Р Е Ш Е Н И Е

№

 

05.12.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 1391 по описа за 2019 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № ***г. на ***.“ - П. *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ.

*** лице, недоволно от така издаденото наказателно постановление (НП), е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – неясно е дали нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е по чл.61 ал.1 или по чл.62 ал.1 КТ. Наред с това, оспорва фактическата обстановка, приета от органите на ***“ като изтъква, че ***се е представил за ***, смятайки „че така е правилно“ – тъй като междувременно определения за ***, отсъствал при провеждане на проверката от страна на контролните органи; че самият *** работи по граждански договор, а не по трудов, тъй като отношенията между него и дружеството не са свързани с предоставяне на работна сила, а с изпълнение на определен резултат, срещу определено възнаграждение; че към момента на процесната проверка от органите на ***“, на стопанисвания от дружеството обект, в действителност не се е извършвала работа, тъй като работниците били „седнали“ и се стоварвали строителни материали; че органите на ***“ не са събрали никакви доказателства за отношенията между *** и дружеството – работно време, работно място, йерархическа подчиненост, уговорено трудово възнаграждение и че в тази връзка – необосновано са преценили, че се касае за трудово по характера си правоотношение. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна – ***.“ – П.– се явява съответно упълномощен юрисконсулт; оспорва жалбата като счита, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила и се явява законосъобразно и правилно, поради което пледира същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***г. от страна на И.М.Д. – старши инспектор при *** - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Б.А.Н. и ***. Съставен е за това, че при извършена проверка на място на ***. в 09:30 часа в обект „***“, намиращ се в гр.ПЛЕВЕН, местност „***“, на който работи „С.“ ЕООД *** и на 23.04.2019г. в *** – ПЛЕВЕН е установено, че отношенията между ****** ЕГН: **********, предоставящ на ***.  в 09:30 часа работна сила като *** и „С.“ ЕООД ***, не са уредени като трудови отношения – нарушение по чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ. При съставянето на АУАН, възражения не са направени. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили възражения, в които е отбелязано, че ***работи на граждански договор, но в миналото е бил в трудови правоотношения със „С.“ ЕООД ***. Оттук насетне, в подаденото възражение е коментирано /неясно по какви причини/ лицето ***– посочва се, че е пенсионер, помага си финансово като сключва граждански договор със „С.“ ЕООД *** – за изпълнение на конкретни работи, както и че на в деня на проверкат не е представена за попълване Декларация по чл.402 КТ; представен е и заверен препис на Граждански договор ***., съобразно който ***се задължава да изпълни зидария на площ от 100 кв.м. в „***, МЕСТНОСТ ***“, срещу сумата от 600 лева; представена е и Заповед ***. на *** на коментираното дружество, съобразно която лицето ***е определен за *** на обекта.

Описаната по – горе фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган, а направените възражения са преценени като неоснователни. На тази основа издал обжалваното НП, с което на „С.“ ЕООД *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /чл.416 ал.1 и ал.5 КТ, л.81 – 90 от делото/. Не се установяват допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила; по-конкретно, не е налице наведеното в жалбата процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота  дали нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е по чл.61 ал.1 или по чл.62 ал.1 КТ – внимателното запознаване както със съставения АУАН, така и с издаденото НП разкрива, че разбираемо и ясно е отбелязано, че се касае за нарушение по чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите И.М.Д., Б.А.Н. и писмени доказателства /л.20 – 21, л.27 – 28, л.75 – 79 от делото/. Следва да бъде отбелязано, че показанията на свидетелите Д. и Н. са подробни, безпротиворечиви и взаимнопотвърждаващи се. Липсват каквито и да било основания да се приеме, че показанията на Д. и Н. са тенденциозни или съдържат неотговарящи на обективната истина факти и обстоятелства; напротив, същите са убедителни и изнесените в тях данни намират потвърждение в съставения по случая Констативен протокол от ***. Свидетелите са категорични, че при извършената на същата дата проверка, ****** се представил пред контролните органи като *** на обекта /и като такъв – доброволно предоставил данните си, и подписал споменатия КП/, придружил свидетелите Д.  и Н. при обхода на обекта, развеждайки ги из същия, предложил им да им представи за запознаване инструктажни книги, касаещи строителния обект, обсъждал с контролните органи междувременно констатираните нарушения на трудовото законодателство; същевременно, други лица, удостоверили или заявили в хода на проверката от ***., че изпълняват длъжност като „***“ – не били установени; и двамата свидетели отбелязват, че на обекта протичали товаро-разтоварни работи, в които *** видимо не взимал участие, а стоял настрани.

От друга страна, в противовес на така установената и отбелязана в АУАН и НП фактическа обстановка, от страна на *** дружество са представени отбелязаните по-горе заверени преписи на Граждански договор ***., съобразно който ***се задължава да изпълни зидария на площ от 100 кв.м. в „***, МЕСТНОСТ ***“, за цена от 600 лева; Заповед ***. на *** на коментираното дружество, съобразно която лицето ***е определен за *** на обекта; Граждански договор ***., съобразно който ***се задължава да изпълни зидария на площ от 100 кв.м. в „***, МЕСТНОСТ ***“, за цена от 600 лева, а във връзка с последния граждански договор – и сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 ЗДДФЛ, РКО ***отчет по журнала на операциите. Съпоставките на така изброените писмени доказателства с Констативен протокол от ***. и показанията на свидетелите Д. и Н. разкрива, че същите писмени доказателства, не се ползват с необходимата достоверност. Налице е забележително сходство между представените от „С.“ ЕООД два граждански договора, като същевременно и двете физически лица, страни по тези договори – съответно ***и ***– в съставения КП от ***. са отбелязани с конкретни, заявени от самите тях, трудови функции, съответно на „кранист“ и „***“.  С други думи, нито ***, нито – *** към момента на проверката са извършвали зидарска работа, а както беше отбелязано по-горе, конкретно *** е надзиравал извършването на товаро-разтоварни работи. Интересен детайл представлява и това, че сочения от страна на жалбоподателя като *** на строителни обект - ***– точно към момента на проверката на място, не е присъствал, а като такъв се е представил именно *** ***. Така изтъкнатите своеобразни моменти, следващи от представените от страна на дружеството писмени доказателства разкрива, че същите писмени доказателства са неубедителни, поради което и Съдът не им отдава вяра. От друга страна, показанията на свидетелите Д., Н. и съставения КП от ***. са взаимнопотвърждаващи се, последователни, формират хармонична и убедителна доказателствена съвкупност, поради което Съдът отдава вяра на посочените доказателствени източници. Именно от тях се установява по категоричен начин отразената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, Съдът я приема за доказана и няма да я преповтаря – още повече, че презумпцията по чл.416 ал.1 КТ не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.1 ал.2 КТ, „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.“, а според чл.62 ал.1 КТ, „Трудовият договор се сключва в писмена форма.“. От приетата по-горе фактическа обстановка следва, че на ***. в 09:30 часа, в обект „***“, намиращ се в гр.ПЛЕВЕН, местност „***“, ****** ЕГН: ********** е полагал труд като *** на същия обект, стопанисван от  „С.“ ЕООД ***. Към тази дата, за ***не е бил налице трудов договор /в съответната писмена форма/, тъй като отношенията между него и „С.“ ЕООД ***, формално са били уредени като граждански, а не като трудови. При това положение, няма как да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя по съществото на делото. *** ***, видимо и по негови собствени думи, извършвал работа като „***“ на строителния обект, а не зидарска дейност, за каквато е имал сключен /представения и обсъден по-горе/ граждански договор. Житейски и юридически несъстоятелни са доводите, че *** заявил такова длъжностно качество защото счел, „че така е правилно“, докато същевременно – определеният като *** ***, мистериозно отсъствал именно в този момент; че към момента на процесната проверка от органите на ***“, на стопанисвания от дружеството обект, в действителност не се е извършвала работа, тъй като работниците били „седнали“ и се стоварвали строителни материали – тъй като товаро-разтоварните работи и почивките в рамките на работния ден, са също част от трудовия процес. Напротив, следва да се приеме, че ***е бил намерен на строителния обект, престирайки труд именно като ***, а конкретното му работно време, действителното му възнаграждение, конкретната организационна форма, вкл. йерархическата му подчиненост – са ирелевантни. Както работното време, така и организационните взаимовръзки, размера на дължимото възнаграждение, подлежат на документално оформяне, което – за съжаление, както практиката показва – е възможно и да бележи известни отклонения от действителното фактическо положение. Очевидно, така е и в настоящия случай – лице, за което е налице граждански договор за изпълнение на 100 кв.м. зидария, на практика е намерено да  полага труд като *** на строителния обект, включително – осъществява комуникацията с компетентните проверяващи органи, има достъп до необходимата документация на обекта и не на последно място - удостоверява с подпис собственото си трудово качество на строителния обект, без междувременно да е ангажирано с каквато и да било зидарска работа.

По така изложените мотиви Съдът приема, че нарушението по чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ се явява доказано по несъмнен начин и правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на имуществена санкция на „С.“ ЕООД *** ЕИК: *** - на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда. По отношение на нейния размер - 1500 /хиляда и петстотин/ лева – същият е в предвидения в посочената административнонаказателна разпоредба, минимум, поради което, няма да бъде повече обсъждан. Случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като обществената опасност по правило не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

В съответствие с изложените дотук мотиви Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***г. на ***.“ - П. с което на „С.“ ЕООД *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.1 ал.2 вр.чл.62 ал.1 КТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: