Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 03.02.2020
година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.01. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1433 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Д.К.АДСИЦ против решение №
901/19.06.2019г., постановено по
гр.д. № 5971/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., с което са отхвърлени предявените от „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК ***,
против С.Д.В.,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „Д.К.”
АДСИЦ, за сумата 1057,15 лева за главница, представляваща непогасено задължение
по споразумение от 25.06.2013г. за признаване и разсрочване на задължение по
договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 29.11.2005г.,
с 322,28 лева - мораторна лихва за периода от
22.07.2015г. до 22.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 23.07.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед №2032/23.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 по ч.гр.д. № 3705/2018г. по описа на Районен съд - С.З., като неоснователни
и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба
въззивника излага съображения за неправилност и необоснованост на постановеното
решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна
на въззиваемия. Постъпила е молба с дата 20.01.2020 г. от въззиваемия,
чрез адв.С., в която посочва, че счита въззивната
жалба за допустима, но изцяло неоснователна и недоказана, и като такава следва
да се отхвърли изцяло. Излага съображения по същество. Претендира разноските
във всички инстанции.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 3705/2018г. по описа на Районен съд - С.З., съдът е издал в полза на „Д.К.” АДСИЦ срещу С.Д.В. (с предишна фамилия П.)
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата
от 1057,15 лева за главница, представляваща непогасено задължение по споразумение
от 25.06.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 29.11.2005 г., с 322,28
лева мораторна лихва за периода от 22.07.2015 г. до
22.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 23.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и за
разноските по заповедното производство: 27,59 лева – за ДТ и 75 лева –
юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът е подал
възражение. В срока по чл. 415, ал.4 ГПК заявителят е предявил настоящите
искове за установяване на оспорените вземания по издадената заповед за
изпълнение.
По делото е
представено заявление за издаване на кредитна карта BG EUROLINE,
подадено от С.Д. П. (с настояща фамилия В.) с дата 28.11.2005г. до „Б.Р.С.“ АД
(л.4), с приложени към него Общи условия за издаване и използване на картата. Видно
от съдържанието на заявлението в него фигурират само данни за заявителя, за
датата на подаването му, като е посочено още, че в случай че това заявление
бъде прието, следва да бъде заверена сметката на „М.С.“ ООД със сумата от
797,37 лева.
Представен е също по делото договор от 15.11.2007г.
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ю.”АД и „Б.Р.С.“ АД, като
цеденти и „А.К.“АДСИД, като цесионер,
като в чл. 2 от договора е посочено, че цедентите
прехвърлят на цесионера вземанията си срещу длъжниците
съгласно Приложение 1 към договора. Видно от извлечение от Приложение 1 (л.12) в него е отразено вземане
към С.Д. П. в размер на 1457,15 лева, с дата на откриване на сметка
29.11.2005г.
По делото е представено уведомление, изхождащо от „Ю.”
АД и „Б.Р.С.“ АД до С.Д. П., в което е записано, че се уведомява длъжникът за
сключения договор за цесия (посочен по - горе) и че вземанията, произтичащи от
договор при общи условия за издаване на кредитна карта EUROLINE от 29.11.2005
г., сключен между Банката и длъжника, възлизащи в размер на 1457,15 лева
(главница и лихва) се прехвърлят на кредитора „А.К.“АДСИЦ.
Видно от споразумение от 25.06.2013г. (л.14, 42), същото е сключено между „Д.К.“АДСИЦ
(с предишно наименование „А.К.“ АДСИД), като кредитор и С.Д. П., като длъжник,
в което страните са посочили, че цедираното от „Ю.”
АД на кредитора вземане срещу длъжника е в размер на 1457,15 лева, произтичащо
от договор от 29.11.2005г. за кредитна карта BG EUROLINE (т.1, 2, 3 от споразумението). Страните
са се споразумели в т. 4, че длъжникът се задължава да погаси това задължение
при условия, както следва: избира варианта за редукция на задължението с 50%,
чийто остатък става 728,58 лева, при условие на еднократно плащане в срок до
26.07.2013г.. В т. 6 от споразумението е записано, че при неизпълнение на
задължението за изплащане по горепосочения начин, изборът на редукцията става
невалиден и кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за
изискуема цялата неизплатена сума по т. 3, а именно сумата от 1457,15 лева,
намалена с направените плащания и да я претендира съдебно, заедно с дължимите
лихви за забава.
По делото е представено дневно извлечение, видно от
което на 04.09.2013г. е била преведена сума от 400 лева в полза на Д.К.АДСИД,
от едно трето лице за сметка на ответницата с отбелязване „вн.пог. 19040228.“
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна
и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и
срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за
разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на
жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районният съд е приел, че няма документ на база, на който да се направи
извод, че е възникнало облигационно отношение между страните. Въззивника твърди,
че сключеният договор за издаване на кредитна карта от 29.11.2005 г. е обективиран в двустранно подписаното заявление-договор от
16.07.2004 г. за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от дата 28.11.2015 г. и
в приложимите Общи условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE.
В двустранно подписаното заявление за кредитна карта, имащо характер на договор
и в приложимите Общи условия се съдържали конкретни уговорки относно начините
за усвояване на кредита.
Следва да се отбележи, по делото
не е представен сключения между банката и ответника договор за издаване за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, от който според твърденията
в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземанията срещу ответника.
Не е основателно твърдението на въззивника, че
правопораждащият факт от който произтича
претенцията на ищцовото дружество, е сключеното с ответника споразумение от 25.06.2013
г..
Следва да се приеме, че по делото не се доказва
възникването на валидно правоотношение, породено от договор при общи условия за
издаване на кредитна карта EUROLINE от 29.11.2005
г., сключен между „Ю.” АД и ответника по делото.
Освен гореизложеното, настоящия съдебен състав напълно
споделя мотивите на първоинстанционния съд, че предявения иск е погасен по
давност, поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
Предвид гореизложените съображения настоящата
инстанция намира,че предявените искове са неоснователни и като такива следва да
се отхвърлят. Решението на първата инстанция е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, въззиваемия е направил разноски по
делото размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Въззивникът, с молба от
20.01.2020 г., е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия, което е основателно и следва да бъде уважено.
Тъй като въззиваемия не е подал писмен отговор, то съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 350 лв., които с оглед
изхода на делото следва да му бъдат заплатени от въззивника.
С оглед цената на исковете, в размер на 1379,43 лв.,
настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901/19.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 5971/2018г. по описа
на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.***, да заплати на С.Д.В., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 350 лева,
представляваща направените от нея разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.