МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НЧХ ДЕЛО № 00068 ПО
ОПИСА ЗА 2016 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е повдигнато с тъжба от С.Д.
Г. срещу подсъдимият В.И.С. – роден на *** г.
в гр. Перник, с постоянен и настоящ адрес ***, ***,**** гражданин, ****, с ЕГН **********,
за това, че на 31.05.2015 г. в гр. Перник, на ул. * № ** в съучастие в съизвършителство с Ю.В.И. чрез нанасяне на
удари с юмруци, му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в: охлузване в лявата теменно - тилна област на
главата. Охлузване по лява предмишница. Масивно кръвонасядане по лява мишница.
Оплаквания от болезненост по гърба в дясно,
причинили му болка и страдание без разстройство на здравето,
-престъпление по чл. 130, ал. 2 ал.2 от НК,
Със
същата тъжба е повдигнато обвинение и срещу подсъдимият Ю.В.И. – роден на ***
г. в гр. Перник, с постоянен и настоящ адрес ***, ***,**** гражданин, ****, с
ЕГН **********, за това, че на 31.05.2015 г. в гр. Перник, на ул. * № ** в
съучастие в съизвършителство с В.И.С. чрез
нанасяне на удари с юмруци, е причинил на С.Д.Г. лека телесна повреда,
изразяваща се в: охлузване в лявата теменно - тилна област на главата.
Охлузване по лява предмишница. Масивно кръвонасядане по лява мишница.
Оплаквания от болезненост по гърба в дясно,
причинили му болка и страдание без разстройство на здравето-престъпление
по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от частния
тъжител С.Д.Г. срещу подсъдимите В.И.С. и Ю.В.И. – за сумата от 5 000лв.представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието
/деликта/ по чл.130 ал.2 от НК,заедно със законната лихва, считано от деня на
увреждането - 31.05.2015г. до окончателното изплащане на горепосочената
главница.
Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец.
Повереникът на частния тъжители гр.ищец -адв.Ф. пледира за постановяване на
присъда,с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по предявените
ом обвинения.
От
защитника на подсъдимите - адв.Д. се излагат доводи за противоречиви
доказателства,които не обосновават извод за съответствие, идентичност с
описаната в тъжбата фактическа обстановка.
Коментира
доказаните увреждания на частния тъжител ,както и причината за
инцидента,изказва становище и относно размера на предявения граждански иск.
Двамата
подсъдими/баща и син/съответно В.И.С. и Ю.В.И./,редовно уведомени,чрез техния
защитник не вземат отношение по същество.
Пернишкият
районен съд,след като обсъди събраните по делото доказателства в съвкупност и
взаимна връзка ,с оглед и принципите ,установени в чл.14 и чл.16 от НПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Двамата
подсъдими не са осъждани,спрямо всеки от тях не е прилагана разпоредбата на
чл.78 а от НК.
Между
страните,подсъдими и частен тъжител съществуват дългогодишни влошени
междуличностни отношения,в качеството им на съседи,живеещи в гр.Перник,улица*
На 31.05.2015г.
по повод обстоятелството , че кучето на частния тъжител и съсед влиза в
двора на имота,обитаван от двамата подсъдими и уплашило е двете малолетни деца на подсъдимия Ю.В.И.
,двамата подсъдими отиват в дома на частния тъжител/съседния имот/ и чрез удари
с ръце по главата и тялото на частния тъжител му причиняват увреждане на
здравословното състояние,изразяващо се в
охлузване в лявата теменно - тилна област на главата. Охлузване по лява
предмишница. Масивно кръвонасядане по лява мишница. Оплаквания от болезненост
по гърба в дясно,според отразеното в съдебномедицинското удостоверение
,издадено от съдебен лекар след инцидента.
Съдът
възприема горепосочената фактическа обстановка от анализа на данните,внесени в
процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства преценявани в
съвкупност и взаимна връзка:Показанията на свидетелите: И.Д.А.,съсед на
страните,Ц.З. Д. ,племенник на частния тъжител,Р.Б.М.,съсед на страните,показанията
на В.Г.М.-съсед на страните,показанията на свидетелката Н.Д.С.-съответно
съпруга и майка на подсъдимите, Заверено копие на съдебномедицинско
удостоверение №139/15г.от 03.06.2015г., справки за съдимост по отношение
двамата подсъдими.
Съдът
,анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателствени
средства, и най вече показанията на допуснатите по искане на страните свидетели,в горепосочените им качества счита
за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят
В. Г.М. е съсед на страните ,изяснява
влошените им отношения и вербален конфликт,като не е свидетел очевидец на
същностния предмет на доказване в настоящото производство.
От този
характер са показанията и на свидетелката Р.Б.М.,също съсед на страните,както и
показанията на свидетелят Н.К.А..
Косвени
данни внасят и показанията на свидетелят И.Д.А.-относно факта,че двамата
подсъдими са влезли в двора на пострадалия.
Косвени
данни ,по отношение на възникналия конфликт между двамата подсъдими и частния
тъжител се установяват от показанията на извършилия полицейска проверка по
случая Н.К.А..
Единствения
свидетел –очевидец се явява племенникът на сочения за пострадал-Ц.З. Д., и
неговите показания ,освен преки доказателства относно основния факт на
доказване в процеса –причиняване на леката телесна повреда в съучастие,под
формата на съизвършителство от страна на
двамата подсъдими ,изясняват
обстоятелства,които в преобладаващия случай се пропускат от страна на Българските
частни тъжители при изготвяне на съответна тъжба-защо именно в този момент
двамата подсъдими са отишли в двора на частния тъжител и са му нанесли побой причинявайки описаните в Съдебномедицинското удостоверение
увреждания на здравословното състояние.
В
частта относно непосредствения повод за физическата саморазправа показанията на
свидетелят Ц.З. Д. корелират с
показанията на свидетелката Н.Д.С.-съответно съпруга и майка на подсъдимите.
Преценявани
в съвкупност и взаимна връзка,преките и косвени свидетелски показания,гореописани,заедно
със данните от медицинската документация обосновават извод,че всеки от двамата
подсъдими е осъществил състава на чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, от НК.
От
обективна страна –чрез действия –на инкриминираната дата, гр.Перник ,на улица *,
двамата подсъдими,в съучастие,в съизвършителство,чрез нанасяне на удари по
главата и тялото ,причинили на техния съсед и частен тъжител,увреждане на
здравословното състояние ,по своя характер леката телесна повреда ,изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето.
От
субективна страна- двамата подсъдими са действали при пряк умисъл като форма и
вид на вината – съзнавали са обществено
опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици
,и са ги искали
Причини за извършване на престъплението
:несъобразяване в необходимата степен със правовия ред в страната , установен,
регламентиран за разрешаване на конфликтни ситуации.
За
извършените престъпления/в
съучастие,като съизвършители / е приложима материално - правната разпоредба на
чл. 78а от НК (съдебно освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание от 1000 до 5000 лв.).
Престъплението
по чл.130 ал.2 от НК е извършено
умишлено и предвиденото за него наказание е лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева.
Към
дата инкриминираната дата двамата подсъдими не са бил осъждани за престъпление от общ характер и не са
били освобождавани от наказателна отговорност.
Не се сочат настъпили съставомерни имуществени
вреди.
Не са
налице ограниченията за освобождаване от наказателна отговорност, предвидени в
чл. 78а, ал. 7 от НК.
Поради
което и на основание чл.78 а от НК вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК двамата
подсъдими следва да бъдат освободени от наказателна отговорност.
Смекчаващи
обстоятелства по отношение на двамата подсъдими: не са осъждани, повода,поради
който е ескалирал конфликта от вербален във физическа разправа.
Отегчаващо
обстоятелство по отношение двамата подсъдими:деянията,по които съдът ги
признава за виновен са в съучастие,като форма -съизвършителство.
Съдът, като отчита тежестта на деянието, смекчаващите
и отегчаващо обстоятелства, на основание чл.78 а от НК във връзка с чл.27 ал.2
и ал.3 от ЗАНН определя и налага на подсъдимия В.И.С. административно наказание глоба в размер от 1
000лв.
Съдът,
като отчита тежестта на деянието, смекчаващите и отегчаващо обстоятелства, на
основание чл.78 а от НК във връзка с чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН определя и
налага на подсъдимия Ю.В.И.
административно наказание глоба в размер от 1 000лв.
По
предявения граждански иск за съвместно
разглеждане в наказателното производство на основание чл.45 от ЗЗД срещу подсъдимите,
се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието извършено на 31.05.2015 г. /болки и страдания/, в размер 5000 лв.
В
съответствие с правните изводи по-горе, съдът приема, че причинените на
пострадалия увреждания с неимуществен характер са пряка и непосредствена последица
от извършеното от подсъдимите престъпление по чл.130, ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което и
претенцията му за обезщетение / в резултат от деликта/се явява основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В тази насока определяйки размера на дължащата се
обезвреда, съдът съобразява следното:
Действително,
гражданският ищец е претърпял описаните неимуществени вреди в резултат на
причинената му и гореописана лека телесна повреда, въпреки че според съдебния състав степента и интензитета
на неблагоприятно въздействие и засягане на неимуществената сфера на
пострадалия, не съответства на претендираното от него обезщетение в пълния му
размер..
Поради това, съобразявайки се с принципите на
справедливостта, както и с утвърдената съдебна практика, като взе предвид
степента на засягане на здравето на пострадалия честен тъжител и граждански
ищец/вида лека телесна повреда/,както и и обстоятелствата, при които е станало
това съдът счита, че сумата от 1000 /хиляда/ лева ще е достатъчна да обезщети
справедливо гражданският ищец за понесените неимуществени страдания, и поради
това, уважава предявения граждански иск
срещу подсъдимите в този размер, като за
разликата до пълния предявен размер на иска - от 5000 лв., отхвърли същия като
неоснователен и недоказан.
С оглед решението по главния иск срещу
подсъдимите, следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за осъждането им
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната главница, считано от
31.05.2015 г. (осъществяването на деянието) до окончателното изплащане на
задължението. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента
на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).
Затова и съдът осъжда подсъдимите да заплатят на гражданския ищец обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху уважената част от предявения иск (сумата от 1000
лв.), считано от датата на увреждането – 31.05.2015 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови диспозитива си.
Председател :/П/
Вярно с оригинала:
СГ