№ 1251
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20243110201386 по описа за 2024 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ю. Р., с ЕГН: **********, с адрес: *,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М. Т. от АК – Варна
срещу Наказателно постановление № 445а – 15 от 21.04.2023 г., издадено от
Началника на РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна, с което на
жалбоподателя Р., на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за
министерството на вътрешните работи, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на 14.02.2021 г. около 20:35
часа на АМ „Хемус“ около 420 – ти км. посока гр. Варна, при извършване на
полицейска проверка по възникнало пътно – транспортно произшествие Д. С.
В., на длъжност „полицай“ ООР при РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна
многократно е разпоредила на лицето М. Ю. Р., с ЕГН: **********, явяващ се
пътник в един от автомобилите, да остане в лек автомобил „Ауди“ с рег. №
Н8550ВХ, като същият осуетява проверката, отказва да изпълни
разпореждане, отправено от униформен служител и възпрепятства
изпълнението на служебните му задължения по охрана на обществения ред –
нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от Закона за министерството на
вътрешните работи.
1
Жалбоподателят М. Ю. Р. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята
позиция. На първо място оспорва материалната компетентност на
административно – наказващия орган, а именно Началника на РУ Аксаково
към ОД на МВР гр. Варна да издава наказателни постановления за нарушения
на разпоредби на ЗМВР. Също така оспорва посоченото в наказателното
постановление обстоятелство, че е било образувано досъдебно производство
срещу него, което впоследствие е било прекратено. Оспорва, че със своите
действия вечерта на 14.02.2021 г. е осъществил състава на чл. 64, ал. 4 от
Закона за министерството на вътрешните работи, като също така намира, че в
случая е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, жалбоподателят М. Ю. Р. моли за
отмяна на наказателното постановление и моли за присъждане на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1386 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят М. Ю. Р.
не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество. В постъпило на
24.09.2024 г. в деловодството на Варненския районен съд писмено становище,
изготвено от адв. М. Т. от АК – Варна отново се отправя молба за отмяна на
наказателното постановление и се претендира присъждането на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Началника на РУ Аксаково към ОД на МВР гр.
Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да
изрази становището му в дадения ход на делото по същество по време на
проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1386 по
описа за 2024 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 16.05.2024 г. в
деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки,
изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. – процесуален представител на
въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната
жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Вечерта на 14.02.2021 г. свидетелите Д. С. В. и К. Н. Н. – полицейски
2
служители към РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна били изпратени да
отработят настъпило ПТП на АМ „Хемус“ около 420 – ти км. посока гр.
Варна.
В един от автомобилите, участвали в самото произшествие, пътувал
жалбоподателя М. Ю. Р..
След като снели сведения от водачите на двата автомобила, участници в
произшествието, свидетелите В. и Н. преценили, че следва да съставят АУАН
за нарушение на Закона за движение по пътищата на дамата, управлявала
автомобила, в който се е возил жалбоподателя Р..
Жалбоподателят Р. обаче не бил съгласен с тази констатация на
полицейските служители и няколко пъти на висок глас ги обидил.
Св. Д. С. В. неколкократно разпоредила на жалбоподателят Р. да седне в
автомобила си, защото пречи двамата полицейски служители да изпълняват
своите задължения да съставят документите, свързани с възникналото ПТП на
АМ „Хемус“, но въпреки че ясно чул разпорежданията, жалбоподателят Р. не
се прибрал да седне в автомобила си, а продължавал с обидните думи към
полицейските служители.
Поради тази причина, жалбоподателят Р. бил арестуван, като на същата
дата 14.02.2021 г. св. В. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните
работи.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 21.04.2023 г. Началникът на РУ Аксаково към ОД на МВР
гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи, наложил на жалбоподателя М. Ю. Р. административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл.
64, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
3
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
В случая от показанията на св. Д. С. В. и св. К. Н. Н., които съдът няма
причина да не кредитира, доколкото са последователни и взаимнодопълващи
се, се установява, че жалбоподателят М. Ю. Р. се е държал изключително
непристойно и меко казано безобразно по време на извършвана от тях
полицейска проверка във връзка с настъпило във вечерните часове на
14.02.2021 г. ПТП на АМ „Хемус“.
Спекулирането със служебно положение пред униформени полицейски
служители, отправянето на обиди и закани към други граждани и към
полицейски служители, макар и доста разпространено по родните географски
ширини, не е признак на особено добро възпитание, но по – важното в случая
е, че със своето поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 64,
ал. 4 от Закона за вътрешните работи, която предвижда, че разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му.
Св. В. и св. Н. са категорични, че неколкократно св. В. е разпоредила в
устна форма на жалбоподателя да седне в автомобила си, като въпреки, че
ясно е чул дадените му в устна форма разпореждания, жалбоподателят не се е
съобразил с тях.
По – важното е, че според съда се установява, че жалбоподателят с това
свое поведение, в частност многократно неизпълнение на полицейски
разпореждания противозаконно е попречил на орган на МВР (в случая на св.
В. и св. Н.) да изпълнява функциите си.
Следва да се подчертае, че за съставомерността на нарушението не е
необходимо да бъде осуетена самата проверка, в крайна сметка от показанията
на св. В. и св. Н. се установява, че проверката все пак е приключила със
съставянето на необходимите документи, но съдът не може да пренебрегне
показанията на двамата полицейски служители, че мотива св. В. да издаде
разпорежданията жалбоподателя да седне в автомобила си, е, че им е пречел
4
да попълват документите по проверката.
Поради гореизложените съображения съдът намира за установено, че в
действителност на 14.02.2021 г. при извършване на полицейска проверка по
възникнало пътно – транспортно произшествие Д. С. В., на длъжност
„полицай“ ООР при РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна многократно е
разпоредила на лицето М. Ю. Р., с ЕГН: **********, явяващ се пътник в един
от автомобилите, да остане в лек автомобил „Ауди“ с рег. № Н8550ВХ, като
същият отказва да изпълни разпореждане, отправено от униформен служител
и възпрепятства изпълнението на служебните му задължения по охрана на
обществения ред, поради което и според съда правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
На практика всички възражения, наведени във въззивната жалба срещу
законосъобразността на наказателното постановление са от правно естество,
като съдът ги намира за неоснователни, поради следните съображения:
Т. 1.14 на Заповед № 8121з – 1371 от 11.11.2015 г. ясно предоставя
правомощия на Началниците на РУ към съответните областни дирекции на
МВР да издават наказателни постановления за нарушения на Закона за
министерството на вътрешните работи, поради което и първото наведено
възражение се явява несъстоятелно.
В случая оспорването, че не е водено досъдебно производство по случая
очевидно е неоснователно, доколкото е приложено Постановление от
23.02.2023 г. на прокурор от Варненската районна прокуратура, с което е било
прекратено досъдебно производство № 46 по описа за 2021 г. на РУ Аксаково
към ОД на МВР гр. Варна. Следва да се има предвид, че съгласно НПК (Обн.,
ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.,) наказателните
производства не се образуват и не се водят срещу конкретно лице, а в случай,
че са налице достатъчно по обем доказателства, разследващите органи
привличат като обвиняем конкретно лице. От съдържанието на прокурорското
постановление е видно, че жалбоподателя Р. не е бил привличан в качеството
на обвиняем по досъдебно производство № 46 по описа за 2021 г. на РУ
Аксаково към ОД на МВР гр. Варна, но това не означава, че наказателно
производство не се е водило по случая.
Едва след приключване на наказателното производство може да се
пристъпи към ангажиране на административно – наказателна отговорност на
5
лицето, поради което и наказателното постановление е издадено в
законоустановения в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН срок.
Според съда не може да се говори за нарушение на разпоредбите на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В случая действително не е отбелязано от
фактическа страна по какъв повод е извършена полицейската проверка и какви
са били основанията за извършването й, но съдът не вижда по какъв начин
липсата на тези данни влияе на правото на защита на санкционираното лице.
В случая от показанията на св. Н. и св. В. се установява, че проверката е
започнала заради настъпило ПТП на АМ „Хемус“, като принципно не би
следвало жалбоподателя Р. да бъде „засегнат“ от тази проверка, доколкото не е
управлявал нито един от автомобилите. Друг е въпроса, че именно неговите
активни непристойни действия са мотивирали полицейския служител да му
издаде разпореждане да се оттегли в автомобила си, за да не пречи на
полицейските служите да изпълняват задълженията си.
В случая разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е неприложима. В крайна
сметка жалбоподателят се е държал изключително непристойно, поради което
и е обществено неприемливо да се проявява снизхождение към него – още
повече, че в случая не говорим за неизпълнение на едно полицейско
разпореждане, а двамата свидетели са категорични, че неколкократно е било
разпоредено на жалбоподателя да седне в автомобила си, като той съответно
неколкократно не го е изпълнил, поради което и съдът не може да приеме, че
процесното нарушение се отличава с по – ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този тип.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 445а – 15 от 21.04.2023 г., издадено от Началника на РУ
Аксаково към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено, още повече,
че размера на наложеното административно наказание „глоба“ е
индивидуализиран в минималния праг, предвиден в ЗМВР, поради което и
пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална
несправедливост.
Предвид изхода на делото, следва жалбоподателят М. Ю. Р. да бъде
осъден да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 240 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производствата по НАХД
№ 3292 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, КНАХД № 317 по
6
описа за 2024 г. на Административен съд Варна и по НАХД № 1386 по описа
за 2024 г. на Варненския районен съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 445а – 15 от 21.04.2023 г.,
издадено от Началника на РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна, с което на
М. Ю. Р., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 264,
ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за това, че на
14.02.2021 г. около 20:35 часа на АМ „Хемус“ около 420 – ти км. посока гр.
Варна, при извършване на полицейска проверка по възникнало пътно –
транспортно произшествие Д. С. В., на длъжност „полицай“ ООР при РУ
Аксаково към ОД на МВР гр. Варна многократно е разпоредила на лицето М.
Ю. Р., с ЕГН: **********, явяващ се пътник в един от автомобилите, да остане
в лек автомобил „Ауди“ с рег. № Н8550ВХ, като същият осуетява проверката,
отказва да изпълни разпореждане, отправено от униформен служител и
възпрепятства изпълнението на служебните му задължения по охрана на
обществения ред – нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи.
Осъжда М. Ю. Р., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР
гр. Варна парична сума в размер на 240 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производствата по НАХД № 3292 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд, КНАХД № 317 по описа за 2024 г. на
Административен съд Варна и по НАХД № 1386 по описа за 2024 г. на
Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7