Решение по дело №584/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20191720200584
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  323 /14.06.                          Година 2019                             Град   Перник

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд                                                   IV – ти наказателен състав

На четиринадесети  май                                                                              Година 2019

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател: Светослава Алексиева

                                                                   Съдебни заседатели:

Секретар : Божура Антонова

Прокурор :

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 00584  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №31/18.02.2019 г., изд. от зам. директор на ОД МВР - Перник, на М.С.Г. ***, на основание чл.37 от ЗНССП***е наложено административно наказание глоба, в размер 400.00 лв., за това, че за период от 01.01.2019г. до 17.01.2019г., от телефон с №***, ползван от него, е извършил 239 обаждания към ***, с които неправомерно подавал нерегламентирани сигнали - посочвал различни твърдения  за корупция на всички съдебни, прокурорски и полицейски органи, без да е  налице необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на  гражданите – нарушение на чл.28, ал.1,  предл.1 от ЗАКОН за Националната система за спешни повиквания с ***

Против издаденото наказателно постановление е постъпила жалба от М.Г., с която се оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като твърди, че същото е издадено в противоречие  с разпоредби от  КЗПЧОС и Конституцията на Република България.

В съдебно заседание,  редовно призован, жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител – ю.к. З. В., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за  потвърждаване на наказателното постановление като издадено при спазване на процесуалните правила и  в съответствие с материалния закон.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.28, ал.1, предл.1 от ЗНССП***. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0342929/08.02.2019г., съставен от  свид. Ч.  В.Б.    - полицейски инспектор  при  01 РУ – Перник. В съдържанието на акта е посочено, че за период от 01.01.2019г. до 17.01.2019г. от телефон с №***, ползван от М.С.Г., последният е извършил 239 нерегламентирани обаждания към ***, в които посочвал твърдения за корупция на всички съдебни, прокурорски и полицейски органи. Констатацията за нарушение  свидетелят Б. направил въз основа получено писмо, рег. №10530р-128/21.01.2019г.  на директор Дирекция „***“, към което бил приложен CD, съдържащ записи на  нерегламентираните обаждания под формата на електронни картони и звукозаписи, които съгласно чл.17  от ЗНССП***са  веществени доказателствени средства.

Въз основа тези материали на 08.02.2019г. срещу М.Г., в негово присъствие, било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0342929/08.02.2019г., като  актосъставителят – свид. Ч.Б.  приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.28, ал.1 и 2 от ЗНССП***.  При съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че има възражения и ще ги изложи допълнително. 

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил това си право..

На 18.02.2019 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.37 от ЗНССП***наложил на М.Г. административно наказание глоба за нарушението по-горе.

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила налагащи отмяната му като незаконосъобразно.

Съображенията са следните:  

Съдът приема, че както в акта, така и в наказателното постановление не е спазено изискването по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и че липсва съответствие между текстовото описание на нарушението и правното му квалифициране.

В случая като нарушена е посочена нормата на чл.28, ал.1, предл.1 от ЗНССП***. Нормата на чл.28, ал.1 от с.з. предписва забрана да се ползва ***не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, пускане на предварително записани съобщения, предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Т.е., законовата норма очертава няколко отделни хипотези на нарушаване на забраната, чрез различни форми на изпълнителното деяние, за които, видно от административнонаказателните разпоредби на закона, на отделни основания /чл.37, чл.38, ал.1 и чл.38, ал.3/ се налагат различни по тежест административни наказания .

В конкретния случай, съпоставяйки предписанието на нормата по-горе с фактическите обстоятелства на нарушението изложени в акта и постановлението, съдът намира, че деянието описано в обстоятелствената им част не е квалифицирано прецизно. Отговорността на М.Г. е ангажирана за това, че “…извършил 239 обаждания към ***, в които неправомерно подавал нерегламентирани сигнали - посочвал различни твърдения за корупция на  всички съдебни, прокурорски и полицейски органи, без да е налице необходимост от  спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите”. Признаците на административнонаказателния състав не могат да се извеждат нито от доказателствата по делото, нито от изложени допълнителни обстоятелства, свързани с нарушението. Цифровата квалификация на вменения административнонаказателен състав - чл.37, във вр чл.28, ал.1, предл.1 от ЗНССП***, е изисквала текстово да се отрази съответната форма на изпълнителното деяние, а именно, че визираните обаждания към ***по същество представляват ползване на ***не по предназначение, което не е сторено. 

На следващо място, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за общо 239 броя обаждания към ***, осъществени в периода 01.01.2019г. - 17.01.2019г., като съдържанието на сигналите е обобщено до „твърдения за корупция на всички съдебни,  прокурорски и полицейски органи“. Т.е., жалбоподателят е наказан с едно наказание за извършени от него множество административни нарушения в рамките на посочения  период.  Нарушена е разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.

Институт на "продължавано административно нарушение" е непознат в административнонаказателното производство, доколкото в чл. 18 от ЗАНН е предвидено отделно наказване за всяко отделно нарушение. Предвид този принцип в ЗАНН липсва норма аналогична на нормата на чл. 26 от Наказателния кодекс. 

Вярно е, че в административнонаказателното производство се прилагат разпоредбите на общата част на НК и процесуални норми на НПК, но това става само за въпроси и правила, изрично посочени в чл.11, съответно в чл. 84 от ЗАНН, и то доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Както се посочи, това условие не е налице, тъй като разпоредбата на чл.18 от ЗАНН изключва приложимостта в административнонаказателното право на института множество престъпления" в различните му форми и хипотези. Поради това, всяко ползване на ***в една от формите по чл.28, ал.1 от ЗНССП***е отделно административно нарушение. В този смисъл е и ТР № 77/1984г. на ОСНК на Върховния съд, според което "в административно-наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК".

Допуснатото нарушение на материалния закон, както и неспазването на процесуалните изисквания по-горе, мотивират извод за незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт и обосновават отмяната му, без да е необходимо разглеждане на спора по същество.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №31/18.02.2019 г., изд. от зам. директор на ОД МВР - Перник, с което на М.С.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.37 от ЗНССП***е наложено административно наказание глоба, в размер 400.00 лв. за нарушение на чл.28, ал.1,  предл.1 от ЗАКОН за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ