РЕШЕНИЕ

 

 

№ 346

 

гр. Пловдив,  10.02. 2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 3324 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Юженцентрален район /ЮЦР/, с която е наредено премахването на незаконен строеж – представляващ „Ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот ПИ 211, парцел II, кв.240 – стар/10- нов по плана на Втора градска част, гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул.“***“ № 12 - с извършител М.Г.Ч..

По жалбата е образувано адм. дело № 2750 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив, по което с решение № 1945/03.10.2018г. съдът е отменил  заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР като незаконосъобразна. Върховният административен съд на Република България, със свое решение № 14359 от 28.10.2019г. по адм. дело № 1034/2019г.,  е обезсилил решението на административния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, със задължителни указания съдебният контрол да се концентрира върху възраженията за нищожността на административния акт.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че адресат на административен акт се явява трето лице, което не е извършило твърдяното незаконно строителство. Не става ясно в какво точно се изразява установеното незаконно строителство и в кой имот се намира и как е индивидуализирано сред останалите обекти на застрояване. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

 3. Ответникът – началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив (правоприемник на началника на РДНСК – ЮЦР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за двете инстанции. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

4. Заинтересованата страна М.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

6. Жалба е подадена от лице с правен интерес в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

7. По силата на нотариален акт № 94, том VI, дело № 3250/1985 г. Г. Д. Д. и М.Г. Д.са придобили в съсобственост недвижим имот от 240 кв.м., находящ се в гр. Пловдив на ул. „***“ № 12, ведно с жилищния етаж над работилница, както и стопанска постройка в двор, съставляващ имот пл. №  211, включен в парцел II- ри от кв. 240а стар, 10 нов на втора градска част.

С протокол за доброволна  дела от 26.08.1982г. по гр. дело № 6440 по описа за 1982г. на Районен съд – Пловдив, при равни права, в дял на Г. Д. Д. и М.Г. Д.е възложено жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 12, представляващо целя жилищен етаж над работилница, целия таван над двуетажната сграда и стопанска постройка в двор, съставляващ имот пл. №  211, включен в парцел II- ри от кв. 240а стар, 10 нов на втора градска част на гр. Пловдив.

С протокол за доброволна  дела от 09.04.1987г. по гр. дело № 1916 по описа за 1987г. на Районен съд – Пловдив в дял на М.Г. Д.се възлага изключителната собственост върху недвижим имот от 240 кв.м., а по скица 340 кв.м., находящ се в гр. Пловдив на ул. „***“ № 12, ведно с жилищния етаж над работилница, таван над двуетажната сграда, партерен етаж, зает от работилницата и стопанска постройка на двор, съставляващ имот пл. №  211, включен в парцел II- ри от кв. 240а стар, 10 нов на втора градска част по плана на гр. Пловдив.

Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 002539/24.08.2011г. по описа на район „Централен“ при община Пловдив, М.Г. Д.е идентична с лицето М.Г.Ч..

Съгласно удостоверение за сключен граждански брак от 01.10.2001г. М.Г.Ч. е съпруга на М.С.Ч..

8. На 08.02.2012 г. длъжностни лица в РДНСК – ЮЦР са извършили проверка на строеж: „Ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.“***“ № 12, поземлен имот 211, парцел II, кв.240 – стар/10- нов по плана на Втора градска част, гр. Пловдив. В резултат на проверката е съставен констативен акт № 7/08.02.2012 г., в които е отразено, че имотът и строежът са собственост на М.Г.Ч., същата е посочен и като възложител и изпълнител на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Дадено е следното описание на строителството: „Старият покрив над двуетажна жилищна сграда е премахнат. Изградена нова дървена конструкция с нова обшивка, която е с различна конфигурация от старата, видно от представеното заснемане към проект за преустройство на партерния етаж. Новият покрив е четирискатен, като всеки скат намалява наклона си на ниво междинни столици. Покритието е изпълнено от битумни  керемиди. Изградени са три броя капандури с монтирани PVC дограми. Съществуващите табакери са затворени с тухли. Строителството е напълно завършено“. Вместо графична част към акта са приложени заснемане на фасадата, подпокривното пространство и покрива на жилищна сграда с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 12.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

Констативният акт е съставен в отсъствието на собственика и съобщен по реда на § 4 от ЗР на ЗУТ чрез залепване на съобщение № Ц-614 от 08.02.2012 г. Констативният акт е връчен и лично на собственика на 13.02.2012 г. В срока срещу КА е постъпило възражение, за което е  съставен протокол от 27.02.2012 г.

9. Със заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. началника на РДНСК – ЮЦР на основание заповед № РД-13-229/02.07.2012г. на началника на ДНСК, е наредил премахването на незаконен строеж „Ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот ПИ 211, парцел II, кв.240 – стар/10- нов по плана на Втора градска част, гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул.“***“ № 12, с извършител М.Г.Ч.. В мотивите на заповедта административният орган се е позовал на фактическата обстановка от констативен акт № 7/08.02.2012г. и писмо изх.№ 94006-27916 от 01.09.2011 г. на гл. арх. на район „Централен” при община Пловдив, според което за строежа няма започнати  производства по реда на § 183 и § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ и същият не попада в приложението на § 16 от ПР на ЗУТ за търпим строеж.

10. В хода на съдебното производство са допуснати основна и допълнителна съдебно технически експертизи с вещо лице арх. Румяна Николова, чиито заключения са приети без възражения от страните и се ценят от съда като компетентни и обосновани. В допълнителното заключение вещото лице е изследвало въпроса за това как е индивидуализиран имотът в различните документи и най-вече в обжалваната заповед. Експертът е установил, че процесният строеж се индивидуализира в УПИ IX-211, кв. 240а, по действащия плана на гр.Пловдив, Втора градска част, одобрен със заповед № ОА-1381/16.07.1993г., а след 03.06.2009г. от влизане в сила на кадастралната карта на гр. Пловдив - с кадастрален идентификатор 56784.518.202.1.

11. Според ангажирано от ответника удостоверение от район „Централен” при община Пловдив за ПИ 211 по предходен и отменен кадастрален план е отреден УПИ IX – 211 от кв. 240а по действащия регулационен план на гр. Пловдив – „Втора градска част“, одобрен със заповед № ОА-1381/16.07.1993г.

По стар и отменен регулационен план, одобрен със заповед № 312/14.04.1983 г. ПИ 211 е включен в УПИ II – жилищно строителство от кв. 10 - нов, 240а – стар, ведно с други поземлени имоти.

По стар и отменен регулационен план, одобрен със заповед № 53/05.02.1971г. ПИ 211 е включен в УПИ II – от 209 до 219 и 221 от кв. 240а.

По действащия регулационен план на гр. Пловдив – „Втора градска част“ УПИ IX – 211 от кв. 240а съответства на ПИ 56784.518.202 по КК на гр. Пловдив с настоящ административен адрес ул. „***“ № 12.

Според данните от КККР на гр. Пловдив (https://kais.cadastre.bg/bg/Map) поземлен имот 56784.518.202, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, е с административен адрес: п.к. 4000, ул. "***" № 12--12A, вид собств. - частна, вид територия - урбанизирана, НТП - ниско застрояване (до 10 m), площ 350 кв.м., стар номер 211, квартал 240A по плана на Втора градска част, парцел IX-211; заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Видно от представената извадка на действащия регулационен план на гр. Пловдив – „Втора градска част“ /л. 247 и л. 224 в кориците на адм. дело № 2750 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив /, одобрен със заповед № ОА-1381/16.07.1993г., във  Втора градска част са обособени кв. 240а и кв. 240 като във всеки от тях е отразен парцел II с нанесено жилищно застрояване.

12. За удостоверяване компетентността си да издава актове от категорията на процесния ответникът не е представя доказателства нито в хода на производството по адм. дело № 2750 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив, нито пред касационната инстанция. Такива не са ангажирани и в настоящото производство въпреки изричните указаната на съда в разпореждане №  6845/31.10.2019г. по тежестта на доказване.

ІV. За правото:

13. Съгласно чл. 225, ал.1 от ЗУТ (приложима редакция ДВ, бр. 61 от 2007 г.)  началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях, а ал. 3 от текста сочи, че заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол.  Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Според чл. 49б. от Закона за кадастъра и имотния регистър (приложима редакция ДВ, бр. 36 от 2004 г.)  след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скици - копия от кадастралната карта, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

14. Административнопроцесуалният кодекс не съдържа легално определение за нищожност на административен акт, нито сочи конкретни правни основания за прогласяването й. В правната теория и съдебната практика е възприет критерият за особено съществено нарушение на всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК. Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е. когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт и не намира никаква нормативна опора. Превратното упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост.

От друга страна унищожаемостта предполагат актът да е годен да породи правни последици от момента на неговото издаване. В този аспект същият би подлежал на обективно изпълнение, а при нереализиране на произтичащите от него правни последици, задължените субектите ще носят и отговорност. Принципно порокът в  унищожаемите административни актове се дължи на съществени процесуални нарушения и/или материална незаконосъобразност в резултат на погрешно тълкуване на правни разпоредби, на неправилното им прилагане, на правоприлагане на разпоредби, които са загубили правна сила или превишаване на власт.

15. При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав на съда намира жалбата за основателна. Ответният административен орган не ангажира доказателства  началникът на РДНСК – ЮЦР в процесния период да е бил упълномощен в хипотезата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ с надлежна заповед от началника на ДНСК да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Съдът е указал изрично на ответника тежестта да установи действителността на акта (наличието на компетентността на органа, издал акта, спазването на административно-производствените правила и правилното приложение на материалния закон), като попълни преписката с всички относими писмени доказателства. При липсата на доказателства за материална, времева и териториална компетентност на органа, издал оспорения административен акт, е налице  основание за прогласяване на неговата нищожност.

На следващо място съдът намира, че заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР страда от генерален порок във формата, водещ до невъзможен предмет и пълно несъответствие във волята на административния орган. Както в мотивите, така и в диапозитива на заповедта контролният орган е фокусирал изпълнително – разпоредителната си власт върху незаконно строителство, находящо се в поземлен имот ПИ 211, парцел II, кв.240 – стар/10- нов по плана на Втора градска част, гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул.“***“ № 12, с извършител М.Г.Ч.. Така нареденото премахване се явява фактически и правно невъзможно, тъй като по делото безспорно се доказва, че М.Г.Ч. не е собственик, нито възложител или изпълнител на незаконен строеж в поземлен имот ПИ 211, парцел II, кв.240 – стар/10- нов по плана на Втора градска част, гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул.“***“ № 12. Видно от всички ангажирани документи за собственост М.Г.Ч. е собственик на УПИ IX – 211 от кв. 240а по действащия регулационен план на гр. Пловдив – „Втора градска част“, а по предходен план - ПИ 211 от УПИ II – жилищно строителство от кв. 10 - нов, 240а – стар.

Административният орган не е посочил по кой план на град Пловдив е дал индивидуализацията на имота, в който се твърди да е установен незаконния строеж, нито е посочил идентификатор по КККР на гр. Пловдив. Представеното от ответника удостоверение за идентичност по никакъв начин не е годно да изправи порока на заповедта, напротив същото сочи, че ПИ 211 от парцел II (съответен на ПИ 56784.518.202 по КК на гр. Пловдив), по всички планове на II - ра гр. част на гр. Пловдив е бил част от кв. 240а.

При наличието на парцел II от кв. 240 и парцел II от кв. 240а по действащия план на гр. Пловдив – „Втора градска част“ е абсолютно невъзможно с оглед  валидността на акта да се отчете категорична и ясна воля на административния орган за местоположението на незаконното строителство. Двата парцела са отредени за жилищно застрояване, а по данните от КККР парцел II от кв. 240 съответства на поземлен имот 56784.518.225, в който също е отразена жилищна сграда.

Посоченият в заповедта административен адрес също не е годен да изправи порока, доколкото по данните от КККР на гр. Пловдив УПИ IX – 211 от кв. 240а по действащия регулационен план на гр. Пловдив – „Втора градска част“ е с административен адрес: ул. "***" № 12--12A, а парцел II от кв. 240 е с административен адрес: ул. Янко Сакъзов № 29.

Следва да се отбележи, че местонахождението на незаконния строеж не може да се установи и от съдържанието на констативен акт № 7/08.02.2012 г., тъй като същият не съдържа графична част, която да индивидуализира обема, графичния контур и разположението на сградата, в която е установено незаконното строителство.

Предвид принудителния характера на производството по премахване на незаконно строителство и значителния неблагоприятен ефект върху правната сфера на засегнатите лица, съдът намира за недопустимо волята на административния орган  да се извежда по пътя на предположенията. Тук следа да се отбележи, че в случая не иде реч за явна фактическа неточност, тъй като съдържанието на заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. пресъздава буквално фактическата обстановка, установената в констативен акт № 7/08.02.2012 г. Допуснатият порок не може да бъде отнесен и към никоя от хипотезите на унищожаемост, напротив същият е пряко свързан с валидността на изразената от административния орган воля, а както бе посочено по - горе неминуемо липсата на воля води до недействителност на административния акт във формата на нищожност.

Предвид горното съдът намира, че са налице две самостоятелни основания за прогласяване нищожността на заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР.

V. За разноските:

16. Предвид изхода на делото на оспорващия следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които  се доказват в размер на 1480 лева, от които 10 лева за държавна такса, 670 лева за възнаграждение на вещо лице и 800 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1, от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на  600 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита  в размер на 800 лв.

След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза не е налице, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените действия по процесуално представителство оправдават заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, разумно превишаващ минимално установения. Възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРОГЛАСЯВА нищожност на заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж – представляващ „Ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот ПИ 211, парцел II, кв.240 – стар/10- нов по плана на Втора градска част, гр. Пловдив с административен адрес: гр. Пловдив, ул.“***“ № 12 - с извършител М.Г.Ч..

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол - София да заплати на М.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1480 /хиляда четиристотин и осемдесет лева/, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: