Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/04.12.2019г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 11920 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Е.К.К.,
действаща със съгласието на баща си К.А.К., подадена чрез пълномощник – адв. Л.К.от САК срещу постановление от 19.07.2019г. по изп.д.№ 20161110400365 на ДСИ при СИС към СРС, 3 отд. 17 уч., с което е прекратено
производството по изпълнителното дело, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно, доколкото срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл, тъй
като считано от 13.09.2017г. към изп.д.№ 20161110400365
на СИС при СРС е присъединено изп.д.№ 20171110400808
на СИС при СРС, 2 отд., 29 уч.,
по което от взискателя Л.К.е постъпило искане за
извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжницата В.В.П., за което са платени дължимите държавни такси и
платежното нареждане е надлежно приложено по делото с молба вх.№
10427/11.06.2017г. и по което е следвало да се извършат исканите действия.
Излага се, че доколкото съгласно чл.457 от ГПК присъединеният взискател има същите права като първоначалния, като от
действията на всеки от взискателите в изпълнителното
производство се ползват и другите взискатели, срокът
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК би изтекъл най-рано на 13.09.2019г. Прави се искане
за отмяна на обжалваното постановление и за връщане на делото за продължаване
на изпълнителните действия.
В срока за възражение
не е постъпило становище от длъжника
по изп.дело – В.В.П..
Постъпили са и мотиви на ДСИ за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
след запознаване с доказателствата
по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото жалбоподателката е взискател в изпълнителното
производство и жалбата е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, съгласно чл.435 ал.1
т.3 от ГПК, като е подадена
в законоустановения срок.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Изп.дело № 20161110400365
на ДСИ при СИС към СРС, 3 отд. 17 уч,
е образувано по молба с вх.№ 7248/15.06.2016г. на взискателя
Е.К.К., действаща чрез баща си и нейн
законен представител К.А.К., чрез адв. Л.К., въз
основа на изпълнителен лист от 06.06.2016г., издаден
по гр.дело № 3068/2015г. на САС, 2 състав, с решението по което длъжникът В.В.П. е осъдена да заплати на малолетната Е.К.К./нейна дъщеря/ сумата от 89 597,14лв., получена без
основание. С молбата за образуване на делото е поискано налагането на запор
върху банковите сметки на длъжницата. Изпратени са запорни
съобщение до две банки по реда на чл.507 ал.1 от ГПК – едновременно с изпращане
на поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на 24.06.2016г.
На 24.06.2016г. постъпва плащане от третото задължено
лице ЦКБ АД в размер на 6017,18лв., недостатъчно за удовлетворяване вземането
на взискателката и за изплащане на дължимите разноски
в изпълнителното производство
На 13.07.2016г., след направено възражение за несеквестируемост от длъжницата, оставено без уважение,
като неоснователно, ДСИ е направил разпределение на плащането, което е
предявил, а след влизането му в сила, е направил плащане на 09.08.2016г., вкл.в
полза на взискателката.
На 13.07.2016г. ДСИ е разпоредил да бъде съобщено на
пълномощника на взискателката да посочи способ за
събиране на остатъка от дълга, предвид разпоредбата на чл.426 ал.2 от ГПК.
На 16.08.2016г. е направено искане по чл.426 ал.4 от ГПК за проучване на имуществото на длъжника, в която е уточнено, че едва след
това ще бъде посочен способ за събиране на вземането.
След проучването, на 10.10.2016г.
е направено искане за принудително изпълнение върху недвижим имот на
длъжницата, което след указания на ДСИ, е конкретизирано на 24.11.2016г. с
искане за налагане на възбрана върху ¼ ид.ч.
от недвижим имот, подробно описан в молбата. Поискано е и освобождаване на взискателката от внасяне на държавна такса, на основание
чл.83 ал.2 от ГПК, което е уважено от председателя на СРС.
На 12.01.2017г. е направено искане за налагане на
възбрана върху 1/6 ид.ч. от същия недвижим имот, като
такава е вписана в СВ – София на 15.02.2017г.
На 31.03.2017г. длъжницата е поискала вдигане на
възбраната и освобождаване на имота от изпълнение, тъй като имотът е единствено
жилище и е несеквестируем.
ДСИ не е уважил молбата, като е поканил взискателя за становище, което е постъпило на 04.07.2017г.
Направено е искане за изнасяне на имота на публична продан, което е оставено
без уважение от ДСИ, като отказът на ДСИ не е обжалван от взискателката.
От документите, приложени по изп.дело,
изпратено в съда в заверени за вярност копия от същите, е видно, че след
04.07.2017г. не са постъпвали молби от взискателката
с искания за предприемане на изпълнителни действия.
На 15.08.2017г. Л.П.К.-М., взискател
по изп.дело № 20171110400808 на СИС при СРС, 2 отд., 29 уч., е подала молба с
приложен към нея изпълнителен лист от 09.08.2017г., издаден по гр.д.№
12401/2014г. на СГС, I-1
състав срещу същия длъжник – В.В.П., в която е
поискала да бъде конституирана като присъединен взискател
по изп.д.№ 20161110400365 на ДСИ при СИС към СРС, 3 отд. 17 уч.,
По разпореждане на ДСИ от 13.09.2017г. Л.П.К.-М. е конститурана като взискател в
производството по изп.дело № 20161110400365 на СИС
при СРС, за което са уведомени тя – като взискател по
изп.дело № 20171110400808 на СИС при СРС, 2 отд., 29 уч. и В.В.П., като длъжник по същото изп.дело,
на основание чл.456 ал.2 от ГПК.
Въз основа на подадена преди присъединяването й като взискател по изп.дело №
20161110400365 от адв. Л.К.молба от 24.07.2019г. по изп.дело № 20171110400808, е изпратено запорно
съобщение до „Д.И.К.–Д.И.Ц.-БГ“ за налагане на запор върху вземанията на
длъжницата, които същата има към дружеството, като с молба от 21.08.2019г. е
посочила на какъв адрес следва да се извърши поисканият с предходната молба
опис на притежаваните от длъжницата бижута, чието запориране
е поискано.
По изп.дело № 20161110400365
на СИС при СРС не са постъпвали молби от присъединения взискател.
На 01.03.2018г. е направено искане от първоначалния взискател за издаване на удостоверение.
На 04.07.2019г. длъжницата е поискала производството
по изп.дело да бъде прекратено, на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, поради това, че в период от две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Производството по изп.дело №
20161110400365 на СИС при СРС е прекратено от ДСИ с постановление от
19.07.2019г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В мотивите на ДСИ, изпратени
с жалбата до съда, се сочи,
че първоначалният взискател
не твърди спрямо него да не
е изтекъл срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а присъединеният взискател е
направил единствено искане
за пълно проучване по присъединеното изп.дело, което не е искане за извършване на изпълнителни
действия, предвид разясненията
в т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което и е прието от ДСИ, че след подаването на молба за проучване на имуществото на длъжника не започва да тече нов срок, доколкото с искането за проучване на имущественото състояние на длъжника не е от категорията
действия, с които се прекъсва
двугодишния срок.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото,
счита, че обжалваното постановление за прекратяване на производството по изп.дело № 20161110400365 на СИС при СРС е незаконосъобразно, тъй като към датата на постановяването му – 19.07.2017г.,
не са били налице предпоставките за прекратяване на
производството по същото дело на посоченото от частния съдебен изпълнител
основание – чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.
д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /чл.330 ал.1 б.“д“ от ГПК отм./ нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на
същото тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права/напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването
на изпълнителното производство става по право, а новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В
случая, изп.д.№ 20161110400365
на ДСИ при СИС към СРС, 3 отд. 17 уч.
е образувано на 15.06.2016г. по молба на пълномощника на взискателката
Е.К.К., действаща чрез баща си и нейн
законен представител К.А.К. – адв. Л.К.от САК.
Последното предприето изпълнително действие от първоначалната взискателка е подаването на молба от 04.07.2017г., с която
е поискано възбранения преди това недвижим имот,
собственост на длъжницата, да бъде изнесен на публична продан. След тази дата
първоначалната взискателка не е поискала извършването
на изпълнителни действия, но в производството по изп.дело
№ 20161110400365 на СИС при СРС, по молба от 15.08.2017г. и с разпореждане на
ДСИ от 13.09.2017г., като взискател по посоченото изп.дело е конституирана Л.П.К.-М..
Съгласно разясненията в цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като в случая това е
присъединяването на кредитора Л.П.К.-М., която е конституирана като взискател в производството по изп.дело
№ 20161110400365 на СИС при СРС по разпореждане на ДСИ от 13.09.2017г.
От посочената дата до прекратяването на производството
по изпълнителното дело с Постановление от 19.07.2019г. не е изтекъл двугодишния
срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради което и съдът счита, че не е била налице
основание за прекратяване на производството по изп.дело,
въз основа на цитираната разпоредба, поради което и обжалваното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
от 19.07.2019г. по изп.д.№ 20161110400365 на ДСИ при
СИС към СРС, 3 отд. 17 уч.,
с което е прекратено производството по изпълнителното дело, на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.