Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,
03.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8871 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ,
за сумата от 200 000 лв. от ищцата Г.С.М. (майка) и за сумата от 150 000
лв. от ищеца А.А.А. (дядо), представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на Д.С.А., която е настъпила вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 15.08.2019 г., на второклА.път
II – 48, км 2 +100 в община Омуртаг, по вина на С.А.Й., водач на лек автомобил „Мини
Купър“, с peг. № *******. Претендира
се и законна лихва върху застрахователно обезщетение, считано от датата на деликта.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2019 г., на
второклА.път II – 48, км. 2 +100 в община
Омуртаг, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Мини Купър“, с peг. № *******,
управляван от С.А.Й. и лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Т ****, с
водач Х.Ю.Б.. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил „Мини Купър“ при движение с несъобразена с пътните условия
скорост – мокра пътна настилка в зона на десен завой, губи контрол над
автомобила, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска челно в движещия се в
собствената лента лек автомобил „Фолксваген Голф“. Поддържа се, че на
28.01.2020 г. е заведена извънсъдебна претенция в З. „А.Б.“ АД, получена
съгласно известие за доставяне на 30.01.2020 г., но и до изтичане на
установения тримесечен срок няма определени размери на обезщетения. При
произшествието е починал на следващия ден – 16.08.2019 г., Д.С.А., пътник в лек
автомобил „Мини Купър“, който е син на Г.С.М. и
отглеждан от двегодишната си възраст като родно дете на А.А.А..
Ищците поддържат, че търпят изключително тежко
загубата на Д.С.А., на 17 г. към датата на катастрофата. Смъртта слага край на
живота като най- ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от
една страна невъзвратими, а от друга, най - големи, ако могат да бъдат
градирани в скала от морална гледна точка. Ищците губят своята най - голяма
емоционална и духовна опора, центърът на тяхното семейство, най - скъпото в
живота си: Г. губи своя син, а А. - детето, което отглежда като свое. Горното,
наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп и ужасяващ начин и
на такава ранна възраст, още повече засилва болките и страданията, които ищците
изпитват. Ищците осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от любовта
и подкрепата на Джем, и че болки и страдания от загубата на толкова близък за
тях човек, ще търпят винаги. Поддържат, че преди настъпилото събитие са били
изключително жизнени и контактни, радвали са, а в момента са затворени,
избягват срещи с други лица, дори роднини, загубили са обичайните за всеки
човек желания за социални контакти, стремеж към положителни емоционални
преживявания и радости.
Ответникът З. „А.Б.“ АД
оспорва иска по основание и размер, като счита исковете за завишени по размер.
Оспорва твърдението, че А.А.А. е увредено лице, като
сочи че пострадалото дете не е живяло с него и няма данни, независимо от
родствената му връзка, за наличието на особена привързаност и трайна
емоционална връзка. Сочи, че Д.А.е трайно живеел и учил в Германия преди процесното пътнотранспортно произшествие. Поддържа, че е
трайна практиката на ВКС, че застрахователят не дължи законна лихва от датата
на деликта, а съобразно специалните норми на КЗ – чл.
497, вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ,
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато
пострадалият е починал, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
(Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС).
Представено е препис - извлечение от акт
за смърт, видно от което Д.С.А. е починал на 16.08.2019 г. Видно от
удостоверение за наследници от община Омуртаг, изх. № 1733 от 19.08.2019 г. Д.С.А.
е оставил за наследник по закон неговата майка Г.С.М..
Установява се от удостоверение за
наследници от 20.08.2020 г. на СО, район „Средец“, че ищецът А.А.А. е баща на С.А.А., починал на
23.06.2003 г. От удостоверение за родствени връзки е видно, че С.А.А. е баща на Д.С.А..
В представеното писмо от Министерство на
образованието и науката е посочено, че през периода 2005 -2008 г. Д.А.се е
обучавал в Целодневна детска градина, гр. Омургаг,
като няма данни в националната електронна информационна система за предучилищно
и училищно образование на МОН.
Представено
е удостоверение на Професионалната гимназия за електрически системи и
строителни технологии, Мюнхен, за участие в ден на практиката на средните
училища 2016 г., свидетелство за завършен срок за учебната 2015/2016 г. и др.,
видно от които Д.А.е ученик в 7б клас на Средното училище на Ринделщрасе.
От
удостоверение за отписване за учебната година 2016/2017 г. на средно училище,
Мюнхен, Имплерщрасе 35, е видно че Д.А., роден на ***
г. в Омуртаг, е освободен от 9 клас и трябва да се регистрира в друго професионално
училище.
Предвид влязлата в сила на 31.01.2022 г. присъда
№260005/05.05.2021 г., по НОХД №41/2021 г., по описа
на ОС – Търговище, съдът е обвързан относно обстоятелствата, свързани с
деянието, противоправността му и виновността на
дееца, по аргумент от чл. 300 ГПК. С нея е признат С.А.Й. за виновен в това, че на 15.08.2019 г., около
23,50 ч. на второклА.път
II – 48, гр. Котел – гр. Омуртаг, на км 2000 + 100, на около 100 метра след
бетонов възел гр. Омуртаг, при управление на лек автомобил „Мини Купър“, с peг. № *******, нарушил правилата за движение – движил се е
със скорост 100,50 км/ч, при разрешени 50 км/ч, като по непредпазливост
причинил смъртта на Д.С.А. на 18 г. от гр.
Омуртаг, като смъртта е настъпил на 16.08.2019
в „МБАЛ – Търговище“ АД.
Видно от представената застрахователна полица № BG/01/1180002370684,
към момента на ПТП за лек автомобил „Мини Купър“, с peг. № *******, е налице валидна застраховка „ГО“ в З. „А.Б.“,
с период на покритие от 00,00 ч. на 18.08.2018 г. до
24,00 ч. на 17.08.2019 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че поведението на водача на процесният автомобил е
било противоправно и представлява деликтно
поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Установи се, че е налице и валидно
застрахователно правоотношение с ответното дружество. Следователно са налице
всички предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ, извън
търпените вреди, във връзка с които съдът приема следното:
По иска на Г.С.М.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид обстоятелството,
че ищцата е загубила син, на 18 г., в разцвета на жизнените си сили и на когото
е предстоял тепърва жизнен път и развитие. Майката неминуемо ще продължава да
страда от загубата, както и от липсата на синовна обич през целия си живот. От
показанията на свидетеля Ш.Х.К.се установяват се установяват отношения на обич,
уважение и подкрепа в семейството на ищцата, която освен син, има и дъщеря,
като трайно пребивават в Германия. Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
невъзвратимия характер на загубата, настоящият състав намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по 150 000
лв. До пълният размер от по 200 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва върху присъденото обезщетение
следва да бъде начислена от 30.01.2020 г., датата на която е уведомен
застрахователя за претенцията /съобразно признанието на застрахователя в
отговора/, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ.
По иска на А.А.А.
В мотивната
част на Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС, е прието, че в традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Съгласно решение № 92 от
17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения
следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: създадена особено близка
връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително
силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия
и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд.
От
събраните по делото доказателства не се установява, наличието на особено близка
връзка между ищеца и починалия, като от показанията на свидетеля Ш.Х.К.се доказва единствено наличието на отношения на близост и обич, характерни
за връзката между дядо и внук. Показанията на свидетеля освен това не са преки
и дават обща представа, доколкото същият живее Омуртаг, а Г. и семейството й в
Германия. Обстоятелството, че бащата на Д.е починал, докато е бил много малък,
не може да обуслови само по себе си наличието на особена връзка, а и видно от
доказателствата, отглеждането на детето е извършено от майката. Следователно, вредите, чиято обезвреда се претендира
не са доказани и не е възникнало задължение за ответника по
чл. 432, ал. 1 КЗ, Предвид горното, искът на А.А.А.
подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Относно разноските
При този изход на
спора на процесуалния представител на ищците адв. Н.Д.
от САК, следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 4 386,86 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка
на СГС сумата от 6 000
лв., представляваща държавна такса
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете, сумата от общо 4 874,29 лв. възнаграждение за адвокат, редуцирани до
минималния размер по НМРАВ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
производството.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ***, да заплати на Г.С.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, сумата от 150 000
лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на нейния син Д.С.А., настъпила в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 15.08.2019 г., на второклА.път II – 48, км 2 +100 в община Омуртаг, по вина на С.А.Й., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени
при управление на лек автомобил „Мини Купър“,
с peг. № *******, е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от 30.01.2020
г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъденото обезщетение до пълния предявен размер от по
200 000 лв. и за законна лихва от 15.08.2019 г. до 30.01.2020 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ предявен от А.А.А., ЕГН **********,*** срещу З. „А.Б.“ АД, ***, за
заплащане на сума в размер на 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейговия внук Д.С.А., настъпила в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 15.08.2019 г., на второклА.път II – 48, км 2 +100 в община Омуртаг, по вина на С.А.Й., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени
при управление на лек автомобил „Мини Купър“,
с peг. № *******, е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от 15.08.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК
*******да заплати на адв. Н.Н.Д.
***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 4 386,86
лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете,
при предоставена на ищцата безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 6 000
лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН **********,***
и А.А.А., ЕГН **********,*** да заплатят на З. „А.Б.“
АД, ЕИК *******сумата от 4 874,29 лв., представляваща разноски на адвокат, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: