МОТИВИ към Присъда
№ 34/14.02.2020г. по НОХД 5903/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу
Е.И.Н. с ЕГН **********, с който тя е обвинена в
това, че на 17.03.2019 г., в гр. Бургас, ул. „Транспортна“ от новострояща се
сграда, находяща се срещу хотел „А“, при условията на повторност, в немаловажен
случай, отнела чужди движими вещи – асансьорен шахтов кабел тип СВТ с дължина
30,00 /тридесет/ метра, на стойност 1440,00 /хиляда четиристотин и
четиридесет/ лева от владението на А. Р.
М., собственост на „К“ ЕООД, ЕИК ***, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т.2 НПК
подсъдимата Н. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимата самопризнания. Счита,
че с оглед стойността на отнетото имущество, както и личността на подсъдимата,
на същата, след редукцията по чл. 58а от НК, следва да се определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението не което да
бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимата посочва, че
предвид оказаното съдействие от страна на Н., изразеното съжаление, както и
мотивите за извършване на деянието, са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства. С оглед на това моли спрямо същата да бъде определено наказание
при приложение на чл.55 от НК в размер на 8 месеца „лишаване от свобода”,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимата Н. изразява съжаление за
стореното.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата Е.И.Н. е родена на ***г. в
гр. Панагюрище и е с ЕГН **********. Постоянният адрес на Н. ***. Тя е българка, българска
гражданка, неомъжена, без образование и не работи. Тя е майка на 7 деца.
Подсъдимата Н. е осъждана общо 2 пъти,
все за кражби. Със Споразумение № 78/28.10.2014г. на РС-Поморие, в сила от 28.10.2014г.,
за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5, вр. с чл. 194, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК на Н. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,
чието изпълнение също е било отложено с изпитателен срок от 3 години, т.е. до 28.10.2017г.,
когато е настъпила реабилитацията по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК
за деянието.
Търговското дружество „К” ЕООД, ЕИК: ***,
с управител и собственик на капитала св.А.Р.М., било собственик на новострояща
се сграда, която се намирала в гр.Бургас, ул.”Транспортна”, срещу хотел А. Във
връзка със строежа на сградата, бил сключен договор между „К” ЕООД и „И” ЕООД с
предмет „проектиране, производство и доставка на 4 броя асансьори”.
На 01.06.2018 г. бил сключен рамков
договор за монтаж на асансьорна уредба, ескалатор, траволатор и платформа,
между „И” ЕООД, в качеството му на възложител, и „А” ООД, в качеството му на
изпълнител. В изпълнение на рамковия договор, „А” ООД следвало да монтира
асансьорни уредби в новостроящата се сграда, находяща се в гр.Бургас, ул.”Транспортна”
срещу хотел А.
През месец февруари 2019 година в
новостроящата се сграда били доставени 2 броя асансьорни уредби, ведно с
асансьорни ел.инсталации. Служители от „А” ООД започнали монтажа им. На
17.03.2019 г. следвало да се извърши монтаж на шахната инсталация на една от
асаньорните уредби. На същи ден – 17.03.2019 г., около 08.00-09.00 часа, св.Д.М.
и подсъдимата Е.Н., които живеели временно в палатки в близост до зеленчуковата
борса в гр.Бургас, тръгнали по улиците на града с намерение да търсят дрехи,
железа и други вещи в контейнерите за смет. Вървели в посока към ж.к.”Изгрев”,
когато св.М. отишла до два контейнера за строителни отпадъци, намиращи се в
близост до новостроящата се сграда на ул.”Транспортна” срещу хотел А и
започнала да рови в тях. По това време, подсъдимата, тъй като нямала парични
средства, решила да се снабди с такива противоправно, поради което влязла
необезпокоявано в новостроящата се сграда, в която нямало никой по това време.
От първия етаж взела асансьорен шахтов кабел, тип СВТ, с дължина 30 метра,
който бил поставен в кашон, и излязла от сградата. Св.М., която не била наясно
предварително с намерението за отнемане на вещта от подсъдимата, била уведомена
от последната за това впоследствие. Подсъдимата предложила на св.М. да изгорят
кабела и да продадат медния остатък. След като осъществили решението си,
посетили неизвестен пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали,
където подсъдимата Н. продала медния остатък от кабела, който откраднала
по-рано, а част от получените пари дала на св.М..
По-късно същия ден в новостроящата се
сграда отишъл св.Р.Д.С., който бил съдружник в „А” ООД. Той констатирал липсата
на асансьорен шахтов кабел тип СВТ с дължина 30 метра и уведомил св.М., който
пък, от своя страна, уведомил органите на полицията. В резултат на
оперативно-издирвателните мероприятия, осъществени от последните, била
установена подсъдимата Н..
В хода на разследването била
назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, според която стойността на
отнетата вещ- асансьорен шахтов кабел, тип СВТ, с дължина 30 метра, била 1440,00
лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимата Н. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по производството доказателства, а именно: от гласните доказателства: обясненията
на подсъдимата Н. (л.119-120 от ДП и
л.18 гръб от съдебното производство),
показанията на свидетелите А.Р.М.
(л.16, от ДП), Р.Д.С. (л.17 от ДП), И. С. И. (л.18 от ДП), Д.Х. М. (л.24 и
86-87 от ДП); от писмените доказателства:
справка за съдимост (л.17 от съдебното производство); рамков договор за монтаж
на асансьорна уредба, ескалатор, траволатор и платформа, както и фактури
(л.41-47 от ДП), както и от СОЕ (л.31 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 от НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимата Н. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството
на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени
материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и
безпредметен.
При така
установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което й е
повдигнато обвинение.
На първо място, от обективна
страна подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на кражбата, посредством
активни действия. Същата е взела от новострояща се сграда, находяща се срещу
хотел „А“ на ул.”Транспортна” асансьорен шахтов кабел тип СВТ с дължина 30,00
метра, скрила го е в себе си и е тръгнала. По този начин Н. е прекъснала
фактическата власт на собственика „К” ЕООД, осъществявана чрез владелеца св. А.
М., върху кабела, като същевременно е установила своя трайна фактическа власт
върху него. Няма спор, че асансьорният кабел е движима вещ по смисъла на чл.
110, ал.2 от ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същият е бил
„чужда” за подсъдимата, доколкото тя не е била носител на правото на
собственост върху него. На следващо място настоящият състав намира, че собственикът
чрез владелеца на вещите – св. М.,
или чрез друго лице, не е давал съгласие на подсъдимата Н. да
взима вещта или да се разпорежда с нея. Това е така, доколкото съгласието на
правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля.
Извършеното от подсъдимата
деяние не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй
като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от размера на равностойността на
вещта – 1440 лева, който е около два пъти и половина над минималната работна
заплата за страната (ПМС № 320/20.12.2018 г., определящ размера на МРЗ за
страната в размер - 560 лева), както и от факта, че деянието е извършено в
условията на „повторност“ и отделно от това, подсъдимата е била осъждана и за
друга кражба.
Налице е квалифициращият
признак по чл. 195, ал.1, т.7 от НК, като деянието е извършено „повторно”. Това
е така, доколкото подсъдимата Панайотова е извършила настоящото престъпление
след като е била осъждана за друга кражба, с влязло в сила на 28.10.2014г. споразумение по НОХД № 212/2014г.
по описа на РС-Поморие.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
тъй като Н. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им, което
е обективирано в нейното поведението - съзнавала е, че отнетата вещ е чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец
и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото
лице за това. От волева страна подсъдимата е искала настъпването на общественоопасните
последици изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещта и
установяването на своя фактическа власт върху нея. Наред с това подсъдимата Н. е
действала и с намерени противозаконно да присвои вещта – т.е. да се разпореди
фактически или юридически с нея, като със своя. На последно място умисълът на
подсъдимата включва и съзнаване на това, че извършва деянието след като е
осъждана с горепосочената присъда за друга кражба и не е изтекъл срокът по чл.
30, ал.1 НК.
По вида и
размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
Н., съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключително смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.
За извършеното от
подсъдимата Н. престъпление в разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода”
от една до десет години. Направеното от подсъдимата самопризнание се отразява в
задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената
диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде
взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. Предходното осъждане,
което обосновава „повторност”, представлява квалифициращ признак на извършеното
деяние, което е съобразено при определяне на по-тежки наказания в Особената
част на НК и не следва да се вземе предвид повторно като отегчаващо вината
обстоятелство при определяне на наказанието от съда. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха отчетени. Като смекчаващи обстоятелства съдът прие
оказаното съдействие на разследващите органи при извършване на разследването,
както и изразеното съжаление за стореното.
С оглед изложеното,
настоящият състав при наличието единствено на смекчаващи обстоятелства определи
на подсъдимата Н. наказание към предвидения минимум в разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НПК намали наказанието с 1/3 на една година и
четири месеца „лишаване от свобода”. По отношение на изпълнение на наказанието
в случая, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години. Към датата на извършване на
процесното деяние подсъдимата е била реабилитирана за осъждането, което
обосновава повторността, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Наложеното
наказание лишаване от свобода е в размер под три години, както и съдът намери,
че за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимата да
изтърпи наказанието.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Н. и наред с
това ще й въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
С оглед признаването на подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, в нейна тежест бяха възложени и разноските по делото в
размер на 112, 76 лева, които Н. беше осъдена да плати по сметка на ОД на
МВР-Бургас.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.