Решение по дело №1146/2017 на Административен съд - Хасково

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 255

                          16.04.2018г., гр.Хасково

     В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА     

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА 

                                                                                       ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА 

при секретаря  Дорета Атанасова

в присъствието на прокурор Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от  съдия Костова – Грозева адм. д. №1146 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково, срещу чл.5, ал.2, чл.11, чл.39, ал.2, чл.40, ал.7, чл.44, ал.2, т.1, чл.47, ал.3, т.1, чл.54, ал.2, ал.3 и ал.4, чл.74, т.6, чл.88, ал.3, т.6 от Наредба за общинската собственост на Община Стамболово.

В протеста се твърди, че при извършена проверка на съдържанието на Наредбата за общинската собственост на Община Стамболово, била установена незаконосъобразност на оспорените разпоредби. Сочи се, че по естеството си местната наредба представлявала нормативен административен акт по определението на чл.75, ал.1 от АПК, тъй като съдържала административно-правни норми, отнасяла се за неопределен и неограничен брой адресати и имала многократно правно действие. Наредбата за общинската собственост на Община Стамболово определяла реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, конкретните правомощия на общинския съвет, кмета на общината и кметовете на кметства (чл.1 от подзаконовия акт). С оглед изложеното следвало да се заключи, че при въвеждането на правните норми в Наредбата било недопустимо да се пренебрегва рамката, наложена в чл.76, ал.3 от АПК, според която общинските съвети издавали нормативни актове, с които уреждали съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Излагат се съображения поотделно за незаконосъобразност на оспорените разпоредби от Наредбата и се претендира на основание чл.186, ал.2, вр. чл.185 от АПК същите да бъдат отменени, поради противоречието им с нормативен акт от по-висока степен.

Ответникът, Общински съвет Стамболово, не ангажира становище по протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание моли да бъдат отменени атакуваните многобройни разпоредби на подробните основания, посочени в протеста. Сочи, че в частта, в която са налице изменения в нормативния акт, протестът следва да се остави без разглеждане. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Наредба за общинската собственост (НОС, Наредбата) на Община Стамболово, част от която са протестираните в случая разпоредби, е приета с Решение №534/21.07.2011 г. на Общински съвет Стамболово. Съгласно §1 от ПЗР на НОС, тази Наредба се приема на основание чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). С Решение №233/29.12.2017г. на Общински съвет – Стамболово са допълнени и изменени някои от текстовете на НОС, сред които и част от протестираните разпоредби.

Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Стамболово. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само изброените разпоредби от Наредба за общинската собственост на община Стамболово, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

Разгледан по същество, протестът е частично основателен.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда обща компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.1 от НОС, същата определя реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, конкретните правомощия на Общинския съвет, кмета на общината и кметовете на кметства. По визираните в чл.1 от НОС въпроси е налице делегиране на компетентност на общинския съвет, чрез изрично посочване в специален закон, а именно в разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОС, съгласно която редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област.

С оглед изложеното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Общински съвет – Стамболово е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, каквито се явяват тези във връзка с имуществото – общинска собственост на Община Стамболово, респективно да издаде подзаконов нормативен акт от вида на процесния.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата, както и направените изменения и допълнения в същата, са приети с решения, взети на редовно проведени заседания на общинския съвет, при наличие на кворум и мнозинство, т.е. при спазване на изискванията по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА.

По отношение съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

1. По оспорването на чл.5, ал.2 от НОС.

Текстът от Наредбата гласи:

„Чл.5 (1) Общинският съвет приема стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на общината и съдържа:

1. основните цели, принципи и приоритети за придобиване, управление и разпореждане с имотите - общинска собственост;

2. основните характеристики на отделните видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане;

3. нуждите на общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване;

(2) В изпълнение на стратегията по ал. 1 общинският съвет приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата съдържа:

1. прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с имоти - общинска собственост;

2. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, за учредяване на ограничени вещни права или за предоставяне на концесия;

3. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за замяна срещу имоти на граждани или юридически лица, с подробно описание на нуждите и вида на имотите, които общината желае да получи в замяна;

4. описание на имотите, които общината има намерение да придобие в собственост, и способите за тяхното придобиване;“.

В протеста се твърди, че чл.5, ал.2 от НОС не е съобразен с чл.8, ал.9 от ЗОС, в който се предвижда, че програмата следва да съдържа още и: т.5 обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни имоти; т.6 обектите по т.5 от първостепенно значение, т.7 други данни, определени от общинския съвет. Сочи се, че разпоредбата на чл.8, ал.9 от ЗОС, с която се определя обхвата на програмата, е императивна.

Текстът на чл.8 от ЗОС гласи:

(8) Общинският съвет приема стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на общината и съдържа:

1. основните цели, принципи и приоритети за придобиване, управление и разпореждане с имотите - общинска собственост;

2. основните характеристики на отделните видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане;

3. нуждите на общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване;

4. други данни, определени от общинския съвет.

(9) (изм. и доп.ДВ бр.96 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В изпълнение на стратегията по ал.8 общинският съвет приема план за действие за общинските концесии в съответствие със Закона за концесиите и годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата е в съответствие с плана за действие за общинските концесии и съдържа:

1. прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с имоти - общинска собственост;

2. (изм.ДВ бр.96 от 2017 г. в сила от 01.01.2018 г.) описание на имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, за учредяване на ограничени вещни права, както и за възлагане чрез концесия;

3. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за замяна срещу имоти на граждани или юридически лица, с подробно описание на нуждите и вида на имотите, които общината желае да получи в замяна;

4. описание на имотите, които общината има намерение да придобие в собственост, и способите за тяхното придобиване;

5. (нова - ДВ, бр.15 от 2011 г.) обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни имоти;

6. (нова - ДВ, бр.15 от 2011 г.) обектите по т.5 от първостепенно значение;

7. (предишна т.5 - ДВ, бр.15 от 2011 г.) други данни, определени от общинския съвет.“

При така установеното Настоящият съдебен състав приема, че в тази част протестът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като се сравнят редакциите на чл.8, ал.9 от ЗОС и протестираната – на чл.5, ал.2 от НОС, се констатира, че последната е идентична по своето съдържание с част от законовата разпоредба. И двете разпоредби предписват какво следва да съдържа приеманата от общинския съвет Годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, като текстът на чл.5, ал.2 от НОС съвпада с текста на чл.8, ал.9, т.1 до т.4 от ЗОС и не се отклонява от неговите предписания. Действително ответникът не е съобразил изменението на законовата норма с ДВ бр.15 от 2011г. и не е извършил промяна в Наредбата, чрез допълването на предвиденото в т.5, т.6 и т.7 от чл.8, ал.9 на закона, но тази непълнота не прави разпоредбата на чл.5, ал.2 от НОС незаконосъобразна в този ѝ вид и няма да се отстрани с отменянето на цялата протестирана разпоредба. Безспорно по силата на чл.15, ал.3 от ЗНА, при противоречие на наредбата с нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, т.е. в случая изискванията на чл.8, ал.9, т.5, т.6 и т.7 от ЗОС са задължителни по силата на закона, независимо от това включени ли са или не в общинската наредба. Протестираната разпоредба макар и непълна, не е незаконосъобразна и не следва да бъде отменяна, а протестът в тази си част е несонователен.

2.По оспорването на чл.11 от НОС.

Текстът от Наредбата гласи:

„Чл.11 Части от имоти – публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, по реда на глава шеста и глава седма, за срок до 5 години, след решение на Общински съвет, при условие, че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват.“

В протеста се твърди, че от разпоредбата на чл.11 от Наредбата били изключени обектите, подлежащи на концесиониране. Актуалната редакция на чл.14, ал.7 от ЗОС, за разлика от предходната, не изключвала от кръга на обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на същия закон, подлежащите на концесиониране. В този смисъл била налице разлика между подзаконовата и законовата норма.

Текстът на чл.14, ал.7 от ЗОС гласи: „(7) (Изм. ДВ, бр.15 от 2011 г.) Свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал.2 след решение на общинския съвет. Части от имоти – публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл.12, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление.“.

Съоразявайки новелата на законовия текст на чл.14, ал.7 съдът приема, че и в тази му част протестът се явява неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

Разпоредбата на чл.14, ал.7 от ЗОС, в нейното първо изречение, препраща относно реда за отдаване под наем на имоти или части от тях – публична общинска собственост, към ал.2 на същия член, по силата на която отдаването под наем „се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред“. Под „определен друг ред“ може да се приеме и предвидената в чл.6, ал.2, т.3 от Закона за концесиите (ЗК) „концесия за ползване“ – концесия за ползване на публична държавна или публична общинска собственост, чийто обект (съгласно чл.15, ал.4 от ЗК) е и обект, имот или част от имот – публична държавна или публична общинска собственост. Като специален, предвиденият в ЗК ред изключва приложението на  чл.14, ал.7 от ЗОС за обектите, подлежащи на концесиониране, макар изключението да не е изрично посочено в ал.7 на чл.14 от ЗОС. Тоест за приложението на общия ред по ЗОС за предоставяне под наем на имоти или части от тях – публична общинска собственост, следва имотът да не подлежи на концесиониране. В този смисъл оспорената разпоредба на чл.11 от НОС, като изключва от общия ред за предоставяне под наем на части от имоти – публична общинска собственост, подлежащите на концесиониране обекти, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.

Протестът се мотивира с противоречие на разпоредбата на чл.11 от НОС с чл.14, ал.7 от ЗОС, без да е съобразено, че в актуалната си редакция второто изречение на законовата норма визира възможността за отдаване под наем на части от имоти – публична общинска собственост „които са предоставени за управление по реда на чл.12“ от ЗОС, а протестираната разпоредба от НОС не се отнася до тази конкретна категория части от имоти – публична общинска собственост, при което двете норми не могат да бъдат сравнявани, тъй като касаят различни обекти. В действащата ѝ редакция нормата на чл.11 от НОС, макар и да се различава от законовата разпоредба, не изпада в противоречие с нормативен акт от по-висока степен и (макар да е непрецизно формулирана) и не следва да се отменя като незаконосъобразна.

3. По оспорването на чл.39, ал.2; чл.40, ал.7; чл.44, ал.2, т.1; чл.47, ал.3, т.1; чл.54, ал.2 - ал.4 от от НОС, съдът съобрази следното:

При извършена от съда служебна справка в текста на НОС, публично достъпен на официалната интернет-страница на Община Стамболово - http://www.stambolovo.bg, е видно, че коментираните протестирани разпоредби от НОС имат различна редакция от тази в представения по делото текст на Наредба за общинската собственост, като е вписано, че същите са изменени с Решение №233 от 29.12.2017г. на ОбС Стамболово – т.е. след образуване на производството по повод на подадения протест и преди приключване на устните състезания по делото, като посоченото Решение №233 от 29.12.2017 г. на Общински съвет Стамболово е наличнно по делото.

В своята пледоария по същество представителят на ОП-Хасково изрично заявява искане протестът в частта относно горепосочените текстове, да се остави без разглеждане, поради извършеното им изменение от страна на ответника.

Ето защо съдът приема, че по отношение на чл.39, ал.2; чл.40, ал.7; чл.44, ал.2, т.1; чл.47, ал.3, т.1; чл.54, ал.2 - ал.4 от от НОС протестът следва да се остави без разглеждане, а производството в тази му част да се прекрати.   

4. По оспорването на чл.74, т.6 и чл.88, ал.3, т.6 от НОС:

Текстовете от Наредбата гласят:

„Чл.74. Комисията не допуска до участие в публичния търг участници, чиито предложения:

1. са подадени след срока, определен с акта по чл. 70 ал. 1 ;

2. са подадени в незапечатан или прозрачен плик;

3. не съдържат документ за внесен депозит за участие в търга;

4. не съдържат документ за закупена тръжна или конкурсна документация;

5. не съдържат който и да е от документите, посочени в тръжната или конкурсна документация ;

6. Участникът е лице, имащо данъчни или облигационни задължения към община Стамболово.

„Чл.88. (1) Публично оповестеният конкурс се провежда в деня, часа и мястото, посочени в конкурсната документация.

(2) Комисията започва разглеждането на офертите по реда на постъпването им.

(3) Комисията не допуска до участие кандидат, чиято оферта:

1. е подадена след срока, определен с акта по чл. 84 ал. 1 ;

2. е подадена в незапечатан или прозрачен плик;

3. не съдържа документ за внесен депозит за участие в конкурса;

4. не съдържа документ за закупена конкурсна документация;

5. не съдържа който и да е от документите, посочени в конкурсна документация ;

6. Участникът е лице, имащо данъчни или облигационни задължения към община Стамболово.”

В протеста се твърди, че с тези разпоредби се цели да се изключат от възможността за извършване на дейността лица, които са длъжници на общината, или не са изпълнили задълженията си по договор с общината. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление.

Според чл.2 от ЗОАРАКСД, държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на: 1. националната сигурност и обществения ред в Република България, както и на изключителни и суверенни права на държавата по смисъла на чл.18, ал.1-4 от Конституцията на Република България; 2. личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица; 3. околната среда. Според чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3, лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установявали само със закон. Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. С подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал.2, като се осигури спазването на чл.3, ал.3. Разпоредбите на чл.21, ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА регламентира правомощията на органа на местното самоуправление – общински съвет, да определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичали от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура, чрез приемане на правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. При анализа на посочените по-горе норми се достигало до извода, че законът делегира правомощия на общинските съвети чрез издаването на нормативни административни актове да определят изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие. С въведеното ограничение на кръга от лицата, които могат да кандидатстват за участие в търг или конкурс, се облагодетелствали едни заявители, които са без задължения към общината, дори и само защото не живеели на територията ѝ, като по този начин се нарушавал принципът на свободна стопанска дейност. Според КС, Конституцията в чл.19, ал.2 предписвала държавата да изгради система на правно регулиране на стопанската дейност, която да гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия когато започват стопанска дейност, така и по отношение на нейното организиране и осъществяване (решение №13/31.07.2014 г. по конст.дело №1/2014 г.). Чрез отстраняване на възможността за стопанска дейност на неизправни страни, на практика се достигало до недопустимо положение – едно нарушение да предизвиква повече от една неблагоприятни последици (договорна отговорност и изключване от тази дейност).

Съдът намира протеста за основателен в тази му част, като споделя изцяло изложените в него съображения.

От анализа на протестираните разпоредби на чл.74, т.6 и чл.88, ал.3, т.6 от НОС се установява, че с тях ответникът въвежда ограничение на кръга от лицата, които могат да участват в търг или конкурс за отдаване под наем или разпореждане с общинско имущество, като изключват лицата, които имат финансови (данъчни или облигационни) задължения към Община Стамболово.С това им съдържание визираните разпоредби несъмнено водят до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност, предвиден в чл.3, ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Тази разпоредба предвижда при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, административните органи и органите на местно самоуправление да не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. С разглежданите в процесния случай норми се ограничава кръгът на лицата, които могат да участват в общински търгове и конкурси, като се въвежда административна пречка за лицата със задължения към конкретната община. Това само по себе си представлява ограничаване и въвеждане на тежести при административното регулиране и административния контрол.

Целта на закона, въведена в чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Следователно в случая, чрез въвеждането на ограничения досежно кръга на лицата, участници в общински търгове и конкурси, нормативно предвиденият от Общински съвет Стамболово административен контрол в процесната норма излиза извън целта на ЗОАРАКСД и противоречи на същата. В настоящия случай административното регулиране не е до обществено оправдани граници по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, тъй като целта на оспорените разпоредби е да въведе тежести, а не да улесни извършването на определена стопанска дейност.

Оспорените текстове на наредбата са приети и в нарушение на чл.19, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно която норма икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, а с оглед ал.2 законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. С въвеждането на рестрикция към лицата с данъчни или облигационни задължения към община Стамболово да участват в търгове и конкурси, в случая е въведено неравенство на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лица, имащи право да участват в търгове и конкурси, отнасящи се до общинско имущество на територията на община Стамболово. Ето защо тези протестирани разпоредби следва да се отменят.

При този изход на делото, съдът намира, че на основание чл.143, ал.1, вр. чл.196 от АПК, искането на протестиращата страна за присъждане в нейна полза на направените по делото разноски – 20.00 лева такса за съобщаване на оспорването в ДВ, се явява основателно.

Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Прокурор при ОП-Хасково в частта относно чл.39, ал.2; чл.40, ал.7; чл.44, ал.2, т.1; чл.47, ал.3, т.1; чл.54, ал.2, ал.3 и ал.4 и прекратява делото в същата част.

Решението в тази си част, имащо характер на определение, подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

ОТМЕНЯ по протест на Прокурор при ОП-Хасково чл.74, т.6 и чл.88, ал.3, т.6 от Наредба за общинската собственост на община Стамболово.

 

ОТХВЪРЛЯ протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково в частта, насочена срещу чл.5, ал.2 и чл.11 от Наредба за общинската собственост на община Стамболово.

 

ОСЪЖДА Общински съвет Стамболово да заплати на Окръжна прокуратура – Хасково разноски по делото в размер на 20.00 (двадесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.

 

 

                                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

       2.