№ 15385
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
като разгледа докладваното от Г К Частно гражданско дело №
20231110121570 по описа за 2023 година
Постъпила е молба от Р. В. Б. чрез пълномощника адв.И. с искане за
допълване на определение на съда,с което е обезсилена заповед за
изпълнение,в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 600 лева.
Насрещната страна – С в подаден писмен отговор изразява становище за
неоснователност на искането като сочи,че подаването на възражение не
представлява израз на материалноправна защита,поради което счита,че
липсват предпоставки да бъде уважена молбата.
Софийският районен съд намира молбата за допустима,а разгледана по
същество се явява основателна като са налице предпоставки да бъде
присъдено в полза на страната длъжник адвокатско възнаграждение в размер
от 200 лева.
В конкретния случай със заявление по реда на чл.410 от ГПК
дружеството С претендира парични суми – за главница за ВиК услуги и
мораторна лихва,издадена е заповед за изпълнение,а след подадено
възражение от страна на длъжника Б. съдът е указал на заявителя,че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Съдът,отчитайки липсата на представени доказателства да е предявен иск в
законоустановения срок е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Софийският районен съд намира,че хипотезата,при която се достига до
обезсилване на издадена заповед за изпълнение,т.е. не е допустимо
извършване на по-нататъшни процесуални действия,представлява хипотеза
като при прекратяване на производството по делото,поради което по аргумент
от разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК право на разноски,респективно на
адвокатско възнаграждение има страната длъжник. Макар принципно да
споделя съдебната практика,обективирана в определение № 45/23.01.2019
г.,постановено по ч.търг.дело № 3074/2018 г. по описа на ВКС,съдът
намира,че цитираната съдебна практика намира приложение при развило се
производство по установителен иск за установяване на вземането,в която
хипотеза не следва да бъде присъждано поотделно възнаграждение за
1
заповедното и за исковото производство. В настоящия случай обаче
дружеството заявител не е предявило иск,а се е достигнало до обезсилване на
заповедта за изпълнение,поради което в полза на длъжника следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение. Съдът намира,че в полза на страната
длъжник следва да бъде присъдена сумата от 100 лева,представляваща
възнаграждение за изготвяне на книжа,в конкретния случай за подаване на
възражение,без да са налице предпоставки да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в по-висок размер при съобразяване приетото решение на
СЕС по дело С-438/2022 г. от 25.01.2024 г.,в което изрично е възприето,че
съдът не би могъл да бъде обвързан от правна уредба,която го задължава да
не присъжда парични суми под определен в нормативен акт минимум.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 37389/20.10.2023 г.,постановено по
ч.гражд.дело № 21570/2023 г. по описа на СРС,42 състав,в частта за
разноските,като осъжда С,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от В Т да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.4 от ГПК на Р. В. Б.,ЕГН **********,с адрес С,сумата от 100
( сто ) лева адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2