Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
11201 по описа на съда за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по предявени от Д.П.Д. срещу ЗК „Л.И.“
АД искове за заплащане на сумата от 1 200 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, частичен иск от заявения с исковата молба размер от
1 500 000 лева и 50 000 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП
на 02.08.2016 г., ведно със законните лихви от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на
02.08.2016 г. около 15.10 часа на АМ „Тракия“ км 96 в посока гр. Пловдив се
движил л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******, управляван от Е.Я. С..
Водачът нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена
скорост, при което застигнал и ударил отзад л.а. „Скания
П124ЛА“ с ДК № *******с прикачено полуремарке „Шварцмюлер“ с ДК № *******, управляван от Г.К.Д.. Ищецът
бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“.
Твърди, че причината за произшествието е в поведението на
Е. С..
В резултат на инцидента Д.Д.
изпаднал в много тежко коматозно състояние и го транспортирали по спешност в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. След незабавна интубация
се предприела операция по спешност поради получена тежка черепно-мозъчно травма.
Извършила се обработка и на раните на лицето и главата, бузите и клепачите. На
03.08.2016 г. го преместили в КАИЛ, където се установила риноликворея,
наложила нова спешна операция. До 16.09.2016 г. бил неконтактен, заемал пасивно
положение, с трахеостомия, катетеризиран,
с гастрома и хиперкинетични
гърчове. На 19.09.2016 г. го привели го в Клиника по лицево-челюстна хирургия
за лечение на фрактура на горна и долна челюст. На 27.09.2016 г. го изписали,
но на 28.09.2016 г. отново постъпил по спешност в Клиника по лицево-челюстна
хирургия. След 14-дневен престой го изписали, все още в състояние на кома. На
13.10.2016 г. го приели за премахване на фиксацията и
на 20.10.2016 г. бил окончателно изписан.
С решение на ТЕЛК от 22.11.2016 г. на Д.Д. се определила 100% трайна нетрудоспособност с чужда
помощ. Ищецът бил в състояние на невъзможен словесен контакт и походка, с трахеостома, гастрома и постоянен
катетър. Не могъл да движи активно левите си крайници, а десните реализирали
трудно забележими движения.
Освен черепно-мозъчната травма, Д. получил и множество
увреждания и травми по тялото и крайниците; обезобразяване и загрозяване;
психични проблеми.
Д. търпял силни болки и страдания. Изгубил способността
да се грижи самостоятелно за себе си и разчитал за това на близките си.
Инцидентът се отразил негативно върху живота му. Крайно песимистични били
прогнозите за възстановяването му.
Ищецът имал груби белези и очевидни деформации на черепа.
За заличаването им се налагали редица пластични операции, свързани със
значителни разходи.
Д.Д. бил умен, работлив и
амбициозен, с отговорност към семейството си. Здравословното му състояние било
много добро преди инцидента. Притежавал множество грамоти за постигнати високи
резултати на национални и международни състезания и за отличен успех от
Природо-математическата гимназия в гр. Бургас. Бил приет за студент в УАСГ в
гр. София. Поради произшествието, в резултат на което изпаднал в безпомощно
състояние, животът му изглеждал изцяло провален, без перспективи за каквото и
да било развитие.
Водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******
имал сключена валидна към 02.08.2016 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. ЗК „Л.И.“ АД следвало да поеме
отговорността на виновния водач до размера на действителните имуществени и неимуществени
вреди.
Ищецът счита, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 1 500 000 лева, като в настоящото производство
претендира частичното му заплащане в размер на 1 200 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както
и сторените разходи за лечение в размер съответно на 50 000 лева и лихвите
за същия период.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва исковете по
основание и размер. Възразява за съпричиняване на вредите от Д., който пътувал
без поставен обезопасителен колан.
Оспорва и момента, от който се дължи законна лихва.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално
правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се
прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия
към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се
основават на сключен преди 01.01.2016 г. договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******* и ЗК „Л.И.“ АД, с което
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните с определение от 16.08.2018 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С присъда № 91/27.05.2019 г. по НОХД
№ 639/2019 г. по описа на РС – гр. Пазарджик Е.Я. С. е признат за виновен в
това, че на 02.08.2016г. на АМ „Тракия“ км. 96 в посока гр. Пловдив, при управление
на МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което е управлявал и по непредпазливост е причинил
тежка телесна повреда на Д.П.Д. от гр. Поморие, изразяваща се в тежка открита
черепно-мозъчна травма, причинила коматозно състояние, представляваща постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Влязлата в сила на 06.11.2019 г. присъда задължава
настоящия състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието, да
се съобрази с акта на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца.
Основният спор по делото е справедливият размер на
обезщетението за неимуществените вреди, получени от ищеца при ПТП на 02.08.2016
г.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД), като се съобразяват
техният характер и тежест, интензитетът и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения са
съдебно-медицинската експертиза, приета в производство по чл. 207 от ГПК за
обезпечаване на доказателствата, съдебно-психиатричната експертиза,
първоначална и допълнителна комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска
експертиза.
Според вещото лице д-р А. Л., при извършен на 21.04.2017
г. личен преглед на Д.Д., са установени изразена
лицева деформация и асиметрия – орбито-назална
дислокация, десен телекантус, наличие на епифора и хлътване на носа, деформация и асиметрия на
стоежа на долната челюст. Към датата на прегледа увредите имали траен характер
и налагали пластично-възстановителни оперативни интервенции за подобряване на
функционалните и естетични характеристики на лицето. Сочи, че са необходими
поне пет интервенции за възстановяване стоежа на дясната очница,
симетризиране на вътрешния очен ъгъл и стоежа на
външните очни ъгли. Налагали се операция и на носния скелет за възстановяване
на формата му; възстановяване на предните зъби; неинвазивни процедури за
подобряване на естетичния резултат. Дори и при максимален резултат, пълно
възстановяване на визията не могло да се постигне. Гореописаните интервенции се
отличавали с голям обем и сложност, изисквали работа на висококвалифицирани
специалисти, а срокът за изпълнението им зависил от следоперативното
възстановяване на пациента, евентуални усложнения и др., но не по-малко от 2 до
5 години. Стойността на процедурите, разходите за предоперативна
подготовка, следоперативни грижи, медикаменти и неинвазивни процедури вещото
лице определя в диапазона от 25 000 до 50 000 лева, без лечение на възможни
усложнения.
Според двете дадени от вещото лице д-р П. П. заключения,
при ПТП на 02.08.2016 г. Д.Д. е получил
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна аксонална
травма, травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата
челно-слепоочна област на черепа с обем 60 мл, травматичен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочно-базална част
на черепа с обем 40 мл, изразен компресионно-дислокационен
синдром, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, изразен мозъчен
оток, множество контузионно-кръвоизливни огнища в
десните челен и слепоочен дялове на мозъка с големина до 1 см по КТ-данни, контузионно-кръвоизливни огнища в базалните
ядра в дясната голямо-мозъчна хемисфера и контузионно-кръвоизливно огнище в
левия челен мозъчен дял по КТ-данни, двустранно челно хеморагични
колекции под твърдата мозъчна обвивка (субдурални) с
ширина до 4 мм, малък хигром вдясно челно с ширина 7
мм по КТ-данни, двустранно многолинейно и многофрагментарно счупване на челна и
слепоочна кости на черепа, двустранно счупване на предна и средна черепна ямки на черепа, риноликворея –
изтичане на ликвор от ноздрите като последица от
счупването на предна черепна явка на черепа, счупване на задната стена на дясна
орбита, пневмоцефалия – наличие на въздух в черепната кухина като последица от
счупването на основата на черепа, продължително коматозно състояние,
разкъсно-контузни рани в лява челна област на главата над веждата и в дясна
слепоочна област с дължина 6-7 см, разкъсно-контузна рана на десен горен
клепач, кръвонасядане на клепачите на лявото око.
Д. получил и гръдна травма – контузия на десен бял дроб
върхово и в базалните му отдели по КТ-данни без
счупване на ребра и хемо- или пневмоторакс.
Тези две тежки травми поставили в опасност живота на
пострадалия, а разкъсно-контузните рани на лицето и главата му причинили болки
и страдания.
През периода на лечение се извършили четири оперативни
интервенции, като първата от тях имала спешен характер. Налагало се незабавно
да се евакуират остри травматичени хематоми над
твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно-базално и субдурално в лява челно-слепоочна област на черепа.
На следващия ден пострадалият се подложил на нова
операция – пластика на дефекти на твърдата мозъчна обвивка в областта на предна
черепна ямка. Установили се няколко травматични лезии
на твърдата мозъчна обвивка с дължина 1-2 см вляво.
Приложила се и трахеостомия –
отвор отпред на шията за целите на изкуствената белодробна вентилация.
Ищецът претърпял и перкутанна гастростомия – поставяне на тръба в стомаха за хранене.
По време на лечението неврохирургичният
статус на пациента се характеризирал с повишен мускулен тонус с екстензионни гърчове при болеви
дразнения, без отпадна двигателна симптоматика. На единадесетия ден от травмата
се наблюдавали генерализирани клонични гърчове,
овладени с медикаменти. Общият болничен престой продължил 86 дни.
Дифузната аксонална травма
причинила кома. Реакцията за пробуждане настъпвала след 2-4 седмици, когато
състоянието се определяло като „вегетативен статус“. През такова персистиращо
вегетативно състояние преминал Д.Д., след което
настъпила яснота на съзнанието.
След две години и девет месеца от инцидента е установено
зарастване на счупванията на черепните кости. От контузионно-кръвоизливните
огнища в мозъка след резорбцията на кръвта и отзвучаване на мозъчния оток
останали зони с променена мозъчна структура. Те представлявали причина за
локална мозъчна атрофия (намаляване на обема на мозъка). Поради множествените контузионни промени в мозъка при Д. се наблюдавала трайна
отпадна неврологична симптоматика, изразяваща се в квадрипирамиден
синдром с оживени надкостно-сухожилни рефлекси,
разширени рефлексогенни зони, повишен мускулен тонус,
клонус на стъпалата, патологични рефлекси от групата
на Бабински, спастично-паретична
походка.
Д.Д. все още бил в увредено
общо състояние, но в ясно съзнание, контактен, ориентиран за собствената
личност.
В съдебното заседание на 28.02.2020 г. д-р П. е пояснил
медицинския характер на някои от уврежданията и продължителността на свързаните
с тях страдания. Установени са значителни затруднения в придвижването, възможност
за самостоятелно хранене с дясна ръка, но не и за извършване на други
хигиенно-битови дейности. Наблюдавали се смущения в когнитивните функции,
забавяне в мисловния процес, без отражение върху ориентацията. В продължение на
седем месеца, при вегетативно състояние, съществувал риск за живота на Д.. Неврохирургичният проблем бил сериозен и необратим, а
трайната симптоматика на практика представлявала окончателна такава. Пълно
възстановяване на състоянието било изключено.
Лицево-челюстната травма, по данни от заключението,
дадено от д-р М., се изразявала в тотално счупване на горната челюст от типа Le Fort 3 – на носни кости, двете
очници, горно-челюстни синуси и двустранно яблъчни кости и дъги. По своята клинична картина тази
травма представлявала най-тежкото счупване на горна челюст с черепно-мозъчни
разединения. Придружавало се от обилно кръвотечение и затруднение в дишането, поставящи
живота на пострадалия в опасност при несвоевременна медицинска помощ.
Д. получил и счупване на тялото на долна челюст срединно вляво и травматично разклащане на първи и втори
долни зъби вдясно и първи долен зъб вляво с последващо отпадане, както и мекотъканни травматични увреждания в лицево-челюстната
област – отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани.
За лечение на счупванията се провело специализирано
лечение в Клиника по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“, гр.
Пловдив на 19.09.2016 г., изразяващо се в наместване на фрагментите на
челюстите и фиксиране със стандартни назъбни метални
шини. Това спомогнало за постигане на стабилна фиксация.
На 14.10.2016 г. се извършила операция за сваляне на
шините, като не се е установила патологична подвижност. От 28.09. до 12.10.2016
г. се провело и медикаментозно лечение на локално възпаление на надкостницата
на долната челюст във фронталната област.
Данни за извършено стоматологично лечение липсвали.
Лечението на счупванията се извършило по клинични пътеки.
За целите на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза
д-р М. С. е извършил личен преглед на Д.Д. на
14.08.2018 г., въз основа на който е заключил, че се касае за органично
разстройство на личността. Д. страдал от психично разстройство от групата на
органично-мозъчните, като причината била в черепно-мозъчната травма. Психичните
отклонения се характеризирали с психоорганичен
синдром (когнитивен дефицит) и посттравматична характеропатия.
Синдромът включвал паметови нарушения, емоционална лабилност и неовладимост, обедняване на асоциациите о възприятията и
общо снижение на нивото на личността. При това разстройство възможно било както
възстановяване или задържане на процеса, така и задълбочаване на нарушенията.
Като последици от това се сочат упадък на социално, професионално и семейно
функциониране. Д. приемал противоепилептичен
медикамент, стабилизиращ настроението му, но без лечебни свойства по отношение
на мозъчните промени.
За състоянието на пострадалия подробни показания дава
неговата майка С.И.. Синът имал нужда от денонощни грижи. Особено внимание
полагали за трахеостомата, тъй като евентуалното й
запушване би могло да резултира в задушаване. По
време на комата храненето се извършвало с помощта на гастрома.
Инжектирали се медикаменти за разреждане на кръвта, следяла се урината, вливали
се течности и се сменяли стерилни превръзки. Цялостното обслужване на
пострадалия се извършвало, докато бил в легнало състояние. Обслужваха се в леглото
всякакви нужди. Когато дошъл в съзнание, свидетелката започнала да се занимава
с възстановяване и поддържане на когнитивните функции, като му показвала
буквите от азбуката. След като през април 2017 г. му махнали трахеостомата, положила усилия да го накара да говори,
първоначално с повтаряне на букви, а след това – и на думи. Обучението
приличало на това на малко дете.
Д. първо раздвижил дясната си ръка, а впоследствие – и
десния си крак. Фината моторика на лявата половина от
тялото се възстановила по-късно.
Неврологът предупредил за атрофиралите мускули и нуждата
от своевременното им раздвижване. Въпреки че към тялото на ищеца били
прикрепени множество маркучи, започнали да го изправят. Налагало се да държат
главата му, а също и тялото, за да бъде задържан в седнало положение. През
март-април 2017 г. премахнали катетъра, а гастростомата
- в края на май. Дупката на трахеостомата била зашита
през юли месец, тъй като не могла да се затвори сама.
Приложили се и пластични операции, защото от удара очната
ябълка и цялата костна структура на черепа хлътнала навътре, при което дясната
половина се оказала сплескана. Очната ябълка била пропаднала надолу и затова Д.
държал главата си постоянно наклонена на една страна. Операцията на очната
ябълка за връщането й в орбитата щяло да отстрани постоянния наклон на главата,
за да се наместят и вестибуларният апарат и мозъчният център. Тази операция се
извършила през май 2018 г.
Към момента лицето било асиметрично отдясно и хлътнало. Отдолу
нямал зъби. Поради получен сепсис съществувала опасност от второ натравяне на кръвта. Отново трябвало да се коригират скулата
и брадичката, да се извършва пластика на зъбите, поради затруднения в
храненето.
Преди катастрофата Д. имал очила само за компютър -
диоптър и половина. След катастрофата диоптърът се увеличил. Имал астигматизъм
на двете очи. Поради нарушен очен канал постоянно правел възпаления. Очните
лекари планирали да направят слъзни канали, но и това
представлявало затруднение, защото имало много конци, държащи меките тъкани
след операциите.
От края на 2017 г. пострадалият могъл да седи в инвалидна
количка и да се изправя сам, без обаче да се движи самостоятелно. Това продължило
до 2018 г. Сега се придвижвал, но с чужда помощ и на къси разстояния, защото бързо
се изморявал. Не смеел да се движи самостоятелно от страх да не падне и такива
опити правел само у дома. Близките му се редували да се грижат за него
денонощно, а това включвало цялостен тоалет.
Д. говорел и четял забавено. Случвало се да забрави някои
факти, което говорело за компрометирана краткосрочна памет.
Преди инцидента ищецът завършил средното си образование в
ПМГ в Бургас и бил отличен ученик. Приели го за студент в УАСГ, специалност
„геодезия“. Спортувал усилено, не пиел и не пушел. Тренирал в отбора по футбол
на гр. Поморие. Участвал в състезания по бягане към училищата, както и в
математически и други състезания. Не създавал проблеми на родителите си.
Сега състоянието му било много тежко и денят му минавал
затворен в една стая. Общувал с ограничен кръг от хора и се движил само на
определени места. Като негова майка, свидетелката И.му предлагала нови занимания,
опитвала се да го социализира, но Д. се изморявал бързо. Имал желание да учи и
да се движи. Всяка седмица го посещавал психолог. Провеждала се и рехабилитация.
По мнение на лекарите категоричен извод за бъдещо пълно възстановяване не можел
да се направи. Налагали се още операции за коригиране на израза на лицето, но и
те изисквали съобразяване със състоянието на мозъка. Особено тежка била анестезията,
защото при прилагането й умирали мозъчни клетки, а всички усилия се
съсредоточили именно към тяхното възстановяване.
При съвкупна преценка на така събраните доказателства,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер, съответен
на търпените физически и психически травми.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 18 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им и значително влошеното качество на живот на Д.Д., съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено
на 500 000 лева. Този размер е обусловен от трайната, на практика
окончателна невъзможност ищецът да води предишния си начин на живот. Пред него
се е очертавал живот, изпълнен с очаквания за нови постижения, каквито Д. е
имал капацитет да реализира. Трудолюбивият и старателен младеж е работил
усилено и е постигал мечтите си до 02.08.2016 г., когато трагичният инцидент е
поставил окончателен финал на всички възможности да продължи пълноценен живот.
Вместо това
той се е оказал затворен в немощно тяло, с ограничени познавателни способности
и тежки психични проблеми. Крайно негативни се очертават перспективите да
възстанови заниманията си отпреди инцидента или да постигне социална
реализация. Черепно-мозъчната травма е нанесла не само физически поражения, а с
оглед функционалните особености на увредения орган – и на двигателните и
когнитивни способности на Д. и на нормалните психични процеси. До посочения
размер от 500 000 лева предявеният иск за обезщетяване на неимуществените
вреди е основателен и доказан, а за горницата до 1 200 000 лева
подлежи на отхвърляне. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Частично
основателна е претенцията за имуществени вреди. На ищеца следва да се
възстановят действително извършените до момента разходи, за които са налице
безспорни доказателства да са заплатени. Глобалната сума от 50 000 лева не
представлява такъв разход. Никое от вещите лица не сочи размер на заплатени
суми. Д-р П. е заявил, че ищецът е извършил плащания на потребителска такса и
изкуствена твърда мозъчна обвивка, но данни за такива разходи по делото не се
съдържат. Липсват данни и за тяхната стойност. Единствените доказателства по
делото са за плащане на 4 500 евро на 18.05.2018 г. по сметка на д-р К.за
оперативна интервенция (л. 137 от делото) и 1 500 евро по договор за
услуга от 04.11.2019 г. (л. 488 от делото).
Съгласно
указания в ТР № 4/29.04.2015 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато
е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, заплатена в чужда
валута, съдът дължи да приеме, че е сезиран с иск за заплащане на сумата в
чуждестранна валута. При доказателства за извършено плащане на 6 000 евро,
искът следва да се уважи в посочения размер, ведно със законните лихви от
датата на извършване на разходите – съответно от 18.05.2018 г. и от 06.11.2019
г.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на Д.Д. за настъпването на вредите – пътуване
без поставен обезопасителен колан. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят на гражданската отговорност на делинквента).
В настоящото производство ответникът не доказа с
допустимите и относими по делото доказателства, че евентуално непоставен
обезопасителен колан се намира в пряка причинно-следствена връзка с получените
от ищеца увреждания.
Според заключението на комплексната експертиза,
травматичните увреждания при пострадалия са получени от директен удар на
главата от навлезлите навътре в купето на автомобила метални части от
ремаркето. При този механизъм, дори и при правилно поставен предпазен колан,
поражения са били непредотвратими за Д..
Поради недоказаност на възражението за съпричиняване,
определените от съда обезщетения не подлежат на редуциране и следва да се присъдят
в определените от съда размери от 500 000 лева и 6 000 евро.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, поради което съобразно основателността на исковите претенции
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 20 469.40 лева
държавна такса и 606.21 лева депозити за експертизи и призоваване на свидетел.
На ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което
на процесуалния му представител се дължи адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете – 11 765 лева.
Ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Възражението на представителя за
ищеца за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение от 450 лева е
неоснователно, предвид размерите на исковете и извършените по делото
процесуални действия. От сумата в размер на 1 330 лева му се дължат 775.83 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 500 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 02.08.2016
г., ведно със законната лихва от 02.08.2016 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до предявен размер от 1 200 000 лева, частичен иск
от 1 500 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.П.Д., ЕГН ********** срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 50 000
лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 02.08.2016 г., изразяващо се в
сторени разходи за лечение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 6 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение на увреждания, получени при ПТП на
02.08.2016 г., ведно със законната лихва от 18.05.2018 г. върху сумата от
4 500 евро и от 06.11.2019 г. – върху сумата от 1 500 евро до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 20 469.40 лева държавна такса и 606.21 лева депозити за
експертизи и призоваване на свидетел.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат П.К., с адрес *** сумата от 11 765
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, Д.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 775.83 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: