№ 20395
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110137075 по описа за 2021 година
Ищецът ФИРМА, ЕИК ..., е предявил срещу ответника „ВЪЛКАНОВ ТРЕЙД
ЕКУИПМЪНТ“ ООД, ЕИК ..., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът, дължи на ищеца сумата от 3578,50 лева, представляваща месечни абонаментни
такси и ползвани електронни съобщителни услуги по Договор № ********* от 10.10.2018 г.
за отчетен период от 28.12.2019 г. до 27.08.2020 г., както и сумата от 665,98 лева,
представляваща неустойка, начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, за които вземания са издадени фактури в периода от 03.02.2020 г. до 31.10.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 26.03.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 02.04.2021 г. по ч.гр.д. № 17099/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът ФИРМА твърди, че между него и ответника бил сключен договор №
********* от 10.10.2018 г. за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М4346633. Съгласно Приложение № 1 от 10.10.2018 г. било уговорено ползването на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга и фиксиран интернет през мобилна мрежа за
срок от 2 години, като за целта били активирани редица телефонни номера. За периода
28.12.2019 г. – 27.08.2020 г. ищецът изпълнил задълженията си по договора, но ответникът
не заплатил дължимите суми съгласно договора и общите условия към него и натрупал
задължения в размер на 3578,50 лв., поради което договорът бил прекратен на 14.08.2020 г.
и е начислена неустойка поради предсрочно прекратяване в общ размер на 665,98 лв. С
молба-уточнение от 17.08.2021 г. ищецът е пояснил, че периодът, в който са предоставени
услугите е 28.12.2019 г. – 27.08.2020 г., а 03.02.2020 г. – 31.10.2020 г. е периодът на
1
изискуемост на вземанията след издаване на счетоводен документ. Направено е и
уточнението, че сумата от 3578,50 лева е формирана от задължения за месечни абонаментни
такси (3500,40 лв.) и предоставени електронни съобщителни услуги (78,10 лв.). При тези
твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излагат
се твърдения, че процесният период, през който са предоставени услугите, е различен в
заповедното и исковото производство, в тази връзка се твърди, че липсва обективна
идентичност между претенциите, предмет на заповедното и исковото производство. По
същество оспорва договорът да е прекратен на 14.08.2020 г., поради което и основанието за
възникване на претенцията за неустойка. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ФИРМА е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 24.03.2021 г. г. срещу ФИРМА, по което е образувано
ч. гр. дело № 17099/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 02.04.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за
посочения от заповедния съд период 03.02.2020 г. до 31.10.2020 г. и възникнали на
описаните основания, ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника като в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК същият е подал възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви
установителни искове с предмет вземанията, за които негова полза е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът е подал искова
молба с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение с
уточнение, направено в открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2022 г., че
дължимите суми са начислени за отчетен период от 28.12.2019 г. до 27.08.2020 г. и за тях са
издадени фактури в периода от 03.02.2020 г. до 31.10.2020 г., поради което, доколкото се
касае до уточнение в рамките на производството по чл. 145, ал. 1 от ГПК, а не до изменение
на предмета на спора, исковете са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, въз основа на който се е задължил да предостави на ответника
мобилни услуги, а последният – да заплати цената им; че в рамките на заявения период е
предоставил на ответника мобилни услуги на претендираната стойност, както и че е
2
настъпила изискуемостта на вземанията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, не спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, е обстоятелството, че между страните
е сключен Договор № ********* от 10.10.2018 г. за електронни съобщителни услуги със
системен номер М4346633, ведно с приложение № 1 от 10.10.2018 г. активиране и условия
за ползване на мобилни телефонни услуги, приложение № 1 от 10.10.2018 г. цени и условия за
ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) с допълнителна
услуга Ikarus Anti.Virus, приложение № 2 от 10.10.2018 г. с описани активирани телефонни
номера и тарифни планове приложими за всеки телефонен номер, и приложение № 2 за
номер ********* с тарифен план Net box 50+ikarus, поради което страните са били валидно
обвързани от облигационно правоотношение с описаното съдържание, според което
операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи. Между страните не спорно и се установява, че договорът
за мобилни услуги е сключен при общи условия, с които ответникът е декларирал, че се е
запознал и е приел, подписвайки го като е получил екземпляр от тях и е поел задължение да
ги спазва, поради което съдът приема, че същите го обвързват, тъй като са станали част от
договора, щом насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема.
Съгласно чл. 3.2. от договора всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в
това число срок на ползване, ценови и други условия за ползване, се описват в приложения,
представляващи неразделна част от договора. Както се установява от приложение № 2 от
10.10.2018 г. активирани, при условията на приложение № 1 от 10.10.2018 г. активиране и
условия за ползване на мобилни телефонни услуги, за срок на ползване на услугите от 24
месеца, считано от подписването – 10.10.2018 г., с оглед направеното изявление за незабавно
влизане в сила на договора, т.е. до 10.10.2020 г., са следните телефонни номера при
следните тарифни планове:
1. 359884***313, тарифен план: ... М клас 2 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 30,40 лв.;
2. 359882***603, тарифен план: ... М клас 2 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 30,40 лв.;
3. 359884***770, тарифен план: ... М клас 2 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 30,40 лв.;
4. 359884***852, тарифен план: ... М клас 2 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 30,40 лв.;
5. 359885***438, тарифен план: ... М клас 2 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 30,40 лв.;
6. 359884***696, тарифен план: ... М клас 2 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 30,40 лв.;
3
7. 359885***626, тарифен план: ... М клас 3 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 39,90 лв.;
8. 359884***209, тарифен план: ... М клас 3 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 39,90 лв.;
9. 359888***122, тарифен план: ... М клас 4 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 58,90 лв.;
10. 359888***873, тарифен план: ... М клас 4 XL, допълнителни пакети: плюс 2000
МВ мобилен интернет на макс. скорост, месечна такса: 58,90 лв.
Както се установява от приложение № 2 за номер 35989***006 е активиран тарифен
план Net box 50+ikarus, като в приложение № 1 от 10.10.2018 г. цени и условия за ползване
на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) с допълнителна услуга Ikarus
Anti.Virus, са посочени цени и параметри на услугата Net Box и IKARUS anti.virus, в това
число и че абонатът получава за временно ползване оборудване 4G Wi-Fi рутер (LTE
рутер) в комплект със SIM карта, като срокът на ползване на услугите е отново 10.10.2018
г. до 10.10.2020 г.
По делото са приети като доказателства копия на фактури, издадени от ищеца с №
**********/03.02.2020 г., № *********/02.03.2020 г., № *********/01.04.2020 г., №
*********/04.05.2020 г., № *********/02.06.2020 г. и № *********/01.07.2020 г., №
*********/03.08.2020 г. и № *********/01.09.2020 г., касаещи отчетни периоди от
28.12.2019 г. до 27.08.2020 г., за начислени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги
по договор № ********* от 10.10.2018 г., които според заключението на приетата по делото
съдебно – счетоводната експертиза, която не е оспорена от страните и на която съдът дава
вяра като обективно изготвена и безпристрастна, са били осчетоводени от ищеца. Според
експерта, за периода от 03.02.2020 г. до 31.10.2020 г. начислените суми по издадените
фактури са в общ размер на 3795,09 лева, от които 3004,78 лева /без ДДС/ месечни такси и
189,35 лева /без ДДС/ мобилни услуги. Съгласно заключението общият непогасен остатък
възлиза на сумата от 3578,50 лева. Действително представените фактури, едностранно
издадени от кредитора, представляват частен свидетелстващ документ, обективиращ
изгоден за неговия издател факт и не се ползват с материална доказателствена сила, но
задължението на ответника да заплаща месечна абонаментна такса и ползваните услуги е
поето със сключването на договора за мобилни услуги и приложенията към него.
За установяване доставката на договорените услуги от страна на оператора по
делото е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза, което не е
оспорено от страните, от което се установява, че е налице предоставяне на достъп до
мрежата на дружеството за процесния период и за процесните услуги, като според вещото
лице инж. Х., услугите са предоставени в обема, в който са фактурирани, а потребителят е
потребявал мобилен интернет и телефония, ползвайки преносната мрежа на ищеца, в това
число са налице и добавяне на пакети „Plus 2000 MB“ мобилен интернет за увеличаване
капацитета на предоставяната услуга.
4
С оглед изложеното, според настоящия състав на съда, начислените от ищеца суми
за ползвани през периода 28.12.2019 г. до 27.08.2020 г. мобилни услуги са дължими. Същите
са формирани на база реално потребление на абоната в съответствие с договорените между
страните цени на услугите, като не се установява ответникът да ги е заплатил. Общата
стойност на дължимите за периода абонаментни такси и използвани мобилни услуги възлиза
на сумата от 3578,50 лева, в който смисъл е и заключението на ССчЕ, поради което искът за
главницата, представляваща месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги по Договор № ********* от 10.10.2018 г. за отчетен период от
28.12.2019 г. до 27.08.2020 г., е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е поел валидно задължение да заплати претендираните неустойки при
прекратяване на договора по негова вина; че действието на договора е прекратено на
соченото основание, за което е уговорена неустойката; датата на прекратяване на договора;
размера на претендираната неустойка. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираните суми.
В исковата молба ищецът е посочил, че претендира неустойка в размер на 665,98
лева поради предсрочно прекратяване на договора и приложенията към него, като е
изложил, че договорът е прекратен на 14.08.2020 г., едностранно от кредитора, поради
виновно неизпълнение от страна на абоната, поради което по партидата на последния са
начислени неустойки както следва:
1. неустойка за невърнато оборудване по ценова листа за номер 0989***006 – 140,00
лв.;
2. неустойка в размер на две месечни абонаментни такси без ДДС за номер
0882***603 – 60,00 лв.;
3. неустойка в размер на две месечни абонаментни такси без ДДС за номер
0884***313 – 60,00 лв.;
4. неустойка в размер на две месечни абонаментни такси без ДДС за номер
0884***770 – 60,00 лв.;
5. неустойка в размер на две месечни абонаментни такси без ДДС за номер
0884***852 – 60,00 лв.;
6. неустойка в размер на две месечни абонаментни такси без ДДС за номер
088***209 – 80,00 лв.;
7. неустойка в размер на две месечни абонаментни такси без ДДС за номер
0884***696 – 60,00 лв.;
8. неустойка в размер на две месечни абонаментни такси без ДДС за номер
0885***438 – 60,00 лв.;
9. неустойка в размер на две месечни абонаментни такси без ДДС за номер
0885***626 – 80,00 лв.;
5
10. неустойка представляваща цена на допълнителна услуга за номер 0989***006 –
digital service – 5,98 лв.
Съгласно раздел VII, Отговорност, т.1 от приложение № 1 от 10.10.2018 г.
активиране и условия за ползване на мобилни телефонни услуги, „В случай че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в
това число ако по него искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по
отношение на която и да е от услугите бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, операторът има право да получи неустойка в размер както следва: а) всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпка/, дължими до изтичане на срока
на ползване за съответната SIM карта/номер; б) стойността на отстъпките, получени
от абоната /независимо в каква форма/ от цената, дължима за предоставените по
договора услуги.“
Настоящият съдебен състав намира, че така уговорената клауза от процесния
договор, регламентираща вземането за неустойка, формирана от сбора от стандартните
месечни абонаментни такси, считано от прекратяване на договора до изтичане на крайния
срок на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Според установената
съдебна практика (Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229
от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. №
951/2017 г. - и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС), съдът е длъжен
служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, предвид
значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи.
Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при
разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на
нищожността . Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС,
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1/ естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2/ дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3/
6
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4/ съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други
критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските
и търговски правоотношения, размерът на уговорената неустойка в размер на всички
месечни такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока на договора е в
разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е
съобразен с естеството на обезпеченото задължение и с възможните вреди от неизпълнение
на задължението на абоната да заплаща месечни вноски. Така уговорена, неустойката би
довела до несправедлив правен резултат, а именно доставчикът да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим
с добрите нрави, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на
услугата, нарушава принципа за справедливост и обосновава извода, че неустойката излиза
извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.
По отношение на претенцията за неустойка за невърнато оборудване съдът счита, че
също е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства относно
стойността на монтираното устройство, доколкото съгласно раздел 8 Отговорност т.8.2. „ ако
при прекратяване на договора, оборудването не бъде върнато, операторът има право да
получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащ
ценоразпис на оператора.“
Относно неустойката представляваща цена на допълнителна услуга за номер
********** – digital service – 5,98 лв., от представените доказателства не се установява,
такава услуга да е предоставена, нито да е уговорена неустойка, възлизаща на цената на
услугата, поради което в тази част претенцията също е неоснователна.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 665,98 лева, представляваща неустойка, начислена поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за които вземания са издадени
фактури в периода от 03.02.2020 г. до 31.10.2020 г., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в размер на 84,89 лева за
държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед уважената
част от исковете на същия следва да се присъдят 198,03 лева.
За исковото производство ищецът претендира разноски за държавна такса в размер
7
на 84,89 лева /л.46/, депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 лева
/л.72/, депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 400,00 лева /л.72 и л.95/ и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния нормативно
предвиден размер от 100,00 лева, съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта
действия по защитата. С оглед уважената част от исковете на ищеца, на основание чл. 78, ла.
1 от ГПК, следва да се присъдят разноски в исковото производство в размер на 661,74 лева,
или общо за заповедното и исковото производство – 859,77 лева.
Ответникът претендира разноски, но доколкото същият не е представил
доказателства, че такива са сторени, разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, че ответникът ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., дължи на
ищеца ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., сумата от 3578,50 лева,
представляваща месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по
Договор № ********* от 10.10.2018 г. за отчетен период от 28.12.2019 г. до 27.08.2020 г., за
които вземания са издадени фактури в периода от 03.02.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 26.03.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, и
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 17099/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 665,98 лева, представляваща неустойка, начислена поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната по издадени фактури в периода от 03.02.2020
г. до 31.10.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
на ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата в общ размер на 859,77 лева – разноски, от които 198,03 лева в заповедното и
661,74 лева в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8