№ 4
гр. С., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Соня В. Петкова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Ст.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600345 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 260065 / 24.06.2021г. по НОХД № 1235 / 2019г. на
Районен съд – С. подс. ИВ. Ж. М. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това,
че на неустановени дати в периода м.октомври - м.ноември 2017г., при
условията на продължавано престъпление, в с. Т., общ. С., в качеството му на
длъжностно лице - горски надзирател в ЮИДП - ТП „Държавно горско
стопанство - С.“, присвоил дърва за огрев, собственост на ТП „ДГС“ - С.,
както следва:
- от подотдел 409 „д“, находящ се в землището на с.Т., общ.С. присвоил
12,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб (благун) и 18,0
пространствени кубически метра дърва за огрев от габър, на обща стойност
2 100 лева с ДДС;
- от подотдел 410 „а“, находящ се в землището на с. Т., общ. С.
присвоил 10,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от бук и 38,0
пространствени кубически метра дърва за огрев от габър, на обща стойност
3 360 лева с ДДС, поверени му да ги пази, като за улесняване на
присвояването е извършил престъпление по чл.235, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК -
в същия период и място, при условията на продължавано престъпление, без
редовно писмено позволително като посредствен извършител чрез И.К.И.,
Б.П.И., Г.П.И. и още пет неустановени по делото лица, отсякъл от горския
1
фонд (подотдел 409 „д“ и подотдел 410 „а“, находящи се в землището на с.Т.,
общ.С.) 12,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб (благун),
56,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от габър, 10,0
пространствени кубически метра дърва за огрев от бук, на обща стойност 5
460 лева (пет хиляди четиристотин и шестдесет лева), за което по закон не се
предвижда по-тежко наказание, като при условията на чл. 54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години. Подс. М. на основание чл.202, ал.3, вр.ал.1,
т.1, вр.чл.201, вр.чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК е лишен от право да заема
материално-отчетническа длъжност и да упражнява професия или дейност,
свързана с управление на чуждо имущество за срок от две години. Осъден е
да заплати направените досъдебното производство разноски в размер на
140,76 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-С., както и
направените по делото разноски в размер на 89,90 лв. в полза на бюджета на
държавата по сметка на СлРС.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитниците подсъдимия – адв. Д. и адв. Х. с оплакване, че е неправилна и
назаконосъобразна и противоречаща както на установеното от фактическа
страна, така и на материалното и процесуалното право. В жалбата се твърди,
че в производството пред първоинстанционния съд не били събрани никакви
доказателства, подкрепящи тезата на обвинението за авторството на
извършителя. Искането е въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подс. М. за невиновен за извършено
престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В допълнителна въззивна жалба адв. Д. твърди, че в съдебно заседание
при приключване на делото пред районния съд на страните не били предявени
доказателствата, включително и веществените такива, което представлявало
съществено процесуално нарушение и основание за връщане на делото за
ново разглеждане. Не било уважено и направеното доказателствено искане за
назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да установи заведена ли
е процесната щета в счетоводството и фигурира ли в счетоводния баланс за
съответната година такава липса и на каква стойност и така този въпрос
останал неизяснен в хода на съдебното производство. По този начин не било
установено накърняване на патримониума на ощетеното юридическо лице и
съответно обогатяване патримониума на подсъдимия със съответната сума
или движими вещи, като това били съществени въпроси за изясняване дали от
обективна страна съществува такова деяние, от кого и кога е осъществено. Не
било изяснено има ли липса и кой се е обогатил с нейната равностойност.
В допълнение към въззивната жалба, получено в СлОС на 30.09.2021г.,
адв. Х. твърди още, че първоинстанционният съд приел, че подс. М. извършил
престъпление по чл. 235, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което улеснило
извършването на престъплението присвояване по чл.202 ал.1 т. 1 от НК, но
счита тези правни изводи на съда за голословни и не почиващи на събрания
2
по делото доказателствен материал. В мотивите си СлРС приел, че деянието
на подсъдимия се доказвало чрез показанията на свидетелите Г.И., Б.И. и
И.И., но те били противоречиви и неподкрепяли обвинителната теза. Освен
това, съдът приел за достоверно заявеното от тези свидетели на досъдебна
фаза, където с оглед личността им - неграмотни лица от ромски произход,
обичайната практика при снемане на показанията им била написване от
дознател, декларативно изчитане без разбиране и полагане на подпис. Дори
съдът да не кредитирал показанията на свид. И.И. в частта, в която твърдял,
че не бил виждал подсъдимият да маркира дървета, същият този свидетел,
както на досъдебна фаза, така и в съдебна фаза, заявил че: „Нова маркирация
не съм рязал, само стара“ и „едно -две дървета, които ми пречеха, той ги
маркира да минат конете, туй беше“ и „аз, където влязох да работя, нямаше
нова маркирация“. Този свидетел, на когото почивала осъдителната присъда,
работел там четири дни. Заповедта, с която на подсъдимия били възложени да
надзирава посочените в обвинението подотдели била от 08.11.2017г., а
проверката извършена от служители на ДГС - от 15.11.2017г., т.е. седем дни,
в които подсъдимият бил горски надзирател в тези подотдели и приспадайки
от тях четирите дни, за които говорел свид. И.И., на когото съдебния състав
дал вяра, оставали три дни, през които било абсолютно невъзможно подс. М.
да присвои посоченото количество дървесина. Защитникът твърди още, че
съдът кредитирал протоколите за освидетелстване и в двата подотдела, в
които било посочено, че сечта е задоволителна и липси няма, а в същото
време мотивирал с тях съдебния си акт, признаващ подсъдимият за виновен.
Съдът кредитирал още и показанията на свидетелите - служители на ТП
„ДГС“ - С. като безпротиворечиви и приел, че същите не били в родствени
връзки с подсъдимия, но не отчел факта, че те били в служебна йерархична
зависимост от дружеството, подало сигнал за допуснати нарушения, което
имало интерес при наличие на липси, да се припишат на друго различно от
тях лице. Странен и нелогичен бил изводът на съда, относно това, че
експертизата установявала стойност на липсващо количество дървесина от 5
460 лева, а ТП „ДГС“ - гр. С. завело щета в много по-нисък размер от 2 152
лева, като съдът приел, че това се дължало на обстоятелството, че
изчисленията били направени по ценоразпис на ТП „ДГС-С.“ към 2017г.
Неназначаването от съдебния състав на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване наличието въобще на липси, както и на техния реален размер,
счита, че ограничило правото на адекватна защита на подсъдимия. Според
защитника, районният съд неправилно приел за неоснователно възражението
им, че подс. М. не се е обогатил от деянието, като мотивирал този си извод с
показанията на свид. Н.И.. От показанията на този свидетел, обаче не се
установявало това - той заявил, че не си спомня на кого е дал пари, както и че
вероятно сумата от 620 лева, предназначена за заплащане труда на
работниците можело да е дал на И.М.. В този смисъл не можело да се направи
категоричен извод за това, И.М. да е получавал сума пари, за да се обогати.
Първоинстанционният съд не анализирал представеното от ЮИДП-С., писмо
3
с вх. № СД-01-01-262906 от 05.10.2020г. и изх. № СД-01-01-60685 от
21.09.2020г., от които било видно, че подс. М. бил МОЛ в подотдел 409д до
приключване на сечта, като последният превозен билет бил от 20.10.20217г.,
след тази дата няма спедиция, а подсъдимият поел този подотдел от
08.11.2017г. Предметът на престъплението по чл.235 ал.1 от НК бил
незаконно сечене, събиране, добиване, вземане или извозване от горския
фонд на дървен материал. Дали добивът бил законен или не, се определяло от
специалните нормативни актове - Законът за горите, Правилника за прилагане
на закона за горите, Наредба № 8 /2011г. за сечите в горите. Формите на
изпълнителното деяние по чл. 235, ал. 1 от НК били пет, като всяка една от
тях имала самостоятелно правно значение и за да е налице престъплението,
от обективна страна било необходимо да бъде установено, че подсъдимият е
извършил една или повече от формите на изпълнителното деяние, както и че
дървеният материал бил добит незаконно. По настоящето дело, на подс. М. не
била инкриминирана конкретна форма на изпълнителното деяние, а от
събраните по делото доказателства не се установявало поведение на
подсъдимия, което да покрива някоя от посочените форми на изпълнителното
деяние. По делото нямало доказателства подсъдимият лично да е добил, за да
носи отговорност по чл.235, ал. 1 от НК. В § 1 т. 21 от ДР на Закона за горите,
законодателят формулирал легална дефиниция за „добив на дървесина“ - сеч
и извоз на дървесина до временен склад, а съобразно т. 6 от същия параграф,
„временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз,
подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди
транспортирането й. Предвид изложените съображения защитникът счита, че
неправилно и необосновано първоинстанционният съд, приел, че подс. М. е
извършил престъпление по чл. 235 ал. 1 от НК, което да улесни извършеното
друго престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК.
В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на ОП – С.
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а присъдата на
С.ския районен съд – правилна, обоснована и законосъобразна. Заявява, че не
споделя изложените в жалбите съображения за недоказаност на обвинението.
Счита, че в мотивите към съдебния акт районният съд подробно и
задълбочено анализирал показанията на свидетелите Г.И., Б.И. и И.И.,
приобщени по реда на чл. 281 от НПК, съпоставил ги с останалия
доказателствен материал и убедително изложил аргументи кои от тях и защо
кредитира. Споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд, с
които били отхвърлени като неоснователни възраженията на защитата да не
се кредитира заключението на лесотехническата експертиза и за наличните
различия в размера на установената по делото за ДГС С. щета и
осчетоводената от предприятието такава. Размерът на причинените щети в
наказателно производство бил изчислен на база събраните по делото
доказателства по предвидения процесуален ред, като били използвани
специалните знания на вещото лице лесовъд, поради което било неотносимо
какъв размер била щетата, заведена в ДГС С., в процесния отдел. Според
4
прокурора, от събраните по делото доказателства следвал несъмнен извод за
доказаност на обвинението и виновността на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия, адв. Х. моли въззивния съд да уважи
подадените жалби по съображенията, подробно изложени в тях. Излага
съмнения относно достоверността на показанията на разпитаните свидетели
„неграмотни лица, от ромски произход“ още повече, че същите били
изключително противоречиви. Счита, че щета за ДГС С. ако въобще била
произлязла такава, не била установена в реалния размер, тъй като
лесотехническата експертиза не се покривала с инвентаризация, правена в
съответното дружество и не можело да се установи подсъдимият обогатил ли
се е и в какъв размер се е обогатил, извършвайки посоченото в обвинението
деяние. Моли за изменение на обжалваната присъда и за признаване на
подсъдимия за невиновен.
Другият защитник на подсъдимия – адв. Д. поддържа казаното от адв.
Х.. Твърди, че в действителност процесното количество дървесина не се
намирало в подсъдимия, нито било намерено някъде като наличност, както и
че не били събрани доказателства , че той го бил обсебил. Моли окръжния
съд да постанови присъда, с която да оправдае подсъдимия.
Подс. М. моли обжалваната присъда да бъде отменена и въззивният съд
да постанови оправдателна такава.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и е
процесуално допустима.
С.ският окръжен съд прецени, че в това производство не следва да се
произнася по основателността на въззивната жалба (относно исканото с нея
оправдаване на подс. М.), защото в рамките на дължимата по повод жалбата
пълна служебна проверка на присъдата намери основание за нейната отмяна и
връщане на делото на РС – С. за ново разглеждане – чл. 335, ал. 2 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал неотстранимо при въззивното
разглеждане на делото нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1-во вр. ал. 1, т. 2 НПК, довело до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия. Наличието му препятства разглеждането
на аргументите на страните по същество.
С атакуваната присъда подс. М. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, ввр. ал. 1, пр. 2
от НК за това, че на неустановени дати в периода м.октомври -
м.ноември 2017г., при условията на продължавано престъпление, в с. Т., общ.
С., в качеството му на длъжностно лице - горски надзирател в ЮИДП - ТП
„Държавно горско стопанство - С.“, присвоил дърва за огрев, собственост на
ТП „ДГС“ - С., както следва:
- от подотдел 409 „д“, находящ се в землището на с.Т., общ.С.
присвоил 12,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб
(благун) и 18,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от габър, на
обща стойност 2 100 лева с ДДС;
5
- от подотдел 410 „а“, находящ се в землището на с. Т., общ. С.
присвоил 10,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от бук и 38,0
пространствени кубически метра дърва за огрев от габър, на обща стойност
3 360 лева с ДДС, поверени му да ги пази, като за улесняване на
присвояването е извършил престъпление по чл.235, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК -
в същия период и място, при условията на продължавано престъпление, без
редовно писмено позволително като посредствен извършител чрез И.К.И.,
Б.П.И., Г.П.И. и още пет неустановени по делото лица, отсякъл от горския
фонд (подотдел 409 „д“ и подотдел 410 „а“, находящи се в землището на с.Т.,
общ.С.) 12,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб (благун),
56,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от габър, 10,0
пространствени кубически метра дърва за огрев от бук, на обща стойност 5
460 лева (пет хиляди четиристотин и шестдесет лева), за което по закон не се
предвижда по-тежко наказание.
В правните изводи на мотивите към присъдата, районният съд е приел
за безспорно установено, че подс. М. се явява длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като в качеството си на горски надзирател в ТП
„ДГС“ - С. е изпълнявал със заплата, постоянна работа, свързана с пазене на
чуждо имущество в държавно предприятие. Във фактическата обстановка е
приел за установено, че от приложените по делото заверени копия от Трудов
договор № РД-12-838-274 от 31.07.2015г. и Допълнително споразумение от
25.09.2017г. се установява, че подс. М. е бил назначен на длъжност „горски
надзирател“ в ТП „ДГС“ - С. (л. 89 - 90, т. I от ДП), а от приложеното по
делото заверено копие от Длъжностна характеристика на длъжността „горски
надзирател“, заемана от ИВ. Ж. М. се установява, че сред основните му
задължения е да пази поверения му участък от административни нарушения
по ЗГ, ЗЛОПД, ППЗЛОД и ЗОС; да изисква стриктно спазване дисциплината
на ползване от горите, свързана със заверка на документи за транспортиране
на дървесина, поставяне на КГМ; както и че съгласно т. 29 от раздел II.
Основни длъжностни задължения, горският надзирател е МОЛ (л. 87 - 88, т.
I от ДП).
Също така районният съд е приел за установено, че от приложеното по
делото заверено копие от Заповед № РД-10-177/24.08.2017 г. издадена от
Директора на ТП ДГС – С. се установява, че подс. М. – горски надзирател е
определен за МОЛ на отдели 409-д; 410-в; до приключване на сечта, извоза
и експедицията от временен склад на добитата дървесина, като отговаря за
истинността на съответните предавателно – приемателни протоколи,
издадени превозни билети и описи на транспортираната дървесина; както и че
служителят отговаря за дисциплината на сечта, като извършва и дейностите
по охрана и контрол (л. 91, т. I от ДП), както и че от приложеното по делото
заверено копие от Заповед № РД-10-229/08.11.2017 г. на Директора на ТП
„ДГС“ – С. са определени охранителните райони в ГСУ „С. Изток“, като на
подс. М. е определен охранителен район IV ОУ от 404 до 418 вкл. (л. 139, т.
I от ДП).
6
Районният съд е приел за установено, че на неустановени дати през
периода м. октомври 2017 г. - м. ноември 2017 г. подс. М. посредством свид.
Г.И., свид. И.И., свид. Б.И. и още пет неустановени по делото лица, отсякъл
незаконно от подотдел 409 „д“ следните дървета, на които поставил своята
КГМ: 13 броя от вид „габър“ с диаметър на пъна: - 26 см - 1 брой; 28 см - 2
броя; 30 см - 2 броя; 32 см - 2 броя; 36 см - 2 броя; 38 см - 2 броя; 42 см - 1
брой; 44 см - 1 брой; 7 броя от вид „дъб“ - с диаметър на пъна, както следва:
28 см - 1 брой; 32 см - 3 броя; 34 см - 2 броя; 42 см - 1 брой. От подотдел 409
„д“ били отсечени също така дървета без КГМ - 1 брой от вид „габър“ с
диаметър на пъна 28 см и 1 брой от вид „дъб“ с диаметър на пъна 36 см., а
незаконно отсечените от подс. М. чрез горепосочените лица дървета от
подотдел 410 „а“ с поставена от него КГМ били следните: 23 броя от вид
„габър“ с диаметър на пъна, както следва: 18 см - 1 брой, 26 см - 3 броя; 28 см
- 3 броя; 30 см - 2 броя; 32 см - 2 броя; 34 см - 1 брой; 36 см - 3 броя; 38 см - 2
броя; 40 см - 2 броя; 44 см - 1 брой; 46 см - 2 броя; 50 см - 1 брой; 5 броя от
вид „бук“ с диаметър на пъна - 28 см - 1 брой; 32 см - 1 брой; 36 см - 1 брой;
38 см - 1 брой; 40 см - 1 брой. От подотдел 410 „а“, по описания начин, от
подс. М. били отсечени и дървета без КГМ, а именно: 5 броя от вид „габър“ с
диаметър на пъна - 26 см - 2 броя; 30 см - 2 броя; 40 см - 1 брой и 1 брой от
вид „бук“ с диаметър на пъна 36 см. Така отсечената от подс. М. незаконно
добита дървесина не била заплатена в ТП „ДГС“ - С., а извозът й от двата
обекта е бил организиран от него чрез свид. Иван Тодоров и свид. Милко
Гроздев, и двамата от с. Т., общ. С., шофьори на товарни автомобили, към
склада за дърва за огрев на свид. Н.И. в с. Т.. Незаконно добитата и присвоена
дървесина била продадена от подс. М. на свид. Н.И. - управител на „Топливо
– С.“ ЕООД, с когото той се уговорил предварително това да бъде сторено
чрез посредничеството на свид. Радко Колев. Дървата за огрев били
доставени в склада на свид. Н.И. на 21.10.2017 год., 31.10.2017 год. и на
05.11.2017 год. Само че всички тези дати са преди датата на издаване на
Заповед № РД-10-229/08.11.2017 г. на Директора на ТП „ДГС“ – С., с която
на подс. М. е определен охранителен район IV ОУ от 404 до 418 вкл. , в
който район попада и процесният подотдел 410 „а“.
Т.е. докато за отдел 409 „д“ подсъдимият е бил определен за МОЛ още
със Заповед № РД-10-177/24.08.2017 г. на Директора на ТП „ДГС“ – С., за
отдел 410 „а“ Заповедта на Директора на ТП „ДГС“ – С. е от дата
08.11.2017г., следваща и трите дати, за които първоинстанционният съд е
приел, че незаконно добитата от подс. М. от отдел 410 „а“ дървесина била
доставена в склада на свид. Н.И..
Т.е. налице е противоречие в самите мотиви, от което не става ясно
защо първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е присвоил
процесната дървесина от подотдел 410 „а“, която е била доставена в склада
на свид. Н.И. преди на подсъдимия да е възложен като охранителен район
подотдел 410 „а“.
Противоречието винаги представлява процесуално нарушение от
7
категорията съществените, тъй като в константната практика на ВКС е
приравнено на липсата на мотиви. Съгласно Решение № 92/16.05.2019г. по н.
д. № 982/2018г., II н. о. на ВКС, „Липса на мотиви е налице, както в
хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при … неясна и вътрешно
противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви
касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна
на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях
въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната
воля на съда". В тази връзка е и Решение № 305/17.06.2011г. по н. д. №
1675/2011 г., III н. о. на ВКС. Обжалваната присъда не позволява да се
разбере ясно и точно какво се приема от решаващия съд и от там – страните
да отстояват своята процесуална позиция. Това е съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 от НПК, представляващо
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт.
Констатираното процесуално нарушение е съществено и неотстранимо
от въззивната инстанция. С него са засегнати основни начала за провеждане
на справедлив наказателен процес и е основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание. При това
положение не е необходимо окръжният съд да се произнася по съществото на
атакувания съдебен акт, респ. по оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, с която е бил сезиран и по повод на които е извършена и настоящата
въззивна проверка, за да не повлияе със становището си върху решението на
първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото ще следва
да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348,
ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК и чл. 334, т. 1 от НПК, СлОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260065 / 24.06.2021г. по НОХД № 1235 / 2019г. на
Районен съд – С. и ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав
на същия съд от стадия на разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9