Решение по дело №1102/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор инж. Ц.Б., предявена чрез ст. юрисконсулт Веселин Василев, срещу решение № 21/21.03.2023 г. по н.а.х.д. № 374/2022 г. на Районен съд - Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-304/22.12.2021 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за нарушение на чл. 190а ал. 2 вр. чл. 138а ал. 3 т. 5 вр. т. 4 Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ. По подробни съображения за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се отмени. Заявена е претенция и за присъждане на сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното по делото съдебно заседание на 28.09.2023 г. касаторът Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и ответната по касация страна Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призовани, не се представляват. От страна на ответника с писмено становище, входирано в ПРС под вх. № 2855/02.05.2023 г., е изразено становище за неоснователност на касационната жалба като се претендира при оставяне в сила на въззивното решение на ДАМТН да се присъдят разноски съобразно чл. 63 ал. 3 ЗАНН. В условия на евентуалност се предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната по делото страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ по чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ за нарушаването на чл. 190а ал. 2 предл. второ ЗВ, вменяващ в задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по чл. 138а ал. 3 т. 5 ЗВ. От обективна страна нарушението се състои в неизпълнението от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ като лице, на което е предоставено стопанисването и управлението на ситуирания в поземлен имот 03602.28.132 в землището на с. Белоградец, община Ветрино, язовир „Белоградец-2“ със статут на публична държавна собственост, на задължително дадено предписание с Констативен протокол № 11/02.06.2020 г. от комисията по чл. 138а ал. 3 ЗВ, назначена със заповед № РД-20-7712-6/21.05.2020 г. на областния управител на област с административен център Варна. Съгласно предписанието в срок до 30.10.2020 г. с цел осъществяването на безопасната техническа експлоатация на язовира собственикът е следвало да възстанови експлоатационното състояние на основен изпускател като според дадената в АУАН и в НП индивидуализация на нарушението при извършената на 09.04.2021 г. последваща проверка на язовира, приключила с констативен протокол № 05-01-27/13.04.2021 г., органите на ДАМТН са установили, че ДПУСЯ не е предприело действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи на съоръжението „основен изпускател“ към язовирната стена на язовира за привеждането му в техническа изправност. Последното обстоятелство с категоричност сочи на нарушаването от страна на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ на задължението по чл. 190а ал. 2 ЗВ да изпълни в указания срок даденото му предписание по чл. 138а ал. 3 т. 5 ЗВ, със съдържанието на което е предприятието е било запознато още на 10.08.2020 г., видно от отбелязването под Констативен протокол № 11/02.06.2020 г.

Извършвайки съвкупна преценка на събраните по преписката писмени доказателства и на изслушаните в съдебно заседание на 09.11.2022 г. и на 22.02.2023 г. свидетелски показания на актосъставителя Димитринка Кирилова Димитрова и на посочения в АУАН свидетел при установяване на нарушението Явор Максимов Димитров, съдът обосновано е приел за доказана посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка и въз основа на това е изградил съответен на приложимия закон извод за наличието на съставомерно административно нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ, извършител на което е наказаното ЮЛ Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.

При отчитане разпоредбата на чл. 201 ал. 12 ЗВ, съдът правилно е приел в мотивите на решението, че издаденото за нарушението наказателно постановление № НЯСС-304/22.12.2021 г. е акт на компетентен административен орган. Предвид издадената за целта заповед № А-276/18.05.2021 г., с която председателят на ДАМТН съгласно предоставената правна възможност по чл. 201 ал. 11 ЗВ е оправомощил по т. 43 главен инспектор Димитринка Кирилова Димитрова да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл. 200 ал. 1 т. 38 - 43 вкл. ЗВ, следва да се приеме за съставен от компетентен орган и АУАН № 05-114/30.06.2021 г., с който е поставено началото на административнонаказателното производство, финализирано с процесното наказателно постановление.

Неоснователно е формулираното в т. 1 от касационната жалба оплакване срещу правилността на въззивното решение, според което при съставянето на АУАН не е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл.34 ал. 1 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение, с който според чл. 36 ал. 1 ЗАНН се поставя началото на административнонаказателното производство, следва да бъде съставен в тримесечен срок от откриването на нарушителя, но не по-късно от една година от извършването на нарушението, като при надвишаването на тези срокове административнонаказателното производство не се образува. В случая нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, е открито при проверката на органите на ДАМТН от 09.04.2021 г., за която е съставен констативният протокол от 13.04.2021 г. (КП № 05-01-27/13.04.2021 г.). Нарушението, което от обективна страна се изразява в бездействието на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ да изпълни в указания срок задължително даденото му предписание по чл. 138а ал. 3 т. 5 ЗВ, следва да се счита за осъществено с начален момент 31.10.2020 г., представляващ първи календарен ден след изтичането на указания от комисията по чл. 138а ал. 3 ЗВ срок за изпълнение на предписанието 30.10.2020 г. Нарушителят обаче следва да се счита открит на 09.04.2021г. – датата на извършване на проверката, при която е констатирано неизпълнението. От тази дата започва да тече предвиденият в чл. 34 ал. 1 ЗАНН тримесечен срок. Съпоставката на тези дати с датата на съставянето на АУАН № 05-114/30.06.2021 г. води до обоснован извод, че той е изготвен както в тримесечния срок от откриването на нарушителя, което е станало на 09.04.2021 г., така и в едногодишния срок от извършването на нарушението, което е с начален момент 31.10.2020 г. Още повече, че конкретното нарушение за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, представлява неизпълнение на предписание, а не действията, обективирани в самото предписание. Последното представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира върху правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение, за което е изискано да се представят пред контролния орган надлежни доказателства в определен срок. Това волеизявление е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, който ред е различен от този за налагане на административни наказания по ЗАНН. Ето защо с даването на предписанието не се повдига административнонаказателно обвинение на лицето и не се установява извършването на административно нарушение. Едва след изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното предписание и последващото констатиране от страна на контролните органи на бездействието на адресата на предписанието да го изпълни, е възможно установяването на нарушението и нарушителя.

Не може да бъде споделено и касационното възражение по т. 2 от жалбата, че в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна. Доколкото изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ се изразява в бездействие - неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, административнонаказателното обвинение е следвало да бъде обосновано с оглед наличието на възникнало за лицето задължение и изтичането на срока, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ, като са посочени както съдържанието и срока за изпълнение на даденото на касатора задължително предписание по чл. 190а ал. 1 т. 3 ЗВ, така и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на язовира с цел обосноваване на извода, че предписанието не е било изпълнено, в нарушение на изискването по чл. 190а ал. 2 ЗВ. Това, че не е посочено от кои норми произтича задължението за ремонтно-възстановителните работи на основния изпускател на язовирната стена, както и какви конкретни действия е следвало да се предприемат, не касае законосъобразността на наказателното постановление. В настоящото производство е достатъчно само да се констатира неизпълнение на влязлото в сила предписание, но не и съда да се произнася по начина, по който същото е следвало да бъде изпълнено. Както се посочи по-горе, това би било предмет на производство по обжалване на Констативния протокол, с който е дадено предписанието, данни за каквото производство не се съдържат в делото. В случая представеното писмо изх. №УСЯ-691/2/ от 18.12.2020 г., с което касаторът моли дадените му предписания да бъдат отменени предвид направено предложение за започване на процедура за ликвидация на язовира, също не води до отпадане на задължението му по чл. 190а ал. 2 ЗВ, още повече, че писмото е представено два месеца след изтичане на срока за изпълнение. Следователно, след като процесното предписание не е било изпълнено в определения за това срок – до 30.10.2020 г., е налице съставомерно бездействие, чрез което е осъществен санкционният състав на чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ.

Изцяло се споделят и изводите на въззивната инстанция, че нарушението, във връзка с което е издадено наказателното постановление, не би могло да се квалифицира като маловажно на основание чл. 28 ЗАНН, като се има предвид значимостта на охраняваните с неспазените разпоредби обществени отношения, свързани с предотвратяването на тежки аварийни ситуации в страната и с осигуряването на безопасното ползване на язовирите. В случая, освен че е безспорен факт неизпълнението на нормативно вменените задължения от страна на собственика на язовира, неизпълнението на задължително предписание с такова съдържание би могло да доведе и до непредвидими последици, свързани с живота и здравето на хората, околната среда, стопанската дейност и културното наследство в намиращите се в близост до язовира населени места.

За неизпълнението на задължението да изпълни в срок даденото му от контролните органи предписание на касатора е наложена следващата се имуществена санкция по чл. 200 ал. 1 т. 39 ЗВ, при това в минимално предвидения в нормата размер от 1000 лв.

Поради това, предвид доказаната съставомерност на административното нарушение и като се отчете компетентността на актосъставителя и на АНО, а също и отсъствието на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на наказателното постановление, касационният състав намира, че въззивното решение, с което процесното наказателно постановление е потвърдено, е правилно.

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор следва да се присъдят, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, направените в касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, изчислен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП, следва да бъде определен на нормативно установения минимум от 80 лв., предвид невисоката правна сложност на делото, приключило само в едно съдебно заседание в касационната инстанция.

Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/21.03.2023 г. по н.а.х.д. № 374/2022 г. на Районен съд - Провадия, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-304/22.12.2021 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за нарушение на чл. 190а ал. 2 вр. чл. 138а ал. 3 т. 5 вр. т. 4 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 от Закона за водите.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, гр. София, ЕИК *********, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: