Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 567 / 29.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2247 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.78
от Закона за водите (ЗВ).
Жалбоподателят
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т. е
оспорил решение № 163/08.09.2020г. на заместник министър на околната среда и
водите, с коeто е
продължен срока на действие и е приведено в съответствие с §146, ал.2 от ПЗР на
ЗИД на ЗВ разрешително № 0308/20.05.2004г., издадено от министъра на околонта
среда и водите, изменено с решение № 256/17.08.2010г., за водовземане от язовир
„Камчия“ за питейно-битово водоснабдяване, с титуляр „Водонабдяване и
канализация“ ЕАД, гр.Бургас, в частта относно т.1 и т.2 от раздел
І.6.1.„Задължения за провеждане на собствен мониторинг“. Иска решението в тази
част да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целтана закона.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат П.,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваното решение.
Претендира разноски.
Ответникът
– заместник-министър на околната среда и водите, редовно призован, не изпраща
представител. Представя писмени становища и бележки. Иска жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
ФАКТИ:
„Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД е титуляр на разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004г.,
издадено от министъра на околната среда и водите (л.75-77), изменено с решение
№ 256/17.08.2010г. на министъра на околната среда и водите (л.72-74) за
водовземане от язовир „Камчия“, с цел на водовземане – питейно-битово
водоснабдяване и срок на действие на разрешителното 20.05.2004г.-20.05.2020г.
На
20.05.2020г. (л.78) в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е
постъпило заявление от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с вх.№ ПВ-45/20.05.2020г.(изх.
№ К-1179/15.05.2020г.) за изменение и продължаване на разрешително за
водоползване № 0308/20.05.2004г., издадено от министъра на околната среда и
водите, изменено с решение № 256/17.08.2010г. на министъра на околната среда и
водите (л.79-81). Към заявлението са приложени документ за платена такса
(л.82-83), договор за стопанисване, подържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от
25.02.2016г. (л.104-145), заповед № РД-756/07.10.2019г. на министъра на
околната среда и водите за определяне на санитарно-охранителна зона около
повърхностен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване – публична държавна
собственост – язовир „Камчия“ (л.146-166) и мотиви и обосновка на искането за
изменение и продължаване на разрешително за водовземане на повърхностен воден
обект язовир „Камчия“ (л.84). В мотивите и обосновката на искането се твърди,
че е извършен периодичен собствен мониторинг на водите, които постъпват в
повъхностния воден обект с цел доказване съответствието с изискванията за
възвратими води. Твърди се, че резултатите от проведения мониторинг на водите,
които се изпускат във водния обект, показват съответствие по показателите за
водите, иззети от язовир „Камчия“. Иска се изменение на разрешителното за
водовземане от язовир „Камчия“, като водите използвани за технологични цели на
ПСПВ „Камчия“ бъдат приети за възвратими води, които се връщат обратно във
воден обект – река Луда Камчия. Приложени са протоколи от изпитване на водите
след дренажния канал на ПСПВ „Камчия“ (л.86-92, 95-101) и извлечение от
протоколи на дълбочинни проби, взети от пункт до Водовземната кула на язовир
„Камчия“ (л.93-94, л.102-103).
На
основание чл.47, ал.2 от Наредбата за ползването на повърхностните води, с
писмо с изх. № ПВ-45/27.05.2020г. на МОСВ е изискано становище от директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) за изпълнението на условията и
задълженията в разрешителното, включително справка за платени и дължими такси
за правото на използване на водите от язовир „Камчия“, както и становище по
отношение на предвижданията на действащите План за управление на речните
басейни (ПУРБ) и План за управление на риска от наводнения (ПУРН) в Черноморски
район 2016-2021г. (л.71).
В
отговор директорът на БДЧР с писмо с вх. № ПВ-45/22.06.2020г. на МОСВ е дал становище, че е
целесъобразно в продължението на разрешителното да се впише задължение на
дружеството, в качеството му на оператор на язовира и като титуляр на
разрешителното за водовземане от повърхностни води, за провеждане на собствен
мониторинг за определяне на качеството на повърхностните води; да се извършва
периодичен собствен мониторинг на водите, след измиване на утаители на ПСПВ,
които се заустват в повърхностния воден обект; да се впише монтираното
измервателно устройство на изход ПСПВ „Камчия“, с цел определяне на точното
количество използвана вода; ежемесично да се изготвя справка-отчет за
показанията на измервателните устройства, която да се представя на шестмесечие
и годишно в БДЧР, ведно с копие на дневник съдържащ датата и показанията на
измервателните устройства по месеци; като неразделна част от разрешителното,
следва да се приложи поднробна принципна схема на водоснабдяване на населеите
места от язовир „Камчия“, които се водоснабдяват от „Водоснабдяване и
канализация – Бургас“ ЕАД, както и точното местоположение на монтираните
измервателни устройства за отчитане на количествата. По отношение на ПУРБ в
Черноморски район 2016-2021г. директорът на БДЧР е изразил становище, че
предвидените дейности попадат в обхвата на повърхностно водно тяло язовир
„Камчия“ с код BG2KA400L024,
определено в добър екологичен потенциал и неизвестно химично състояние.
Посочено е, че дейностите попадат в зони за защита на водите, съгласно чл.119а,
ал.1 от ЗВ – зони за защита на питейните води, зони в които водите са
чувствителни към биогенни елементи и зони за стопански ценни видове риби и
зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове,
в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор
за тяхното опазване. Дейностите граничат със защитена зона по „Натура 2000“ BG0000137 „Река Долна
Луда Камчия“ за опазване на местообитанията. По отношение на ПУРН в Черноморски
район 2016-2021г. – предвиденото място на водовзеване не попада в район със
значителен потенциален риск от наводнения (л.65-70).
Във
връзка с постъпилото становище, директорът на Дирекция „Управление на водите“ с
писмо от 03.07.2020г. е изискал от директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ справка за заплатени и оставащи дължими суми по разрешителното и копия
на съставените АУПВД, в това число, кои от тях са влезли в сила и по кои е
извършено плащане (л.64).
В
отговор с писмо от 07.08.2020г. е представена справка за заплатени и оставащи
дължими суми по разрешителното, съгласно която за 2019г. „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас
дължи такса водовземане от язовир „Камчия“, наречена от едноличното акционерно
дружество част „технологични води“ в размер на 914 260 лева за иззето
водно количество 45 713 000 м3, като от тях са заплатени
799 260 лева и остават за плащане 114 380 лева. Пояснено е, че според
дружеството за тези води не се дължи такса водовземане и в тази връзка БДЧР
ежегодно издава акт за установяване на публично държавно вземане, който се
обжалва по съдебен ред. Посочено е, че към 07.08.2020г. има издаден един АУПДВ
№ 28/18.12.2018г., задължението по който е в размер на 150 000 лева за
неплатени такси за 2017г., който се обжалва по съдебен ред и няма все още
влязло в сила решение. Приложено е копие на посочения АУПДВ (л.41-44). Според
писмото общо начислени и неплатени задължения по разрешително №
0308/20.05.2004г., с актуална информация към 07.08.2020г. са в размер на
264 380 лева (114 380 лева + 150 000 лева) (л.40).
На
08.07.2020г. в МОСВ е предоставена от „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас информация за
географските кординати на мястото на водовземане – Водовземна кула язовир
„Камчия“ – N 42°55`49.57`
Е 26°55`14.26`, с.Камчия, община Сингурларе, област Бургас (л.54). Приложена е
подробна принципна схема на водоснабдяване на населените места от язовир
„Камчия“, които се водоснабдяват от „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас, както и
местоположенията на главните измервателни уреди за отчитане на използваното
количество вода (л.60). Приложен е и списък с населени места, които се
водоснабдяват от язовир „Камчия“ по разрешително № 0308/20.04.2004г. (л.55).
На
13.07.2020г. „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас (л.53) е получило писмо от 10.07.2020г. на
МОСВ, с което е поискано представяне на географски координати на мястото на
водовземане; подробна принципна схема на водоснабдяване на населите места от
язовир „Камчия“, които се водоснабдяват от „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас, както и точните
местонахождения на монтираните измервателни устройства за отчитане на
използваното количество вода; и списък с населените места, които се
водоснабдяват от язовир „Камчия“ по разрешително № 0308/20.05.2004г. С писмото
„ВиК“ ЕАД, гр.Бургас е информирано, че по отношение на дължими такси за
водовземане от повърхностни води, в разпоредбата на чл.194, ал.11, ал.12 и
ал.13 са изброени случаите, в които не се дължи такса за отнета вода. Посочено
е, че описаната от дружеството цел „технологични нужди“ не попада в горните
хипотези, поради което всички отнети води следва да бъдат декларирарни и
таксувани съобразно описаната в разрешителното цел. По отношение на
„възвратимите води“ е отбелязано, че изпускането на възвратими води, чийто
състав и свойство не са влошени спрямо водите на водното тяло, от което са
отнети, не се счита за заустване, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 8
юни 2011г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, респективно не
се дължи такса за заустване. Посочено е, че на основание чл.52, ал.1 от ЗВ
компетентен орган по издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, с изключение на язовирите по Приложение 1 от ЗВ, е
директорът на Басейнова дирекция (л.51-52).
На
20.07.2020г. „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас е представило отново в МОСВ изисканите
документи (л.48-50).
С
писмо с изх. № 05-08-1930/05.08.2020г. директорът на Дирекция „Управление на
водите“ е уведомил директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ за
постъпило становище на Българския институт по метрология (БИМ) поискано във
връзка със системно констатирано разминаване в отчетените водни количества по
измервателните устройства тип FSxxx,
модел „Соникс“ на ВЕЦ „Камчия“ и 2 броя измервателни устройства, монтирани на
октрити канали, марка „Mainstream AV – Floweter“ на „ВиК“ ЕАД,
гр.Бургас (л.45). Приложено е писмо с изх. № 04-10-2-2/31.07.2020г. на БИМ
(л.46-47). В писмото е посочено, че ултразвуков разходомер тип FSxxx, фабр. № 515/18, на фирма
"Соникс„ ООД, гр.Бургас е средство за измерване от одобрен тип и е пуснат
в действие по реда на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол и е преминал първоначална
проверка през месец май 2018г. По отношение на другите два броя средства за
измерване – марка „Mainstream AV – Floweter“, фабр. № 00597 и № 000596,
монтирани на обект ПСПВ „Камчия“ е посочено, че същите не подлежат на
метрологичен контрол.
На
08.09.2020г. заместник министъра на околната среда и водите, оправомощен
съгласно заповед № РД-138 от 13.02.2020г. (л.35) е издал решение №
163/08.09.2020г., с което е продължен срока на действие и е приведено в
съответствие с § 146, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ разрешително №
0308/20.05.2004г., издадено от министъра на околното среда и водите, изменено с
решение № 356/17.08.2010г. за водовземане от язовир „Камчия“ за питейно-битово
водоснабдяване, с титуляр „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас. Според
т.І.6.1. Раздел „Задължения за провеждане на собствен мониторинг“ от него: 1.
Използваният воден обем се измерва с монтирано измервателно устройство,
отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата
заизмерване, които подлежат на метрологичен контрол; 2. До монтиране на
измервателно устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
отчитането на отнетите водни количества от язовир „Камчия“ следва да се
осъществява по измервателно устройство – ултразвуков разходомер тип FSxxx, фабр. № 515/18, монтиране
на ВЕЦ „Камчия“ (л.28-33).
Решението
е получено от „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас на 11.09.2020 (л.39).
По
делото е назначена и приета основна и допълнителна съдебно-ехническа експертиза,
според заключението по която отнетите водни количества от язовир „Камчия“ се
измерват с ултразвуков разходомер FLOWSONIC тип FS.,монтиран на вход МВЕЦ
„Камчия“. Посочено е, че ултразвуковият разходомер FLOWSONIC тип FS е
предназначен за измерване на обемен разход и обемно количество на еднофазни
течни флуиди в напорни тръбопроводи. Принципът на измерване и конструкцията на
разходомера определят липсата на движещи се части и хидравлични загуби и дават
възможност за директен монтаж на сензорите на тръбопровода. Параметрите на
средата не оказват влияние на точността на измерване. Ултразвуковият разходомер
се произвежда в две модификации: тип FS102 - за диаметри до 250 мм с първичен
преобразувател, за монтаж към тръбопровода посредством стандартни съединения и тип
FS103- за диаметри 100-4000 мм, при които ултразвуковите сензори се монтират
директно на съществуващ тръбопровод. Посочено е, че ултразвуковият разходомер е
от честотно-импулсен тип, при който скоростта на движение на флуида се определя
чрез измерване на времето за преминаване на ултразвуковите импулси срещу и по
посока на протичане на флуида. Микропроцесорния блок на разходомера преобразува
измерената величина в моментен разход, натрупано количество и други производни
величини. Установено е, че измервателното устройство монтирано преди МВЕЦ
„Камчия“ е от типа FS ЮЗ и е монтирано на стоманено тръбно отклонение с
диаметър 1800 мм, включено към довеждащия напорен стоманен тръбопровод с
диаметър 2400 мм с грешка при измерването под 1,5%. Сочи се, че този уред подлежи
на метрологичен контрол, сертифицира се от БИМ (Български институт по
метрология) и подлежи на периодични проверки.
Вещото
лице е констатирало, че ултразвуков разходомер тип FSxxx, фабричен номер 515 на
ВЕЦ „Камчия“ е монтирн на напорен тръбопровод с диамерър 1800 мм, който е
байпасна връзка от главния напорен тръбопровод с диаметър 2400 мм. Посочено е,
че изискванията на производителя за монтаж при схема „Разширение-стеснение“
(схемата на свързване при МВЕЦ „Камчия“ е от този вид) са: стандартните
ултразвукови сензори да се монтират на прав участък при минимално разстояние “L1“ отпред (срещу посоката на
потока) 15xD или в случая 15x1,8 м=27,00 метра; минималното разстояние „L” след
ултразвуковия сензор е 5xD или в случая 5x1.8 м=9,00 м.,където D е диаметъра на
тръбопровода; относно ъгъла под който се монтират: производителят е скосил
накрайника на сензорите под необходимия за монтаж ъгъл. Сочи се, че при това
положение е невъзможно да се допусне монтажна грешка.
Установено
е, че ултразвуковия разходомер, монтиран пред МВЕЦ „Камчия“ е марка „Соникс“ с
фабричен № 515, сертифициран от БИМ.
Посочено
е, че основното предназначение на проектираното и монтирано измервателно
устройство е отнетите водни количества от язовир „Камчия“ да се измерват с
ултразвуков разходомер FLOWSONIC тип FS., монтиран на вход МВЕЦ „Камчия“, като
измереното водно количество от монтирания ултразвуков разходомер на МВЕЦ
„Камчия“ се приема, че е количеството което ПСПВ „Камчия“ обработва за
определения период.
Вещото
лице е изяснило, че количествата сурова вода източена от язовир „Камчия“ е
тази, която е отчетена от измервателното устройство на МВЕЦ „Камчия“. Сочи се,
че се игнорират измервателните устройства на вход ПСПВ, а те са тези, които
трябва да измерят какви количества са подадени за пречистване на станцията.
Посочено е, че средно месечно центрлата не работи в течение от 35 мнути до З
часа и половина (според данни от централата) и в тези случаи няма как да се
измерят подадените количества с измервателното устройство на вход МВЕЦ “Камчия“,
когато тя не работи, тъй като ИУ е монтирано на байпасна връзка с диаметър 1800
мм и няма монтирано ИУ на деривацията ,която е с диаметър 2400 мм. Според вещото
лице, по тази причина пречиствателната станция „Камчия“ е проектирана и
изпълнена с този вид измервателно устройство (Паршал) при което, точността на
измерване не се различава от това, което е монтирано на вход МВЕЦ. Вещото лице
заяви, че ако се ползват даните на ИУ на вход ПСПВ ефективно и адекватно ще
бъдат измерени подадените количства сурова вода за преработка. В
допълнителнението към техническата експертиза е посочено, че монтираните на
вход ПСПВ не са сертифицирани от БИМ и в случая техните измервания не са легитимни.
Сочи
се, че основно изискване на производителя е да се спази диаметърът, за който
дадения разходомер е предназначен. А друго важно изисквне е да се спазят
необходимите прави участъци преди и зад мястото, където са монтирани
ултразвуковите сензори, като в зависимост от схемата на тръбопровода
производителя е конкретизирал няколко схеми, които са указани в каталога на
изделието.
Вещото
лице заяви, че ултразвуковия разходомер, монтиран пред МВЕЦ „Камчия“ е марка
„Соникс“ с фабричен № 515, произведен е в България и е възможно да се извърши
метрологичен контрол.
По
отношение на начина за определяне на водите, използвани за технологични цели
(технологични води) на ПСПВ „Камчия“ вещото лице сочи, че за всякакви
технически и икономически изчисления са необходими данни за преработените водни
количества от ПСПВ, за това най-добре е тези количества да се измерват при вход
ПСПВ и на изход от същата. Тогава ще се знаят точно характерните параметри за
производителността на пречиствателната станция, а именно: какъв е общия обем
подадена за пречистване сурова вода; какъв е обема на пречистената вода и колко
е технологичната вода необходима за нейното пречистване,която представлява
разликата от първите две количества.
Според
вещото лице пречиствателната станция за питейни води е такова съоражение, при
което за да изпълнява функциите си е необходима т.н. „технологична вода“. Дава
пример - след като се използват определено време, върху повърхността на
филтрите се образува биологична ципа, която с времето се увеличава и нарушава
нормалния процес на работа. Тогава се пуска вода под налягане от долу нагоре
(филтрите работят от горе надолу) за прочистване и след този процес филтрите
продължават нормалната си работа. Тази вода е технологична и след първично
пречистване се изпуска във водоприемника - р.Луда Камчия т.е. тя е възвратима
относно водоисточника, но с това количество се намалява обема на пречистената
вода.
В
експертизата е посочено, че акредитирната лаборатория на „ВиК“ ЕАД гр.Бургас
регулярно следи за състоянието на водите, които постъпват в повърхностния воден
обект, като резултатите са оформени в протоколи приложени към делото. Вещото
лице заяви, че в протоколите, които са приложени към делото не е забелязало
несъответствия с изискванията по БДС и не е констатирало запис в приложните
протоколи, с който лабораторията да алармира за несъответствия.
В
съдебно заседание вещото лице заяви, че при монтиране на измерветелния уред FLOWSONIC не са спазени необходимите
разстояния за монтиране на датчиците нито пред, нито след. А това е важно, тъй
като датчиците изпращат сигнал, който отива до определено разстояние и има
специална мембрана и оттам този сигнал се връща. Времето, в което отива и се
връща сигнала, се отчита електронно в системата и по този начин става
измерването на скоростта на потока. Като се знае скоростта на потока, знае се и
диаметърът, площа по която върви този поток и се измерва колко е дебитът в
дадения момент. Вещото лице счита, че като е нарушено това изискавне и
разстоянията са по-къси се стига до неправилно измерване на водния поток. Според
вещото лице разходомер FLOWSONIC
е монтиран на ВЕЦ и когато ВЕЦ спре, през това устройство не се отчита.
Съгласно
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза неспазването на
необходимите разстояния преди и след сензорите влияе на скоростта на движение
на импулсите и води до неправилно преобразуване на измерената величина в
моментен разход или други производни величини. Според вещото лице от
приложеното копие на чертеж с наименование „Разрез Б-Б“ е видно, че преди сензорите
на разстояние 9,42 м има монтиран спирателен кран (вентил), като за такава
схема производителя е указал разстояние преди сензора 50D, което в дадения
случай е 90 м. В заключение е заявено, че монтирания разходомер Соникс на
байпасната връзка на МВЕЦ „Камчия“ е сертифициран от БИМ и отговаря на всички
изисквания на ЗИ, но не е монтиран правилно и по всяка вероятност не измерва
правилно преминалия флуид, но това може да се докаже само с паралелно измерване
с друг вид разходомер и сравняване на получените данни.
В
допълнението към съдебно-техническата експретиза е дадено допълнително
разяснение по въпросите от основната експертиза, като вещото лице е допълнило,
че в никакъв случай не трябва да се вземат като меродавни измерванията от
измервателните устройства, монтирани в ПСПВ, тъй като никое от тях не е
сертифицирано от БИМ и не подлежат на проверка от ДАМТН.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с правен
интерес срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред административен акт.
Въпреки,
че обжалваното решение по съществото си е позитивен отговор на органа по
искането на жалбоподателя за продължаване на срока на разрешителното за
водовземане, с него, освен по отношение на срока, административният орган е
внесъл и други изменения, като оспорените т.І.6.1 – 1) и 2), които са по негова
инициатива и не удовлетворяват титуляра на разрешителното. Тези изменения
създават нови задържения за жалбоподателя и той разполага с регламентираните в
АПК процесуални възможности да ги оспори по съдебен ред.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.52, ал.1, т.1 от ЗВ -
заместник-министъра на околната среда и водите, в условията на делегирана
компетентност със заповед № РД-138/13.02.2020 г. на министъра на околната среда
и водите (л.35).
Решението
е издадено в предписаната от закона форма и съдържание. Изложени са конкретни
фактически и правни основания за неговото издаване.
При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са самостоятелно основание за отмяна. При процедиране на депозираното
заявление вх.№ ПВ-45/20.05.2020г., в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.1
от Наредбата за ползване на повърхностни води (обн. ДВ бр. 100/16.12.2016 г.) е
изискано становище от директора на Басейнова дирекция "Черномолски
район", който е дал становище. Според него целесъобразно е в продължението
на разрешителното да се впише задължение на дружеството, в качеството му на
оператор на язовира и като титуляр на разрешителното за водовземане от
повърхностни води, да провежда собствен мониторинг за определяне на качеството
на повърхностните води; да извършва периодичен собствен мониторинг на водите,
след измиване на утаители на ПСПВ, които се заустват в повърхностния воден
обект; да монтира измервателно устройство на изход ПСПВ „Камчия“, с цел
определяне на точното количество използвана вода; ежемесично да се изготвя
справка-отчет за показанията на измервателните устройства, която да се
представя на шест месеца и годишно в БДЧР, ведно с копие на дневник, съдържащ
датата и показанията на измервателните устройства по месеци; като неразделна
част от разрешителното да се приложи поднробна принципна схема на
водоснабдяване на населеите места от язовир „Камчия“, които се водоснабдяват от
„Водоснабдяване и канализация – Бургас“ ЕАД, както и точното местоположение на
монтираните измервателни устройства за отчитане на количествата. По отношение
на ПУРБ в Черноморски район 2016-2021г. директорът на БДЧР е изразил становище,
че предвидените дейности попадат в обхвата на повърхностно водно тяло язовир
„Камчия“ с код BG2KA400L024,
определено в добър екологичен потенциал и неизвестно химично състояние.
Дейностите попадат в зони за защита на водите, съгласно чл.119а, ал.1 от ЗВ –
зони за защита на питейните води, зони в които водите са чувствителни към
биогенни елементи и зони за стопански ценни видове риби и зони, определени или
обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането
или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.
Дейностите граничат със защитена зона по „Натура 2000“ BG0000137 „Река Долна Луда Камчия“ за
опазване на местообитанията. По отношение на ПУРН в Черноморски район 2016-2021г.
– предвиденото място на водовзеване не попада в район със значителен
потенциален риск от наводнения (л.65-70). Т.е. становището е позитивно с
препоръки за включване на допълнителни условия, между които и условието да се
монтира измервателно устройство на изход ПСПВ „Камчия“.
Съгласно
чл.72 от ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа
или по молба на лицето, в полза на което е предоставено. В последната хипотеза
органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително.
Продължаването на срока на действие на разрешителното се извършва при спазване
на изискванията на чл.78, ал.2 от ЗВ, според който органът удовлетворява
искането, когато молбата на заявителя е подадена преди изтичане на срока на
разрешителното, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или
обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително.
Анализът на правните норми води до извод, че законът не въвежда изисквания,
които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено вече
разрешително. Това означава, че въпросът се решава по целесъобразност от
компетентния орган, който е обвързан единствено от изискването, посочено в
чл.72, ал.2 от ЗВ и трябва да извърши проверка за изпълнението на условията на
издаденото разрешително.
Според
оспорените разпоредби от решението - т.1 и т.2 от раздел І.6.1.„Задължения за
провеждане на собствен мониторинг“ –
1.
Използваният воден обем се измерва с монтирано измервателно устройство,
отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата
заизмерване, които подлежат на метрологичен контрол;
2.
До монтиране на измервателно устройство, отговарящо на изискванията на Закона
за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, отчитането на отнетите водни количества от язовир „Камчия“ следва да
се осъществява по измервателно устройство – ултразвуков разходомер тип FSxxx, фабр. № 515/18, монтиране
на ВЕЦ „Камчия“.
Съгласно
чл.194а, ал.1 от ЗВ отнетият при водовземането обем вода или обемът на
отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства, с изключение на случаите по ал. 5.
Визираното
изключение в ал. 5 на чл.194а от ЗВ предвижда, че не е задължително монтирането
на измервателни устройства по ал. 1 при водовземане от повърхностен воден обект
за аквакултури и свързаните с тях дейности, когато е налице поне едно от
следните условия: 1. водите се връщат в същия речен басейн; 2. с акт на
контролиращия орган е установена техническа невъзможност за монтиране,
поддръжка или контрол на измервателно устройство.
При
съпоставяне на доказаните факти по делото с предвижданията на чл.194а, ал.5 от
ЗВ несъмнено се установява, че регламентираните предпоставки, позволяващи отсъствие
на монтирано измервателно устройство не са налице в конкретния случай.
Според
§143, ал.3 от Закон за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61
от 2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.) „В и К“ операторите монтират
измервателни устройства не по-късно от три години след влизането в сила на този
закон.
По
делото е установено, че жалбоподателят е монтирал измервателни устройства, част
от които - „Mainstream AV – Floweter“, фабр. № 00597 и № 000596, на обект ПСПВ
„Камчия“, не подлежат на метрологичен контрол. Този факт е установен както от
административният орган в хода на производството пред него чрез становище от
Българския институт по метрология, така и в хода на съдебното производство
посредством назначената съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е
заявило в заключението, че не трябва да се вземат като меродавни измерванията
от измервателните устройства, монтирани в ПСПВ, тъй като никое от тях не е
сертифицирано от Българския институт по метрология и не подлежат на проверка от
ДАМТН.
Тези
фактически констатации обосновават законосъобразността на оспорените условия от
процесното решение. Първото условие въвежда общо задължение използваният воден
обем да се измерва с монтирано измервателно устройство, отговарящо на
изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Това задължение, дори да не беше
изрично инкорпорирано в процесното решение, произтича пряко от нормативната
уредба. Всички измервателни устройства, независимо от сферата на приложение
следва да отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за
средствата заизмерване, които подлежат на метрологичен контрол –чл.5 и
чл.23-чл.28 от ЗИ.
Възраженията
на жалбоподателя не касаят вмененото задължение по т.1, а имат отношение към
схемата на поставяне на измервателните устройства – на вход или на изход, или и
двете, броят на устройствата, както и липсата на указание за точният им вид.
Тези възражения не касаят същината на въведеното задължение, а механизмите на
изпълнение, които магат да не уточняват допълнително.
Второто
оспорено задължение изисква до монтиране на измервателно устройство, отговарящо
на изискванията на ЗИ и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, отчитането на отнетите водни количества от язовир
„Камчия“ да се осъществява по измервателно устройство – ултразвуков разходомер
тип FSxxx, фабр. № 515/18, монтиране
на ВЕЦ „Камчия“. Това задължение произтича от първото – всички измервателни
устройства да отговарят на изискванията на ЗИ и Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и от констатираните факти,
че част от монтираните от жалбоподателя измервателни устройства не са
сертифицирани от Българския институт по метрология и не подлежат на проверка от
ДАМТН. Препоръката по съществото си е логична и законосъобразна. Цели да
изключи от използване установените несертифицирани измервателни устройства.
Временните технически проблеми, които ще възникнат за жалбоподателя, в какъвто
смисъл са възраженията по т.2, нямат отношение към законосъобразността на
оспореното задължение от решението и могат да се отстранят само от активни
негови действия – монтиране на такива видове измервателни устройства, които
отговарят на изискванията на ЗИ.
Изложеното обосновава
извод, че спрямо оспорените части на решение № 163/08.09.2020г. на заместник
министър на околната среда и водите не са налице отменителните основания,
предвидени с разпоредбата на чл.146 от АПК, поради което жалбата като неоснователния,
следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл.143, ал.3 от АПК разноски следва да се присъдят в полза на
ответника. Такива са претендирани своевременно и се дължат от жалбоподателя в
размер на 690 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв. и разноски за вещо лице в размер на 540 лв.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т. против решение №
163/08.09.2020г. на заместник министър на околната среда и водите, с което е
продължен срока на действие и е приведено в съответствие с §146, ал.2 от ПЗР на
ЗИД на ЗВ разрешително № 0308/20.05.2004г., издадено от министъра на околната
среда и водите, изменено с решение № 256/17.08.2010г., за водовземане от язовир
„Камчия“ за питейно-битово водоснабдяване, с титуляр „Водонабдяване и
канализация“ ЕАД, гр.Бургас, в частта относно т.1 и т.2 от раздел
І.6.1.„Задължения за провеждане на собствен мониторинг“.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Министерство на
околната среда и водите направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер общо на 690 (шестстотин и деветдесет) лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: