ОПРЕДЕЛЕНИЕ№870
Гр. Пловдив, 16.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VII въззивен състав, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно частно гр. д. № 894 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по
частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б. –
изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Б., против Разпореждане № 946 от
11.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1941/ 2020 г. по опис на РС -
Пловдив, 18 гр. с-в, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК против длъжника: М.Р.Е., ЕГН **********, в която се претендира
плащане на 34,65 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги и 7,58 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 30.11.2018г. до 07.02.2020г.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват
неравноправни клаузи и съдът няма право да се произнася по валидността на
клаузите в сделката. Сочи се, че допълнителни услуги предоставяни на клиента са
несвързани със самото кредитиране и основната дейност на кредитната институция.
Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като
анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема
за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса
за противоречието на искането със закона или с добрите нрави. Или казано по
друг начин - съдът още на фаза на заповедно производство следва да осъществи
защита на по - слабата страна в договорните правоотношения - потребителя, като
регламента на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК предоставя възможност съдът да гарантира в пълна степен
правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуването на вземането си в осъдително исково производство.В тази връзка
следва да бъде посочено, че към настоящия момент е в сила новата редакция
на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК. Нормата е императивна и задължава заповедния съд да следи
за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата
на чл.
410, ал. 3 ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена
форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия, ако има такива. В настоящия случай заповедния съд е отхвърлил
заявлението по отношение на горепосочените суми, като относно допълнителните
услуги, за които е сключен договор, неразделна част от договора за заем
изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за предоставяне и събиране
на вноските, първостепенният съд правилно е преценил същите като противоречащи
си с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно цитираната норма, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по
управление на кредита. Описаните в договора допълнителни услуги са типични
действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет
на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при
определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.
Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по
силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност
несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно
обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл.
33 ЗПК.
По така
изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното
разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание
чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 11.02.2020 г. по ч.гр.д. 1941/
2020 г. по опис на РС - Пловдив, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, против М.Р.Е., ЕГН ********** в частта му, с ,с която се
претендира плащане на 34,65 лева – сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги и 7,58 лева – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 30.11.2018г. до 07.02.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.