало служебно да извърши справка в търговския регистър, на основание чл.23, ал.4 ЗТР, относно актуалния адрес на управление на ответното дружество и само ако той съвпада с адреса, на който са изпратени съдебните книжа, за съда е налице възможност да приложи чл.50, ал.2 ГПК при осъществяване на регламентираните предпоставки за това. В случая обаче призовките не са връчени на вписания в Търговския регистър адрес на управление адрес на ответника, поради което не са налице предпоставките на чл.50, ал.2 ГПК за фингивното връчване на призовките и съобщенията до дружеството. Ето защо неправилно съдът е приел с постановените на 22.08.2019 г. и 17.09.2019 г. разпореждания, че съобщенията са редовно връчени по посочения процесуален ред.

По изложените съображения въззивният съд счита, че са налице предпоставките на чл.240, ал.1, предл.1 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява основателна. Това налага отмяна на постановеното неприсъствено решение.

В този случай, макар да не е изрично посочено в процесуалния закон, делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, тъй като в производството за отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество от въззивния съд. Противното би довело до смесване на две самостоятелни производства - това по отмяна и въззивното в едно, което е процесуално недопустимо, тъй като би лишило страната, веднъж лишена от участие в процеса, от една инстанция (решение № 79 от 24.07.2017 г. по т. д. № 8/2016 г., на ВКС, ТК, І ТО).

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 261612 от 31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 24207/2019 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на СРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                                                       

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.