О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 06.04.2021г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на шести април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на
прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 143 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния
кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Производството
по административно дело № 143/ 2020 година по описа на Административен съд –
Стара Загора е образувано по жалба на Фондация „Гринберг” със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 53, ет.1, офис 1,
подадена чрез пълномощника й адв. И.Й. от АК – Пазарджик, срещу Наредба № 27 за
издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или
превозващи лица с увреждания на територията на община Николаево, приета с
Решение № 195 от 31.10.2017г. на Общински съвет – Николаево.
С
Решение № 357 от 14.09.2020г. по делото, е отменена като незаконосъобразна Наредба № 27
за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или
превозващи лица с увреждания на територията на община Николаево.
Със същото решение Общински съвет – Николаево е осъден да
заплати на Фондация
„Гринберг”, гр. Пловдив, сумата
от 1280 лева, представляваща направените
от жалбоподателя по делото разноски.
С Решение № 3013 от
08.03.2021г. по адм. дело № 12051/ 2020г. по описа на ВАС, решението на
Старозагорския административен съд е оставено в сила, като направеното в
касационната жалба на Общински съвет - Николаево възражение, имащо характер на
молба за изменение на решението в частта за разноските, е изпратено на
Административен съд – Стара Загора за произнасяне по компетентност по реда на
чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
С
обективираното в подадената от Общински съвет
– Николаево касационна жалба против Решение № 357 от 14.09.2020г. по адм. дело
№ 143/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, искане по чл.248,
ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, се оспорва
наличието на основание за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от
него в производството по делото разноски, по съображения за формално
разглеждане от съда на въпроса за възлагането на разноските и тяхната
дължимост.
Ответникът
– Фондация „Гринберг”, гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото, е
представил писмено становище, с което оспорва основателността на направеното
искане за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че
присъдените разноски са доказани по основание и по размер, своевременно са
поискани, като липсва направено възражение за прекомерност на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Искането
на Общински съвет – Николаево за изменение на решението в частта му за
разноските, като направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице - страна по делото, е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
С постановеното по делото Решение № 357 от
14.09.2020г., по жалба на Фондация
„Гринберг” със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов”
№ 53, ет.1, офис 1, е отменена като незаконосъобразна Наредба № 27 за издаване
на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица
с увреждания на територията на община Николаево, приета с Решение № 195/
31.10.2017г. и изменена с Решение № 8/ 19.11.2019г. на Общински съвет –
Николаево. Със същото решение Общински съвет – Николаево е осъден да заплати на
Фондация „Гринберг”, гр. Пловдив, сумата от 1280 лева, представляваща
направените от жалбоподателя по делото разноски.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на
чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на
решението респ. определението не се е произнесъл по надлежно заявено искане за
присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице
произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска
промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка –
фактическа или в правните изводи на съда.
Направеното от Общински
съвет – Николаево искане за изменение на Решение № 357 от 14.09.2020г. в частта
за разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, в който
случай основателността на искането за преразглеждане на въпроса за
разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес
разноски, е обусловено от наличието на явни фактически грешки /погрешно
изчисляване/, грешки във фактическите констатации или в правните изводи на съда
при произнасянето по въпроса за разноските.
Съдът намира, че с оглед изложените в обективираното в касационната
жалба на Общински съвет – Николаево против Решение № 357 от 14.09.2020г. искане
за изменение на решението в частта за разноските доводи, същото не се основава
на твърдения за неверни констатации или за допуснати
грешки - фактически или в правните изводи на съда, при произнасянето по искането
на страната за присъждане на направените по делото разноски. По същество с
направеното искане по реда и на основание чл. 248 от ГПК, се оспорва
правилността на правния извод на съда и на обуславящите го мотиви, относно
неоснователността на направеното от ответника възражение за недължимо възлагане
в негова тежест на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение, независимо от изхода на делото. Това възражение подробно е
разгледано и обсъдено при постановяването на решението, като съдът не намира нито
основание за промяна на направения извод за дължимостта на направените,
доказани по основание и по размер и своевременно поискани от жалбоподателя
разноски по делото и възлагането им в тежест на ответника на основание чл. 143,
ал.1 от АПК, нито основание за промяна размера на присъдените разноски.
Доколкото произнасянето по въпроса за разноските
и тяхното възлагане в тежест на ответника – Общински съвет – Николаево, не се
основава на грешки в обуславящите го фактически и правни основания, не е налице
основание за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за
направените в хода на съдебния процес разноски. С оглед на което искането за
изменение на решението в частта му за разноските, следва да бъде отхвърлено,
като неоснователно.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.248 от ГПК, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Общински съвет - Николаево за
изменение на Решение № 357 от 14.09.2020г., постановено по административно дело
№ 143/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му за
разноските, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: