Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен,13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав в открито заседание, на тринадесети август през
две хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от
съдия Ширкова гражданско дело № 4087 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на Закона за защита от домашното насилие.
Делото е образувано по молба на С.М.И. с ЕГН **********
*** против М.И.И. с ЕГН ********** ***.
Молителката твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 20.01.1990г.
Твърди, че по време на съвместния им живот е била подлагана постоянно на
физически и психически тормоз, но за да запази семейството си заради децата
търпяла нанасяния побой и обиди. Твърди, че през 2000г. си извадила медицинско
свидетелство, но отново не подала жалба, за да запази семейството си. Твърди,
че въпреки многобройните му обещания, ответникът не променил поведението и
отношението си към нея. Твърди, че многократно е поставяна под икономическа
зависимост, като ответникът постоянно и повтарял, че тя няма лични средства, че
той изкарва парите в семейството и тя е длъжна да му се подчинява.
Молителката твърди, че на 26.05.2019г. били на
тържество с техни приятели в ресторант в гр.П*. Твърди, че около 01,00 часа си
тръгнали към къщи, като през целия път ответникът я обиждал. Твърди, че в края
на ул.“*“ ѝ нанесъл удар с отворена длан по врата и юмрук в гръдния кош,
след което я съборил на земята. Твърди, че от побоя получила травма в десния
крак и дясното подребрие, за което на следващия ден си извадила медицинско
свидетелство. Твърди, че поради болки посетила хирургичен кабинет и след
извършен преглед било установено, че има спукано осмо ребро в дясната гръдна
половина, за което и било издадено медицинско направление. Твърди, че на
19.06.2019г. подала жалба, по която била образувана преписка. Молителката
твърди, че с действията си ответникът е упражнил над нея домашно насилие.
Към молбата е представена и декларация, в която е
отразено, че ответникът е упражнявал психическо и физическо насилие над
молителката. Представено е медицинско удостоверение, в което е отразено, че на
26.05.2019г. по тялото на молителката е установено мораво синьо кръвонасядане с
разлят контур около 10 см. Представено е медицинско направление за снимка със
съмнение за счупено ребро.
В хода на производството молителката поддържа
молбата. Води свидетели, които моли да бъдат допуснати до изслушване.
Ответникът по молбата се явява в съдебно
заседание. Твърди, че няма спомен за случилото се, тъй като ползва медикаменти,
от които в комбинация с алкохол губи спомени за случилото се. Навежда доводи,
че преди години, докато се носел съпругата си на ръце също и счупил ребро, но
тогава не е подавала молба.
От фактическа страна,
съдът приема следното:
От представеното
удостоверение за граждански брак издадено на основание Акт за сключен брак №
40/20.01.1990г. се установява, че страните са съпрузи, което прави молбата
допустима и същата следва да бъде разгледана по същество
Представено е
съдебно-медицинско удостоверение №278/2019г., издадено на 27.05.2019г., от
което се установява, че при извършения на същата дата преглед, било установено
кръвонасядане на дясното коляно и подбедрие на молителката.
Представено е медицинско
направление, в което е отразено, че молителката е изпратена за рентгенография
на гръден кош със съмнение за счупено девето ребро. От втората страница на
направлението е отразено, че молителката е с констатирано спукано осмо ребро в
дясната половина на гръдния кош.
Представена е жалба до
РП Плевен, с която молителката е сигнализирала органите на МВР за извършеното
над нея домашно насилие, като жалбата съдържа твърденията в молбата. Видно е,
че същата е заведена с Вх.№ 2330/03.06.2019г.
В показанията си
свидетелката Д* М*, приятелка на молителката заяви, че в началото на месец юни 2019г.,
се срещнали пред входа на поликлиниката
в ж.к.*. Твърди, че молителката и се оплакала, че в края на месец май, съпругът
и е упражнил домашно насилие над нея, като я обиждал и удрял през нощта на
улицата, докато се прибирали към вкъщи. Свидетелката заяви, че е работила с
молителката в Италия и докато са били там, и споделила, че е обект на системен
тормоз от страна на съпруга си. Свидетелката твърди в показанията си, че единият
крак на пострадалата бил с кръвонасядане.
В този смисъл са и
показанията на Р* М., майка на молителката. Свидетелката заяви, че е видяла
дъщеря си в деня, когато е имало избори, в края на месец май, и коляното е било
почерняло от кръвонасядане. Свидетелката заяви, че дъщеря и разказала, че
вечерта била със съпруга си на тържество, след което съпругът и, на път към
вкъщи е удрял. В показанията си твърди, че почти два месеца след този инцидент,
молителката имала болки във врата и в гръдния кош.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Т.е., за да е основателна молбата, следва да се докаже, че е
налице осъществено от ответника спрямо молителката домашно насилие, че ответникът
е упражнил психическо и / или физическо насилие, което съгласно твърденията в молбата
се изразява в нанесени физически удари в тила, врата, гръдния кош, което е
довело до спукване на осмо ребро в дясната гръдна половина, а при падането на
земята и кръвонасядане на дясното коляно. Обстоятелството, че ответникът е
бил под въздействие на алкохол и медикаменти не оправдава поведението му и не
го освобождава от отговорност за действията му.
При така
събраните доказателства, съдът приема за доказано от фактическа страна, че на
26.05.2019г. ответникът е ударил молителката в областта на гръдния кош, в резултат
на което е спукал осмото ребро в дясната гръдна половина, съборил я на земята и
молителката е получила кръвонасядане по дясното коляно. Представените с молбата
писмени доказателства – съдебно-медицинско удостоверение и медицинско
направление подкрепят напълно описаната фактическа обстановка. Същата кореспондира
и със събраните свидетелски показания на допуснатите до изслушване свидетели,
както и заявеното лично от страните. Всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. При така обсъдените
доказателства, съдът приема, че подадената молба е доказана по основание и
следва да бъде уважена.
По отношение
на посочените мерки, съдът намира следното:
При
констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде
задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя. Съдът счита, че адекватни
се явяват мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН.
Ответникът следва да бъде задължен на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката С.М.И.. Тази мярка не е обвързана с някакъв срок, а следва
постоянно да се спазва от ответника.
Налице са условията да бъде наложена и мярката за
закрила по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН и ответникът да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище в гр.*, където страните са живели преди 26.05.2019г., което
би ограничило контактите помежду им. Следва също така да бъде наложена на основание чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН забрана ответника да приближава молителката С.М., жилището, в което живее, на адрес * и местата за социални контакти и отдих на молителката,
като за конкретизация на забраната следва да се определи, че не може да я
приближава на разстояние по-малко от
Ограничението за приближаване на молителката от
ответника търпи изключения в случаите, когато страните се явяват в Съдебната
палата по водените между тях дела.
Съдът счита също така, че подходяща е и мярката по
чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН и следва да бъде задължен ответника да посещава
специализирана програма за извършители на насилие по местоживеене ***, Център
за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие към
Община Плевен. Съдът намира, че посещаването на такава програма би помогнало на
ответника да овладее проявяваната агресия.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2
от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
30лв. по сметка на ПлРС и глоба в размер на 200лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на молителката направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание
чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН М.И.И. с ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо С.М.И. с ЕГН ********** ***.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5,
ал.1, т.2 от ЗЗДН М.И.И. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в гр.* за срок от осем месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на М.И.И. с ЕГН ********** *** ДА ПРИБЛИЖАВА на
по-малко от
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, М.И.И. с ЕГН ********** ***, да посещава специализирана програма за извършители на
насилие по местоживеене ***, Център за социална рехабилитация и интеграция за
жени и деца, преживели насилие към Община Плевен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановените мерки за
закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание чл. 16 ал. 3
от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските
органи по местоживеене на молителката и на ответника.
В случай на неизпълнение на заповедта, М.И.И. с
ЕГН **********, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН,
за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.5 ал.4 и чл.11 ал. 2 от ЗЗДН, М.И.И. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на
200.00 лв. и държавна такса за производството в размер на 30.00 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М.И.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.М.И. с ЕГН ********** ***
деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: