О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 30.07.2019г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11879 по описа на ВРС за 2019г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативни искове на „Галери 2013“ ООД
срещу двама ответници, за прогласяване за нищожен
на договор от 21.08.2015г. за покупко – продажба на моторен риболовен кораб
(чл.26 ЗЗД) и за предаване владението
върху същия моторен кораб (чл.108 ЗС).
Исковете
са обективно кумулативно предявени, защото се претендира да се уважат и двата,
тоест се цели положителен резултат едновременно и по двата.
Съгласно
чл.104, т.6 ГПК всички съединени в една искова молба искове се разглеждат от
окръжен съд, като първа инстанция, когато дори само един от тях е родово
подсъден на окръжен съд, като първа инстанция.
Съгласно
чл.69, т.4 ГПК цената на искове за нищожност на договори се определя от цената
на договора, освен ако договорът не е с предмет прехвърляне на вещни права, в
който случай се прилага правилото на чл.69, т.2 ГПК. С оглед на буквалното
тълкуване на чл.69, т.4 ГПК -„вещни права върху имот“ -би могло да възникне
съмнение дали правилото не касае само недвижими имоти. С оглед обаче на
актуалната практика на ВКС на РБ, в т.ч. т.1Б от ТР №4/14.03.2016г., се следва извода, че нормата на чл.69, т.4 ГПК касае
всички искове за нищожност или унищожаемост на договори с предмет вещни права.
Ето защо и в настоящия случай искът за нищожност на договора би следвало да се
определи от данъчна или пазарна цена на продадената вещ.
На още
по – силно основание последното е вярно за иска по чл.108 ЗС, за който не може
да възникне съмнение, че цената му се определя по правилото на чл.69, т.2 ГПК,
като същински вещен иск.
В
конкретния случай предмет на защита и по иска по чл.26 ЗЗД и по този по чл.108
ЗС е правото на собственост на ищеца върху моторен кораб. Този вид вещи, защото
са движими, нямат данъчна оценка. А е общоизвестно, че тяхната пазарна стойност
е висока. Съобразно с това самият ищец твърди категорично и с това обосновава
исковете си, че реалната стойност на процесния прехвърлен моторен кораб е „33
пъти над цената, за която е продаден, от 14 800лв.“, тоест че цената му
възлиза на 547 538.00лв. На толкова твърди, че е бил оценен корабът и по
проведено във връзка с продажбата досъдебно производство. А към исковата молба
е приложена експертиза, която макар частна, е изготвена от вещо лице от списъка
при ВОС и съдържа заключение за средната пазарна цена на кораба в размер на
279 956.00евро, с равностойност 547 538.00лв.
При
съвкупната преценка на горните данни, независимо от характера им, за съда е
изключено да се приеме, че цената на иска по чл.26 ЗЗД е под 25 000лв. и
едновременно с това цената на иска по чл.108 ЗС е под 50 000лв. А
единствено при такова кумулативно съотношение исковете биха били родово
подсъдни на ВРС като първа инстанция, на осн. чл.104, т.3, т.4 и т.6 ГПК.
Поради изложеното
производството следва да бъде прекратено изцяло и изпратено на родово
компетентния съд, на осн. чл.119, ал.1 ГПК, чл.118, ал.2 ГПК, включително на
осн. чл.104, т.6 ГПК
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11879 по описа на ВРС
за 2019г., 9-ти с-в, на осн. чл.119,
ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК.
ИЗПРАЩА на Окръжен съд – Варна гр.д. № 11879 по описа на ВРС
за 2019г., 9-ти с-в., по
компетентност, след влизане в сила на
прекратителното определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК и чл.104, т.4 и т.6 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………