РЕШЕНИЕ
№ 2 3.01.2020
година град П. В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на трети декември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Петя Борисова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
т.д. №198 по описа за 2019
година
Производството
е по реда на чл.288 ал.1 във вр. с ал.12 от КЗ /отм./ във вр. §22 от ПЗР на КЗ
в сила от 1.01.2016г. и по чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4,представлявано от
изп.директори Б.М.и С.С., с посочен съдебен адрес *** адв.дружество М. и Н.адв.С.М.,
срещу И.А.Ю. с ЕГН ********** с
адрес ***, в която се твърди, че на
основание чл.288 ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ /отм./ сега чл.557 ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ
изплатили по щета №210214 от 10.10.12г. обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер на 83 577.72лв на И. И. Г.пострадал при ПТП, настъпило на 28.10.10г.
на главен път І-8, съобразно влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2919 по
описа на САС, Х състав за 2014 година. Виновен за катастрофата бил И.А.Ю.,
който управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с ДК №***. Сочи се,че ПТП-то
настъпило при следния механизъм: На 28.10.2010г. Ю. се движел с
несъобразена с конкретните пътни условия
скорост /мокра настилка/, загубил контрол над управлението на автомобила, като
същият се завъртял, излязъл извън платното за движение и се ударил в крайпътно
дърво. В резултат на удара И. МИ. Г.получил травматични увреждания. Твърди се,
че в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ ответникът, управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Твърди се, че И. МИ. Г.се обърнал към ГФ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от КЗ/отм./, сега чл.557 без действаща задължителна застраховка „ГО“ за л.а.
„Мерцедес“ с ДК № ***и по образувана щета №210214/10.10.2012г. Гаранционен фонд отказал да изплати обезщетение на
молителя, поради непредставяне на доказателства и документи, удостоверяващи основанието и размера на
обезщетението. Сочи се, че И. МИ. Г. не се съгласил с постановения отказ от
изплащане на обезщетение и завел дело срещу ГФ- гр.д. №2682/2013г. на СГС и
гр.д. № 2919/2014г. на САС.
Въз основа на решение по гр.д. №2919/2014г. на
САС ищецът се снабдил с изпълнителен лист и образувал и.д. №119/2015г. на ЧСИ
№779 при СГС.След получената покана за доброволно изпълнение била изплатена сума в общ размер
на 79 997.72 лева, от които 60 000 лева – главница, 13 713.40 лв. законна лихва и
6 264.32 лева - разноски и такси по изпълнението.
Сочи се,че с платежни нареждания от 31.01.2017г.
били изплатени, дължими суми към СГС и САС в общ размер на 3 600 лв.,
представляващи държавни такси.
Във връзка с изложеното се моли на основание
чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./
съдът да постанови решение, с което да осъди И.А.Ю. да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 83577.72лв. представляващо изплатеното от
Гаранционен фонд по щета № 210214 от
10.10.2012г. и присъдено по влязло в сила съдебно решение по гр.д. №2919/2014 г. на САС обезщетение, включващо главница - 60 000 лева, 13 713.40лв.
- законна лихва за забава, 3600 лева заплатена държавни такси на СГС и
САС и 6 264.32 лева разноски и такси по принудителното изпълнение
на ЧСИ, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 09.09.2019г., до
окончателното изплащане.
Претендират
и разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.
В дадения срок по реда на чл.367 от ГПК, не
е постъпил писмен отговор от
ответника.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Производството по делото е образувано по искове,
квалифицирани по чл.288 ал.1 във вр. с ал.12 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ по аналогия.
Претенцията е предявена от
активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални
предпоставки за предявяването й, и не са налице данни за отрицателни
процесуални предпоставки. Касае е се за спор, между процесуално
правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пазарджишкият
окръжен съд и същият
се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Следователно исковата
молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността:
От представената като
доказателство молба от И.МИ. Г.с вх.№24-01-429/10.10.2012г. се установява че е
сезирал Гаранционен фонд с искане да му бъде изплатено обезщетение в размер на
120 000 лева,тъй като при настъпило на 28.10.2012г. на главен път І-8 в
близост до гр.Пловдив с л.а. „Мерцедес“ модел ЦЛК200 с рег. №***,управляван от И.А.Ю.
/без застраховка „ГО“/ предизвикал ПТП, като Ю. бил нарушил законовата
разпоредба на чл.20 ал.1 от ЗДвП, а И. Г. бил откаран в тежко състояние- кома с
опасност за живота и претърпял операция.
От представено писмо е видно, че
Гаранционен фонд е отказал на Г. да му заплати обезщетение по образуваната щета
рег.№210214/10.10.2012 година на неимуществени вреди, поради липсата на влязло
в сила наказателно постановление или присъда за виновно причиняване на ПТП и
недоказано виновно противоправно поведение.
С решение от №936/8.05.2015г.
по гр.д. №2919/14г. по описа на Апелативен съд София, на основание чл.288 ал.1
т.2 б.“а“ от КЗ, съдът е приел,че са налице предпоставките и е осъдил
Гаранционен фонд да заплати на И. МИ. Г.с ЕГН **********,сумата от 60 000
лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за настъпило с него ПТП
на 28.10.2010г.,ведно със законната лихва считано от 26.03.2013г./датата на
депозиране на иска/ до окончателното изплащане,както и 320 лева разноски и 4660
лева минимално адв.възнаграждение за двете инстанции.От диспозитива на
съдебното решение се установява още,че ищецът е бил осъден да заплати и 3600
лева държавни такси на СГС и САС.
С определение №694/25.07.2016
година по т.д.№3473/15г. на І т.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване
на цитираното решение на САС.
След влизане в сила на
решението на САС, на 14.05.2015г. е бил издаден изпълнителен лист в полза И. МИ.
Г.срещу Гаранционен фонд за сумата от 60 000 лева обезщетение, ведно със
законната лихва считано от 26.02.2013г. до окончателното изплащане и въз основа
на него е било образувано изпълнително дело № 20157790400119 при ЧСИ №779 Василка Илиева.
С регресна покана изх. №
ГФ-РП-483/17.09.2018г., Гаранционен фонд е поканил ответника И.А.Ю. на
основание чл.288 ал.1 от КЗ/отм./, а сега чл.558 ал.7 от КЗ да му заплати
сумата 83 577.72 лева по посочената сметка в „Уни Кредит Булбанк“.
Поканата е изпратена по пощата с обратна разписка на адрес гр.П.ул.*** и е била
получена от член на семейството, т.е. достигнала е до знанието на ответника. По делото няма данни тази сума да е изплатена
нито преди подаване на исковата молба, нито след получаване на препис от
исковата молба.
Съдът приема,че към датата на
ПТП - 28.10.2010г., за Гаранционен фонд, на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“
от КЗ /сега отм./, е възникнало задължение да изплати обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./, ищецът Гаранционен фонд
изплаща по застраховката "Гражданска отговорност" обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди вследствие телесни увреждания, ако
причинителят не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност".
На основание
чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението, Г. встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Налице са всички законови предпоставки за встъпване в
правата на увреденото лице от страна на Гаранционен фонд – има настъпило ПТП,
вината за което безспорно е на С., причинени са вреди на пътувало в увредения
автомобил лице и Гаранционният фонд е изплатил на Г. присъдена от съда сума, за
управлявания от ответника автомобил няма валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност”.
По отношение на размера на
претенцията съдът счита, че направените от ищеца разноски в изпълнителното производството не могат да се
претендират за заплащане от ответника.
Съгласно чл. 288, ал.12 КЗ /отм./
„след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал. 8“, а според ал.8 на същият текст разходите са тези за
определяне и изплащане на обезщетението.
Според настоящия съдебен състав
посочената разпоредба има предвид само разходи, които фонда е направил за
изчисляване на обезщетението в процедурата по изплащане на обезщетения,
уредена в чл. 288 КЗ (отм.), но не и разноски,
които е направил в съдебното и изпълнителното производство срещу него поради ненавременно
плащане.Вярно е, твърдението че отказът
на Фонда да плати на увреденото лице е бил поради обстоятелството, че не е била
доказана вината на виновния водач – ответника, но това зависи пак от преценката
на ищеца дали да се обремени със съдебни такси.Нещо повече след като решението
на САС е влязло в сила, Фондът не е следвало да изпада в забава и да чака да
бъде издаван изпълнителен лист и да се образува изп.дело с което да натрупва
още такси.
Заплащането на тези държавни такси и такси по изп.производство, до
окончателното плащане, не могат да се вменят във вина на причинителя на ПТП,
тъй като същите не са в пряка причинно-следствена връзка с неговото виновно
поведение.
Същите са извършени поради бездействието на Фонда да плати, преди и въпреки
влязлото в сила съдебно решение.
Според трайната съдебна практика в т.см. решения №63/15.03.2017г. по в.т.д.
50/17г. № 34/08.02.2017 г. по в.т.д. №
705/2016 г. и решение №156/08.06.2017 г. по в. т. д. № 211/2017 г. всички на
Апелативен съд Пловдив, държавните такси и разноските по принудителното
изпълнение, не се включват в разходите по определяне и изплащане на
обезщетението по чл. 288, ал.8 от КЗ /отм./. Последиците от неправомерното
поведение на ищеца не могат да бъдат поставени в тежест на виновния водач.
Поради така изложеното исковете
следва да бъдат уважени за претендираната и изплатена главница от 60 000
лева, мораторната лихва от 13713.40 лева.По отношение на претенция за заплащане
на таксите и разходите в размер на 6264.32
лева по образуваното изп.д. № 20157790400119 при
ЧСИ №779 Василка Илиева и
заплатените държавни такси на САС и СГС – 3600
лева, същите не се явяват разходи по смисъла на чл.288
ал.8 от КЗ и за тях искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
на ищеца се полагат разноски съобразно уважената част от иска.
Представен е списък по чл.80
от ГПК,с който се претендират разноски – 3343.11 лева за заплатена държавна
такса по сметка на ПОС.Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 2948.53 лева.
Воден от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Ю. с ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София ул.“Граф
Игнатиев“ №2 ет.4,представлявано от изп.директори Б.М.и С.С., с посочен съдебен
адрес *** адв.дружество М. и Н.адв.С.М., на
основание чл.288 ал.1 и ал.12 от КЗ/отм./ следните суми: 60 000 лева -главница и 13 713.40лв. - законна
лихва за забава, /във връзка с присъдено по влязло в сила съдебно решение
№936/8.05.2015г. по в.гр.д. №2919/2014
г. на САС обезщетение, изплатено от Фонда на И. МИ. Г.с ЕГН **********/, ведно със законната
лихва считано от 9.09.2019г.,до окончателното изплащане, както и разноски в настоящото производство съобразно уважената част от иска в
размер на 2948.53 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2
ет.4, представлявано от изп. директори Б.М. и С.С., с посочен съдебен адрес ***
адв.дружество М. и Н.адв.С.М., срещу
И.А.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***, с който се иска да бъде осъден ответника И.Ю.
на основание чл.288 ал.1 и ал.12 от КЗ/отм./, да заплати на ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, следните суми: 3600 лева заплатени държавни такси на СГС и САС
и 6264.32 лева - представляващи такси и разноски по образуваното изп.д. №
20157790400119 при ЧСИ №779 Василка
Илиева,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: