№ 59
гр. Раднево, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100185 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
материалноправно основание чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс”
ЕООД срещу В. Е. С.. Ищецът твърди, че с договор за потребителски паричен
кредит № РLUS-11435610 от 10.09.2015 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД е отпуснало на ответника В. Е. С. потребителски кредит в размер на 3000
лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 48
месечни вноски, всяка в размер на 138,25 лв., с последен падеж на 05.10.2019
г. Твърди, че след усвояване на кредита ответницата е заплатила част от
вноските, след което преустановила плащанията. Твърди, че с настъпване на
последната падежна вноска са станали изискуеми всички вноски по кредита.
Твърди, че на 09.12.2016 г. е сключен протокол към договор за цесия
02.06.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, за което длъжникът бил уведомен с връчване на
препис от исковата молба с приложени към нея уведомления за цесията.
Твърди, че по ч.гр.д. № 456/2019 г. на РС-Раднево била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 994,91 лв., представляваща
частично претендирана главница за месечни вноски с настъпили падежи от
1
05.09.2016 г. до 05.03.2018 г., и договорна лихва в размер на 1631,84 лв. за
периода от 05.09.2016 г. до 05.03.2018 г., както и изпълнителен лист за
вземането, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
1653/2020 г. по описа ЧСИ Гергана Илчева, което било прекратено поради
погасяване на вземането. Твърди, че към момента останала непогасена
главница в размер на 1806,68 лв., за която сума имало издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21/2022 г. на РС-Раднево, но
ответницата подала възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поради това иска да
се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение
за главница в размер на 1806,68 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.01.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.
Е. С., действащ чрез адв. А., в който посочва, че искът е недопустим, тъй като
вече имало влязла в сила заповед за изпълнение за главницата по въпросния
договор за кредит и е недопустимо пререшаване на въпроса за главницата по
този кредит. Твърди, че искът е и неоснователен, тъй като договорът за
кредит бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради нарушение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване в погасителния план на
цялата нужна информация и на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на ГПР и обща дължима сума, за което излага съображения.
Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на
предоставения финансов ресурс, който бил в размер на 3000 лв. и която сума
ответницата отдавна била заплатила. При условията на евентуалност прави
възражение, че уговорената договорна лихва като накърняваща добрите нрави
е недействителна съгласно чл. 26 ЗЗД, за което излага също съображения и
посочва съдебна практика. Поради това иска от съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 21 по описа за 2022 г. на РС-
Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 17/13.01.2022 г., с която в полза на
заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск за главница в
2
размер на 1806,68 лв. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от
ответницата, поради което с разпореждане на съда от 19.01.2022 г. и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия
едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
С протоколно определение от 14.06.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото и са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: ответницата В. Е.
С. е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за
потребителски паричен кредит № РLUS-11435610 от 10.09.2015 г., въз основа
на който е получила в заем сумата от 3000 лв., както и прехвърлените
вземания по договора за кредит от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД чрез договор за цесия от
02.06.2015 г., за което ответницата е уведомена.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил в тежест на ищеца да докаже
наличието на валидността на сключения договор за потребителски кредит;
наличието на останала невърната падежирала главница.
Ответницата пък следва да докаже насрещните си възражения за
недействителност на договора за кредит поради нарушаване на правилата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и за накърняване на добрите нрави чрез
уговорения размер на възнаградителната лихва.
Във връзка с възраженията на ответницата, че искът е недопустим, тъй
като е налице влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 456/2019 г. на
РС-Раднево за главницата по процесния договор за потребителски кредит №
РLUS-11435610 от 10.09.2015 г., както и възраженията за недействителност на
договора за кредит, по делото беше изискано и приложено ч.гр.д. № 456/2019
г. на РС-Раднево. От същото е видно, че със заповед за изпълнение № 309 от
25.07.2019 г. по ч.гр.д. № 456/2019 г. на РС-Раднево, ответницата В. Е. С. е
осъдена да заплати на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 994,91 лв. -
главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 11435610 от
3
10.09.2015 г., за периода от 05.09.2016 г. до 05.03.2018 г., тоест за главница за
вноски с настъпил падеж в определен период, а не за цялата главницата по
договора за потребителски кредит, поради което не се възпрепятства от
нормата на чл. 299 ГПК възможността ищецът да претендира и останалата
дължима главница по същия договор за потребителски кредит за вноските с
настъпил падеж след това, било то и договорът да е обявен за предсрочно
изискуем в последствие. В тази връзка от приетото заключение по СИЕ е
видно, че ответницата е правила погашения на вноските по кредита до вноска
с падеж 05.08.2016 г., а е видно от издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 456/2019 г. на РС-Раднево, че същото е издадено за последващо
падежирали погасителни вноски с падежи от 05.09.2016 г. до 05.03.2018 г.,
тоест не е налице идентитет в претендираната главница в настоящото
производство. Поради това наведеното от ответницата възражение за
недопустимост на иска поради повторно претендиране на същата главница е
неоснователно.
Видно е също, че тази заповед е била издадена и за договорна
възнаградителна лихва в размер на 1631,84 лв. за падежирали вноски за
периода от 05.09.2016 г. до 05.03.2018 г. Въпросната заповед за изпълнение е
връчена лично на длъжника В.С. на 02.08.2019 г., същата не е подала
възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила съгласно чл. 416 ГПК и с разпореждане от 19.08.2019 г.
е било разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение.
С изтичането на срока за възражение на длъжника издадената заповед
за изпълнение влиза в законна сила. Действително липсва законов текст,
който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. От друга страна, с изтичане на срока
за възражение и на сроковете по чл. 424 ГПК (хипотези на новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства), се получава ефект, който е
аналогичен на силата на пресъдено нещо. Длъжникът не би могъл да релевира
възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са
се преклудирали. Извън уредените в заповедното производство способи за
защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Тези способи са:
възражения срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу
заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното
4
изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК и чрез искова защита по реда на чл.
424 ГПК, при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението
или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Това са специални способи
за защита срещу заповедта за изпълнение, които изключват защита по исков
ред. Безспорна е съдебната практика и теория по въпросите за защита на
длъжника по заповедното производство, която е константна в горния смисъл.
Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни
за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез
друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното
производство (в този смисъл – определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по
ч. гр. д № 692/2009 г. на III ГО, ГК; определение №643 от 02.11.2009 г. по ч. т
.д. № 680/2009 г. на II ТО, ТК на ВКС; определение №244 от 12.05.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на III ГО, ГК; определение № 194 от 08.03.2010
г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на II ТО, ТК и определение № 335 от
27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №311/2012 г., I ГО, ГК).
Аналогично, по аргумент на по-силното основание, следва да е
разрешението и при навеждане на защитно правоизключващо възражение,
както е в настоящия случай, тъй като ако е недопустима защита чрез исков
ред, то същата следва да е недопустима и чрез възражение.
С решение № 781/25.05.2011 г. по дело № 12/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о.,
е посочено, че създадената практика на ВКС, че неподаването на възражение
по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното
решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 415, ал. 1
ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице
специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите
обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по
реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили /настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се
позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Идентично е даденото правно разрешение и с определение № 688 от
5
14.12.2009 г. по ч.гр.д. № 692/2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., в което е посочено,
че извън уредените в заповедното производство способи за защита,
длъжникът няма право на друг иск за защита. Това произтича от особеностите
на заповедното производство, като процесуален способ за реализиране на
вземания на заявителя срещу длъжника, при условията на бързина и
процесуална икономия. Заповедното производство е предоставило на
длъжника правни способи за защита, както срещу допуснати нарушения на
материалноправните изисквания за законосъобразност, (когато е образувано
заповедно производство без да е налице претендираното от заявителя
материално право) в разпоредбите на чл. 414 ГПК и чл. 424 ГПК, така и
срещу накърняване на процесуалните изисквания за законосъобразност,
(когато заповедта за изпълнение е издадена, въпреки че не са били налице
изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК) - чл. 413 ГПК, както и възражение пред
въззивния съд при заповед за незабавно изпълнение. Посочените способи
осигуряват на длъжника пълноценна защита на интересите му, ако те са
накърнени в рамките на заповедното производство. Тяхното пропускане води
до неблагоприятни за длъжника последици, но това не дава основание на
длъжника да търси защита, чрез друг иск извън предвидените, което
произтича от целите и предназначението на заповедното производство.
Пропускането от длъжника на горепосочените способи за защита,
доколкото има за последица преклудирането на възможността същият да
оборва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, е
пречка да се предяви и иск за недействителността на договор, послужил като
основание за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и по чл. 417
ГПК (Определение № 616 от 10.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 472/2012 г., II
ТО, ТК, арг. и от Тълкувателно решение от 14.11.2012 г. по т.дело № 5/2012 г.
на ОСГТК на ВКС). По аргумент на по-силното основание ще е налице и
пречка това да се стори чрез процесуалния способ възражение, както е
сторено в случая.
Тъй като вече е налице влязла в сила заповед за изпълнение, с която по
процесния договор за заем е присъдена главница за определен брой вноски с
настъпил падеж и за договорна възнаградителна лихва, без наведени
възражения на длъжника в заповедното производство срещу тези суми, е
недопустимо в настоящото съдебно производство, образувано единствено за
главница по същия договор за кредит, касаеща останали падежирали вноски,
6
да се разглежда въпроса за действителността на договора за кредит,
включително и досежно договорната възнаградителна лихва като
накърняваща добрите нрави чрез уговорения размер, който въпрос вече е
разрешен с предходно издадената и влязла в законна сила заповед за
изпълнение от 2019 г., неоспорена от ответницата. Обратното становище би
изцяло обезсмислило проведеното през 2019 г. заповедно производство и ще
наложи неговото ревизиране в настоящото производство чрез наведените от
ответника възражения.
Затова съдът намира, че възраженията на ответницата за
недействителност на договора за кредит поради нарушаване на правилата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и за накърняване на добрите нрави чрез
уговорения размер на възнаградителната лихва са преклудирани с предходно
издадената и влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 456/2019 г. на
РС-Раднево и понастоящем не следва да се разглеждат.
С оглед на изложеното до тук ще следва да се установи каква част от
главницата по договора за кредит е заплатена от ответницата, за каква част е
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 456/2019 г. на РС-Раднево и
съответно каква част е останала дължима понастоящем, за да се прецени в
каква част е основателна исковата претенция на ищеца, която е предявена
единствено за остатъчна главница по договора за кредит. Тук ще се отбележи,
че ищецът в обстоятелствената част на исковата молба е посочил изрично
присъдената сума със заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 456/2019 г. на РС-
Раднево и е посочил, че в това производство претендира останалата
падежирала и незаплатена от ответницата главница.
За тази цел по делото е прието заключение на СИЕ, компетентно и
безпристрастно, което съдът кредитира изцяло. От същото е видно, че
ответницата получила като кредит сумата от 3000 лв. и е заплатила вноски с
падежи от 05.11.2015 г. до 05.08.2016 г., чиято главница по погасителен план
е в размер на 263,86 лв. /виж изчисленията на вещото лице на стр. 4 от СИЕ,
л.95 от делото/, поради което е останал дължим остатък в размер на 2736,14
лв. /3000 лв. минус 263,86 лв./.
По ч.гр.д. № 456/2019 г. на РС-Раднево е издадена заповедта за
изпълнение за главница в размер на 994,91 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № PLUS – 11435610 от 10.09.2015 г., за падежирали
7
вноски в периода от 05.09.2016 г. до 05.03.2018 г. По същото е издаден
изпълнителен лист и образувано ИД № 1653/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана
Илчева, което било прекратено поради погасяване на задължението по
изпълнителния лист /виж заключението на СИЕ на стр. 6, л.97 от делото/.
Тоест събрана или погасена е и главницата от 994,91 лв. Поради това от
дължимия остатък от 2736,14 лв. следва да се извади вече присъдената сума
за главница от 994,91 лв. със заповедта за изпълнение от 2019 г. и остава
дължима главница от 1741,23 лв. До същите изводи е стигнало и вещото лице
по СИЕ като е посочил, че е налице незаплатен остатък от главницата в
размер на 1741,23 лв.
Ищецът претендира сумата от 1806,68 лв., която е в повече от
установената дължима главница от ответницата, за която няма никакви
доказателства да е била погасена по някой от способите за погасяване на
задължението към настоящия момент. Затова съдът намира, че искът е
основателен за сумата от 1741,23 лв. и ще се уважи за тази сума, а за
горницата до претендираните 1806,68 лв. е неоснователен и ще се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК и такива ще се присъдят в размер на 358,78 лв. съобразно уважената
част от исковата претенция /база за определяне на разноските е сумата от
372,27 лв., направени от ищеца разноски съгласно представените разходно-
оправдателни документи за сумата от 35,76 лв. ДТ за исковото производство
и в размер на 36,51 лв. ДТ за заповедното производство, 300 лв. платено
възнаграждение за СИЕ/.
Съобразно отхвърлената част от исковете и ответницата има право на
разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, които ще се присъдят в размер на 13,04
лв., при общо сторени такива за адвокатско възнаграждение от 360 лв. по
договор за правна помощ и съдействие от 04.04.2022 г. /л.77/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Е. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Раднево, ул. ****, дължи на „ЕОС Матрикс”
8
ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление: град
София, район Витоша, Ж.К. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД и във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 1741,23 лв.
(хиляда седемстотин четиридесет и един лева и 23 ст.) - главница, дължима по
договор за потребителски кредит № PLUS – 11435610 от 10.09.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 13.01.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 1741,23 лв. до претендираната сума от 1806,68 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 17/13.01.2022 г. по ч.гр.д. № 21 по описа за 2022 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА В. Е. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Раднево, ул. ****, да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР при АВ
с ЕИК *********, с адрес на управление: град София, район Витоша, Ж.К.
Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 358,78 лв. (триста петдесет и осем лева и 78 ст.),
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, с адрес на управление: град София, район Витоша, Ж.К. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, да заплати на В. Е. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Раднево, ул. ****, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 13,04 лв. (тринадесет лева и 04 ст.),
представляваща разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9