Протокол по дело №83/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 891
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20222330200083
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 891
гр. Ямбол, 27.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
СъдебниД. А.Ц.

заседатели:С. Ш. Х.
при участието на секретаря М. М. П.
и прокурора П. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Ив. Кирков Наказателно
дело от общ характер № 20222330200083 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЯРП, редовно уведомена, изпраща представител.
Подсъдимият, редовно уведомен, се явява лично и с упълномощения си
защитник адв. С.Т..
Свидетелите, редовно призовани, налице с изключение на свидетелката
Ив. Й., която е уведомила съда, че в периода от 27.06.2022 г. до 01.07.2022 г.
ще се намира извън гр. Ямбол, на планирано обучение в гр. Банкя, поради
което неможе да се яви в днешното съдебно заседание.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Подс. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ самоличността на свидетелите, както следва:
Л. В. Й. - 36 г., неосъждана,
1
К. В. Д. - 37 г., неосъждана,
Д. Ст. Д. - 21 г., неосъждан.
Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата с
изключение на Л.Й..

Подс. И.: Ще дам обяснение след разпита на свидетелите.

Свид. Й.: Подсъдимия го познавам. Работих при него от 09.07.2021 г.
Работих в магазина при М., който се намира на ул. Огоста № **, гр. Ямбол.
Магазинът е хранителен. Работих там 1-2 месеца. Докато работих там съм
виждала хора да пушат. Като казвам хора имам предвид на М* сестрите му,
брат му. Малки, големи всички пушат. Под малките, имам предвид
племенниците му. На 09.07.2021 г. аз бях вътре в магазина и те дойдоха – 2-3
патрулки, бяха 7-8 човека. Питаха къде е шефа. Казах им, че е на почивка.
Започнаха да ровят. Отново ме питаха къде е шефа. Те продължаваха да
ровят. Отвориха шкафа и намериха цигарите. Не ми поискаха разрешение. Аз
се дръпнах на страни и казах, че не знам къде е шефа. Постоянно ме питаха
къде е шефа. Питаха дали давам на версия. Казах, им че се пишем само ние
колежките. Цигарите бяха на щанда. Сложиха ги в един кашон и в една торба.
Аз се дръпнах на страни. Това беше. Написах си имената, че вземат цигарите.
Аз не съм грамотна, не мога да чета и да пиша. Преписах името си от личната
си карта, буква по буква. Докато бях в магазина никои не е купувал цигари.
Всички от родата на шефа имат по един стек. Всички роднини пушат.
Полицаите ме накараха да си напиша името и да се подпиша. Преписах
си името от личната карта, буква по буква. Друго нещо не съм писала.
Абсолютно нищо друго.

Адв. Т.: Моля да предявите на свидетелката Й. Протокол за предаване
от 09.07.2021 г. на стр. 6 от ДП, по отношение твърдението на същата, че не е
писала нищо на протокола, освен че се е подписала и е написала името си.

Прокурорът: Не възразявам.
Подс. И.: Съгласен съм с адвоката си.

Съдът намира искането за основателно ,поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВИ СЕ на свидетелката Л.Й. Протокол за доброволно предаване
от 09.07.2021 г.

Свид. Й.: Аз немога да чета. Неграмотна съм. Подписът е мой.
Подписаното тук е мое. На мястото за предал и подписа аз съм го написала.
2
Другаде никъде не съм писала нищо.
Когато си тръгваха от магазина документ полицаите не са ми дали. Аз
работих там 1-2 месеца. От 07.00 до 22.00 ч. работи магазина. Четири
колежки сме. По две сме на смяна. Две жени работим там, не четири. Тогава
колежка не помня коя беше. Всички роднини на М* работят там. Чистят вътре
с нас, редят стока, помагат, всичките – майка му, сестрите му. Аз не разбирам
цигарите. Немога да чета и не ги разбирам.
Може ли да ме освободите.

Страните /по отделно/ не възразяват на направеното искане.

Съдът с оглед направеното искане и даденото съгласие от страните
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката Л.Й. от участие в съдебно заседание.

Свид. Д.: Подсъдимия го познавам. М* ми е брат.

На основание чл.119 и чл.121 от НПК, съдът РАЗЯСНИ правата на
свидетелката.

Свид. Д.: Разяснени са ми правата. Желая да свидетелствам.
Знам за делото за цигарите на М*. Датата беше октомври месец, година
не помня. Бяхме в гр. Ямбол на ул. Огоста № **, там е магазина на М*.
Влизах в магазина на брат ми да шетам и един полицай дойде да пита за Л*.
Цивилен беше полицая. Аз докато чистих дойдоха двама полицаи. Бяха
цивилни. Питаха за Л*, защото трябвало да й връчат призовка. Казах им, че я
няма. Единият полицай ме бутна и изкара цигарите. Аз им казах, че това са
наши цигари. Всички пушим цигари. Полицаят ги взе и ги сложи в една
торбичка и излезе. Беше с една бяла кола - цивилна.
Пред магазина бях, защото чистих. Там бяхме мъжа ми, сестра ми,
майка ми, цялото семейство. Ние живеем на Огоста № ***, гр. Ямбол.
Аз съм оставяла цигари в магазина, за да ми е по-лесно да си вземем от
там. На брат ми децата са болни. Той също е болен. Пушим много и вземаме
по един стек, защото по една кутия не ни стига до никъде и да имаме за
повече време. Всички пушим цигари. В нашия дом цигари не държим. Когато
започнем да работим и слагаме цигарите на щанда в магазина, за да си
вземаме от там. В нашата къща цигарите не държим.
В моето семейство на ден пушим по една кутия. Аз и мъжа ми пушим по
две кутии. На ден пушим един стек. Пак отиваме и вземаме цигари. От
всякъде взимаме цигарите. От магазините купуваме цигарите.
Аз не съм болна. Брат ми е болен, на кръвта има жълтеница.
Когато дойдоха полицаите, жената не беше в магазина, за Л* говоря. Аз
3
бях със С*. Л* не беше там. Брат ми има още един магазин. Той е в ж.к. Райна
княгиня бл.**, гр. Ямбол. Там отиваме и на ул. Огоста отиваме. Всички
помагаме и работим в магазина. Там, в ж.к. Райна княгиня, отиваме
постоянно и не държим цигари там. Там никой от нашите роднини не е
оставял цигари. Аз пуша различни цигари. Не ги знам каква марка са, каквито
има вземам и пуша. Всичките сме така. В магазина в ж.к. Райна княгиня бл.**
и другите роднини работят там. Аз постоянно работя там, а другите долу-
горе. Постоянно съм там на магазина на ул. Огоста № **. Аз горе много,
много не отивам. Постоянно ходя на магазина на ул. Огоста №**. И на
магазина в ж.к. Райна княгиня ходя, но не като на този на ул. Огоста. На
магазина в ж.к. Райна княгиня, аз много рядко ходя. Да виждала съм там
цигари, но не бяха моите цигари.
Мога ли да бъда освободена.

Страните /по отделно/ не възразяват на направеното искане.

Съдът с оглед направеното искане и даденото съгласие от страните
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката К.Д. от участие в съдебно заседание.

Свид. С.: Подсъдимия го познавам. Чичо ми е.

На основание чл.119 и чл.121 от НПК, съдът РАЗЯСНИ правата на
свидетеля.

Свид. С.: Разяснени са ми правата. Желая да свидетелствам.
Знам защо съм тук. Свидетел съм на чичо ми за цигарите. На ул. Огоста
№ **, чичо ми има магазин. На дата през месец октомври, която не помня
точно и година немога да кажа, бяхме всички отпред пред магазина. Ние
бяхме там, защото там живее нашата рода. Дойде една кола, бяла на цвят,
марка „Опел Астра“. От колата слязоха двама мъжа. Носиха някакви
документи. Мисля, че единият мъж държеше някаква призовка за Л*. Търсиха
Л*, за да й връчат призовката, но тя не беше в магазина. Беше втора смяна. С*
им каза, че Лиляна няма да дойде. Те й казаха да даде цигарите. Казах й също,
че знаят къде са цигарите. Казаха: „Знаем, че продавате цигари.“ С* им каза:
„Да, има цигари, но те не са за продаване.“ Тогава те отвориха и взеха
цигарите от щанда, може да бяха 1-2 стека, и ги сложиха в една рекламна
торба и тръгнаха.
Полицейските служители не знам дали се представиха, защото когато те
влязоха аз бях пред магазина. Когато влязоха и ние след тях, след около 2-3
мин. влязохме. Полицаите казаха: „Дайте ни цигарите. Ние знаем къде са.“
Събка им каза, че цигарите са на шефа.
Тя ги извади цигарите. Тя не е подписвала документи. От момента, в
4
който тя им даде цигарите, до момента, в който те си тръгнаха тя не е
подписвала нищо. Аз не живея на ул. Огоста № **. Аз живея на ул. Чая. В
магазина държа цигари. Всички държим там цигари. В дома си не държа
цигари. Чичо има и друг магазин в бл.** в ж.к. Райна княгиня, гр. Ямбол. Аз
съм ходил там. Цигари не съм носил там. Друг не знам да е носил цигари там.
Там цигари не съм виждал. Аз стоя на магазина на ул. Огоста №**. Аз пуша
цигари марка „Парламент“. Всеки пуши различни видове цигари. Аз товаря
стока, свалям, разтоварвам. Карам буса.
Може ли да ме освободите.

Страните /по отделно/ не възразяват на направеното искане.

Съдът с оглед направеното искане и даденото съгласие от страните
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля Д. Ст. от участие в съдебно заседание.

Подс. И.: Когато дойдоха да търсят Лиляна. Тя не работеше там и аз бях
вкъщи. Питали са къде е шефът. Магазинерката ми се обади и аз отидох след
4 минути, най-много. Имаше два стека цигари в магазина. Полицаите
попитаха тези цигари на кой са. С. им отговори, че цялото семейство пушим.
Аз им обясних същото, че цялата фамилия пушим – братя, сестри,
племенниците ми. Ние сме голямо семейство и всички пушим. Поискаха ми
празен лист. Не знам какво писаха на него, тъй като аз немога да чета. Казаха
ми, че ще върнат цигарите и че ще ме извикат в участъка за да дам обяснения.
Сложиха цигарите в торба и тръгнаха.
При първата проверка, когато аз бях на почивка да се лекувам, тъй като
имам хепатит и не съм добре с черния дроб, когато се върнах разбрах, че не са
написали документ, за това че са взели цигарите.
Аз съм болен имам и дископатия и двете ми деца са с астма.
Извикаха ме в управлението и аз казах, че не продавам цигари. Всеки от
моята фамилия пуши, носят цигари, вземат пускат. Кой по един стек, кой по
два стека си купува. Всеки ми помага в магазина и аз не отказвам на никои и
всички вземат цигари. Помагат ми, защото аз не мога да вдигам тежко.
Те, тогава дойдоха да правят акция за изборите, да търсят версии, но не
намериха и решиха да вземат цигарите. А те бяха на фамилията ми тези
цигари, защото всички пушат.
Някои от моята фамилия пушат и по две кутии на ден. Много пушим.
Голям джинс сме – братя, сестри, племенници и всички те пушат. Само жена
ми на ден пуши по три кутии. Аз пуша две кутии на ден.
Работното време на магазините е от 07.00 ч. до 15.00 ч. В 15.00 ч. се
сменят смените. Втората смяна е от 15.00 ч. до 23.00 ч., но някога работим и
по цяла вечер. И събота и неделя работим. Денонощно работим. В дома си не
държа цигарите. Роднините ми не държат цигари в домовете си. Те излизат и
5
си вземат цигари от магазина и пушат.
В полицията бях извикан и когато се върнах от почивката отидох.
Обясних, че цигарите са за мен. Неграмотен съм. Документ подписах. Само
се разписах. В полицията ме извикаха двама полицаи. Питаха ме за цигарите.
Заплашиха ме, че ще ме задържат за 24 ч. Аз обясних, че не продавам цигари.
Казаха ми да се подпиша и да се махам.
Първия път, когато дойдоха в магазина на ул. Огоста, ми пискаха един
лист, на него писаха нещо. Аз нищо не съм писал на листа.

Адв. Т.: Моля, да бъде предявен на подсъдимия И. Протокол за
доброволно предаване от 06.10.2021 г. от проверката на ул. Огоста № **, гр.
Ямбол, по отношение на последния ред от същия, където е записано:
„Цигарите са наши, а не за продажба.“

Прокурорът: Не възразявам.
Подс. И.: Съгласен съм с адвоката си.

Съдът намира искането за основателно ,поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВИ СЕ на подсъдимия М.И. Протокол за доброволно предаване
от 06.10.2021 г.

Подс. И.: Това не съм го писал аз. Не съм подписвал нищо. Неграмотен
съм. Не са ми прочели нищо.
Аз съм управител, собственик на фирмата, на която работят магазините.
Документи разписвам с подпис, който е по друг начин. Аз като управител на
фирма разписвам документи. Събина ми ги чете и ми казва да се подписвам.
В магазините продавам хранителни стоки. Аз също продавам. Касови
бележки издаваме. Съдържанието на касовите бележки не го знам, давам ги на
клиентите. Работниците ги сменям за по 5-10 мин. Имам счетоводителка,
която отговаря за всичко. Тя отправя всичко. Договори с моите работници
имам сключени. Счетоводителката оправя всичко. От 7 години се занимавам с
магазини. Оправят ми се нещата и ме викат само за подпис.
При проверката и в двата магазина мен ме нямаше. Говорих с
полицаите и им казах, че цигарите са мои и на фамилията ми.
Когато дойдоха на проверка се обадих на моя адвокат и те – полицаите,
разговаряха с него. Той им обясни, че са ми задействани нещата за лиценз за
продажба на цигари. Това беше при първата проверка.

Адв. Т.: Моля, да бъдат предявени на подсъдимия 2 бр. сведения,
дадени в хода на ДП, изготвени от полицай Ж.П. и полицай М.М. при
ОДМВР гр. Ямбол., относно записаното в тях: „Купувам цигари от
6
търговията в гр. Ямбол и после ги нося на моите продавачки да ги продават.
Имам желание да изкарам такова разрешително и ще видя какви документи
са нужни, за да си изкарам разрешително, за да мога да продавам цигари в
магазина в гр. Ямбол, ул. Огоста № ***.“

Прокурорът: Не възразявам.
Подс. И.: Поддържам казаното от адвоката си.

Съдът счита направеното искане за допустимо, но неоснователно
доколкото тези сведения не са нито писмени, нито веществени доказателства,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА искането на адв. Т. за предявяване на подсъдимия 2 бр.
сведения, да дени в хода на ДП.

Подс. И.: С търговия се занимавам от 8 г. Изискванията, за да си
изкарам лиценз е да имам нотариален акт на къщата. Лиценз не съм вадил
никога. Цигарите в магазина ги държа, защото пушим всички.
Когато започнахме ние пушихме всичките. Всеки има право да взема
цигари, защото ми помагат и аз немога да им откажа.
Лиценз за алкохол нямам.. Аз имам всичките документи. На адвоката
съм дал всички документи и чакам лиценз за цигарите. Чакам адвоката да ги
направи. Той ме е излъгал. Адвокат ми е Данаил.

На основание чл.283 от НПК, СЕ ПРОЧЕТОХА писмените
доказателства по делото.

На основание чл.284 от НПК, СЕ ПРЕДЯВИХА ВД по делото - 395 броя
кутии с по двадесет къса цигари от различни марки,като страните заявиха ,че
са запознати с тях.

Прокурорът: Не държа на разпита на неявилата се свидетелка.
Адв. Т.: Не държа на разпита на неявилата се свидетелка. Считам, че
събраният доказателствен материал преди образуването на ДП, като
протоколи за доброволно предаване, приемо-предавателни протоколи и
други, не следва да се ценят при постановяване на присъдата, тъй като не са
събрани според изисквания на НПК. По подробни съображения ще изложа по
същество.
Подс. И.: Съгласен съм адвоката си.

С оглед изявлението на страните и тъй като счита, че за разкриване на
7
обективната истина по делото не е необходим разпита на свидетелката Ив. Й.,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване свидетелката Ив. Й..

На основание чл.286, ал.2 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.


Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
с оглед на събрания доказателствен материал в хода на ДП и съдебно такова
за повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М.И. за извършване на
престъпление по чл.234, ал.2 от НПК, считам същото за доказано.
Доказа се по безспорен и несъмнен начин, че в три периода същият в
два търговски обекта е държал тютюневи изделия, за които той сам твърди, че
е предавал на работниците си за продажба. Намирам повдигнатото обвинение
за доказано и основателно, тъй като И. при извършената проверка на
06.10.2021 г. е предупреден, че неможе да извършва разпространение на
тютюневи изделия без определеното за това разрешително. Като въпреки
предупреждението същият не прекратява това си действие без да има
надлежното разрешително за разпространение на тютюневи изделия.
С оглед на което считам, че следва да признаете подсъдимия М.И. за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по
чл.234, ал.2 от НК, като му наложите наказание лишаване от свобода в размер
на една година, което наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй
като И. е осъждан за друго престъпление преди това. Т.е. извършил е
престъпното деяние в изпитателния срок на предишното осъждане. Считам,
че на същия следва да бъде наложено и наказание глоба в размер на 20 000 лв.
На подсъдимия И. следва да се определи наказание на основание чл.37, ал.1,
т.7 от НК, а именно лишаване от право да упражнява дейност, като едноличен
търговец и да разпространява тютюневи изделия. Относно размера на
наказанието предоставям на Вас.
Разноските по делото следва да се присъдят на подсъдимия.
Веществените доказателства по делото следва да се отнемат в полза на
държавата.
Моля в този смисъл да постановите съдебния си акт.

8
Адв. Т.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
считам че следва да разгледаме в съвкупност и по отделно събраните и
представени доказателства както в хода на ДП, така и в хода на съдебното
такова.
На първо място считам, че всички събрани до 24.09.2021 г.
доказателства въз основа, на които ЯРП изгражда ОА спрямо подсъдимия
М.И. са събрани в противоречие на НПК. Имено от 24.09.2021 г. с
постановление на ЯРП е образувано и самото ДП. Според данните по делото
са извършени преди самото образуване на ДП две проверки в магазини
собственост на М.И.. Проверките са извършени от полицаи при ОДМВР гр.
Ямбол, съвместно със сектор „Икономическа полиция”. Видно от
приложените протоколи за проверка на помещение, без съгласие на
собственика, или в негово отсъствие. Като в самите протоколи е записано, че
те са извършени по чл.83 от Закона за МВР. Разпоредбите на чл.83 от Закона
за МВР, както и чл.8 от Инструкция 8121464 от 26.08.2014 г. към МВР,
императивно урежда причините, които могат да позволят на полицаите извън
реда на НПК да извършват такива проверки. Тези причини ясно са
регламентирани в чл.8 от Инструкцията. Това са: с цел да се предотврати
настоящо, започнало или предстоящо тежко умишлено престъпление; налице
са данни в помещението да се укрива лице извършило такова – тежко
умишлено престъпление; необходимо е да се укаже неотложна помощ на
лицата, което здраве, живот, свобода се намират в непосредствена опасност.
Не спазването на предпоставките на чл.83 от Закона за МВР, за извършване
на проверки в магазините на подсъдимия, приемаме като съществено
процесуално нарушение, което обосновава и незаконосъобразност на всички
последващи действия извършени по ДП и невъзможност съответните
разследващи органи да използват събраните доказателства в хода на
проведената проверка. Протокола за извършеното действие по чл.83 от
Закона за МВР, следва да отговаря на чл.10 от Инструкцията, цитирана по-
горе. Като копие от съставения протокол задължително на основание чл.10,
ал.3 от Инструкцията, се издава и на собственика на съответния обект, в
който е влязла полицията, в негово отсъствие. На основание чл.10, ал.4 от
Инструкцията, за извършената проверка следва незабавно да бъде уведомен и
съответния прокурор. Липсват доказателства в хода на ДП, за извършване на
което и да е действие. Такива доказателства липсват в кориците по делото. И
до момента, както твърди също и подсъдимия на него не са му представени
нито от органите на полицията, нито от разследващите, нито от ЯРП, каквито
и да било писмени документи, доказващи законосъобразността на действията
им. Не на последно място ако органите на МВР установят при тази проверка
данни за извършено престъпление от общ характер, каквото се твърди, че са
установили е следвало незабавно да предприемат действия по НПК, т.е. да се
образува ДП. Това обаче не е сторено. ДП е образувано доста по-късно, към
края на месец септември 2021 г. Сами по себе си документите на тази т.н.
оперативно издирвателна работа на полицията не се явяват и немогат да
9
бъдат доказателства по делото, тъй като те не съответстват на чл.104 от НПК,
защото не са събрани и установени по реда на НПК. Нито протокола за
доброволно предаване, нито КП, нито останалите предоставени в кориците по
делото доказателства.
При констатиране изначало незаконосъобразност на действията на
служителите на МВР и взетите на тяхна база доказателства губят тяхната
доказателствена стойност. Всъщност при своите действия органите на
полицията са направили опит да заобиколят закона и действащото в България
законодателство. От разказите на свидетели в хода на съдебното следствие
разбрахме, че полицаите с влизането си са започнали да ровят и да
предприемат действия по извършването на определени в Закона за МВР
такива, като претърсване и изземване. Тъй като самото претърсване и
изземване извършвайки се по Закона на МВР е много по неформално и много
по-лесно за извършване, полицаите не са си направили труда да предприемат
действията визирани в НПК. Тъй като на нас ни е ясно, че НПК в Република
България е доста формален и те трябва да извършват определени действия,
които законодателят е определил не случайно, а с оглед защитата на правата
и интересите на всички страни в процеса.
Считам, че съдът следва да изключи от доказателствения материал всички
представени ни, събрани в хода на тези оперативно издирвателни действия на
полицията материали, тъй като както казахме към настоящия момент те са
извършени преди образуване на ДП от ЯРП и съответно действията по тях не
са реализирани по реда на НПК. Обясненията снети от подсъдимия М.И.,
наречени оперативни беседи, проведени на 12.07.2021 г., на които също ЯРП
обосновава твърдението си, че подсъдимият е признал извършването на
определени действия от негова страна, а имено извършване на конкретното
престъпление са събрани при така наречената полицейска беседа. Тези
обяснения обаче не съставляват официален документ по смисъла на
дефинитивната норма на чл.93, т.5 от НПК, тъй като не са издадени по
установения ред, форма, от длъжностно лице в кръга на службата му, като
такава. Практиката на ВКС в случая е постоянна, че събирането на тези
обяснения представлява негоден доказателствен източник и немогат да
послужат за доказване на обвинението. Още повече, че императивната
разпоредба на чл.105, ал.2 от НПК, сочи че не се допускат доказателствени
средства, които не са събрани или изготвени при условията и реда предвиден
в НПК.
Събраните в хода на ДП доказателства и по-конкретно, представен ни е
протокол за доброволно предаване от 06.10.2021 г., като същият се използва
като доказателство за трето по ред извършено престъпно деяние от страна на
моя подзащитен. Този протокол, независимо от това, че е съставен по реда на
НПК в хода на ДП, считам, че не отговаря със своето съдържание на
изискванията на чл.122, ал.2 от НПК. В него не са посочени конкретни
действия по разследване, съответните действия, които се извършват – време
на започване, време на приключване на тези действия, събрани доказателства
10
в хода на извършването им, липсва описание на предметите. Освен това в
самия протокол е налично изрично изявление, че цигарите са за лична
консумация, а не за продажба. По отношение на този протокол в днешното
съдебно заседание, разпитаният М.И. е категоричен, че като неграмотен
неможе да установи и запише записаното в този протокол. Единственото,
което е възможно да извърши, като действие е да се подпише и да напише
името си преписвайки го, буква по буква от личната си карта.
Относно изготвената Стоково-оценъчна експертиза, относно начина на
изчисляване на стойността на цигарите, направихме съответното възражение
в хода на предходното съдебно заседание. По отношение на фиксираната
цена, която вещото лице е изчислило в размер на 25%, като добавка, а същата
е следвало да бъде изчислена в размер на 20%.
Разглеждайки делото не откривам каквито и да било доказателства за
това какво се е случило след предаване на съответните вещи от
магазинерките на полицаите. Липсват каквито и да било писмени
доказателства, че приетите вещи са приобщени по делото. И това
приобщаване да гарантира тяхната истинност и запазването им в
първоначалния вид. Както видяхме днес при предявяването на ВД, същите
бяха събрани в едни кутийки, в едни торбички, без да бъдат приложени към
тях фотоалбуми и съответните протоколи по реда на НПК. Липсват данни
след предаване от магазинерките тези вещи къде са се намирали? Кой ги е
съхранявал? Къде са се съхранявали? Месеци по-късно част от тях са
предадени от полицая, който ги е отнел от магазинерката на разследващия
полицай. Съгласно чл.109 от НПК, ВД се събират и проверяват. Това
изискване обаче не намирам данни в кориците на делото да е било спазено.
Вещите са били предаде само с един протокол и липсват каквито и да било
доказателства за тяхното държане, съхраняване, в какво са били. Липсва
каквато и да била гаранция за тяхната идентичност с тези, които са били
предадени в хода на оперативно издирвателните мероприятия.
В хода на делото, също така не откриваме предмета на престъплението.
По никакъв начин на нас не ни се гарантира, че предметите, които са отнети
от магазинерките наистина представляват тютюневи изделия. В хода на
съдебното следствие разпитаните полицаи заявиха категорично, че не са
специалисти в областта на тютюнопроизводството и не разполагат със
специфични знания и познания. Не са отваряли кутиите, не са прегледали и
акцизите дали са истински и в срок на годност. Така, че ние до момента
нямаме установено категорично дали в тези кутии се намират тютюневи
изделия, шоколадови пурички или дъвки. На този етап от развитие на процеса
вече е твърде късно за изготвяне на каквато и да било експертиза имайки
предвид всичко казано до тук, а именно липсващите доказателства в хода на
ДП, както и в хода на съдебното такова, по отношение на това дали тези кутии
цигари са идентични с иззетите от магазините. Разпитаните в хода на
съдебното следствие и магазинерки и полицаи нямат твърдото убеждение в
какво и как са им предадени съответните вещи. Полицаите твърдят, че са
11
били в торбички и в чанти, а в днешното съдебно заседание ние установяване
категорично че тези вещи са в една торбичка и два кашона, което не отговаря
на истината.
Ще си позволя да си съкратя защитата, защото считам, че всички Вие,
като съдебен състав се убеждавате категорични в това, което Ви казах до
момента, макар и на кратко. Направо ще Ви заявя, че считам, че обвинението,
което е повдигнато на подсъдимия М.И., на първо място е малозначително и
не представлява престъпление по своята същност. Дори да е извършено
такова деяние, конкретното престъпление, за което е обвинен от ЯРП е на
основание чл.234, ал.2 от НК и се намира в глава 6 – престъпление против
стопанството. Този вид престъпления са едно формално извършване и засягат
обществени отношения, които са свързани правна сигурност на стопанската
дейност. Няма за обект посегателството на имуществени и неимуществени
права на граждани, на юридически лица, на държавата. Не се засяга по
никакъв начин фиска, личността, правата, свободите на гражданите, тяхната
собственост. Самото деяние е формално. Определянето ми за
малозначителност има оценка на степента на обществена опасност на
деянието. В тази насока са поредица Решения на ВКС.
Относно данните за личността на подсъдимия считам, че няма
съществено значение по оценката дали деянието е малозначително или за
обществената му опасност, но все пак трябва да се съпоставям с останалите.
Знаем, че е налице и Решение на ВКС по отношение на това, че няма
малозначителност според трето обвинение по отношение на деяние, което е
извършено от лице извършило преди това друго престъпно деяние. Но това е
едно единствено Решение на ВКС след което, а и преди което са налице
Решения на 1,2 и 4 наказателно отделение на ВКС, които са точно в обратна
посока.
Поведението на подсъдимия в целия ход на ДП, а в хода а съдебното
следствие по никакъв начин не възпрепятства процеса. Също така, считам че с
оглед представените в хода на съдебното следствие доказателства, същият
има две болни деца, за които се грижи, страдат от тежки заболявания. Като
средствата за отглеждането и лечението на децата се осигуряват от бащата, а
именно подсъдимия И.. Като същият не се грижи само за своите деца, а и за
съпругата му, която има договорни отношения с него, помага на цялата
фамилия. Видно от представените епикризи в хода на делото е видно, че и
подзащитния ми стара от хапатит Б, тежък вариант Делта. През няколко
месеца лежи в болнично заведение. Следва да се има предвид, че М.И. е
отговорен баща, работи и изхранва семейството си за разлика от много други
от неговия етнос. Не краде и не извършва противозаконна дейност.
Това, че извършеното от М.И. е малозначително и не представлява
престъпление обаче, ако Уважаемият съд прецени, не означава, че той не носи
друг вид отговорност. Ако съдът реши все пак, че той носи някаква
отговорност за деянието си, то това е административно наказателната такава,
12
която е визирана в Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Имаме и още една хипотеза пред която сме изправени, налице ли е
чл.93, т.7 от НК, относно маловажността на случая. Тук можем да повторим
всичко казано за неговата малозначителност. Сравнението на съставите на
чл.234, ал.2 от НК по отношение на повдигнатото обвинение спрямо М.И. и
на чл.100а от ЗАДС, сочат почти на едно и също деяние. Едновременно се
третира като административно нарушение и като престъпление едно и също
деяние, като разликите са в това, че в единия случай деянието е маловажно. В
НК липсват категорични критерии за разграничаване на административното
нарушение от престъплението. Законодателят е оставил една празнина в
законодателството и по своето същество е предоставил възможността на
различните състави при разглеждане на делото да преценят това.
Наясно сме също така, че в НК няма категорично определение на
понятието „маловажен случай“ и това дава един широк диапазон на
тълкуване на голяма доза субективизъм и прилагане по различен начин, още
от представителите на прокуратурата във всеки конкретен случай, субективно
разглеждайки фактите по делото.
В кориците по делото липсва протокол за веществените доказателства,
който да отговаря на изискванията на НПК. Цялото обвинение на ЯРП се
обосновава на иззетите от магазините, като веществени доказателства кутии с
цигари, които днес видяхме в съдебно заседание. В хода на ДП не са събрани
каквито и да било доказателства, че предадените вещи представляват премета
на престъплението по чл.234, ал.2 от НК. Не е направена проверка дали
бандеролите са истински, преправени, с изтекъл срок. Нито органите на МВР,
нито друг орган е извършил каквито и да било действия за изясняване на
фактите относно съдържанието на приобщените ВД.
Наказателната отговорност в Република България е лична, за да се
ангажира такава е необходимо по безспорен и категоричен начин да се е
установило авторството по делото. Именно, че И. е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение. До настоящия момент това не се е случи.
Стана ясно, че по време и на трите проверки в магазините му, той не е
присъствал и не е работил там. Дори при първите две проверки него го е
нямало в града. Той е бил на почивка. Полицаите, които са извършили
проверките свидетелстваха пред Вас, че няма извършени дори контролни
покупки, за да се установи със сигурност, че тези магазини продават
тютюневи изделия. Напротив, дори свидетелските показания събрани в хода
на съдебното следствие, макар и доста разхвърлени и неподредени, сочат
категорично, че в тези магазини не се продават цигари. Дори полицаите
сочат, че една от магазинерките е обяснила, че тези цигари са за лична
употреба. Стана ясно, че записаното в Протокола за доброволно предаване, че
цигарите са доставени от шефа за продажба, не е вярно и достоверно, тъй
като тя е неграмотна.
Става ясно, че събраните изначално доказателства са
13
незаконосъобразни и следва да се изключат от доказателствения материал по
делото.
Липсва назначава на каквато и да било експертиза, от която да е
установено, че предмета на деянието е тютюнево изделие.
Уважаеми г-н Председател уважаеми съдебни заседатели, моля
уважаемият съд да приеме, че обществената опасност на деянието е
малозначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и деянието не е престъпно или
че са налице условията на чл.93, т.7 от НК, за маловажен случай и не се
осъществява състава на престъплението по чл.234, ал.2 от НК, като признаете
подсъдимия за невиновен и да изпратите делото на компетентния
административно наказващ орган, за да издаде съответното НП за
санкционирането му за извършеното от него нарушение, ако приемете, че има
такова, по реда на ЗАНН.
Ако въпреки всичко казано до момента счетете, че подсъдимия следва
да носи наказателна отговорност за деянието, за което му е повдигнато
обвинение, считам че следва да се произнесете с акт, чрез който по
отношение на него да не се прилага интензивно наказателноправна защита на
обществените интереси, а именно да не му се налага такова тежко наказание,
каквото беше искано от представителя на ЯРП. Моля, с постановяване на
съдебния Ви акт да не се налага наказание глоба в посочените от прокурора
размери, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност, тъй като
същият със своята дейност издържа своето семейство – жена, двете му болни
деца и не само. При постановяване на присъдата следва да се отчете и
поведението на подсъдимия, като гражданин и най-вече като баща, който се
грижи за децата си.
Моля, предвид гореизложеното да постановите съдебния си акт.

Право на лична защита на подсъдимия: Поддържам казаното от
адвоката ми.

На основание чл.297 от НПК, съдът даде право на последна дума на
подсъдимия.

Подсъдимият: Не съм виновен. Не се признавам за виновен.

Съдът се оттегли на тайно съвещание да постанови съдебния си акт,
който ще обяви в 15.25 часа.
В 15.25 часа съдът публично в присъствието на ЯРП, на адв. Т. и
подсъдимия, ОБЯВИ присъдата си.

След постановяване на присъдата съдът се занима и с взетата спрямо
14
подсъдимия мярка за неотклонение и предвид изхода на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ взетата спрямо подсъдимия М. В. ИВ., мярка за неотклонение
„Подписка“.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с мотиви в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.30
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15