Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
СМИТ
при
участието на секретаря Антония Тенева, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 530 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Н., против М.В.О., ЕГН
**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на
06.03.2018 г. между страните по делото бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план „Тотал 30,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС” със стандартен месечен
абонамент в размер на 30,99 лв. /25,82 лв. без ДДС/. Посочва се, че ответникът
не изпълнявал задълженията си, поради което на основание т. 11 от договора във
фактура № **********/15.06.2018 г. мобилният оператор начислил неустойка в
размер на 77,46 лв., която не надвишавала трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси.
На следващо място се сочи, че на
06.03.2018 г. между страните бил сключен и Договор за лизинг, по силата на
който ищцовото дружество, в качеството на лизингодател, предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване устройство марка Nokia 3 Black с
обща лизингова цена в размер на 116,87 лв., платина на 23 месечни вноски в
размер на 2,69 лв. и първоначална вноска от 55 лв. Претендира се, че по
договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в размер на 56,49 лв.,
представляваща сбор от 21 лизингови вноски, начислени поради неплащане на
предходни вноски съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за
отчетен период 15.05.2018 г. – 14.06.2018 г. Изтъква се, че поради неизпълнение
на задълженията по договора за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, ответникът дължал сумата в размер на 206,15 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по сключения договор за лизинг, която сума била начислена във
фактура № **********/15.06.2018 г. Отбелязано е, че по отношение на
задълженията за лизингови вноски била налице и обща изискуемост поради изтичане
срока съгласно чл. 2 от договора за лизинг, като към момента на предявяване на
исковата молба мобилното устройство не било върнато на оператора.
Изложени са съображения, че задълженията
на ответника били индивидуализирани във фактура № **********/15.06.2018 г. за
отчетен период 15.05.2018 г. – 14.06.2018 г., със срок за плащане – 30.06.2018
г., за сумата от 340,10 лв., от която 56,49 лв. незаплатени лизингови вноски,
77,46 лв. неустойка и 206,15 лв. дължима сума за мобилно устройство. Сочи се,
че поради неизпълнение на задълженията на 31.01.2020 г. ищецът подал срещу
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 159/2020 г. по описа на Районен съд –
Харманли. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 52 от ГПК, поради което за ищцовото дружество съществувал правен
интерес от предявяване на установителен иск за вземанията.
По наведените в исковата молба доводи се
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът
„Теленор България” ЕАД има вземане срещу ответника М.В.О. в общ размер от
340,10 лв., представляваща неплатени неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
както и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се направените в заповедното и исковото производство
деловодни разноски. Направено е искане за разглеждане на делото в отсъствие на
ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.В.О..
Преди проведеното по делото съдебно заседание е
депозирано становище от ищеца „Теленор България” ЕАД, в което е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Ответникът М.В.О., редовно призован, не изпраща представител в
първото съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като взе предвид становището и доводите на
ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени
три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, а именно: непредставянето
в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно
заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в
негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да
избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените
условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил
изрично искане в този смисъл.
Съобразно
чл. 239, ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и
от наличието на две допълнителни изисквания.
На
първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С получаване
на призовката за насроченото по делото съдебно заседание на ответника са указани
последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
На
второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно
основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в
достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се
подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В
настоящия случай исковата молба съдържа фактически твърдения за възникналото
между страните облигационно правоотношение, изправността на ищеца и
неизпълнението на поетото от страна на ответника задължение. При това положение следва, че
представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените
твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на
исковата претенция.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед
на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за
уважаване на предявения иск.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника М.В.О. следва да се
възложат направените от ищеца „Теленор България” ЕАД разноски по делото в общ размер от
325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, които в случая са 25 лв. за държавна такса и 360 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, че М.В.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
„Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ
размер на 340,10 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски в размер на 56,49
лева, неустойка в размер на 77,46 лева и дължима сума за мобилно устройство в размер на 206,15 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и Договор за лизинг от 06.03.2018 г., дължими по фактура №
**********/15.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед № 72/07.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 159/2020 г. по описа на РС –
Харманли.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК М.В.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 325 лева, представляваща
направените по делото разноски, както и сумата в размер на 385 лева за
заповедното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: