Присъда по дело №787/2013 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 79
Дата: 16 октомври 2014 г. (в сила от 26 ноември 2015 г.)
Съдия: Славка Георгиева Димитрова
Дело: 20135300200787
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2013 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

  79

 

град Пловдив, 16.10.2014 год.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври  две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ТОДОР ТОДОРОВ

КРАСИМИР СТАВРЕВ  

 

 

Секретар: П.П.

Прокурор: БОРИС МИХОВ   

след като  разгледа  НОХД №  787 по описа за 2013 година, докладвано от Председателя

 

П Р И С Ъ Д И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия Р.В.П. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със  средно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода 27.02.2009 год. – 27.04.2010 год. в гр. С., област П., пред Общинска администрация, отдел „Финансови и стопански дейности и материално осигуряване”, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи, а именно:

             - на 27.02.2009 год. е използвал неистински документ – фактура № ********* г., която е с технически пренесен подпис на Т. Е.  – управител на „****” Г.

             - на 22.06.2009 год. е използвал неистински документ – фактура № **** г., която е с технически пренесен подпис на Т. Е. – управител на „****” Г.  

               - на 27.04.2010 год. е използвал неистински документ – фактура № ****** г., подписана от него, без пълномощно от Т. ЕV   – управител на „*****” Г. ,  с които е получил без правно основание чуждо движимо имущество, както следва:

              чрез фактура № ******* година, в размер на 294 999,60 лева;

             чрез фактура № ******** година, в размер на 600 000 лева

              и чрез фактура № ********* година, в размер на 150 000 лева, или всичко на ОБЩА стойност  1 044 999, 60 лева, собственост на Община С., с намерение да ги присвои, като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 212, ал. 5, във вр. с ал. 1, предл. второ, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК  го  ОСЪЖДА на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

                На основание чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС  така наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимия Р.П. да ИЗТЪРПИ при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.

               ОСЪЖДА  подсъдимия Р.В.П.  да ЗАПЛАТИ направените по делото разноски, в размер на 1 639,00 лева по сметка на ВСС.

               ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Пловдив.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                    2.

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД№787/13г.  по описа на Пловдивския Окръжен съд

 

Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.В.П. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода ***** година – ***** година в гр.С., обл.Пловдив, пред Общинска администрация, отдел „Финансови и стопански дейности и материално осигуряване”, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи, а именно :

На *****година е използвал неистински документ –  фактура № ****/***** година, в  която  технически е пренесъл подписа на т. Е. – управител на „****&**** ****” Г.;

На 22.06.2009г.  е използвал неистински документ - № ****/22.06.2009 година,  в която  технически е пренесъл подписа на т. Е. – управител на „****&**** ****” Г.;

На *****г. е използвал   неистински документ – фактура № ****/***** година, подписана от него, без пълномощно от т. Е. - управител на „****&**** ****” Г., с които е получил без правно основание  чуждо движимо имущество, както следва : чрез фактура №****/***** година, в размер на 294 999,60лева, чрез фактура №****/22.06.2009 година в размер на 600 000лева и чрез фактура №****/***** година в размер на 150 000 лева или всичко на обща стойност 1 044 999,60лева ,собственост на Община С., с намерение да ги присвои , като документната измама е в особено големи размери , представляваща особено тежък случай.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение със същата фактическа обстановка описана в обвинителния акт и квалификация на деянията. Счита, обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в рамките на наказателното производство доказателства и пледира за постановяване на осъдителна присъда. Досежно реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, над минимума визиран в санкцията на чл.212 ал.5 от НПК, а именно дванадесет години, които да изтърпи при първоначален строг режим.

Подсъдимият Р.В.П. дава подробни обяснения по повдиганото му обвинение, като не се признава за виновен.Твърди, че всичките му действия като пълномощник на немското инженерно бюро „****&**** ****” Г. са били съгласувани с подизпълнителя по договора за обществената поръчка  „***” –Г. представлявано от О. Х. и М. И.. Сочи, че е имало договорености между двете немски дружества, относно изпълнението на договора с Община С. и той е изпълнявал указанията, дадени му от И. относно разпореждането с постъпилите суми от Община С.. В последната си дума моли да бъде оправдан от съда.

Защитникът на подсъдимия Р.П., адв.Х., в пледоарията си застъпва становището, че Община С. е заплатила изготвянето на един качествен проект, от друга страна е осъдила изпълнителя- немското инженерно бюро да възстанови платената сума по договора,   с влязло в сила съдебно  решение, от което черпи доводи за липса на реално настъпила щета за Община С.. Счита, че  дори и да се приеме ,че подсъдимият е изготвил неистинските три фактури, той следва да отговаря за документно престъпление, а не за такова по чл.212 от НК, тъй като е нямал умисъл да присвои инкриминираната сума. Твърди се ,че  средствата са разходвани целево от П. за изпълнението на проекта, като е сключвал договори с различни местни фирми , с които се е разплащал, установено от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на  съдебносчетоводната експертиза. Застъпва становището, че като пълномощник на „****&**** ****” се  е разпореждал с парите така, както му е било наредено от подизпълнителя. Твърди, че св.Е. не е откривал банкова сметка ***ъзнанието, че отклонява чужди средства.

Адвокат Г. ,защитник на подсъдимия, в пледоарията си се присъединява към казаното от адв.Х., пледира за постановяване на оправдателна  присъда, тъй като по делото не е доказана специалната цел, която се изисква за съставомерността  на престъплението документна измама, а именно намерението за противозаконно присвояване на сумите.

Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Подсъдимият  Р.В.П.  е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със завършено средно образование, женен, безработен,  неосъждан, с ЕГН-**********.

На 25.02.2008 година в гр.С. обл.Пловдив, на основание чл.2 ал.2 т.2 от НВМОП бил сключен договор за предоставяне на консултантски услуги между Община – С., представлявана от кмета - свид. М.Д.Й. /т.І-ви, л.262; т.ІІ-ри, л.95/ и свид. П.С.П. /т.ІІ-ри, л.130/, като предмет на договора бил: „Юридически консултации, свързани с кандидатстване и подготовка на документация по проект: „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект: „Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово-фекални, дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в гр.С., с.Б., с.Ч. и с.К.” за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007 година – 2013 година” и изготвяне на тръжна документация за провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки по същия проект”. Този договор бил изготвен преди посочения в него срок за изпълнение и съдържал, както пълния набор от документи, които следвало да се имат предвид при евентуално предстоящата процедура за възлагане на обществена поръчка /съобразени с изискванията на закона/ така и крайната цена, в която се включвали всички разходи направени от изпълнителя за извършване на консултантските услуги към бъдещето финансиране на проекта.

На 30.04.2008 година било проведено заседание на Общински съвет гр.С., като с Решение № 79 взето с протокол № 9 било възложено на св. М.Й. – в качеството си на Кмет на Община – С. - да кандидатства за техническа помощ за финансиране на работен проект за изграждане на канализация за обратни води и пречиствателни станции към тях в гр.С., с.Б., с.Ч. и с.К.  по Оперативна програма „Околна среда 2007 година – 2013 година”. Със същото това решение /посочено и залегнало в т.2/ му били делегирани определени права относно това, че с оглед кандидатстването за техническа помощ за финансирането на работния проект и при последващо одобрение на същия, да бъдат осигурени необходимите доказателства за това, че самата административна единица е в състояние и може да покрие разходи по проекта до момента на тяхното възстановяване или разплати недопустими разходи. В т.3 от същото  решение било посочено, че финансовите средства, които следвало да бъдат изразходвани по Оперативната програма „Околна среда 2007-2013 година”   трябвало да бъдат гласувани предварително от Общински съвет гр. С..

Тези решения взети от колективния орган на местно самоуправление,  следвали принципа на приемането на общинския бюджет, което  било правено по предложение на Кмета на общината в лицето на св.М.Й., като в тях и по правило  били посочвани и впоследствие гласувани мероприятия, приоритети, списък на капиталови разходи на общината, срокове за изпълнение, участие по дадени програми по съответни министерства с цел подобряване живота на хората живущи в населените места и др., които от своя страна и впоследствие  били отчитани под формата на годишен отчет в началото на следващата календарна година пред местния парламент.

С този проект се целяло да бъде подпомогната общинската администрация на Община – С. да подготви качествен и пълен инвестиционен проект, с който да се кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007 година - 2013 година” /в размер на над 20 000 000 евро/ и от друга страна преглед и при необходимост- подобрение и/или доработване на съществуващите проекти на водоснабдителната и канализационна мрежи, изработване проекти за строителство на ПСОВ и ВиК мрежа, с цел готовност за провеждане на процедури за избор на изпълнители на строителството съгласно българското законодателство в това число и геоложки и хидрогеоложки проучвания. Самият проект  следвало и трябвало да изпълни изискванията на Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на отпадъчни води от населените места до 31.12.2014 година за всички агломерации с еквивалент жители от 2 000 до 10 000 жители - диапазон, в който попадала и Община – С..

Изготвеният проект бил изпратен в Министерството на околната среда и водите, където бил заведен под № **** и като референтен номер на процедурата за подбор на проекти BG161РО005/08/1.30/01/01, съгласно приоритет ОС 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 година – 2013 година” /последната идентификация касаела и се отнасяла до тези населени места със съответния еквивалент жители, попадащи в градски агломерационни ареали/.

Въз основа на подготвения проект ,който бил одобрен от страна на Министерството на околната среда и водите с Решение № 25/10.11.2008 година и  предвид неговото пълно съответствие със законоустановените положения и изисквания, на 12.01.2009 година в гр.С. ***–С. бил сключен „Договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007 година – 2013 година”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност” с последно, крайно наименование на проекта: „Техническа помощ за подготовка на проект за „Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово-фекални, дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в гр.С., с.Б., с.Ч. и с.К.” за финансиране по приоритетна ОС 1” по Оперативна програма „Околна среда”.

Общата стойност на одобрения проект  бил в размер на 1 980 000 лв. без ДДС, от които: за изготвяне на инвестиционен проект в размер на 1 945 000 лв. без ДДС; одит на проекта – 30 000 лв. и разходи за информираност и публичност в размер на 5 000 лв. без ДДС. В т.4.4 „Източници за финансиране” било посочено, че средствата ще бъдат осигурени от Кохезионен фонд /до 80% от допустимите разходи/ или в размер на 1 584 000 лв. и Национално съфинансиране /до 20 % от допустимите разходи/ или в размер на 396 000 лв.

По силата на сключения договор от 12.01.2009 година, „Договарящият орган” - Министерство на околната среда и водите, предоставил на „Бенефициента” - Община – С., представлявана от св.М.Й., 80% от общите допустими разходи за проекта, а останалите 20%  били национално съфинансиране съгласно одобрения проект. С Приложение №1 озаглавено „Специални условия на договор за безвъзмездна финансова помощ № 58-131-С142” било прието, че безвъзмездната финансова помощ се предоставяла по следния начин: авансово плащане в размер на 297 000 лв.; междинни плащания в размер на 1 287 000 лв. и окончателно плащане в размер на 396 000 лв.

Съгласно чл.78 от договора /”Общи условия за сключване на договори за безвъзмездна помощ”, Приложение № 2/, бенефициентът трябвало да възложи изпълнението на дейностите включени в проекта, чрез провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, при спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Извършването на тази дейност  следвало да бъде осъществена от св. М.Й. или от оторизирано от него друго длъжностно лице, заемащо съответното служебно положение в Община – С..

По време на изпълнение на служебните си задължения като Кмет на Община – С., св. М.Й. със съответните индивидуални административни актове – заповеди, издадени на основание чл.39 ал.2 от ЗМСМА,  определял приоритетно св. Е.В.В. /т.І-ви, л.17, л.71/– Зам.кмет на Община –С., да го замества през  периодите, през които ползвал платен годишен отпуск, като успоредно с това й делегирал права съотносими за функциите Кмет на Община – С.. Въз основа на поредна такава Заповед с № 759/01.12.2008 година и изпълнявайки тези функции през периода 02.12.2008 година до 05.12.2008 година, с Решение № 472/04.12.2008 година, св. Е.В. открила процедура за възлагане на обществена поръчка  по чл.16 ал.8 от Закона за обществените поръчки с предмет: „Цялостно проектиране на обект: „Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово-фекални,дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в гр.С., с.Б., с.Ч. и с.К.”. /л.3 т.28 д.п./ Като обект на тази обществена поръчка било посочено - предоставяне на услуга /съгласно чл.3 ал.1 т.2 от Закона за обществените поръчки/, а решението и обявлението били изпратени до АОП за вписване в регистъра на обществени поръчки в електронен вид /съгласно чл.25 ал.1 от ЗОП/ отделно - на хартиен носител и Държавен вестник, за което свидетелстват получените обратни разписки с изх.№70-00-37/08.12.2008 година и № 04-00-38/08.12.2008 година. На 09.12.2008 година обявлението за възлагане на процедурата  било изпратено и по електронната поща за публикуване в „Официален вестник” на Европейския съюз, с което действие фактически  била спазена и нормата на чл.45а, ал.1 т.2 и т.5 от Закона за обществените поръчки.

В началото на м.януари 2009 година в гр.Х., Република Г. отишъл подсъдимият Р.П.. Причината за това била, че като дългогодишен строителен работник в тази държава, имал познати и приятели, с които поддържал контакти и които имали желание да извършват различна строителна и проектантска дейност в Република България. Виждайки се със свид. т. Е. /т.ІІІ-ти, л.69-л.79/ и свид.Б. К. /т.ІІІ-ти, л.59 - л.67/– собственици и управители на инженерно бюро „**** & ****” **** - Г., той ги запознал със съществуващия  конкурс за проектиране на обект: Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово-фекални, дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в гр.С., с.Б., с.Ч. и с.К., вследствие на което последните се съгласили да участват в бъдещата обществената поръчка. Съгласието било дадено поради тази причина, че немското дружество  осъществявало дейност на германския и международен пазар по отношение на планиране и консултантски услуги по изграждането и реконструкцията на водоснабдителни и канализационни инсталации, включително водопроводни съоръжения и пречиствателни инсталации, както и стопанисването и поддържането им и имали добър опит в изготвянето на  планове за пътно и подземно строителство. Предвид съществуващото разстояние и непознаване на българското законодателство, двамата собственици и управители на германското дружество на 30.01.2009 година изготвили пълномощно /оригинал  л.207-л.209 т.28 ,/, с което давали право на подсъдимия , като представител  на „***” ЕООД гр.С., да представлява официално „****&****” **** и да обработва и подписва  всички необходими документи за публично обявения открит конкурс за С.. Самото търговско дружество било вписано  с Решение №1/13.12.1999 година по ф.д.№ 15490/1999 година по описа на СГС с управител М.П., съпруга на подсъдимия Р.П.

 В срока за получаване на документацията за участие в процедурата била закупена тръжна документация от няколко търговски дружества, а именно: „*** –Х”ООД гр.С. със собственик и управител св.Д.Х.Х. /т.І-ви, л.45/ , „***” ЕООД гр. П. със собственик и управител св. Д.К.К. /т.І-ви, л.51/ - създаден консорциум с „*** Адо”, „ДЗЗД” гр.С.,*** регистрирана в Република Г. за участие в този конкурс; „***” ЕООД гр.С. с управител и собственик на търговското дружество в лицето на св. О.Х.П. /т.І-ви, л.60/; Инженерно бюро ****&**** ****” – гр.Х.,Г., представлявано от подсъдимия  Р.В.П.; „АТД” ООД–гр.Аахен, Г. и „*****” гр.Б., Г. представлявано от съпругата на подсъдимия -  М.В.П. /т.ІІ-ри, л.51/.

Със Заповед № 41 от 06.02.2009 година и на основание чл.34 от Закона за обществените поръчки,/ л.152 т.28/  св. М.Й. назначил комисия за провеждане на обществената поръчка в състав: Председател – св. Е. ***-С.; св.З.П.Д. /т.І-ви, л.15 и л.67; т.ІІ-ри л.35/ – Главен специалист „***” при Община - С. и св. О.Н.Б. - адвокат /т.І-ви, л.77/, както и резервни членове: св. Й.А.Т. /т.І-ви, л.74; т.ІІ-ри, л.43/– Директор „****” при Община – С. и Е. Тонева – Директор „****” при Община – С.. След разглеждането, оценяването и класирането на офертите, комисията съставила протокол на 11.02.2009 година,/ л.149-л.151 т.28 д.п./, при което класирала на първо място „****&**** ****” – гр.Х., Г., представлявано от подсъдимия  Р.П., чието ценово предложение било на обща стойност 1 754 612 лв. без ДДС или 2 105 534 лв. с ДДС и срок на изпълнение -  в рамките  на 120 дни. Въз основа на това , комисията предложила на кмета на Община –С. – св. М.Й. да сключи договор с този участник за изпълнение на обществената поръчка.

След преценка, съгласно методиката за оценяване на предложенията, приложения протокол на комисията и нейното предложение, със Заповед № 50/12.02.2009 година / л.146 т.28 д.п./, св. М.Й. определил за изпълнител по откритата процедура с предмет:„Цялостно проектиране на обект: „Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово-фекални, дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в гр.С., с.Б., с.Ч. и с.К.” немското търговско дружество „****&**** ****”– гр.Х., представлявано от управителите в лицето на свидетелите т. Е. и Б. К.. Управителите на немското дружество били уведомени от подсъдимия Р.П., че дружеството е класирано на първо място и предстои сключването на договора с Община С..

 На 20.02.2009г. в гр.Х. свидетелите Е. и Б. , в качеството им  на управители на  „**** и **** ****”, съставили пълномощно за разработването на областите и за извършване на юридически значими дейности , което било нотариално заверено  от нотариус  в Г. /  л.37-38 т.14 , л.39, л.44- л.47 т.14 д.п./,  по силата на което упълномощили  подсъдимия  Р.П., като представител и управител на „*** „ООД, за разработване  на областите и извършване на юридически значими дейности – да посредничи при сделки , да води преговори, да подава молби за получаване на всички необходими документи и да ги получава, да съгласува необходимите преговори по договора за получаване на поръчките с участващите страни. По силата на това пълномощно двамата управители дали съгласието си  подсъдимият Р.П. да възлага на оторизираните лица същите задачи и задължения. Всички предстоящи договори следвало да станат правно валидни с писменото им приемане от „**** и **** ****” , или при представяне на заверено от нотариус пълномощно, което оторизира Р.П. за това. В пълномощното изрично било отразено, че е валидно за България.

Предвид така стеклите се обстоятелства в положителен аспект, на 24.02.2009 година в гр.С. пристигнал свидетелят т. Е.. Двамата с подсъдимия  Р.П. отишли във Финансов център „***” на „***”. Там свидетелят т. Е. сключил договор за разплащателна сметка в български лева   /т.ХІV, л.92–л.94 от д.п./ с IBAN ***, BIC *** –BPBIBGSF. Причината да открие такава банкова сметка  ***ване на договора с Община С. и следващите се от това бъдещи разплащания по него. Същия ден той изготвил и пълномощно, което било нотариално заверено от нотариус в гр.С.  /т.ХІV, л.89 - л.90/, с което делегирал на подсъдимия Р.П. определени права, а именно – да го представлява пред Банка „***”; да открива банкови сметки на негово име и на името на „****&**** ****”-гр.Х., като извършва всички позволени банкови операции с откритите банкови сметки в лева и валута – да тегли и да внася суми, да нарежда банкови преводи и други банкови операции, без ограничение в размера на теглените и нарежданите суми и в броя на тегленията или нарежданията; да закрива сметките; да изисква и получава банкова поща, извлечения от банковата сметка; да съставя, подписва, подава и получава от името на св.Е.  и от името на немската фирма всички необходими документи, както и да учредява банкови гаранции за участие и изпълнение. На 25.02.2009 година двамата посетили Община-С., където провели срещи с различни лица, както и със св.Е.Й.Г. – А. /т.І-ви, л.96; т.ІІ-ри, л.114/ - собственик на „***” ЕООД гр.Пловдив, след което и на 26.02.2009 година св.т. Е. се прибрал в родината си.

На ***** г. в гр.С. обл.Пловдив, бил сключен договор № 001 / т.ХХІ л.8 – л.29; т.ХХVІІ л.13 –л.22/ между Община –С., представлявана от св.М.Й. /като възложител/ и „****&**** ****” Г., представлявано от дипл.инж свид.т. Е., чрез пълномощника си подсъдимия Р.П. /като изпълнител/, чиито предмет бил проектиране на обект: „Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово - фекални, дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в гр.С., с.Б., с.Ч. и с.К.” като общата цена за цялостното проектиране била  в размер на 1 754 612 лв.без ДДС или 2 105 534 лв. с ДДС. В договора били упоменати разнородните дейности, които трябвало да бъдат изпълнени /чл.1 т.1- 6/; сроковете за това /чл.7 ал.1 б.”а” – б.”е”/; размера и начина на заплащане /чл.2 ал.1 - 6/; декларациите за качественост, предоставяне на услуги, опазване на околната среда, качеството за пречистване на отпадналите води, правата и задълженията на страните. Съгласно чл.10 ал.2 от договора  следвало да бъде извършено авансово плащане в размер на 295 000 лв. от общата стойност на договора, като според ал.3 от същия член възложителят прихваща стойността на дадения аванс от първия акт или приемо-предавателен протокол за извършена работа. Разплащането било уговорено в чл.11 ал.1 и ал.2 от договора, според който  следвало да се извършва на основание  подписан приемо-предавателен протокол между изпълнителя  и възложителя, и представена оригинална фактура от изпълнителя, като всички плащания /съгласно чл.11 ал.2/  следвало да се извършват по банков път и в срок до пет календарни дни след получаване на финансирането по ОП ”Околна среда 2007-2013”.

 В чл.37 от договора, касаещ адреси, телефони , банкови и др. реквизити на страните за кореспонденция по договора първоначално била посочена банковата сметка на изпълнителя „****&**** ****” Г. в „***”. Причината за това била, че немското дружество  имало открита сметка в тази банка в Г. и по този начин нейните управители във всеки един момент можели  да следят и виждат какво е движението на паричните средства. В чл.38 от договора било уредено, че всяка от страните ако промени тези данни , без да уведоми другата страна, то тя не отговаря за неполучени съобщения, призовки и други подобни.

 Междувременно подсъдимият Р.П. решил да открие друга банкова сметка ***. Като основание за това му послужило издаденото пълномощно на 02.03.2009 година /л.114 т.4 от д.п. и т.ХV-ти, л.125  / от страна на св. т. Е., с което му делегирал права относно това – да го представлява пред всички банки и банкови институции в България; да открива банкови сметки на негово име и това на немската фирма, като извършва всички позволени банкови операции с открити банкови сметки в лева и валута-да тегли и да внася суми, да нарежда банкови преводи и други банкови операции също чрез електронно интернет банкиране, без ограничение в размера на теглените суми и в броя на тегленията или нарежданията; да закрива сметките; да изисква и получава банкова поща, извлечения от банкови сметки и други; да съставя, подписва, подава и получава от негово име и от името на немското дружество всички необходими документи; да учредява банкови гаранции за участие и изпълнение. Това пълномощно  било изготвено и представено на подсъдимия с оглед на  проведен разговор със св. Е., при който подсъдимият П.  го уведомил, че му трябва пълномощно с оглед извършване на преводи на парични средства по други проекти, които  били в ход и по които страна по същите отново е следвало да бъде  „****&**** ****” Г. /например този в гр.Д./. Целта, която преследвал подсъдимия  била тази, че по този начин искал да игнорира свидетелите Е. и  К. от съблюдаване начина на разплащане по договора, както и да се разпорежда с постъпили  парични средства по сметката на дружеството в свой интерес.

 Осъществявайки  замисленото, на 04.03.2009 година подсъдимият  отишъл при св.П.Н.Г. /т.І-ви, л.98-л.100; т.ІІ-ри, л.47 – л.48/  - към онзи момент управител на „****” АД, клон Пловдив и показвайки му пълномощното от 02.03.2009 година, поискал да бъде разкрита в тази банка разплащателна сметка в български лева. Съобразявайки се с така заявеното, св. Г. открил сметка в „****” АД, клон Пловдив  на името на немското дружество представлявано от свид. т. Е.  с IBAN ***, BIC *** – IABGBGSF. С този номер и код на новата банкова сметка, ***.М.Й., вследствие на което, стр.9 от договора,  в частта относно привеждането на парите по сметка на германското дружество било заменено от ***” в  „****” АД, клон Пловдив. Оттук насетне всички парични средства били превеждани от Община - С. в сметката на втората банкова институция.

Междувременно на ***** година, свидетелят Е. изпратил оригинална фактура № ****/***** година на подсъдимия  Р.П., с която  следвало да бъде извършено авансовото плащане по проекта, съгласно сключения договор от същата дата. С нея собственикът на немското дружество и предвид даденото пълномощно на подсъдимия  за откритата сметка в „***” /това от 24.02.2009 година/  трябвало сумата от 295 000 лв. да постъпи по разплащателна сметка в тази банка, а това  било така, тъй като тогава и към този момент, единствено и само в нея е съществувала открита сметка. Получавайки тази фактура  и предвид намерението и  желанието на подсъдимия П.  да получи пари, които да не бъдат известни на немския изпълнител, предприел действия за изпълнение на предварително замисления план. След като получил фактура №****/*****г. за сумата от 294 999,60лева по електронната поща на немски език, подсъдимият извършил превод на същата на български език, като попълнил и всички реквизити, които възложителят в лицето на Община С. изисквала - било посочено , че фактурата се издава за  авансово плащане по договора , като бил описан предмета на същия и банковата сметка на изпълнителя в***”. Посочената фактура с указаната банкова сметка ***пратена по електронната поща за подписването й от св.т. Е. , който след това отново я препратил на подсъдимия П. / л.36 т.4 от д.п./ Последният от своя страна  след получаването й съставил нова фактура със същото съдържание,  като вписал в нея  банковата сметка в „****” ,след което технически пренесъл  подписа на свидетеля т. Е. върху така съставения документ. По същия начин процедирал и с фактура № ****/22.06.2009 година за 600 000 лева, касаеща междинното плащане по договора. Тя била съставена от подсъдимия, като в нея отново била вписана банковата сметка на изпълнителя в „****” и технически бил пренесен подписът на св.т. Е.. Последната фактура № ****/***** година за 150 000лева , той съставил и  подписал собственоръчно без пълномощно и без  св. т. Е. да знае за това. Целта, която преследвал подсъдимият Р.П.  била да предаде правно значение на документите /фактурите/, че са подписани от свид. т. Е. и се отнасят до задължителността за превеждане на паричните средства именно в откритата сметка  в „****” АД, клон Пловдив. Чрез използването на неистинските документи /фактурите/  подсъдимият  възбудил и поддържал заблуждението пред администрацията на Община-С. и в частност, отдел „Финансови и стопански дейности и материално осигуряване”, като доказал пред тях привидно правното основание за прехвърлянето на паричните средства със знанието и съгласието на свид. т. Е.. В резултат на това  били извършени актове на разпореждане /чрез преводно нареждане - вносни бележки/, с които парични средства и по трите фактури  преминали в държане на подсъдимия, който използвал документите без правно основание и по този начин била изплатена от Община С. сумата в  размер общо на 1 044 999,60 лв.

Използвайки неистинския документ, а именно фактура № ****/***** година, в която била посочена вече банка „****” АД, с разплащателна сметка номер BG971 ABJ 7075 1000 556100, BIC ***–IABGBGSF, с технически пренесен подпис на свид. т. Е., подсъдимият я представил  в Общинска администрация гр.С., отдел „Финансови и стопански дейности и материално осигуряване”, с цел да бъде преведена исканата сума от 294 999, 60 лв. /т.V-ти, л.74; т.ХХVІІ, л.3/. Въз основа на така представената фактура в Община-С., било съставено и  преводно нареждане – вносна бележка Р00389/19.05.2009 година /т.ХХVІІ, л.4/ от св.К.П. – гл.счетоводител, с което  била преведена горната сума по сметката на „****&**** ****” Г. в „****” АД клон Пловдив, която фигурирала в представената фактура.

Предприемайки последващи действия, предвид извършената вече успешна за него транзакция, подсъдимият Р.П. отново, използвайки неистински документ, а именно фактура № ****/22.06.2009 година /т.V-ти, л.75; т.ХХVІІ, л.7/ на стойност 600 000 лв., я представил  пред Общинска администрация гр.С., отдел „Финансови и стопански дейности и материално осигуряване”, като в нея също била посочена банка „****” АД, с разплащателна сметка номер BG971 ABJ 7075 1000 556100, BIC ***–IABGBGSF, с технически пренесен подпис на св. т. Е.. Въз основа на така представеният неистински документ, местната общинската администрация гр.С. с преводно нареждане – вносна бележка Р00377/24.06.2009 година /т.ХХVІІ, л.10/ съставена от св.К.П. – гл.счетоводител, била преведена горната сума по сметката на „****&**** ****” Г. в „****” АД клон Пловдив. Тази сума  представлявала междинно плащане, което  следвало да бъде сторено съгласно сключения договор № 001/***** година.     

  Впоследствие подсъдимият Р.П. отново, използвайки неистински документ, а именно фактура № ****/***** година /т.V-ти, л.78; т.ХХVІІ, л.11/ на стойност 150 000 лв., я представил  пред Общинска администрация гр.С., отдел „Финансови и стопански дейности и материално осигуряване”, като в нея отново била посочена банка „****” АД гр.Пловдив, с разплащателна сметка номер BG971 ABJ 7075 1000 556100, BIC ***–IABGBGSF. Тази фактура  била подписана от подсъдимия Р.П. и от името на т. Е. без пълномощно от изпълнителя в лицето на немското търговско дружество. Въз основа на така представеният неистински документ, местната общинската администрация гр.С. с преводно нареждане – вносна бележка М00571/28.04.2010 година /т.ХХVІІ, л.12/, превела горната сума по сметката на „****&**** ****” Г. в „****” АД клон Пловдив. Тази сума също съставлявало междинно плащане, по силата на съществуващия договор.

От  преведените суми въз основа на представените фактури  пред Община-С., подсъдимият  Р.П. изтеглил на няколко пъти  в брой общо сумата от 138 940 лева от банковата сметка в „**** „ АД и  на 10.07.2019г.  в брой  внесъл сумата от 160 000лева  в разплащателната сметка на инженерно бюро „****&**** ****” в  „****”АД. На 14.07.2009 година /т.ХІV, л.23/, с платежно нареждане  от тази сума бил извършен превод на  146 715 лв. /равностойно на 75 000 евро/ по банковата сметка на „****&**** ****” в Г.. Като основание  за превода бил посочен договор от 10.07.2009г./том.4 л.79- 97/. Останалата сума от 12 800 лева била изтеглена в брой  последователно в рамките на следващите няколко месеца от подсъдимия Р.П.. Причината за превода на  сумата от 146 715 лева  била, че свидетелите Е. и К. били обезпокоени от непостъпване по тяхна сметка на авансовото плащане по договора, а продължавали да работят по проекта, който бил срочен и следвало да бъде изпълнен за 120 календарни дни.

На 15.06.2009 година св.т. Е. издал пълномощно на подсъдимия Р.П. /т.ІV-ти, л.73/, с което му давал правомощия да го представлява пред „***” във връзка с откритата там банкова сметка ***ла за електронно банкиране. Малко по-късно, а именно на 10.07.2009 година, бил сключен договор между свид.т. Е. – като управител на „****&**** ****” гр.Х., Г. и подсъдимия Р.П. – като представител на  „****&**** ****” в България /т.ІV-ти, л.78/, с който вторият имал право да извършва банкови преводи между двете страни по банковата сметка, в това число и международни такива, без ограничение в размера на суми и брой на нарежданията.   

 На 20.06.2008 година било регистрирано „****” ООД гр.С., със седалище и адрес на управление: гр.С.,*** /т.ХІV, л.28/. Предметът на дейност на дружеството бил разностранен със собственик и управител Щ. М. И.. С договор за управление от 02.06.2009г. / л.16 т.18 д.п. / „****” ООД, представлявано от Щ. М. И., възложило на М.В.П. да управлява и представлява   търговското дружество в съответствие с действащите нормативни  актове и решения на общото събрание на дружеството. Според чл.2 от договора той влизал в сила от момента на регистрирането на дружеството и действал докато не бъде прекратено, като собственици на същото били свид.М.П. и немският гражданин Щ. М. И.. Освен качеството си на собственик М.П. - съпруга на подсъдимия, имала и качеството на управител на тази търговска единица. Предвид дадената й представителна власт от „*****” гр.Б., Г., тя закупила тръжна документация касаеща европейския проект, но в изискуемия срок не представила оферта. М.П. открила две банкови сметки на „****” ООД в „****” АД клон С., както следва: BG05 IABG 7095 1000 5725 00 /на 09.06.2009 година/ и BG94 IABG 8098 1002 3179 00 /на 08.07.2009 година/.   

Няколко месеца след проведения конкурс и в деня на откриването на първата банкова сметка *** „**** „ ООД в „****”АД, а именно на 09.06.2009 година в гр.С. бил подписан договор за финансов контрол и управление на проекти /т.ІІ, л.77 – л.78/ между „****&**** ****” Г., представлявано от подсъдимия   Р.П. /като възложител/ и  „****” ООД гр.С., представлявано от М.П. /като изпълнител/, с предмет на дейност: по всички проекти и дейности на възложителя да отговаря и поема изпълнението изпълнителя по отношение на – управление на проекти; контрол на разходите, сроковете и качеството; финансов контрол и отчитане и управление на строителството. За сключването на този договор между двете страни, свидетелите Е. и К. не издали пълномощно на подсъдимия  за поемане на такива задължения, тъй като не знаели и не били уведомени за извършването на такива действия. Въз основа на този  договор  М.П.  сключила през периода 01.06.2009 година – 09.09.2009 година /т.ІІ-ри, л.60 –л.76/ договори със свидетелите Е.Й.Г. – А. /консултантски услуги/, Г.Н.Р. /т.ІІ, л.107- л.108/–геодезическо заснемане, вертикална планировка, трасиране с колчета на площадката в с.П.; С.Н.С. /т.ІІ, л.151–л.152/–проучване на данни касаещи съществуващата канализационна и водопроводна система на Община-С. и А.Д.А. /т.ІІ, л.151 – л.152/ – инженерно геоложко проучване за Община-С.. Извършената от тях работа и дейност била възлагана , респективно одобрявана и приемана от М.П. в присъствието на подсъдимия Р.П., но без присъствието на лица квалифицирани в тази дейност и без представяне на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи даден факт и не касаещи изпълненото по сключените договори.  Плащането ставало по банков път, със част от средствата, които преди това били преведени от подсъдимия Р.П. и от сметката на „****&**** ****” Г. разкрита в „****” АД клон гр.Пловдив по сметка на „****” ООД открита в същата банка. За тази извършена работа и разплащания, свидетелите Е. и К. не били уведомени от подсъдимия Р.П..

С течение на времето и предвид така стеклите се обстоятелства в неблагоприятен аспект за Община – С.,  били провеждани срещи и разговори между общинските съветници и св.Е.Р.Б.- адвокат /т.ІІ-ри, л.29 – л.34/. През лятото на 2010г. след отстраняването на св.М.Й. *** за временно изпълняващ длъжността бил назначен св.П.С..*** ангажирала адв.Б. във връзка с неизпълнението на договора сключен между Община С. и инженерно бюро „****&**** ****”- Г.. След запознаване с документите от проведената  обществена поръчка и сключения договор , както и материалите, с които било отчетено частично изпълнение  по този договор, на свидетелката  Б. й направило  впечатление, че всички приемо-предавателни протоколи за предаване на работата,  във връзка с което  били представяни и фактурите  за превода на сумите,  били подписани от подсъдимия Р.П.. Проектантските документи били на немски език, без превод и съдържали печата на проектантското бюро „****&**** , но без подпис на проектанта. Констатирано било , че немските специалисти , посочени в списъка за изпълнители в документацията, нямали проектантска правоспособност в България и  срока за изпълнението  на договора, който бил 120 календарни дни, е изтекъл. Личен контакт с управителите на немското дружество – св. т. Е. и К. Б. никой от Общината не бил осъществявал , въпреки изплатените до момента 1 044 999 лева. и всички  документи в Общината били представяни лично от подсъдимия Р.П.. Била проведена среща между общински съветници и подсъдимия Р.П., на която не било постигнато споразумение относно изпълнението на така сключения договор. След тази среща подсъдимият Р.П. или  не отговарял на телефонните обаждания на зам.кмета -  св.Е.В. или  обяснявал ,че е ангажиран и се намира извън страната. В тази връзка свидетелката Б.  решила да осъществи личен контакт с изпълнителя  по договора и написала писмо до инженерно бюро „****&****” ,  с което ги уведомила, че   до 15.11.2010г. следва да предадат цялостното изпълнение по договора. От инженерното бюро било получено писмо, че са издали една единствена фактура за авансово плащане по договора, по която са получили 50 % от сумата, поради което считат, че сроковете по договора не текат и те не са във виновно неизпълнение. Тъй като това писмо било с необяснимо  съдържание от гледна точка на това, че по документи в Общината  били извършени реално  плащания на три транша по представените три фактури от подсъдимия Р.П. на обща стойност 1 044 999,60лева лева, бил проведен разговор по телефона със св.т. Е.. Той потвърдил пред св.Б.  съдържанието  на изпратеното писмо до Община С..

Това наложило  в началото на 2011г. да замине делегация от Община С.  за гр.Х., Р.Г. , за да се осъществи лична среща с представителите на немското дружество. Тя се състояла от свидетелката Е.В., изпълняваща длъжността зам. кмет тогава, св.Г.Б., председател на Общинския съвет на Община С. и адв.Е.Б.. При посещението си на място свидетелите показали трите фактури, както и предадените документи в Община С.,  във връзка с изпълнението на  сключения договор. Свидетелите т. Е. и К. Б. били изненадани след като видели платежните документи. Те обяснили, че са издали една единствена фактура, тази за авансово плащане с №****/*****г. за сумата от 294 999,60лева, в която била посочена банковата сметка на инженерното бюро в „***”. Заявили  , че фактурата била издадена , сканирана и изпратена на подсъдимия Р.П., по която са получили сумата от 75 000 евро. Показали фактурата на българските представители , в която действително фигурирала сметката на инженерното бюро в „***”. За останалите  две фактура съответно с №****/22.06.2009г. за сумата от 600 000лева и с №****/*****г. за  150 000лева свидетелите Е. и Б. категорично отрекли да са ги издавали  и да са им известни. Управителите на немското инженерно бюро посочили, че нямат информация за развитието и изпълнението на договора, тъй като от половин година не можели да осъществят никакъв контакт с подсъдимия Р.П.. Показали класьори с проектна документация, която била на стойност 300 000лева и обявили , че поради не постъпило плащане от Община С. са преустановили да работят по проекта и по изпълнението на договора.

След прибирането си в България свидетелите С. и Б. започнали търсят всички възможни копия на  сключения договор с инженерно бюро „****&****”. Намерили четири - пет копия от договора и един единствен оригинал. Множеството копия се различавали по съдържанието на стр.9. В една част от тях  на тази страница била посочена като обслужваща банка за изпълнителя „***”, а в друга „****” . В оригиналния договор обслужващата банка била „****”.

Впоследствие представителите на немското дружество били поканени в България, за да видят и другата част от документите, с които  разполагала Община С., във връзка със сключения договор. Тъй като споразумение относно плащането  и изпълнението не било постигнато, а и вече били изтекли всички срокове за изпълнението на договора св.Б. се заела да защитава интересите на Община С.  пред компетентния български граждански съд.  В качеството си на ищец, Общината подала  искова молба, за което било образувано т.д.№ 408/2001 година по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, по което ответник  било „****&**** ****” Г. и трето лице – помагач -   подсъдимият Р.П.. С решение № 405/03.07.2012 година съдебният състав осъдил немското дружество да заплати на Община - С. сумата от 1 044 999,60 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /31.05.2011 година/ до окончателното плащане на сумата / т.ХV, л.140 – л.147/. Този съдебен акт бил потвърден с решение № 1419/03.12.2012 година по в.т.д.№ 1153/2012 година от състав на Апелативен съд гр.Пловдив /т.ХVІ, л.34 – л.36/, като към настоящия момент  е влязъл в законна  сила.

 След образуване на настоящото наказателно производство, включително и при разглеждането на  горецитираното търговско дело, подсъдимият Р.П. представил копие на договор от 05.05.2009 година /т.ІІ-ри, л.79-л.81; т.ХVІ-и, л.2 – л.5/ сключен между „****&**** ****” Г. – представлявано от св.т. Е. и „Инженерно бюро ***” гр.Б., Г., представлявано от неговия управител в лицето на О. Х.. Според съдържанието му „****&**** ****” Г., подписва договора с Община-С. като индиректен представител на „Инженерно бюро ***” гр.Б., Г. , но за сметка на „Инженерно бюро ***”; всички изчислени и преведени суми да се предават по-нататък веднага на „Инженерно бюро ***” или на лица, или на фирма, посочено от тях; в случай на разкриване на този договор, всички права по договора на „****&**** ****”, произлизащи от договора с Община-С., да се прехвърлят веднага на „Инженерно бюро ***” и това, че  „****&**** ****” носи цялата отговорност и финансови загуби, ако в случай на бездействие или дейност се стигне до неизпълнение на договора с общината. На 02.03.2011 година св. П.А.Д. – пом.нотариус гр.С. /т.ІІ-ри, л.194- л.195/ направила заверка на договора представен й на немски език, но без да е преведен на български език и без да е сигурна в автентичността на положените подписи в него, т.е. тя  удостоверила, че представеното копие е идентично с оригинално подписания договор, след като го е заверила.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза /т.І-ви, л.142- л.146/ е видно,  че в бюджета на Община С. за 2009 година са трансферирани /целеви субсидии/ от ЦБ по план 5 018 000 лв., като след приспадане на 10% бюджетен резерв, сумата на капиталовите разходи е възлизала на 4 516 200лв., като отделно без резерв за обект Административна сграда гр.С. са планирани 66 136 лв. – съфинансиране по проект „Красива България”. Ползвания безлихвен заем в размер на 600 000 лв. в това число 100 000лв. ДДС, който впоследствие е възстановен, не е дал отражение при финансирането на отделните обекти поради това, че бюджетната година приключва с наличност от 1 325 602 лв.целева субсидия за капиталови разходи, в това число за изграждане на ОУ С. в размер на 1 030 816лв. Самият ползван бюджетен кредит за междинното плащане по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 година” не е възстановен от Министерството на околната среда и водите към онзи момент /говорим към 23.07.2010 година, когато е била изготвена експертизата/, а Община –С. е разполагала с дълготрайни материални активи – частна общинска собственост, които са могли да послужат като обезпечение на банков кредит в размер на 405 251,60лв. - в това число 82 161,90лв. земеделска земя и други в размер на 323 089,70лв. Средствата в размер на 600 000 лв. които са били преведени от Община – С. на ****&**** **** гр.Х. по договора от ***** година са от бюджета на общината и са отчетени като безлихвени заеми между бюджетни и извънбюджетни сметки /съгласно Указание на МФ ДДС № 07/04.04.2007г./, към настоящия няма неразплатени фактури с търговски дружества, а неизползваната целева субсидия в края на 2009 година  остава налична.

От заключението на комплексна графологическа и техническа експертиза /т.V, л.2- л.7/ е видно , че подписите на „ВЪЗЛОЖИТЕЛ” в договор № 001/***** година са изпълнени от св. М.Й.. Подписите за „ИЗПЪЛНИТЕЛ” в договор № 001/***** година  е изпълнен от подсъдимия Р.П.. Подписът за „Гл.счетоводител” в договор № 001/***** година е изпълнен от свид.К.П..

Подписът за „ВЪЗЛОЖИТЕЛ” на страница 9 е изпълнен с различна химикална паста от химикалната паста, с която са изпълнени останалите подписи за „ВЪЗЛОЖИТЕЛ” на останалите страници в договор № 001/***** година.

Подписът в кредитно известие № 002/30.07.2009 година, подписът във фактура № 20090002/31.07.2009 година и подписът във фактура № ****/***** година са изпълнени от подсъдимия Р.П..

През инкриминирания период в Община - С. не се е водил регистър на обществените поръчки и сключени договори /т.ХІІ-ти, л.111 /.Отделно от това е липсвала  система и наложена практика за съхраняване и отчитане на сключените договори, поради което не може да се  визира конкретно лице, евентуално подменило стр.9 от горния договор. Със сигнал до ТД на ДАНС № ПД 32126/31.01.2011 година, св. П.С.  приложил копие от договор № 001/***** година, с посочена на стр.9 сметка на „****&**** ****” Г. в „***”.

От заключението на  комплексната съдебно  графологическа и техническа експертиза   / т.V-ти, л.13 –л.16/ е видно , че подписите, подпечатани с печата на „****&**** ****” Г. в кредитно известие 002/30.07.2009 година, фактура № 2009002/31.07.2009 година, фактура № ****/***** година, както и в декларация на задълженията на подизпълнителя на немски език, са изпълнени от  подсъдимия  Р.П..

Подписът в декларация за участие на подизпълнители от 05.02.2009 година е изпълнен от свид. т. Е..

Подписите във фактури № ****/*****г. и № ****/22.06.2009г. са технически пренесени и то от един и същи оригинал. Останалите инкриминирани подписи са изпълнени с мастило и не са технически пренесени. Отпечатъците от печата на „****&**** ****” Г. във всички представени документи са отпечатъци от мокър печат.

От заключението на  тройна съдебно-графологическа експертиза /т.V-ти, л.92 – л.95/ е видно, че подписите в пълномощното от 02.03.2009 година с „упълномощител” свид.т. Е. и „упълномощен” обв.Р.П. и в копие на договор от 05.05.2009 между „****&**** ****” Г. и „Инженерно бюро ***” Г. са изпълнени от свид.т. Е., но тъй като договорът /само за него/ е копие, не може да се установи дали инкриминираният подпис в него е оригинален или технически пренесен.

От заключението на  съдебно - счетоводната експертиза / л.V-ти, л.19 – л.33/ става ясно че: Фактура № ****/***** година /относно междинно плащане по договор № 001/***** година във връзка с проект с регистрационен номер ****, с предмет: Техническа помощ за подготовка на проект за изграждане на ПОСВ, инженерна инфраструктура за отпадни води и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в гр.С., с.Б., с.Ч. и с.К.” съгласно приемо-предавателен протокол от 26.04.2010 година е на стойност от 150 000.00 лв. Няма данни от които да е видно, че подсъдимият  Р.В.П. е имал право да полага подписи по първични счетоводни документи (фактури, кредитни известия).

Община - С. по Договор № 001/***** година, като ВЪЗЛОЖИТЕЛ от банковата си сметка в „****” АД BG53 IABG 7095 3200 2224 00, е привела сумата от  1 044 999.60 лв. по сметката в „****” АД на **** & **** ****” BG97 IABG 7095 1000 5561 00. **** & **** **** - гр. Х., Г. има разкрита разплащателна сметка в лева в „****” АД № BG83 BPBI 7942 1079 0166 01, по която сметка са очаквали превод на парични средства по проекта. /Таблица № 3/.

В Таблици №№ 1, 2, 3 и 4 по колони са показани както следва:

Колона № 1 - Номер по ред;

Колона № 2 - Дата на която е извършена банковата операция;

Колона № 3 - Номер на банковия документ с който е извършена банковата операция;

Колона № 4 - Контрагент, от кого е получена сумата, или към кого е преведена сумата;

Колона № 5 - Основание за превода;

Колона № 6 - Към кой контрагент са преведени паричните средства;

Колона № 7 - От кого са получени паричните средства;

Колона № 8 - Банковата сметка от която са получени паричните средства или към която сметка са преведени;

Колона № 9 (за Таблица № 4) - Контрагент по банкова с/ка показана в колона 8.

На 14.07.2009 г. с банково бордеро № 8607005 от банкова сметка № BG83 BPBI 7942 1079 0166 01 е извършен валутен превод на сума от 75 000 евро = 146715.00 лв., видно от „Извлечение” от банкова сметка № BG83 BPBI 7942 1079 0166 01, /с писмо вх. № 3100/0076/11.06.2012 година/. Сумата е преведена на „**** & **** ****” - гр. Х. в Г., съгласно договор от 10.07.2009 г. /Таблица № 3/.

Движението на паричните средства преведени от Община-С. на „**** & **** ****” става в „**** АД” по банкова сметка № BG97 IABG 7095 1000 5561 00 /Таблица № 4/. Получените 1 044 999.60 лв. Р.П. нарежда както следва:

- По банкова сметка *** „****” ООД сума от 300 000.00 лв. /Таблица № 1/

- По банкова сметка *** „****” ООД сума от 131 600.00 лв. /Таблица № 2/. От тези две банкови сметки „****” ООД се разплаща с изпълнители по проекта, като „***” ЕООД, „*** – Пловдив”, ET „Г.Р.” и др. контрагенти.

Отделно от това са изтеглени  в брой от Р.П. сума от 138 940.00 лв. от банкова сметка *** „**** АД” № BG97 IABG 7095 1000 5561 00 /Таблица № 4/, от банкова сметка *** „****” АД № BG83 BPBI 7942 1079 0166 01 /Таблица № 3/ сума от 12 800.00 лв.;

- Прехвърлени са парични средства от М.П., чрез „****” ООД от едната банкова сметка *** „**** АД” /Таблица №1/ по другата Банкова сметка ***.00 лв.

- Изтеглени са в брой от М.П., чрез „****” ООД сума в брой от 271 800.00 лв. /Таблица № 2/, както са извършени и други разплащания във връзка с ДДС, данъци и разплащания с контрагенти /видно от Таблици №№ 1, 2 и 4/.

- Превод на парични средства към „**** & **** **** - гр. Х., Г.”, подсъдимият Р.П. извършва по банкова сметка *** „****” АД № BG83 BPBI 7942 1079 0166 01, като превежда на 14.07.2009 година сумата 146 715.00 лв. /Таблица № 3/. Няма данни за други суми преведени на дружеството в Г..

„****” ООД разкрива в **** АД две банкови сметки, а именно:

BG05 IABG 7095 1000 5725 00 на 09.06.2009 г. и BG94 IABG 8098 1002 3179 00 на 08.07.2009 г.

По разкритата от М.П. банкова сметка № BG05 IABG 7095 WOO 5725 00 на „****” ЕООД са получени 300 000.00 лв. от банкова сметка *** „**** & **** /Таблица № 1/. От банковата сметка на „****” ООД № BG05 IABG 7095 1000 5725 00 паричните средства се превеждат на „***” ЕООД за 90 000.00 лв. и отделно 30 600 лв. както и на „****” ООД по втората банкова сметка ***0.00 лв. Освен това има плащане към INGENIEURBURO HARTEL UG сумата в размер на 130 000 лв.

Разплащателната сметка „**** & **** ****” в „****” АД е закрита на 09.04.2012 година.

В „****” АД липсва оригинал на пълномощно от свид.т. Е. за разкриване на банкова сметка *** „**** & **** ****” от подсъдимия Р.П.. В „****” АД има само копие на пълномощно с положен на него мокър печат. Няма данни от които да е видно, че подсъдимият Р.П. или друг представител (фирма), с който П. е сключил договори да е упълномощен да извършва дейности по изпълнение на Договор № 001/***** г. между Община-С. и „**** & **** ****” гр. Х., Г..

Няма данни от които да е видно, че обв.Р.П. е упълномощен да полага подписи във фактури (кредитни известия) и издава такива от името и за сметка на „**** & **** ****” гр. Х., Г.. Предоставено е право на Р.П. да се подписват документи свързани с проекта във връзка с участие и подписване на тръжна документация от името на „**** & **** ****” гр. Х., Г., но не и за изпълнение на заложените в договор № 001/*****г. проектни работи.

Със сумата от 749 118.00 лв. (1 044 999.60 лв. – 146 715.00 лв. (преведени на ,,**** & **** ****” гр. Х., Г. на 14.07.2009г.) – 149 166.60 лв. /преведена на 29.04.2010 г. по сметка на Община - С. (Партиден лист № 26/1 от 29.04.2010 г.) = 749 118.00 лв. подсъдимият Р.  П. се е разпореждал без знанието на „**** & **** ****” гр. Х., Г.. Информация за движението на парични средства по проекта „**** & **** ****” гр. Х., Г. има само от банкова сметка *** „****” /Таблица № 3/.

За другите банкови сметки /в Таблица 1, 2 и 4/ на „**** & **** ****”, разкрити в „****” АД от Р.П. и М.П., управителите в „**** & **** ****” гр. Х., Г. нямали информация.

С Договор за финансов контрол и управление на проекти от 09.06.2009 г. между Инженерно бюро **** & **** **** - ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „****” ООД с управител М.П. - ИЗПЪЛНИТЕЛ, изпълнителят отговаря и поема изпълнението на: управление на проекти; контрол на разходите, сроковете и качеството; финансов контрол и отчитане; главно управление на строителството. Спесимен на подписите за извършване на плащанията по банкова сметка № 3G05 IABG 7095 1000 5725 00 на „****” ООД има М.П.. Спесимен на подписите за извършване на плащанията по банкова сметка № BG94 IABG 8098 1002 3179 00 на „****” ООД има М.  П..

В Договор № 001/***** г. между Община С. - ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „**** & **** ****” - ИЗПЪЛНИТЕЛ са посочени банкови сметки в „****” АД, както следва:

- За ВЪЗЛОЖИТЕЛ: BG53 IABG 7095 3200 2224 00

- За ИЗПЪЛНИТЕЛ: BG97 IABG 7095 1000 5561 00.

От общо преведените от Община С. 1 044 999.60 лв. с ДДС, плащането е извършено от сметката на ВЪЗЛОЖИТЕЛ BG53 IABG 7095 3200 2224 00 в „****” АД, по сметката на ИЗПЪЛНИТЕЛ: BG97 IABG 7095 1000 5561 00 с Преводно нареждане /Вносна бележка с №№ Р00389 /19.05.2009 г., Р00377 / 24.06.2009г. и М00571 / 28.04.2010 г. в „****” АД.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена частично от обясненията на подсъдимия Р.В.П. , от показанията на свидетелите : Г.К.Б.,  Д.А.Л. ,  П.Г.С., С.В.Х., М.Г.Н. , П.Г.Г., П.И.П. , от показанията на свидетеля  Д.Х.Х. дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК на л.45-47 т.1 от д.п. , от показанията на свидетелите О.Х.П., З.Д.Д. дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на л.36 т.2 от д.п., от показанията на  Е.В.В. , от показанията на  Й.А.Т. дадени на съдебното следствие и тези прочетени на досъдебното производство по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК на л.44-45 т.2 от д.п., от показанията на  О.Н.Б. , П.В.А. , К.Л. И., Н.Т.И. , Е.Й.Г. - А. , П.Н.Г., Б.П.Г. , Г.С.С., Е.А.М., П.Д. А. , М.Д.Й., Г.М.М.,  Е.Р.Б. , С.Р.А.,  К.Г.П. , Д.Д.Б. , от показанията на свидетеля Г.Н.Р. дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на л.108 т.2 от д.п., от показанията на свидетелите А.Д.А., Н. Т. Н., П.С.П., от показанията на свидетеля С.Н.С., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК на л.152 т.2 от д.п., от показанията на  В.А.П., Щ.Г.П., П.А.Д., Г.И.Б., Н.Я.Я., от показанията на свидетелите К. Б. и Е. Т. разпитани по делегация чрез изготвена съдебна поръчка, прочетени и приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281 ал.10 от НПК на л.59-л.66  т.3 от д.п. и на л.69- 79 т.3 от д.п., от заключенията на  комплексната графологическа и техническа експертиза /т.V, л.2- л.7/, от заключението на  комплексната графологическа и техническа експертиза на документ / т.V-ти, л.12 –л.16/, от заключението на  съдебно-почеркова експертиза /т.V-ти,л.53 – л.58/, от заключението на тройна съдебно-графологическа експертиза /т.V-ти, л.92 – л.95/, от заключението на съдебно-счетоводните експертизи /л.V-ти, л.19 – л.33/, както и от събраните на съдебното следствие и тези на досъдебното производство писмени доказателства прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда – документи , касаещи    обществената поръчка и отнасящи се до„****&**** ****” Г. /т.ХХІІІ – т.ХХVІІІ/, пълномощни /т.ІІІ-ти, л.15; т.ІV-ти л.73 и л.78; т.ХІV-ти, л.89-90; т.ХV-ти, л.125/, данни за регистрациите на различни търговски дружества / т.ХІV-ти, л.26 и л.28/; заповеди /т.ІV-ти, л.38 –л.43 и л.98 –л.100/; договор №001/***** година /т.ХХІ л.8-л.29, т.ХХVІІ, л.13 – л.22/; договори с банкови институции и досиета /т.ХІV-ти, л.92 – л.94/, доклад на АДФИ-С. /т.ХVІІ-ти, л.43 – л.58/; договор от 09.06.2009 година /т.ІІ-ри, л.77-л.78/; копия на договор от 05.05.2009 година /т.ІІ-ри л.79 – л.81; т.ХVІ-ти, л. 2 –л.5/; фактури /т.ХХVІІ, л.3, л.7 и л.11/; вносни бележки /т.ХХVІІ, л.4, л.10 и л.12/; платежни нареждания /т.ХІV,л.23/, договори за изпълнение /т.ІІ-ри л.60 –л.76/, решения на Окръжен съд гр.Пловдив и Апелативен съд гр.Пловдив /т.ХV-ти,л.140-л.147; т.ХVІ-ти, л.34-л.36/, решение на Окръжен съд гр.Пловдив по ЧНД № 1801/29.11.2012 година /т.ІІ-ри, л.210 – л.212/, справка за съдимост /Т.ІІ-ри, л.227-л.228/, характеристична справка /т.ІІ-ри л.183 и т.ХVІ-ти, л.167/ и др.

Съдът не споделя доводите на адв.Х. в пледоарията й , че прочетените на основание  чл.281 ал.10 от НПК протоколи за разпит на свидетелите т. Е. и К. Б. нямат доказателствена стойност и не са приобщени по реда предвиден в НПК към доказателствата по делото , тъй като свидетелите не са призовани в съдебно заседание и техните показания приобщени по този ред нямат годна доказателствена и процесуална стойност.

Очертаната процедура в чл.281 от НПК е приложима по отношение  на показания , депозирани съгласно чл.105 ал.2 от НПК - т.е. при условията и реда предвидени в кодекса , което изисква свидетелските показания да са дадени от ангажиран компетентен орган на досъдебното производство или съдебното разследване  в процесуалната и доказателствена дейност, и на проведен в съответствие с изискванията разпит на лицата имащи качеството на свидетели, съответно при спазване на съответните процесуални правила, регламентирани в  НПК. Според  чл.2 ал.2 от НПК правилата на НПК се прилагат и при изпълнение на съдебни поръчки, направени по силата на договор или при условията на взаимност. В настоящия случай на досъдебното производство по делото са приобщени надлежно заверени от компетентните органи в замолената държава  писмени доказателства / т. 4 д.п. и т.3 от д.п./  , а също така и протоколите от разпита на  двамата немски граждани - т. Е. и К. Б.,  чрез изпълнение на съдебна поръчка по искане на компетентните органи на досъдебното производство в Р.България  до съответните компетентни органи във Федерална Република Г. – в случая Областната прокуратура в гр.Х.. Според чл.471 ал.1 от НПК международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор , по който Република България е страна, а според чл.471 ал.2 международната правна помощ включва връчване на документи , действия по разследване, събиране на доказателства – каквото процесуално действие  е несъмнено и  разпита на свидетели , и др. форми на правна помощ ако са предвидени в международен договор, по който Р.България е страна и са наложени при условията на взаимност.

Международните договори, по които Република България е страна, имащи отношение в настоящия казус, са Конвенция съставена от Съвета в съответствие с чл.34 от Договора за Европейския съюз , за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите -  членки на Европейския съюз, ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 05.07.2007г. – ДВ бр.58 от 17.07.2007г., в сила за Р.България от 01.12.2007г. и Европейската конвенция на  Съвета на Европа за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, ратифицирана със закон , приет от 36- то Народно събрание на 27.04.1994г. – ДВ бр.39 от 1994г., влязла в сила за Р.България на 15.09.1994г.,  издадена от Министерството на правосъдието ,обн.ДВ бр.8 от 24.01.1995г.

Както цитираните по-горе текстове от процесуалния закон, така и правилата на двете конвенции за взаимопомощ по наказателноправни въпроси съдържат сходни правни инструменти при осъществяване  на правна помощ по наказателни дела – молещата държава може да поиска от замолената извършване на конкретни действия по разследване – разпити на свидетели, както е в настоящия случай, чрез предявяване  на конкретни писмени доказателства, а също така и събиране на други доказателства от значение за разследването. В чл.3 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни  въпроси е посочено , че замолената държава ще изпълни по реда, определен от нейното законодателство всяка съдебна поръчка по наказателно дело , която е изпратена до нея от съдебните власти на молещата държава с цел извършване на следствени действия или предаване на предмети служещи като доказателства, сведения или документи. В ал.2 е посочено, че ако молещата държава би желала свидетели да дадат показания под клетва, трябва изрично да го посочи в молбата и замолената държава ще изпълни молбата, ако нейните закони не й го забраняват. Установено е по делото , че по молби за правна помощ изготвени от българските разследващи органи ръководещият областен прокурор в гр.Х.,  Федерална Република Г., е изпълнил съдебната поръчка и е изпратил надлежно заверени протоколи от проведените разпити на двамата свидетели - К. Б. и т. Е., както и надлежно заверени преписи от представените от тях документи, имащи отношение към настоящото наказателно производство. От гореизложеното е видно, че приобщените, чрез инструментите на международната правна помощ по наказателни дела, разпити на двамата немски граждани е напълно допустимо и същите са годен доказателствен източник на инкорпорираните в тях свидетелски показания, поради което и няма пречка протоколите от проведените им разпити да бъдат прочетени и приобщени към доказателствения материал  от съда по реда на чл.281 ал. 10 от НПК. Съдебната поръчка е поискана от компетентните органи на нашата държава и съответно е изпълнена от компетентните разследващи органи в Г.  за нуждите на настоящото наказателно производство. На двамата свидетели, видно от протоколите им за разпит, е снета самоличността,разяснени са им процесуалните права и задължения като свидетели, поради което и протоколите от техните разпити имат характер на доказателствено  средство, същите притежават доказателствена стойност ,съобразно правилата за правната помощ по наказателни дела , посочени в НПК и приложимите международни договори. Както по българския процесуален закон , така и според правилата на международната правна помощ, показанията на свидетел се приобщават чрез провеждане на разпит от компетентните органи на замолената държава по искане на съответните органи на молещата държава. По изложените съображения настоящият съдебен състав не възприе доводите на защитата, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност  по настоящото дело , тъй като  не са събрани по реда предвид в НПК.

Безспорно се приема, както в съдебната практика, така и доктрина, че свидетелските показания са валидни , ако са дадени устно и непосредствено пред съда , разглеждащ и решаващ въпросите по съществото на делото, защото така  основава решението си върху доказателствен  материал, който е събрал и проверил лично в съдебната фаза на процеса.В настоящия случай изключение от правилото на чл.18 и чл.19 от НПК действително  е налице по отношение  на свидетелите Е. и Б., макар и съдът да положи необходимите процесуални усилия , чрез изготвянето на съдебни поръчки до компетентните съдебни органи във Федерална Република Г.  на основание Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси за разпита им чрез видеоконференция. От приложената по делото кореспонденция  е видно, че поради техническа несъвместимост във видеоконферентните връзки, установена и чрез направените опити за тест-връзка, е отказано изпълнението и  на  двете молби за правна помощ. Независимо  от това съдът намира, че непосредственият  разпит на тези свидетели не се налага в съдебната фаза на процеса, тъй като показанията им са инкорпорирани към материалите  по делото, имат годна процесуална  и доказателствена стойност, а наред с това фактите , за които те биха свидетелствали се допълват  от доказателствените материали получени чрез съдебната поръчка, от показанията на другите разпитани по делото свидетели, както и от приобщените писмени доказателства, които подробно ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите. Неизвършването  на разпита им устно и непосредствено ,както се настоява  от защитата на подсъдимия, в случая се компенсира с един от основните  принципи  визирани в чл.22 от НПК и чл. 6 от ЕКЗПЧОС- разглеждането на делото в разумни  срокове, което е в интерес, както на  правосъдието , така и на  привлеченото към наказателна отговорност лице.

В обясненията си дадени на съдебното следствие подсъдимият Р.П. не оспорва факта, че е подписал инкриминирания  договор № 001 от *****г. с Община С. , въз основа на пълномощно, което му е било дадено от управителите на инженерно бюро **** & **** ****. Относно посочената банкова сметка *** „***” сочи, че е била открита на 24.02.2009г. въз основа на пълномощно издадено му от т. Е. и в негово присъствие. Относно банковата сметка открита след сключването на договора в „****” , сочи, че в деня на подписването на договора св. П.Г., изпълнителен директор на тази банка, е прегледал документите по повод подписването на договора, отбелязал е, че няма банкови гаранции от немска страна издадени от банкова институция, и е предложил да съдейства за даването на такива от неговата банка, както и да се открие банкова сметка *** „****” , за обслужване  плащанията по договора с Общината. Според обясненията му   след проведен разговор с  И., който бил и връзката  му с  „**** & **** ****”, получил  пълномощно от 02.03.2009г. от т. Е.. По силата   на него можел да разкрива банкови сметки на немското дружество, където пожелае и с него  била разкрита банковата сметка в „**** ****” на „**** & **** ****”. Според заявеното от подсъдимия първоначално посочената банкова сметка *** „****”, а в впоследствие  и след откриването на банковата сметка в „****” в договора била посочена новата разплащателна сметка, за което няма спомен да е уведомявал т. Е.. Подсъдимият Р.П. сочи    , че е  изпратил копие от сключения договор на  „**** & **** ****” в Г.. Относно  предявените му три фактура твърди, че ги е получил по имейл по електронната поща сканирани, разпечатал е първата фактура, с подписа на св.т. Е., положил е мокър печат на „**** & **** ****”, с който разполагал и така предал фактурата за авансово плащане в Общината за превода на парите. Относно първата фактура за авансово плащане заявява, че след получаването й на немски език е направил превод на български език , след това  била изпратена по електронната поща за подпис от Е., получил обратно фактурата по имейл на български език, разпечатал я, положил  печата на инженерното бюро,след което я представил  в Общината. Твърди, че с втората фактура е процедирал по същия начин- получил  е като сканирано копие по електронната поща,  разпечатал , положил отново печата на немското дружество  и заедно с приемо –предавателните протоколи за предадената работа по проекта я е   представил в Община С. за изплащане на сумите по договора. Само последната фактура за 150 000 лева от *****г. била съставена , подписана от него , след което отново положил печата на немската фирма. Според заявеното от подсъдимия копия от всички фактури  били обратно изпращани на „**** & ****”  по електронен път. Относно постъпилите  суми по сметката на изпълнителя в „****”  сочи, че е оперирал  с парите по начина, по който му е била наредено от О. Х., който бил представител на „Инженерно бюро ***” и  подизпълнител по договора  на „**** & **** ****”.

Обясненията на подсъдимия Р.П., в посочената им част, се опровергават по категоричен начин от другите събрани по делото писмени и гласни доказателства. От прочетените на основание чл.281 ал.10 от НПК показания на свидетелите т. Е. и К. Б. , разпитани  по делегация / протоколи за разпит т.3 д.п. л.59- 66 и л.69-79/ е видно, че договора от *****г. с Община С.  е подписан от подсъдимия Р.П.. Според изнесеното от свидетеля т. Е. те имали намерение да изпълняват ангажиментите си по този договор , но не получили уговореното плащане от Община С. след като  започнали да работят по проекта и  загубили връзка с подсъдимия П., който  преустановил комуникацията  с тях. Според свидетелят т. Е. сумата по договора, която  получили по банков път в тяхната сметка била 75 000 евро. Единствената фактура издадена по този договор от „**** & ****” и подписана от Е. е тази за авансовото плащана в размер на 294 999 ,60 лева, в която била посочена банковата сметка на инженерното бюро в „****”. Други фактури не е подписвал и издавал по тази договор и не му е известно инженерното бюро да е имало открита банкова сметка „***”. Свидетелят т. Е. е категоричен, че никога инженерното бюро не е издавало фактури с банкова сметка  *** „****”. Свидетелят К. Б. в показанията си също е заявил, че единствената фактура издадена  по договора с Община С. е тази за авансовото плащане в размер на 294 999, 60 лева ,като парите е следвало да бъдат преведени по сметката им в **** . По –късно  сметката им в З. в Г.  била кредитирана със 75 000 евро. По отношение на останалите две фактури, съответно за 600 000 лева и за 150 000 лева , свидетелят Б. е  категоричен , че не са издавани  и подписвани от него или другия управител на инженерното бюро -  Е. и не му е известно да имат открита банкова сметка *** „****”. И двамата свидетели при разпита си са заявили, че подсъдимият Р.П. е разполагал с фирмен печат на „**** & **** ****”.Сметката в „****  ****”, според заявеното от св.Б., не е открита от тях, за нея са разбрали много по-късно, след пристигането на делегацията от Община С. в Х.  и не му е известно  от кой е била разкрита. Показанията на свидетелите т. Е. и К. Б., в тази им част, са в пълно съгласие и с показанията на свидетелите М.Б., Г.Б., Д.Л., П.С., Е.В.. В показанията си  свидетелката М.Б. сочи, че е била натоварена от временно изпълняващия длъжността кмет на Община С.  св.П.С. да осъществи контакт с изпълнителя  по договора, поради това, че плащането е направено изцяло, а по него няма изпълнение. След проведени телефонни разговори с немските представители св.Б. заедно със свидетелката Е.В. и Г.Б. направили среща в Г. в Х. със  свидетелите К. Б. и т. Е.. При посещението си българската делегация  носила относимите документи – договора, трите броя фактури, както и платежните нареждания, с които сумите  били платени от Община С. по сметката на инженерното бюро в „**** ****”. Свидетелите Е. и Б.  били изненадани от това , че както в договора от *****г., така и във фактурите фигурира  банкова сметка *** „****”. Заявили пред българските представители , че не са получили плащане по договора и не са откривали банкова сметка ***, а единствено  в ****. Немските представители казали, че са издали една единствена  фактура , а именно тази за авансовото плащане, като в нея  била посочена сметката им в „***”. Други фактури не са издавали. Първата фактура за авансово плащане  била сканирана и изпратена на подсъдимия Р.П., който следвало да я представи в Община С.. Директна кореспонденция не са водили с Общината  и нямат информация относно изпълнението  на договора. Свидетелката Б. видяла оригиналната фактура за авансово плащане, която й  била показана от свидетелите Е. и Б. и в нея  била посочена банковата сметка на инженерното бюро в ****. От направеното банково извлечение по тяхната сметка в Г. видяла , че са получили единствено сумата от 75 000 евро и   спрели да работят по проекта , поради липса на плащане от българска страна. Свидетелката Е.В. и Г.Б., при разпита си също потвърдиха, че представителите на  инженерното бюро  били изненадани  от фактурите и посочената в тях и договора банкова сметка *** „****”. Казали,че са издали само една  фактура за 294 999.60 лева с посочена банкова сметка *** , по която  получили  сумата от 75 000 евро по банков път. В подкрепа на това представили и извлечение от банковата си сметка. Свидетелят Г.Б. и Д.Л. при разпита си също посочиха  , че представителите на инженерното бюро не са знаели са откритата сметка на инженерното бюро  в ****,  че са изпратили само една   фактура за авансово плащане на подсъдимия Р.П. , с банкова сметка ***.

От показанията на тези свидетели е видно, че след проведените преговори с представителите на „**** & **** ****”  в Община  С.  били намерени два договора – един в оригинал с посочена сметка на изпълнителя  в „****” , както и копия на договора със същото съдържание , но с посочена банкова сметка *** „***”.В показанията си дадени на съдебното следствие свидетелят Й.Т. също заяви, че впоследствие в Община С. били намерен договор от *****г. в ксерокопие с посочена банкова сметка *** „***” , но не си спомня кога за пръв път е видял този договор.В тази връзка и на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК бяха прочетени показанията му дадени на досъдебното производство на л.44- 45 т.2 от д.п., където е заявил, че копието от този договор  е видял на сесия на Общински съвет С. през месец февруари 2011г., който бил показан от свидетелката Е.В. и Д.Л., когато докладвали за проведената среща в Г. с управителите на немското инженерно бюро. Съдът кредитира показанията на св.Т. прочетени по този процесуален ред, тъй като същите са депозирани във време по-близко да събитията и в тази им част кореспондират и с казаното от свидетелите М.Б., Е.В., Д.Л. и З.Д.. 

Показанията на тези свидетели, относно посочените обстоятелства,  са логични, взаимно се допълват и кореспондират   и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло и  ги цени като обективно и добросъвестно депозирани. До известна степен заявеното от свидетелите т. Е. и К. Б. намира опора и в казаното от подсъдимия Р.П. досежно факта, че са получили единствено сумата от 75 000 евро, както и относно начина, по който подсъдимият Р.П. е получил първата фактура също няма противоречия , тъй като и подсъдимият , и свидетелите  Б. и Е. сочат, че фактурата за авансово плащане  била сканирана и изпратена по електронната поща, подписана от Е.,след което подсъдимият  направил превод на български език и я изпратил отново  за подпис на Е.. Подсъдимият Р.П. в обясненията си призна , че не си спомня да е информирал немците за откритата банкова сметка *** „****”, което пък съответства на заявеното от двамата свидетели , че не са знаели, че парите по договора с Община С. ще бъдат превеждани там. Обстоятелството, че подсъдимият Р.П. чрез пълномощното, с което се  е снабдил от 02.03.2009г. / л.53-57 т.14 д.п./    е целял цялата сума по договора да  бъде преведена в банковата сметка в „****” , така че да може да се разпорежда със сумите и това да е  извън знанието на изпълнителя  намира опора, както в съдържанието на самото пълномощно , така и в приложените по делото писмени доказателства приобщени в том 4 от д.п. и предадени от свидетелите К. Б. и т. Е. в копия при извършената съдебна поръчка, заверени от секретаря на полицията в Саксония – Анхалт Юг. Видно от пълномощното от 02.03.2009г. в него не е упомената конкретна банка, в която подсъдимият да открива банкови сметки от името на инженерно бюро, то е общо за всички банки, които подсъдимият намери за добре за разлика от това с дата 24.02.2009г. , касаещо откриването на банковата сметка конкретно в „***”. Наред с това в него не е упоменато, че се издава с оглед откриване на банкова сметка ***,  по повод сключения договор с Община С.. Това е в пълно съгласие  със  заявеното, както от подсъдимия, така и от свидетелите Б. и Е. относно откритата банкова сметка *** „****” и посочването й впоследствие  в договора и в другите документи като разплащателна сметка, по която следва да бъдат извършвани плащанията по изпълнението на договора в полза на инженерното бюро. В договора , който е бил изпратен от подсъдимия на Е. и К. Б., факт относно който няма противоречие в казаното от подсъдимия и  двамата свидетелите,  видно от приложените и заверени копия от същия на немски и български език, находящи се в т.4 от д.п. / л.79-80 т.4 и на немски език – л.88 -97 / е  , че  фигурира банковата сметка на „**** & **** ****”  в „***” като обслужваща банка на изпълнителя по договора с Община С.. Доказателство в подкрепа на извода, че банковата сметка в договора е била подменена и последното  е станало извън знанието на изпълнителя  намира опора и в приложеното на л.73 т.4 от д.п. пълномощно от 15.06.2009г., т.е. след откриването на банковата сметка в „****” от подсъдимия, т. Е. е упълномощил подсъдимия Р.П. до го представлява пред „*** АД” във връзка с откритата там банкова сметка *** „**** & **** ****” /цитирана изрично в пълномощното/ и да получи плик с потребителско име и парола за електронно банкиране. От приложения в том 4 от д.п. л.78 договор от 10.07.2009г. между „**** & **** ****”, представлявано от управителя т. Е. с посочена банкова сметка *** „Щтадт - и ****” и „**** и ****” –България представлявано от Р.П. с цитирана банкова сметка *** „**** България” АД страните са се споразумели да се извършват банкови преводи между двете страни по назованите банкови сметки , в това число и международни такива, без ограничения в размера на сумите и брой нареждания. Доказателство в подкрепа на извода, че представителите на немското инженерно бюро не са знаели за подменената в договора банкова сметка *** Р.П. и начина, по който е действал при превода на сумата от 146 717 лева в банковата сметка на „**** & **** ****” в **** Г.. Видно от приложените по делото извлечения от движението на банковата сметка на „**** & ****” в **** и тази в **** е, че подсъдимият Р.П. е изтеглил последователно от банковата сметка в **** сумата от 138 940 лева , след което е била внесена в брой сумата от 160 000 лева по сметката на „**** & ****” в ****  на 10.07.2009г., като основание за превода в немската банкова сметка  *** Р.П. е посочил именно цитирания  по-горе договор от 10.07.2009г. / л.78 т.4 от д.п./.Видно от приложените по делото банкови  извлечения по движението на паричните средства в банковите сметки на  „**** & ****” съответно в **** и ****, както и от заключението на съдебно счетоводната експертиза е  , че на 10.07.2009г. сумата от 160 000 лева е била внесена по сметката на „**** & ****” в „***„ АД , а на 14.07.2009г. е бил извършен валутен превод в полза на инженерното бюро  на 75 000 евро в левова равностойност  146 715 лева, останалата сума от 12 800 лева е била изтеглена в брой  на няколко пъти от подсъдимия Р.П. от същата банкова сметка. ***ия  тази банкова операция и изтеглянето  на парите в брой от сметката в ****, респективно внасяне на сумата от 160 000лева също в брой  в разплащателната сметка в **** е сторено от подсъдимия Р.П. с цел за  свидетелите т. Е. и К. Б. да остане скрито обстоятелството , че инженерното бюро има открита банкова сметка  ***, в която постъпват плащанията по договора с Община С., което би се установило при нареден междубанков превод на сумите. В подкрепа на този извод е и фактът, че тегленото на такава значителна сума пари в брой от банковата сметка в „**** ****” е свързано несъмнено и със заплащане на значителни такси, което не би било така  при един междубанков превод. Обстоятелството, че банковата сметка е била подменена в сключения договор на *****г. с Община С. съдът приема за установено и от заключението на съдебнографологическата експертиза, / л. 3-7 т.5 д.п., / според което подписът за възложител на стр. 9 от договора от *****г., там където е посочена банковата сметка на изпълнителя, е изпълнен с различна химикална паста от химикалната паста, с която са изпълнени другите подписи за „възложител” на останалите страници от договора.

Показанията на свидетелите Е. и Б. относно факта, че са издали една единствена фактура , а именно тази за авансовото плащане на стойност  294 999,60 лева с посочена банкова сметка ***т двамата свидетели при разпита им по делегация писмени доказателства, сред които е и  заверено копие от  фактура на български език  №**** от *****г. са сумата от 294 999,60лева, която  се различава по съдържание от тази представена от подсъдимия в Община С. относно банкова сметка *** „**** & **** ****”. Във фактурата ,с която разполагат Е.  и Б. банковата сметка за превод на сумата по издадената  фактура е тази в „***” , а в представената в Община Содово от подсъдимия Р.П.  банковата сметка е  в ****. При предявяване на посочената фактура на съдебното следствие на подсъдимия Р.П. същият не отрече , че тази фактура с посочена банкова сметка ***ена , за да бъде представена при подписването на договора. Според думите му  тази фактура е  била изпратена от офиса на немското дружество  и към този момент е съществувала  само тази банкова сметка. ***, няколко дни по-късно, след откриване на банковата сметка  в ****  в новите фактури вече  фигурирала тази банкова сметка. ***, в тази им част, са в пълно  съгласие с казаното от свидетелите Е. и Б. ,      че не са знаели за новооткритата банкова сметка ***, както и за промяната в договора с Община С., касаеща плащанията на изпълнителя по тази банкова сметка.

*** Р.П. не твърди да е пренасял технически подписите върху съставената от него фактура за авансово плащане на св.Е. , но не отрече, че предявената фактура му е известна като съдържание с посочената в нея банкова сметка ***.т. Е.. Последното кореспондира  в пълна степен и със заключението на  съдебно-графологическата експертиза / л. 13 - 16 том 5 от д.п./, според което след визуално изследване под микроскоп на подписите във фактури №**** от *****г. за сумата от 294 999,60 лева и във фактура №**** от 22.06.2009г. за сумата от 600 000 лева / приложени съответно на л.3 и л.5 т.27 от д.п. / с посочена сметка на изпълнителя в „**** ****” е установено, че те са технически пренесени и то от  един и същи оригинал, а отпечатъците от печата на „**** & ****” са отпечатъци от мокър печат. Анализът на тези доказателствени източници добре обяснява и начина, по който  подсъдимият Р.П. е съставил инкриминираните фактури. След получаване на първата фактура за авансово плащане, подписана от свидетеля т. Е. и с посочена банкова сметка *** „***” , подсъдимият Р.П. е съставил нова такава с идентично съдържание и посочена банкова сметка ***, след което технически е пренесъл подписа на св.т. Е. от оригиналната фактура върху тази, която е представил в Община С.. Положил е и мокрия печат, с който е разполагал  и така на документа е дадено привидно основание , че изхожда от издателя си. По същия начин подсъдимият  е действал и с втората фактура за междинно плащане  за сумата от 600 000 лева с №****/22.06.2009г. /л.5 т.27 от д.п./, която фактура е била съставена от него, пренесен е бил отново от оригиналната първа фактура подписът на свидетеля т. Е., положен е и печата на „**** & ****” и документът е бил предаден в Община С. за изплащане  на сумата от 600 000 лева по договора. По отношение на третата фактура №**** /*****г. за сумата от 150 000 лева / л.11 т.27 от д.п./  подсъдимият Р.П. е положил лично подписа си под името на управителя на немското инженерно бюро. По този начин подсъдимият Р.П. е придал правно значение на фактурите , че са подписани  от свидетеля т. Е. и се отнасят до задължителността за превеждане на паричните средства по договора от Община С. в банковата сметка в „****”.

Посочените три фактури са били и правното основание за превода на инкриминираните суми от Община С. съгласно чл.11 от сключения договор, в който е регламентирано плащанията по договора да се извършват след предварително представяне на фактури за действително свършената работа, ведно с приемо-предавателен протокол между изпълнителя и възложителя за предадената работа. В обясненията си подсъдимият Р.П. посочи, че и трите фактури са били представени лично от него , като пълномощник на „**** & **** ****”,  в Община С. за изплащане на посочените в тях суми по сметката на инженерното бюро в ****. Обясненията  на подсъдимия, в тази им част, са в пълно съгласие и с казаното от свидетеля  Й.А.Т., изпълняващ длъжността Директор „****” и финансов контрольор в общината. Според заявеното от него на съдебното следствие и трите фактура,по които е извършено плащането, са му били донесени от кмета на Общината – св.М.Й.. В тази връзка и на основание  чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха констатирани  съществени противоречия в показанията на свидетеля Т. и бяха приобщени показанията му дадени на досъдебното производство на л.45 т.2 от д.п., където свидетелят е заявил, че и трите фактури са му били донесени лично от подсъдимия Р.П..След прочитане показанията на свидетеля, по този процесуален ред, същият  заяви, че фактурите са били носени в Общината от подсъдимия Р.П. , но той ги е получавал лично или от кмета или от св.З.Д.. Съдът кредитира казаното от свидетеля Т. в съдебно заседание, след пояснението,  което направи, а именно, че фактурите са били представяни впоследствие  при него заедно с приемо-предавателните протоколи, тъй като приемо-предавателните  протоколи за предадената работа,  заедно с втората и третата фактура ,първо са били подписвани от подсъдимия Р.П. и св.М.Й., като кмет / приемо - предавателни протоколи  от 22.06.2009г., /л.69-70 т.20 д.п. /, приемо-предавателен протокол от 27.11.2009г. /л.72-73 т.20 от д.п. /, приемо-предавателен протокол от 26.04.2010г. л.75 - 76 т.20 д.п./ подписани за изпълнител от подсъдимия Р.П. и за възложител от кмета на Община С. – св.М.Й., а след това са минавали през св.Т., който e попълвал контролния лист за извършване на плащането, в качеството му на финансов контрольор към Общината / контролен лист за извършен предварителен контрол от фин.контрольор преди извършване на разход от 18.04.2009г.  л.109 т.6 д.п. и контролен лист за извършен  предварителен  контрол преди извършване на разход от 24.06.2009г. л.144 т.6 от д.п., подписани от св.Й.Т./. В показанията си свидетелят М.Й. посочи, че след представянето  на фактурите и приемо- предавателните протоколи за свършената работа, той  ги е подписвал, в качеството си на кмет на Община С., респективно възложител по договора. В показанията си свидетелката К.П. *** посочи, че договорът й е бил занесен в копие след подписването му, като не обърнала внимание на обслужващата банка  посочена за изпълнителя. Фактурата за авансово плащане от *****г.  и тази за междинното плащане за сумата от 600 000лева  са й били донесени, за да изготви преводните нареждания.При съставянето и на двата платежни документа  за превода на сумите – л.4 т.27 д.п.  и л.10 т.27 от д.п., взела данните за банковата сметка на изпълнителя и обслужващата банка от представените й две фактури. Според казаното от  свидетелката П., тя  попълнила банковата сметка от фактурата , тъй като имало случаи, в които изпълнителите  правят промени в банковите сметки , поради което и при превод на суми по банков път от значение е банковата сметка посочена от изпълнителя именно в представената фактура, в която той сочи къде да бъдат платени парите. Обичайната практика при плащания по банков път, какъвто е настоящият случай, е банковата сметка да фигурира във фактурата, по която следва да се извърши превода.

В обясненията  си подсъдимият Р.П. посочи, че  с получените суми  предприел плащания към различни други фирми за изпълнението на договора, тъй като следвал указанията на И., защото от самото начало имало договорка между „****&****” и „***”-Г., последните да са подизпълнители  по договора. В тази връзка се е разпореждал с парите след  нарежданията на И. и О. Х.. Подсъдимият посочи, че от Х. е получавал документи в оригинал и всички документи касаещи договора, а преди това и  за участието в обществената  поръчка в Общината са получавани от „**** & ****”. Имал  вътрешни уговорки с И., че за всички финансови разпореждания и управления във връзка с всичко, което касае България  трябвало да разговаря единствено и само с него. След превода на първата сума за авансово плащане, според обясненията  му, в България дошъл г-н И. , който открил банкова сметка *** „***” в **** , представил  му фактура от страна на „***” с превод от „**** и ****” към „***”, представил му и договор , по силата на който го убедил, че „***” е фирмата, която носи управлението и отговорността по сключения договор с Община С.. Така обяснява и превода на сумата от 130 000 лева по сметката на Инженерно бюро „***” в **** осъществен на 01.06.2009г. / таблица 4 стр.33 СЧЕ т.5 от д.п./ За останалите пари получил нареждане да оперира  в България и да се финансира участието в други обществени поръчки. На по-късен етап, след като изказал опасенията си пред О. Х., че няма документи, удостоверяващи връзката между двете фирми – „***” и „**** & ****”, му бил  изпратен оригинал на договор от 05.05.2009г. на немски език. Подсъдимият поръчал превода на договора, направил нотариална заверка в България и върнал оригинала обратно на О. Х.. Така му станало ясно, че всъщност инженерно бюра  „***” прави цялостното управление по проекта. Според думите му т. Е.  бил наясно с този договор.

 От приложения на л.78 - 79 т.2 от д.п. договор от 05.05.2009г. между  „ Инженерно бюро ***”, представлявано  О. Х.   и „**** & ****”, представлявано от т. Е., е видно, че  по отношение на договора сключен между  инженерно бюро „**** и ***” ООД  и Община С. от *****г. за проектиране на пречиствателна  станция за отпадни води , канализацията и снабдяването с питейна вода в Община С. , страните се договорят , че „**** & ****” подписва договора с Община С., като индиректен представител на фирма „Инженерно бюро ***”, от негово име, но за сметка на фирма „Инженерно бюро ***”. Всички изчислени и преведени суми се предават по-нататък веднага на „Инженерно бюро ***” или на лице, или на фирма , посочени от „Инженерно бюро ***”. В случай на разкриване на този договор всички права по договора на фирма Инженерно бюро „**** и ****„ произтичащи от договора с Община С. , се прехвърлят веднага  на  „Инженерно бюро ***”. Според този договор Инженерно бюро „**** & ****” носи цялата отговорност и финансовите загуби, ако в случай на бездействие , или дейност  се стигне до неизпълнение  на договора с Община С.. В посочения договор е отразено, че е подписан в гр.Х. на 05.05.2009г. В обясненията си подсъдимият Р.П. заяви, че не разполага с оригинала  на този договор. Свидетелят т. Е. категорично отрича в показанията си да е подписвал  договор с подобно съдържание и сочи, че не му е известен. От разпита на свидетелката П.А.Д., помощник нотариус в гр.С., е видно , че тя е направила заверка на договора, който й е бил представен на немски език от подсъдимия Р.П. , но без превод на български език, без да е сигурна в автентичността на положените в него подписи, т.е. тя е удостоверила , че представеното копие е идентично с оригинално подписания договор, като поясни, че не владее немски език, а самата заверка е направена на 02.03.2011г. От показанията на свидетеля Г.И.Б. и Н.Я.Я., последният работещ като заклет преводач във фирма за превод и легализации    на документи, е видно, че превода на копието на договора от немски на български език е извършено от преводаческата фирма на Г.Б. , а  самият превод е осъществен от Н.Я.. След предявяване  на договора на немски език , находящ се  на л.201 т.2 от д.п и в превод на български език находящ се на л.199-200 т.2 от д.п. свидетелят Н.Я. и Г.Б. поясниха, че при превод на документ от чужд език , следва  двата документа да са прикрепени един към друг и подпечатани  в единия  прегънат  ъгъл на двете страници с печата на преводаческото фирма. В противен случай не може да се приеме за достоверен превода. Отделно от това свидетелят Н.Я. посочи, че  извършва превод на копия от документи, но те трябва да са с нотариална заверка , за да може превода да се счита за официален. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-графологична експертиза / л.92-95 т.5 от д.п./  е установено, че подписът положен под името на т. Е. на договора от 05.05.2009г. е изпълнен от т. Е., но тъй като договорът е в копие не може да се установи дали инкриминираният подпис в него е оригинален или технически пренесен. Договор с подобно съдържание не е бил приложен към първоначално сключения такъв от 27.02. 2009г. между Община С. и „**** & ****”,  нито някоя от страните по този договор  е знаела за съществуването му. Свидетелят З.Д., който е отговарял за изпълнението на проекта по сключения договор от *****г., при разпита си също посочи , че договора от 05.05.2009г. не му е известен и го вижда за пръв път. Анализът на горепосочените доказателства недвусмислено сочи,че договор с подобно съдържание не е бил подписван  между св.т. Е. и *О. Х.. От този договор е било снето копие, нотариално заверено едва на 02.03.2011г. по инициатива на самия Р.П. и представен от него в копие в хода на настоящото досъдебно производство, с оглед лансираната версия за наличие на уговорки между „**** & ****”  и „***” относно изпълнението на договора с Община С., респективно неговите действия по разпореждане със сумите постъпили по сметката на „**** & ****” в „****”. Отделно от това по делото и в приложената тръжна документация действително фигурира декларация от 05.02.2009г. за участие на подизпълнител  в оригинал – л. 38-39 т.27 от д.п., подписана от св.т. Е., в която е декларирал, че ще използва като подизпълнител  „Инженерно бюро ***” , но в декларацията изрично е упоменато, че участието на подизпълнителите е на 20 % от общата цена , предложена за изпълнение на обекта на поръчката.

  В подкрепа на извода, че подсъдимият е предприел  незабавно действия по присвояване на получените пари, чрез използваните неистински фактури, с които е създал привидно правно основание за превод на посочените в тях суми по банкова сметка, *** договора е и сключения договор от 09.06.2009г. приложен на лист 77-78 том 2 от д.п., подписан между „****” ООД, представлявано  от М.П., съпруга на подсъдимия, и „**** & ****”  , представлявано  от подсъдимия Р.П.. От приложените в том 18 от д.п. писмени доказателства е видно, че с договор за управление от 02.06.2009г. / л.16 т.18 д.п. / „****” ООД представлявано от Щ. М. И. възлага на М.В.П. да управлява и представлява  търговското дружество в съответствие с действащите нормативни  актове и решения на общото събрание на дружеството. Според чл.2 от същия  договор той влиза в сила от момента на регистрирането на дружеството и действа докато не бъде прекратено.От приложения  дружествен договор от 02.06.2009г./ л.19 – 28 т.18/ става ясно , че съдружник и управител на „****” ООД е М.П..Това обстоятелство е било вписано във фирменото досие на дружеството -  л.28 т.14 от д.п.

Съгласно сключения от 09.06.2009г. договор за финансов контрол и управление на проекти между „****” ООД, представлявано   от М.П. като изпълнител  и „**** и **** ****” Г.,  представлявано   от подсъдимия Р.П. като възложител , „****”  ООД  отговаря и поема изпълнението  по всички проекти и дейности на инженерното бюро  в България , свързани с управление на проекти, контрол на разходите ,срокове и качеството , финансов  контрол и отчитане, главно управление на строителството. На същата дата М. П. открила  и банкова сметка ***Д – клон С.. Подписването на посочения договор между подсъдимия и неговата съпруга , придобила няколко дни по-рано качеството на управител на дружеството, според настоящата инстанция е било целево , а именно  паричните средства , които постъпват  от Община С. по договора  да бъдат превеждани по банковите сметки на „****” ООД. Според обясненията  на подсъдимия Р.П. този договор  бил подписан, за да може „**** & ****”  да бъдат регистрирани по ДДС, според думите му този договор бил известен на германските партньори , но дали е бил известен на Община С. не знае. От съдържанието на самия договор е видно, че в него не се сочи конкретно за кои проекти се отнася , поема и отговаря  „****” ООД. Действително регистрация по ЗДДС на  „**** & ****”  е направена, видно от приложеното на л. т.14 удостоверение от Агенцията по вписванията, с оглед извършване на плащанията по договора от Общината. В показанията си свидетелите т. Е. и К. Б., категорично са заявили, че  договор с подобно съдържание не им известен  и не е съгласуван с тях. Според заявеното от  Е., подсъдимият не е бил оторизиран от тях да сключва договори, както и да подписва документи  и никога не е бил упълномощаван да действа като управител и да сключва договори , като пълномощията му са били винаги ограничени. Подсъдимият П. е имал пълномощно за развойна дейност  и извършване  на търговски операции, да посредничи  при сключване на сделки и водене на преговори , като в даденото му от тях пълномощно  изрично било  посочено , че няма право да сключва договори без изрично да е упълномощен от управителните на инженерното бюро. Заявеното от Е. и Б. е в пълно съгласие и с приложеното на л.37- л.38 т.14 от д.п. пълномощно за разработване на областите и извършване на юридически значими дейности от 20.02.2009г. заверено от нотариус в Г. / на немски език л.45-47 т.15 д.п./ , според което всички предстоящи договори стават правно валидни с писменото им приемане  от „**** & ****”  или при  представяне на заверено от нотариус пълномощно, което оторизира Р.П. за това. От показанията на свидетеля З.Д.,  отговарящ за изпълнението на проекта финансиран с европейски средства, е видно, че този договор не му е известен и не го е виждал, не е бил представян и в Община С..

 Предвид гореизложеното съдът намира, че цитираният по-горе договор от 09.06.2009г., въз основа на който са последвали разпорежданията с парите, преведени от Община С. на  „**** & ****” в банковата сметка в „****”, е бил сключен без знанието и съгласието на управителите  на немското дружество и с цел да се създаде невярна представа у възложителя , че се извършват действия по изпълнение  на договора , респективно да се придаде правно основание на разпоредителните действия от подсъдимия с постъпилите суми, за което е използвал дружеството на съпругата си М.П. -  „****„ ООД. Действията на подсъдимия по отклоняване на получените парични средства са били синхронизирани и с последващите такива предприети  и от  съпругата му М.П.. В качеството си на управител на „****” ООД тя е  сключила договор  със свидетелката Е.Й.Г. –А., управител на „***” ЕООД  л.60 - 62  т.2 от д.п. съответно на  01.06.2009г. , т.е. дори преди подписването на  договора от 09.06.2009г.,  с предмет  консултантски услуги  и  цена  26 000 евро. От разпита на свидетелката Е.А. в съдебно заседание  стана ясно, че тя е подписала договора, защото била потърсена за съдействие от Р.П., а преди това разговаряла и с Е., докато бил в България, че ще участва в изпълнението на договора. От съдържанието на същия е видно, че има отношение  към  последния етап от договора сключен с Община С. и „**** & ****” – чл.2 ал.6 от същия, тъй като обхваща подготовка и изготвяне на документация , вкл. техническа спецификации за провеждане на открита процедура по ЗОП за избор на изпълнител за строителство на ПСОВ и строителство / рехабилитация на В и К мрежата и др./ Очевидно е, че това е последният етап от изпълнението на предмета на договора,  тъй като към този момент не е имало изобщо изготвен инвестиционен проект, без който не би могла да се изготви документация за провеждане на процедура  за избор на изпълнител за строителството на ПСОВ и В и К мрежата. В показанията си св.А. посочи, че е изпълнила задълженията си по договора като е изготвила екологичната част, което очевидно не съответства на предмета на договора. Предала документите на Р.П. и М.П., тъй като такава била уговорката , а плащането получила по банков път. От приложените по делото банкови  извлечения е видно, че по сметка на „***” ЕООД са извършени два банкови превода от сметката на „****” ООД в ****, като сумите далеч надхвърлят уговореното възнаграждение в договора. На    07.07.2009г. е преведена по банков път сумата от 90 000 лева , като основание за плащането е цитирана фактура №58 от 06.07.2009г. и на 03.09.2009г.  са преведени  30 600лева  по фактура №003/28.08.2009г.

Бил сключен и договор с ЕТ „Г.Р. – ***„ на 25.08.2009г. / л.63-65 т.2 от д.п./, представлявано от Г.Н.Р. с предмет на договора геодезическо заснемане,  вертикална планировка, трасиране с колчета на площадка за изграждане на пречиствателна станция , находяща се в с.П., община  С., съобразно задание изготвено от възложителя.От показанията на свидетеля Г.Р. е видно, че е извършил само първия етап  от договора , а именно геодезическо заснемане, а вторият и третият не са осъществени , тъй като обектът бил спрян. Тъй като при разпита си на съдебното следствие свидетелят Р. заяви, че не си спомня на кой е предал изпълнението по договора на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК бяха прочетени показанията му дадени на досъдебното производство на л.108 т.2 от д.п., където е заявил , че извършената работа е била предадена директно в Община С., тъй като такава била уговорката с възложителя.Съдът кредитира показанията му приобщени по този процесуален ред , тъй като към онзи момент,както и свидетелят поясни,  споменът му от инкриминираните събития е бил по-ясен. Услугата  била заплатена  от „****” ООД   по банков път, за което издал  две фактури – за по 2400 лева.

На 18.08.2009г. бил сключен договор с „***” ЕООД  с предмет подравняване за целите на геодезическото заснемане на площадка, определена за изграждане на градска пречиствателна станция на Община С.  / л.70 – 73 т.2 от д.п./ , а  на 24.08.2009г.  втори такъв с предмет проучване на данни, касаещи съществуващата канализационна и водопроводна система на Община С., във връзка с проектирането на градска пречиствателна станция ,  / л.66-69 т.2 от д.п./ , представлявано  от свидетеля С.Н.С..От показанията  на свидетеля С. е видно, че и двата договора са подписани в С., макар и в тях да е упоменато, че са сключени в гр.С..На съдебното следствие свидетелят С. посочи, че връзката му с „****”ООД била осъществена чрез св. З.Д., докато на досъдебното производство при разпита си е посочил, че свидетелят П.П. го е свързал с подсъдимия Р.П., който познава като негов адвокат, както и че двата договора са му били донесени за подпис от него. След констатиране на съществени противоречия в показанията на свидетеля С. на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК  и прочитане на заявеното от него на досъдебното производство на л.152 т.2 от д.п. същият заяви, че вече не си спомня подробности ,  тъй като е изминало много време от случая. Съдът кредитира казаното от този свидетел на досъдебното производство, а именно че свидетелят П.П. е бил връзката му с подсъдимия и М.П., както и че той ги е насочил към него  за сключването на  двата договора с „****” ООД, тъй като от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на свидетелката М.Б. се установи , че и при преговорите водени в последствие с подсъдимия  относно неизпълнението на договора с Община С. подсъдимият се е консултирал със свидетеля П.П., който е бил негов адвокат, присъствал е  на тези срещи,  включително впоследствие е бил и негов процесуален представител при воденото гражданско дело в съда.

На 09.09.2009г. бил сключен договор за изработка между „****” ООД и „***” АД – Пловдив / л.74- 77 т.2 от д.п./, представлявано от А.Д.А., с предмет  провеждане на инженерно-геоложко проучване на площадка за ПСОВ за Община С. в землището на с.П. и на отвеждащия колектор от ПСОВ до водоприемника р.Ч., съобразно задание изготвено от възложителя. От показанията на свидетелката А.А. е видно, че проектът по договора е изпълнен и предаден. От показанията на свидетеля Н.Н., изпълняващ длъжността  началник отдел във „***” АД – Пловдив е видно, че по договора сключен с „****” ООД са направили частично изпълнение  на задачата, а именно хидро-геоложко проучване на площадка за пречиствателна станция на Община С.. Контактували са с подсъдимия Р.П. и М.П. , а също така и с Е.А. по повод изпълнението  на договора. Предали папката  на Е.Г. – А., която подписала протокола от името на „****” ООД. В изработения проект влагали логото на  „**** & ****” , тъй като им били дадени бланки, на които фигурирало името на това инженерно бюро.Според заявеното от този свидетел, тъй като  това били проектантите по договора,  техническата документация била изготвена от името на „**** & ****”. Той разбрал ,че  изпълнител на общия  проект е именно  това дружество. Технически документацията при тях била оформена така, че те фигурирали като проектанти към „**** & ****” . Според показанията му изискването на възложителя – „****„ ООД било изпълнената работа да бъде от името на немското дружество. Заплащането било извършено по банков път от „****” ООД.

Движението на парите по съответните сметки е установено от банковите извлечения и назначената по делото съдебно счетоводна експертиза. От постъпилата сума  общо  в размер на 1 044 999,60 лева по банковата сметка на „**** & ****”  в „**** ****” подсъдимият Р.П. се разпореждал без да има разходооправдателни документи за извършените плащания. Посочените по-горе договори са му послужили  да представя в Община С., чрез приемо-предавателните протоколи , за които ще стане дума по-долу,  изпълнение  по проекта от изпълнителя. Част от тази документация, видно от анализа на горе изброените гласни доказателства, касаеща техническата част е носила логото на инженерно бюро на  „**** & ****” без да изхожда от тях. По този начин е била поддържана  невярна представа в администрацията на Община С., че по проекта се работи активно от немското инженерно бюро – изпълнител  и следва да бъдат извършвани съответните  плащания, съгласно чл.11 от договора. Прави впечатление и начина, по който подсъдимият се е разпоредил със сумите  след постъпването им в банковата сметка в ****. С преводно нареждане от 19.05.2009г. Община С. е превела  сумата по първата фактура за авансово плащане в размер на 294 999,60лева в банковата сметка на  „**** & ****”  в ****. С преводно нареждане от 24.06.2009г. е преведената сумата от 600 000 лева,с която също е последвало разпореждане от страна на подсъдимия Р.П. и  на 28.04.2010г. сумата от 150 000 лева. С получените общо 1 044 999.60 лв. подсъдимият Р.П. се разпорежда, както следва :  по банкова сметка *** „****” ООД е преведена от него сумата от 300 000.00 лв. на 07.07.2009г. Като основание за превода е посочен договор за управление. По банкова сметка *** „****” ООД  е превел сумата от 131 600.00 лв.Отделно от това подсъдимият е изтеглил  в брой  сумата от 138 940.00 лв. от банковата сметка в „**** АД” № BG97 IABG 7095 1000 5561 00. Общия превод на парите и по двете банкови сметки на **** ООД е в размер на 596 600 лева. Наредил е и  плащане към INGENIEURBURO HARTEL UG  в размер на 130 000 лв.От банковите извлечение и таблица 4 към ССЕ е видно, че подсъдимият Р.П. е осъществил вътрешни преводи в размер на 71 110 лева и обмяна на валута в размер на 68 557,50лева. Извършени са и плащания на ДДС и корпоративен данък в размер общо на 173 789,31лева.

М.П., чрез „****” ООД от едната банкова сметка *** „**** АД” по другата банкова сметка ***мата от 209 900.00 лева. Изтеглила е в  брой от банковата сметка на  „****” ООД сумата от 271 800.00 лв.

Превод на парични средства към „**** & **** ****” - гр. Х., Г., подсъдимият Р.П. извършил по банкова сметка *** „****” АД №***********. На 10.07.2009г.  внесъл  в брой сумата от 160 000 лева в тази банкова сметка,  ***.07.2009 година превел сумата 146 715.00 лв. на  „**** & ****”  в Г.. От тази банкова сметка ***ата  от 12 800 лева.

От приложената таблица №1 към заключението на ССЕ е видно, че по разкритата от М.П. банкова сметка № ******** на „****” ЕООД са получени 300 000 лв. от банковата сметка  ******  на „**** & ****”. От тази банкова сметка *** „****”ООД са преведени на  „*** ” ЕООД сумата от  90 000.00 лв. на 07.07.2009г., останалата сума от 209 900 лева е прехвърлена   по втората банкова сметка *** „****” ООД. От тази банкова сметка  М.П. се е разпореждала  с паричните  средства , като е изтеглила в брой на каса общо сумата от 271 800лева , извършавала е разплащания с „***” – 7 800лева, ЕТ ”Г.Р.” – 4 800лева, „***” ЕООД – сумата от 30 600 лева, „***” 16 154 лева,  Баурт – 2 400 лева. Съпоставяйки  датите на сключването на договорите и датите на преводите на парите по тях по банков път прави впечатление , че  на  „**** & ****”  е преведена сумата от 146 715 лева едва на 14.07.2009г.,т.е. преди тази дата  подсъдимият П. е предприел активни действия по разпореждане със сумите  по първите две фактури.

Подсъдимият Р.П. е нямал пълномощия по изпълнението и разплащането във връзка със сключения договор с Община С.. Тезата му , че е  действал по указание на И. и О. Х. , които са контролирали изпълнението на договора  се явява несъстоятелна и напълно дискредитирана от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От приложените по делото 3 броя   приемо-  предавателни протоколи, за  които съгласно чл.11 от договора е следвало да бъдат представени с   фактурите като основание за извършване на плащането    /л.69 – 76 т.20 от д.п. съответно от 22.06.2009г., 27.11.2009г. и 26.04.2010г./ е видно ,че вторият и третият са с почти идентично съдържание, като в този от 26.04.2010г. е добавено единствено предаването на екологичен доклад.

Представените  от подсъдимия Р.П. ***, за които  са подписани и съответните  приемо - предавателни протоколи, послужили заедно с представените от него  фактури като основание  за извършеното плащане , не отговарят на нормативните изисквания , в голямата си част документацията   била  на немски език без превод на български език, липсвали подпис на лицата , изготвили проектите , не ставало  ясно дали същите притежават и проектантска правоспособност, предадената  документация въобще не обхващала целия обем  на възложената работа , като не  бил представен нито  идеен инвестиционен проект, нито работен такъв, нито било  изготвено проектиране на довеждащата  инфраструктура , нито било започнато проектиране и изпълнение  на съпътстващите проектираните дейности. В договорения срок поетите задължения не били изпълнени, защото средствата за финансирането на проекта  били получени без правно основание  от подсъдимия чрез използваните неистински документи  – три боря фактури, както и съпътстващите ги приемо-предавателни протоколи , в които е имитирал, че предава някаква изпълнение по договора и то от името на инженерно бюро на  „**** & ****”. В този ред на мисли съдът не споделя доводите на адв.Х. *** е получила един професионално изготвен проект от сключения  договор, по който пълномощник за изпълнителя  бил подсъдимият Р.П.. Всички действия на подсъдимия, свързани с документираните договори с „****” ООД, а впоследствие сключените такива от „****” ООД  с други фирми, са били с цел да се поддържа заблуждение в администрацията на Община С., че изпълнителят по договора работи по проекта и следва да бъдат превеждани сумите , съобразно уговореното в договора от *****г. от една страна, а от друга да има документална обоснованост на предприетите действия по присвояване на получените суми. Всички договори, които подсъдимият Р.П. е представил в хода на досъдебното производство не са били известни нито на Община С., нито на  „**** & ****”. Т.е. подсъдимият е иззел функциите на изпълнителя изцяло, без да има за това  надлежна представителна власт  и без да е бил оторизиран от немското дружество – изпълнител. Версията му относно наличието на  вътрешни уговорки между  „**** & ****” , И. и Хартел, с която оправдава действията си по разпореждане с постъпилите пари по договора се явява несъстоятелна и опровергана  от всички събрани по делото доказателства. За пълнота настоящата инстанция  намира за нужно да подчертае, че  сключеният договор между Община С. и инженерно бюро  „**** & ****” е въз основа на проведена обществена поръчка. В 43 от ЗОП императивно е посочено, че страни по договор за обществена поръчка не могат да го изменят – нито относно основанието, нито относно предмета и начина на плащане и изпълнение. Изменение в договора е допустимо само  с допълнително писмено споразумение към договора   по изключение и в императивно  изброените хипотеза визирани в ал.2 на чл.43 от ЗОП, като в случая нито една от таях не  е  налице. Обективните действия на подсъдимия сочат, че е използвал неистинските документи - фактури, послужили като средство за въвеждане в заблуждение  у лицата упражняващи фактическа власт върху предмета на престъплението.

При така установената фактическа обстановка по делото, която се подкрепя в пълна степен от събраните  доказателства, Окръжният съд намира, че  подсъдимият Р.П. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна през периода ***** година – ***** година в гр.С., обл.Пловдив, подсъдимият Р.П. е използвал неистински документи , за да получи чуждо имущество без правно основание.Подсъдимият обективно сам е съставил неистински документ -  фактура № ****/***** година, в  която  технически е пренесъл подписа на св.т. Е. – управител на „****&**** ****” Г. от получената от издателя оригинална фактура за авансово плащане на сумата от 294 999,60лева. Подсъдимият сам е съставил и  фактура № ****/22.06.2009 година, в която отново технически е пренесъл подписа на т. Е. – управител на „****&**** ****” Г.   за сумата от 600 000 лева, представляваща основание за междинно плащане по договор №001 от *****г.  Подсъдимият  е съставил  неистински документ – фактура № ****/***** година за сумата от 150 000 лева,  подписана от него, без пълномощно от т. Е. - управител на „****&**** ****” Г.. По този начин на инкриминираните документи – 3 броя фактури е придадено правно значение , че са подписани от свидетеля т. Е. и се отнасят  до задължителността за превеждане на паричните средства по договора от *****г.  в „****” АД, клон Пловдив по банковата сметка разкрита от подсъдимия ,без знанието и съгласието на немското дружество -  изпълнител по договора. И  трите фактури са „неистински” по смисъла на чл.93 т.6 от НК документи защото им е придаден  вид , че  представляват конкретно писмено  волеизявление на друго лице – на св.т. Е.,в качеството му на управител на  „**** & ****”, а не на това, което ги е съставило. Неистинските документи – три броя фактури подсъдимият ги е използвал , като сам и лично ги е  представил   пред администрацията на Община –С.,  в частност отдел „Финансови и стопански дейности и материално осигуряване”, като е доказал пред тях привидно правно основание  за превода на паричните средства. В резултат на така възбуденото и поддържано заблуждение   у съответните длъжности лица, мотивирани чрез представените неистински документи,  са били  извършени актове на  имуществени разпореждания- като въз основа  на представените фактури са били съставени  и съответните платежни документи - преводни нареждания , по силата на които паричните средства са постъпили в банковата сметка посочена от подсъдимия Р.П., т.е. те са преминали в негова фактическа власт, след което същият е предприел разпореждане с тях. Така,  въз основа на  фактура № ****/***** година е съставено платежно нареждане за сумата от  294 999,60 лв., чрез фактура № ****/22.06.2009 година е съставено платежно нареждане за сумата от  600 000лв. и чрез фактура № ****/***** година за сумата от 150 000лв. По този начин инкриминираната сума в размер общо на 1 044 999,60 лева, собственост на Община С. е излязла неоснователно от патримониума й , с което е  настъпила вредата за нея, респективно пряко целената  имотната облага за подсъдимия. Инкриминираните три броя неистински  фактури  са съставлявали основание  за получаване на паричните средства, тъй като в приложения по делото договор от *****г. в чл.11 ал.1 изрично е регламентирано ,че разплащането се извършва на основание представена оригинална фактура от изпълнителя и по банков път. Или в конкретния случай опорочените  три броя фактури се явяват средство по смисъла на чл.212 ал.1 от НК, което е обусловило реалното  получаване на чуждото имущество без правно основание от подсъдимия. Налице е пряка причинно следствена връзка, защото настъпилата имотна вреда е пряко следствие от създадената неправилна представа у измамения относно основанието за разпореждането със сумите. Намерението за противозаконно присвояване е намерило пряк обективен израз в криминалните  и посткриминалните действия на подсъдимия, подробно обсъдени по-горе в мотивите. Налице е квалифициращото обстоятелство на чл.212 ал.5 от НК, тъй като  документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Налице са и двата обективни елемента в кумулативна даденост, водещи до прилагането на този по-тежко наказуем състав. Предметът на престъпното посегателство  - 1 044 999,60 лева, съгласно ТР№1/98г. на ВКС надхвърля многократно 140 минимални работни заплати към момента на извършване на престъплението, която с ПМС №1/10.01.2009г. към инкриминирания период е била в размер на 240 лева. Едновременно с това  съдът намира , че и случаят е особено тежък, с оглед настъпилите вредни последици   , тъй като отговаря на всички критерии визирани в чл.93 т.8 от НК и е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Механизма на осъществените три деяния, сочат на изключителна престъпна упоритост. Множеството неистински документи , добре създадената  организация по присвояване  на чуждите парични средства чрез съставянето на множество договори и други документи от подсъдимия, координираните действия по присвояване на паричните средства чрез „****”ООД, чийто управител е неговата съпруга и разкритите за целта от нея две банкови сметка  в „**** ****, през които са минали парите, проявената упоритост сочат , че както деецът, така и престъплението се отличават с изключително завишена степен на обществена опасност. Интензитетът на засегнатите интереси на Общината, на живущите в нея , а също така и на държавата ни като цяло е висок, предвид неосъществената  последваща безвъзмездна инвестиция за повече от 20 000 000 евро , която е следвало да бъде сторена впоследствие по оперативни програми. Предметът на престъпното посегателство са средства отпуснати като безвъзмездна финансова помощ  по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.” съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност, с което е увреден имиджът на държавата ни  и са злепоставени интересите й пред европейските институции. Наред с това от събраните по делото доказателства се установи , че присвоената от подсъдимия Р.П. сума  подлежи на връщане от Община С. в МОСВ, за което е издаден и изпълнителен лист. Последното  се отразява изключително негативно върху нормалното функциониране на тази малка  община с ограничен бюджет. Разколебано е и  доверието  на обществото в авторитета на местната Общинска администрация. Отделно от това макар и да е налице  влязло в законна сила  съдебно решение срещу  немското дружество , по силата на което е осъдено да заплати инкриминираната сума на Общината, поради неизпълнение  на договора, „**** & ****” е обявило своята неплатежоспособност, поради което посочената сума се явява несъбираема. С престъпната дейност на подсъдимия са засегнати  сериозно и финансовите интереси на немското дружество, страна по договора, за което се събраха доказателства по делото, че е било едно добре работещо проектантско инженерно бюро в Г.. В контекста на гореизложеното съдът намира, че документната  измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК , тъй като са налице три деяния, осъществяващи  поотделно  състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време -  в рамките на няколко месеца , при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващото се явява от обективна и от субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на вредните последици и пряко ги е целял. Подсъдимият е съзнавал,  че съставените от него  документи - три броя фактури са неистински, че използвайки ги пред  Община С. няма правно основание , въз основа на което да получи посочените в тях суми,  въпреки това ги е използвал , за да присвои чуждите средства, като едновременно с това е съзнавал неизбежността на настъпилата  имотна вреда за Общината с факта на тяхното представяне, от което е последвал и превода на сумите, респективно облагата, която поучава. Намерението за противозаконно присвояване е ясно установено по делото и е намерило пряк обективен израз в предприетите от подсъдимия обективни действия.

Предвид гореизложеното съдът квалифицира престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството , че като е установил своя фактическа власт върху сумите, преведени на три транша, подсъдимият е извършил превод от 75 000 евро по банковата сметка на „**** & ****” в сметката им в Г.. Това е така защото и съгласно Постановление №8 /78г. на ВС на РБ престъплението се счита за довършено в момента, когато след използването на документа и въз основа  на него предметът на престъпното посегателство -  в случая паричните средства, реално са получени. Нареденият превод  не може да доведе до корекция на обвинението в посока намаляване, досежно тази сума, тъй като парите  вече са преминали във фактическата  власт на подсъдимия и същият е предприел активни действия по разпореждане с тях по свое усмотрение. За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че това е сторено , с цел управителите на немското инженерно бюро да не се усъмнят в действията на подсъдимия. Предвид на изложеното настоящата инстанция намира, че последното няма отношение към съставомерността на престъплението и не са налице основанията за частично оправдаване на подсъдимия  досежно сумата от 146 715лева .

Несъстоятелни са и доводите на защитата, че от събраните по делото доказателства не може да се направи  категоричен извод, относно наличието на специалната користна цел, което изключва обективната съставомерност на престъплението документа измама. Събраните и обсъдени по-горе доказателства обосновават по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е предприел действия по присвояване на преведените в банковата сметка в **** парични суми. Без представителна власт и без знанието и съгласието и на двете страни по договора от *****г., подсъдимият е   сключил договора от 09.06.2009г.  с „****” ООД, представлявано от неговата съпруга, която е открила две банкови сметки в ****, с цел отклоняване на сумите. След като подсъдимият твърди, че е действал според указанията на немските партньори и е предприел обективни действия по изпълнението на проекта чрез сключването на договори с местни юридически лица, то не би имало никаква пречка лично той като пълномощник на „**** & ****”  да сключва тези договори и да извършва разплащанията от тази банкова сметка ***. Обективните  му действия по изтеглянето в брой на значителна сума от парите преведени в ****, както и тези изтеглени и от неговата съпруга М.П., сключването на фиктивни, според настоящата инстанция, договори с различни местни юридически лица, по които няма реално изпълнение,   показват какво е било действителното съдържание на умисъл му, защото за наличието на специална цел, изискуема в случая, се съди от обективните действия на дееца към момента на извършване на деянието, а не от голословните  му декларации след това. Отделен е въпросът, обсъден подробно по-горе в мотивите, че подсъдимият не е имал право нито по закон , нито по силата на пълномощия да дерогира по този начин изпълнителя по договора, който по силата на облигационното отношение е обвързан  със задължения, за което си е понесъл и съответната гражданска отговорност. Подсъдимият  е нямал никакво правно основание  едностранно  от името на инженерното бюро да предприема каквито и да е действия по изпълнението на договора,  както и по разпореждане с постъпилите суми. Ето защо съдът приема  версията му, лансирана и от неговите защитници, за напълно несъстоятелна и не намираща опора в събрания по делото доказателствен материал. В този ред на мисли съдът не споделя и мнението на защитата,че подсъдимият следва да отговаря единствено  за извършено документно престъпление, относно съставените три броя фактури, послужили като  основание  за плащане на инкриминираната сума , тъй  като действията му покриват от обективна и от субективна страна състава на престъплението документа измама.

Предвид гореизложеното съдът квалифицира престъплението, предмет на настоящото наказателно производство по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

При определяне размера на наложеното на подсъдимия Р.П. наказание съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно изискванията на чл.54 от НК, чистото му съдебно минало, подробните му обяснения, с които, макар и да не се призна за виновен, по съществото си спомогнаха за изясняване  на обективната истина по делото, тъй като с тях  се изясни механизма на съставените от него и впоследствие  използвани  три броя неистински фактури, липсата на констатирани противообществени прояви до момента, добрите характеристични данни. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на три деяния, включени в продължаваното престъпление, проявената упоритост при осъществяване  на престъпните намерения, показващи изграден модел на поведение свързан с набавяне на значителни по обем средства,  множеството неистински  документи съставени от подсъдимия, многообразието на другите документи, включително и съставянето  на различни договори , за да  изгради правдоподобна защитна версия относно  разходваните средства, които обективно е присвоил и за да  прикрие от  страните по договора  престъпните си действия. Тук следва да се отчете добрата организираност и планираност в поведението на подсъдимия, който за осъществяване на престъпните намерения и присвояване  на постъпилите суми от Община С. е използвал  дружество, чийто управител е неговата съпруга, като чрез разкритите от нея две банкови сметки са отклонявани парите. Като обстоятелство отежняващо наказателната  отговорност на подсъдимия Р.П. съдът отчете размера на причинената вреда, която многократно надхвърля необходимото за наличието на обективния елемент особено големи размери –  30 пъти. Изключително тежките последици за Община С., която е осъдена от МОСВ да възстанови сумата и което ще се отрази негативно върху бюджета й. Разколебаното доверие на обществото  в органите на  местната власт, обстоятелството , че  населението в тази община е ощетено , поради спрените европейски пари. Накърнен е и авторитетът на държавата ни пред европейските институции, тъй като се касае за злоупотреба  с европейски пари. Изключително тежки са и последиците за изпълнителя по договора – немското дружество „**** & ****” , което се е обявило в неплатежоспособност и  е осъдено с влязло в сила решение,  като страна по договора, да върне присвоената от П. ***.

Като анализира посочените по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като отчете и изключително завишената степен на обществена  опасност на деянието, предвид  обема и интензитета на засегнатите с инкриминираната престъпна дейност обществени отношения и вредните последици от това, съдът наложи на подсъдимия Р.П. наказание, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в размер над минималния  визиран в санкцията на чл.212 ал.5 от НК, а именно ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание конфискация,тъй като от изисканите справки от Агенцията по вписванията и тези от сектор ПП и КАТ при СДВР – С. се установи, че подсъдимият не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, т.е. няма налично имущество, което да е предмет на това наказание. Тъй като подсъдимият е безработен се явява безпредметно и налагането на наказанието  лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и/ или 7 , защото по делото липсват доказателства затова да  заема определена длъжност или да упражнява   професия или дейност, които да се  явяват несъвместими с характера на извършеното престъпление.

На основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият Р.П. следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Според преценката на настоящата инстанция това наказание и в този му размер се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат в пълен обем целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

С оглед изхода на делото подсъдимият Р.П. следва да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 1 639 лева.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правово ред, ниски морално  волеви задръжки и стремеж към лично облагодетелстване по незаконен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :