Р Е
Ш Е Н
И Е
N405
гр.Русе, 04.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N548 по описа за 2019
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.против решение № 1114/21.06.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 704/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е
осъдена да заплати на Р.С.С. сумата в размер на
1 545.60 лв.- възнаграждение за положен извънреден труд от 263.406 часа
през периода 04.02.2016 г.- 04.02.2019 г., сумата в размер на 1646.35 лв.-
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейност за
периода 01.08.2017 г.- 04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.02.2019 г. до окончателното плащане, обезщетение за забава
в размер на 125.21 лв., както и в частта за разноските. Твърди се, че решението
е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с
което исковете се отхвърлят. Претендира и направените разноски за
производството.
Ответникът по жалба Р.С.С. счита жалбата за неоснователна по съображенията,
изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Счита решението в обжалваните части за
правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да му се присъдят
направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото
е образувано по обективно предявени искове за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр.чл.9.2 от НСОРЗ, за заплащане на стойността на
непредоставени ободряващи напитки с правно основание чл.181, ал.3 от ЗМР и за
заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейност с правно основание чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Установено е, че
страните са в служебно правоотношение като Р.С.С. **/***
в ОДЧ- ГПУ при РДГП-Русе. Основните му задължения са изрично посочени в
специфична длъжностната характеристика, утвърдена със заповед
№81213-167/26.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. За периода
04.02.2016 г.- 04.02.2019 г. същият работи на 12/24-часови смени и с оглед
характера на работата полага труд и пред
нощта / от 22.00 ч. до 6.00 ч./.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд като е приел, че в действащите
за процесният период Наредба №8121з-592 /25.05.2015
г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
издадени въз основа на законова делегация, не съдържат правна норма,
регламентираща преобразуването на положения нощен труд с коефициент, приел е налице
празнота в уредбата, поради което субсидиарно е
приложил намери приложение нормата на
чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният иск, основан на тази правна норма.
Районният съд е уважил и
претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за работа при специфични
условия по съображения, че за процесният период Р.С.
е изпълнявал фактически повече от една специфични дейности- **/***на **/***, в което се съхраняват **/***и **/***на
сгради и обекти. Съдът е определил размера на допълнителното възнаграждение
съобразно Заповед №8121з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението в обжалваните
части е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Страните по делото са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение.
В закона няма препращаща
норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно,
както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР е специален нормативен
акт, регламентиращ статута на **/***, работещи в **/***като обосновава различен
метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С
оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение
следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в
издадените Наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делигация.
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
В чл.178 от ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на
специфични служебни дейности- чл.178, ал.1, т.2 и за извънреден труд- чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
За процесният период правната
уредба на нощният труд на **/*** в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР
във вр.ал.3 и чл.179 от с.з., както и в Наредба №8121з-592
/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, които са съобразени с функциите на МВР, както с естеството на
извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната
регламентация на нощния труд на работещите в **/***и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Неправилно е прието, че на ответникът по жалбата
се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд,
определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия.
Претенцията на
ответникът по жалбата за заплащане на извънреден труд, образуван след
преобразуването на положения от него като работещ на 12/24- часови смени и
полагащ нощен труд по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен
акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между
страните, поради което същата е изцяло неоснователна.
В тази част решението е
неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с
което искът се отхвърли.
Решението е неправилно и
в частта, с която е уважен иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности.
Условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното
възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се
определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а определянето на конкретния размер става със
заповед на съответния ръководител.
Цитираната норма сочи, че за да се определи
допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР служителят следва
пряко да осъществява изброените в пар.26а от ДР
дейности- т.е. същите да са му пряко възложени и да следват от длъжността,
която заема.
Неправилно първоинстанционният
съд е приел, че дейността по осъществяване на контрол за **/***на структурата и
спазването на *****, в тъмната част на денонощието- **/***на сградата и на
шкафа с……………………………………………., че на служителя се дължи допълнителното
възнаграждение на основание чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за настоящото
производство са в тежест на ответника по жалбата. Същият следва да заплати на
жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
В останалата част решението като необжалвано е влязло
в сила.
ОСЪЖДА Р.С. *** да заплати на Г.сумата в размер на 150 лв. разноски за въззивното производство.