Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.12.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
тридесет и първи октомври година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5537 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет
на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба обстоятелства ищецът Р.В.В. с ЕГН: **********
***, е предявил против ЗД „Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес ***
, иск с правно основаниe чл.226, ал.1 КЗ /отм./
за заплащане на сумата 70 000 лв.,
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за причинени телесни
увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 02.09.2015 г. в село Трудовец в
резултат на виновното поведение на водачът на л.а. „Шкода” с per. № *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
от датата на увреждането 02.09.2015 г., до
окончателното изплащане.
Претендира
съдебно - деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Твърди се в
исковата молба, че на 02.09.2015 г.
около 18:20 ч. ищецът претърпял тежко ПТП, като велосипедист в село Трудовец на
кръстовището на ул. „Цар Освободител” и ул. „ Цар Симеон”, движейки се в
дясната лента по посоката си на движение от автогарата към ул. „Цар
Освободител” със скорост от около 8 км/ч. Твърди се, че в същия момент л.а.
„Шкода” с 50 % товар в него се движи със скорост от около 40 км/ч.,
преодолявайки десния за него завой в обратна посока от ул. „Цар Освободител”
към Автогарата в селото застигнал и блъска движещия се пред него велосипедист Р.В..
Твърди се, че в този момент водачът на Шкодата се опитал да спре, но навлязъл в
насрещната за него лента за движение по ул. „Цар Симеон”. Траекториите на
процесните превозни средства се пресичат в една точка и между тях настъпва
удар, като това става с предна лява част на процесния лек автомобил „ Шкода” в
предната лява част на процесния велосипед.
Твърди се, че водачът
на л.а. „Шкода” се е движел с позволена, но несъобразена скорост при
приближаване към кръстовище с намалена видимост и е взел завой с навлизане в
нарсещната лента за движение, нарушавайки редица правила на ЗДвП и в резултат
ударил движещия се правилно велосипедист, който вследствие на удара с описаното
МПС се „качил” на предния капак на двигателя, счупил предното стъкло на л.а. и „Шкода” впоследствие
паднал върху асфалтовата настилка.
Твърди се в исковата молба, че вследствие на силния удар са причинени
телесни увреждания на ищеца, който след процесното ПТП е приет по
спешност в УМБАЛ „ Света Анна” АД -където е установено, счупване на тазовите
кости. На 04.09.2015 г. на ищеца е извършена операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация -
таз. Ищецът твърди,
че е имал продължително лечение и
трудно възстановяване, през който търпях значителни болки и страдания, дълго време бил трудно подвижен, зависим от чужди грижи и помощ, не можел да
се самообслужва, нито да спортува активно, като преди. Тези ограничения се
отразили неблагоприятно и на психиката на ищеца.
Твърди се, че към датата
на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а. „Шкода” с per. № ******* била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното с З. „Б.И.” АД с валидна полица с а
покритие от 03.04.2015 г. до 02.04.2016 г.
Ответникът „З. „Б.И.” АД депозира писмен
отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва прекия иск по основание и размер. Поддържа, че не е налице
деликт и ПТП при обстоятелствата поддържани в исковата молба. Сочи, че с
исковата молба не били представени никакви доказателства за наличие на валидно
застрахователно правоотношение, чието установяване било в доказателствена
тежест на ищеца. Заявява при условията на евентуалност възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия , като твърди, че последния с
поведението си сам се е поставил в повишен риск спрямо нормалния, като е
нарушил правилата за движение, ставайки причина за ПТП. Твърди, че пострадалия
е причинил произшествието, тъй като не е карал велосипеда най – вдясно на
пътната лента, при което щял да избегне ПТП, ако такова е настъпвало въобще.
Оспорва иска по размер, като излага в тази връзка, че претенцията е завишена и не
съответства на икономическата конюнктура в страната и критериите, заложени в
ППВС № 4/68 г. Сочи, че за твърдените в исковата молба телесни увреждания бил
представен само един медицински документ – Епикриза от Клиника по ортопедия и
Травматология при УМБАЛ „Света Анна – София“ за периода 02.09.2015 г. –
09.09.2015 г., като не били
представени други медицински документи,
които да удостоверяват протичането на възстановителния период. Поддържа се в
отговора, че претенцията в размер на
70000 лв. е завишена и по –адекватна за случая е сумата 15000лв.
В съдебно заседание ищеца чрез
пълномощника си адв. Г.
поддържа
предявения иск. Представя списък на
разноски и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
В съдебно заседание ответника чрез адв.Илиев оспорва предявения
иск. Представя списък на разноски.
Съдът, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.09.2015г. на РУ Б.,
скица на ПТП и докладна записка до началника на РУ Б., на 02.09.2015г. около
18,20ч. в село Т., общ.Б., на
кръстовището на ул. „Цар Освободител” и ул. „ Цар Симеон” настъпило ПТП между л.а.
„Шкода” с per. № *******,
управляван от Ф. Р.П. и велосипедиста Р.В.В.,
при което автомобила блъснал велосипедиста, при което Р. В. пострадал от удара
и бил откаран с линейка в ФСМП Б.. /л.55-л.57,
л.63 от делото/
От приетата епикриза
по ИЗ №16354/2015г. издадена от УМБАЛ „Света Анна” гр.София, се установява, че
ищеца Р.В.В. на 25г. е постъпил по
спешност в клиниката по ортопедия и травматология на 02.09.2015г. вечерта със
силни болки и невъзможни движения в таза, след ПТП, което претърпял като
велосипедист. След извършени образни и
други изследвания на ищеца е поставена диагноза – закрито счупване на крилото на
дясна хълбочна кост, счупване на долното рамо на дясна срамна кост./л.18-л.19
от делото/
В епикризата е отразена оперативна интервенция от 04.09.2015г. - открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация - таз.
Видно от приложеното досъдебно производство ДП
№ 414/2015 г. по описа на РУ „Полиция” - Б., същото е започнало по повод данни
за престъпление от общ характер –ПТП с пострадало лице и е започнало с оглед на
местопроизшествието на 02.09.2015г. Дознанието е водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б."Б", вр. чл.342 ал.1 от НК, с пострадало лице Р.В.В., който получил при ПТП средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на крилото на дясна хълбочна кост, което довело до
трайно затрудняване движението на долен десен крайник. В хода на разследването след разпит на
свидетели , назначение АТЕ и СМЕ ,било
установено, че основна причина за настъпването на ПТП е че Ф. Р.П., като водач л.а.
„Шкода” с per. № ******* е
допуснал и навлязъл в насрещната част за движение по ул.”Цар Симеон”, където се
движел Р.В.В. с велосипед и го блъснал. Този извод е посочен в заключително
мнение на разследващия полицай от 02.05.2016г. /л.164
от делото/
Пострадалия Р.В.
заявил, че не желае дееца причинил ПТП – т.е. Ф. Р.П. да бъде наказван. С Постановление
изх.№1385 от 16.05.2016г. на Районна прокуратура гр. Б. наказателното
производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24 т.9 НПК,
поради изричното искане на пострадалото лице. /л.166-л.168
от делото/ В постановлението за прекратяване на ДП на
Районна прокуратура Б., е отразено, че основната причина за настъпване на ПТП
е обстоятелството, че водача на л.а. „Шкода” с per. № ******* не е възприел своевременно
опасността – насрещно движещия се велосипедист, допуснал е неговия автомобил да
навлезе в насрещната част /лента/ за
движение по ул.”Цар Симеон” в същия момент когато там се движи велосипедиста,
при което траекториите на двете превозни средства се пресичат в една точка и
настъпва удар между тях. В постановлението от
16.05.2016г., е отразено още, че при извършената СХЕ е установено от
иззета кръвна проба, наличие на алкохол
в кръвта на велосипедиста Р.В.В. от 1,7 промила.
От заключението на неоспорената САТЕ
изготвена от в.л. инж.К. Г., се установява, най - вероятен механизъм на
произшествието,
както следва :
На 02.09.2015 год., около 18,20 ч, в с.
Трудовец, общ. Б., по ул. „Цар Симеон“ с посока от Автогарата на селото към
кръстовището й с ул. „Цар Освободител“, се е движил велосипедистът Р.В.В. с
велосипед марка „Ледер Бумеранг“ в дясната пътна лента със скорост от порядъка
на 8 -10 км/ч.
-
Лек автомобил „Шкода Фабия” с per. № *******, управляван от Ф.Р.П. се е движил
по „Цар Освободител“ с посока от с. Разлив към кръстовището й с ул. „Цар
Симеон“ със скорост от порядъка на 30 км/ч. При приближаване на кръстовището,
автомобилът е насочен надясно и по отсечката между двете улици навлиза в ул.
„Цар Симеон“ в посока към Автогарата. Настъпил е сблъсък между двете превозни
средства на място с координати, определено като място на удара в дясната пътна
лента на ул. „Цар Симеон“, по която се е движел велосипедиста - срещу дом № 1,
малко след кръстовището с ул. „Иглика“.
Вещото лице сочи, че удаар е
настъпил с лявата част на лекия автомобил по лявата страна на велосипеда и
велосипедиста. От удара и посоката на движение на автомобила, велосипедистът е
паднал с тяло върху лявата задна част на предния капак и
с плъзгане е достигнал до челното стъкло и предна лява колонка на автомобила,
при което челното стъкло е напукано в лявата си част. При това движение и
ориентацията на тялото на велосипедиста, е нанесен удар по таза му от предната
лява колонка. В крайната фаза на
сблъсъка, тялото на велосипедиста е отблъснато и паднало на земята от ляво на спрелия
автомобил. Мястото
на ПТП и траекториите на движение на автомобила и
велосипедиста,
вещото лице е онагледило на фиг.1 и фиг.2 от констативната част от АТЕ./л.176
от делото/ От заключението на АТЕ се
установява, че ударът е настъпил в пътната лента за движение на велосипедиста. В о.с.з. на 18.04.2017г. вещото лице пояснява, че ударът е настъпил в близост до
разделителната линия на пътното платно, което е без маркировка, но в пътно
платно на
велосипедиста. Сочи, че ако велосипедистът се е движил плътно вдясно до тротоара е възможно ударът да
не настъпи.
Съдът възприема
приетото заключение на САТЕ изготвено от инж.Г. , като
обективно дадено.
От заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза с в.л.
д-р Т. Д. – ортопед-травматолог, се установява, че при процесното ПТП ищеца Р.В.В. на 25г. е
получил следните травматични уведи: счупване на дясна
хълбочна кост достигащо до гаванковидна ямка, счупване на долното рамо на дясна
срамна кост. В.л. д-р Д. сочи, че
при ищеца е налице комбинирана травма на дясната половина от таза, при която са
засегнати костите образуващи тазовия пръстен, което е нарушило неговата цялост.
В УМБАЛ
„Света Анна” гр.София“ МБАЛ, е проведено болнично лечение в периода от
02.09.-2015г. до 09.09.2015г., като е извършена и операция - открито наместване на хълбочната
кост. с вътрешна фиксация с 2 метални винта . Проведено е домашно – амбулаторно лечение от
120 дни. В.л. д-р Д. сочи, че общият лечебен и
възстановителен период от 127 дни отговаря на обичайния период. След
изписването 1 месец да става от леглото,
след това започнал да ходи с 2 патерици за около 2 месеца, а после с 1
патерица за около месец. Сред трайните останали последици, вещото лице изброява оперативен белег от 6 см., скъсяване
десния крак на ищеца с 1 см., дясна
тазобедрена става извършва движения в обем, по-малък от нормата с 23%, хълбочната и срамната кост са зараснали
неправилно и дясната половина на таза е завъртяна напред. В о.с.з. д-р Д. пояснява,
че счупването при ищеца е сложно, заема почти цялата дясна половина на таза и е
довело до изкривяване на тазовия пръстен, като това е причината за изброените трайни последици. Пояснява още, че
пълно възстановяване не е възможно. По отношение на скъсяване на крака с 1 см.
травматологът сочи, че е почти незабележимо, и не оказва влияние върху гръбначния стълб и
съответната тазобедрена става и походката. В заключението на СМЕ, се сочи, че
по настоящем не се налага нова операция, но ако възникнат болки в дясната
тазобедрена става, следва да се направи рентгенова снимка и да се направи
преценка.
Заключението на СМЕ с
вещо лице д-р Т. Д., съдът възприема като обективно и
компетентно дадено
Свидетелят С. В.В. /30г. брат на ищеца/ в о.с.з.
проведено на 18.04.2017 г., посочи в показанията си, че след процесното ПТП
видял Р. в болницата, като той бил уплашен и не можел да говори много. След
изписването му от болница, го прибрали в къщи и домашните се редували да го
обслужват, защото Р. бил напълно обездвижен. Два месеца постоянно имало човек
от близките, който да се грижи за ищеца. Постепенно го учели да се изправя до
кревата, после да прохожда с патерици. Около два месеца ходил с патерици, а
около половин година куцал. Св. С.
В. сочи, че ищецът се травмирал и психически.
Преди произшествието работел тежък физически труд, а сега бил на по-лека
работа и когато вдигал тежко го заболявал
крака, като се налагало да се щади.
Показанията на С. В. , съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид, че е брат на ищеца, но им дава вяра, доколкото почиват
на преки лични впечатления и кореспондират с данните от СМЕ относно периода на
лечение.
Свидетелите Г.П.и В.М., сочат в
показанията си в о.с.з. на 18.04.2017г., че Р. и св.П. преди процесното ПТП
били тръгнали с колела, към заведени в с.Трудовец. Св.П. сочи, че е бил с
ищеца, но карал колелото си около 20 метра преди него. Сочи още, че се намирал
на кръстовище с две островчета, когато автомобилът завил на дясно, ударил Р. в
неговото платно и го отхвърлил. Св.Михов сочи, че в деня на произшествието
чакал Г.П.и ищеца Р. на заведение в с.Трудовец, където имали уговорка да се
видят. Като чул за произшествието отишъл на място и видял, че при завоя автомобила
е навлязъл в насрещното платно на колоездача. Колелото на Р. било на метра два от тялото му, а той самия бил паднал на
земята и стенел от болки .
Свидетелят Ф.Р.П., сочи в показанията си в о.з. на 31.10.2017г., през
септември 2015г. участвал в процесното ПТП. Искал да предприеме десен завой при
почти нулева видимост, велосипедиста излезнал пред колата му и свидетелят го блъснал с предния
ляв калник на автомобила. Видимостта била ограничена от острия завой и храсти. Твърди, че удара е станал в негова
лента.
Показанията на Ф.Р.П., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид, възможната му заинтересованост от изхода на
спора.
Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на л.а. „Шкода” с per. № ******* била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество Б.И.АД, със
застрахователна полица № 02115000954461 с покритие от
03.04.2015 г. до 02.04.2016 г., което се установява и от приетата полица.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./
Обект на застраховане по посочената задължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване
на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към момента на процесното
ПТП между ответника З.Б.И. и деликвента Ф.Р.П.
е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи към извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на Ф.Р.П. се в нарушение на правилото на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, според която водачът на превозното средство винаги и независимо
от това дали се движи по път с предимство или не, е длъжен да избира такава
скорост на движение, която да позволи своевременното му спиране пред всяко
предвидимо препятствие (в случая, при евентуално движещо се по другия път,
образуващ наближаващото кръстовище, превозно средство).
Водачът на автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, е нарушил и установеното в чл. 25, ал.1 ЗДвП правило, според
което водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение.
По изложените съображения следва да се приеме, че поведението на водача на
автомобила е било противоправно - същият е управлявал МПС в нарушение на
правилата на ЗДвП, причинил е пътнотранспортно произшествие и телесни
увреждания на лице. Налице е и вредоносен резултат - причинени неимуществени
вреди на ищеца, изразяващи се в преживени болки и страдания от причинените му телесни
увреждания. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат, както и виновност на дееца (презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена от събраните по делото доказателства). В обобщение, налице са
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования
деликвент спрямо увредения ищец.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП
между ответника З.Б.И. АД, и деликвента Ф.П. е налице валиден
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради
което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП. Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП по отношение на процесния мотоциклет е бил сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 02115000954461 с покритие от
03.04.2015 г. до 02.04.2016 г .
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователното
обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, с оглед на
което иска е доказан по основание.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на
II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от
03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания от
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние". При определяне на справедливо
обезщетение следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната,
отражение на която са и нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца, активно
болнично лечение от 7 дни, възстановителен период за домашно –амбулаторно
лечение от 127 дни, трайните останали
последици останали от получените травматични увреждания - скъсяване десния крак
на ищеца с 1 см., намаляване обема на
движения в дясна
тазобедрена става с 23% спрямо нормата, неправилното зарастване на хълбочната и срамната кост, като дясната
половина на таза е завъртяна напред, необходимостта от ползване на помощни
средства –патерици за период от около три месеца ;
възрастта на ищеца – 25 години, при който преди процесното ПТП е бил
активен и в добро здраве, а след произшествието за дълъг период
обездвижен, преживения шок и липсата
на пълно възстановяване на здравето,
обстоятелството, както и причинените неудобства на пострадалия Р.В. в
битовото й обслужване. С оглед на тези критерии, съдът намира, че общото
обезщетение в конкретният случай следва да бъде определено в размер на 60000 лв. Обезщетението в посочения размер съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще допринесе, доколкото е възможно, за
репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца,
като пряк резултат от непозволеното увреждане, като за разликата до пълния
предявен размер от 70000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно
възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Съдът намира за
основателно възражението на ответника за намаляване на застрахователното
обезщетение, поради следните обстоятелства: На първо място от доказателствата
по делото се установи, пострадалия ищец, е управлявал велосипеда си, след
употреба на алкохол. Съгласно правилото на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП „..на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая
безспорно се установи, че при процесното ПТП
ищеца като водач на ППС – велосипед е управлявал с наличие на алкохол в кръвта на велосипедиста Р.В.В. от 1,7
промила. Наред с това от заключението на АТЕ се установи, че ако велосипедистът
се е движил плътно вдясно до тротоара е
възможно ударът да не настъпи.
С оглед изложеното възражението по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е основателно, като
съпричиняването следва да се определи на 20 %.
При отчитане на
приетото съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено на 48 000 лв., за която
сума е основателен предявеният главен иск.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като
негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на настъпване на деликта – 02.09.2015г.
По
разноските: При този изход
на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Л. Г. сумата от 1970 лв., съразмерно на уважената
част от исковете. Неоснователно е възражението на ответника, че възнаграждение
не се дължи на адвоката представлявал ищеца, тъй като не е уточнено, в коя
хипотеза е оказана безплатна правно помощ. В договор за правна помощ и
съдействие от 16.12.2015г. изрично е посочена хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Във връзка с
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение обаче ищецът е направил
възражение за прекомерност, като по основателността на същото съдът намира, че
с оглед предявеният материален интерес в общ размер на 70000 лв., минималния
размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилото на чл.7 от Наредбата
за минималните размери на адвокатски възнаграждения би бил 3156 лв. с включен ДДС. Предвид съществуващата
договорна свобода ответникът е уговорил и заплатил на своя адвокат адвокатско
възнаграждение в размер на 6000 лв., което е тяхно право. В същото време, обаче
законът не позволява да се натоварва безпределно и неоправдано другата страна
със свободно уговорено възнаграждение. Поради това е предвидено правилото на
чл. 78, ал.5 от ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да прецени дали е
налице такава правна и фактическа сложност на делото, която да оправдава
понасянето на цялата тежест на уговореното адвокатско възнаграждение между
адвоката и насрещната страна. Съдът е ограничен в преценката си от минималните
размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредбата за минималните
адвокатските възнаграждения и в случая чл. 7 от същата. Като се има предвид
всичко изложено по-горе, съдът намира, че процесуалният представител на
ответника е защитавал интересите му по предявения иск за обезщетение, изготвил
и представил е отговор на исковата молба и допълнителен такъв по делото, явявал
се е в съдебно заседание, като с оглед фактическата и правна сложност,
проведеното доказване по фактите, за които ответникът носи тежестта, обема на
събраните доказателства и процесуалните действия на страните по делото, съдът
намира, че в случая адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде
намалено до размера от 3200 лв. От този размер и другите направени по делото
разноски на ответника следва да бъде присъден размер съразмерен на отхвърлената
част от исковете, възлизащ на 1068,57 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът ЗК Б.И.АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1920 лв., и разноски 275 лв. пропорционално на
уважената част от иска.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес *** да заплати на Р.В.В.
с ЕГН: ********** ***, сумата 48 000 лв.
/четиридесет и осем хиляди/ лева, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 02.09.2015г. от водача на л. а. „Шкода” с per. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 02.09.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до целия предявен размер
от 70 000 лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес ***, да заплати на адв.
Л. Г. -САК, на основание чл.38 , ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, т.4, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения сумата 1970 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА
Р.В.В. с ЕГН: **********
***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес *** сумата
1068,57 лв. съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес *** да
заплати на по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1920 лв. – държавна такса и сумата 275
лв. – разноски за
експертизи – СМЕ и АТЕ, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: