РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Кърджали, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20235100600178 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 13/16.03.2023 год., постановена по Н.о.х.дело № 97/2023
год., Кърджалийският районен съд е признал Д. С. М. от с. Н., общ. К., обл. К.
за виновен в това, че на 27.10.2022 год. в гр. К. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.", с peг. № * **** ** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.59 на хиляда,
установено по надлежния ред - с протокол от химическо изследване №
154/28.10.2022 год. на „Научно - техническа лаборатория“ към ОД на МВР -
гр. Кърджали, поради което и на основание чл. 343б ал.1, във вр. с чл.55 ал.1
т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание
чл.66 ал.1 от НК, както и на кумулативно наказание „глоба“ в размер на 200
лева. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът
е наложил на подсъдимия Д. С. М. и кумулативно наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 16 месеца, считано от датата на
отменаме на СУМПС, както и му е възложил заплащането на направените по
1
делото разноски.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подс.Д. С. М. – адв.С. М. от АК – К., в която се твърди, че
присъдата на първоинстанционния съд е неправилна – незаконосъобразна и
постановена в нарушение на процесуалния закон. В жалбата си защитникът на
подс.М. развива съображения, че показанията на св.Н. М. се разминавали
драстично с показанията на св.К. относно управлението и местоположението
на процесното МПС в паркинга на „И. о.“ в гр.К. Счита, че неправилно съдът
бил кредитирал показанията на св.Р. К. като обективни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като изложеното от този свидетел било в противоречие с
обясненията на подсъдимия, които се подкрепяли от събраните по делото
доказателства. Твърди, че по делото липсват преки или косвени
доказателства, които да водят до безспорен извод за извършено от
подсъдимия престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Защитникът на подсъдимия
моли с жалбата си първоинстанционната присъда да бъде отменена като
неправилна – незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон.
Представя писмено допълнение към въззивната жалба, в което развива
съображения, аналогични на изложените в нея. В съдебно заседание
защитникът на подс.Д. М. поддържа жалбата си и писменото допълнение към
нея по изложените в тях съображения. Моли първоинстанционната присъда
да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която
подсъдимият М. да бъде оправдан. Подсъдимият Д. С. М. в съдебно заседание
пред въззивния съд твърди, че не е виновен, тъй като не бил управлявал
автомобила, като моли да бъде оправдан.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, мотивирана и законосъобразна. Счита,
че доказателствата по делото, обсъдени в тяхната взаимовръзка, водят до
извода, че подсъдимият М. е извършил престъплението, за което е признат за
виновен от районния съд, като деянието е доказано по несъмнен начин.
Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313
и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
легитимирана за това страна и в законоустановения срок, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване
на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение, относими към
предмета на доказване по чл.102 от НПК, събрал е исканите и сочени от
страните доказателства, като не са извършвани процесуално-следствени
действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните от
първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. С. М. е роден на **.**.**** год. в гр.К., като постоянно
живее в с. Н., общ. К., обл. К.. Има завършено средно образование, женен е,
работи, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични
данни.
Подсъдимият Д. М. бил правоспособен водач на МПС от 1997 год., като
на 23.12.2019 год. от ОД на МВР - Кърджали му било издадено свидетелство
за управление на моторно превозно средство № ********* за категориите
„В“, „М“ и „АМ“, със срок на валидност до 23.12.2029 год.
На 27.10.2022 год. през деня в гр.К. подс.Д. М. употребил алкохол,
въпреки което около 17.30 часа седнал зад волана на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „П.", с peг. № * **** ** и го привел в движение по ул.„Р.“ в
посока към бул.„Б.“. По същото време в гр.Кърджали по ул.„Р.“ в посока
кръстовището на тази улица с ул.„Е. Й.“ с патрулен автомобил се движели
служителите на РУ - Кърджали - С. О. и Р. К., които за времето от 07.00 часа
до 19.00 часа на същата дата изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение и охрана на обществения ред на територията на
гр.Кърджали. Посоката на движение на полицейските служители с патрулния
автомобил по посочената улица била обратна на посоката на движение на
лекия автомобил, управляван от подс.М..
С управлявания от него лек автомобил, подс.М. преминал през
кръстовището, образувано между ул.„Р.“ и ул.„Е. Й.“ и продължил
движението си по ул.„Р.“ към бул.„Б.“. Непосредствено след като подс. М.
преминал през посоченото кръстовище, управлявания от него лек автомобил
бил забелязан от полицейските служители О. и К., които се движели срещу
него със служебния автомобил по ул.„Р.“. Полицейските служители решили
3
да спрат автомобила, управляван от подсъдимия М. и да извършат проверка
на водача. Първоначално полицейските служители подали светлинен сигнал с
патрулния автомобил, след което св.Р. К. слязъл от патрулния автомобил и
със стоп - палка подал сигнал на подс.М. да отбие и спре автомобила за
проверка.
Подс.М. ясно разпознал подадения му сигнал за проверка и спрял на ул.
„Р.”, непосредствено след кръстовището с ул.„Е. Й.”. Полицейските
служители установили самоличността на водача, както и че същият мирише
на алкохол. За да не пречат на движението, полицаите разпоредили на
подсъдимия да премести автомобила на паркинга пред „И. ц.“, намиращ се в
непосредствена близост. На посочения паркинг подс.М. паркирал
автомобила, загасил двигателя и слязъл от него. Полицаите се обадили на
ОДЧ и поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“. На
място пристигнали служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Кърджали - свидетелите Т. У. и Н. П., и двамата на длъжност „младши
автоконтрольори“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кърджали.
Св.У. изпробвал подс.М. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с
фабричен № ARNJ - 0081, при което уредът отчел наличие на алкохол в
концентрация от 1.50 на хиляда. Подс.Д. М. не приел показанията на
техническото средство. За констатираното нарушение на подс.Д. М. бил
съставен АУАН с бл. № 769611/27.10.2022 год., който подсъдимият подписал
без възражения. На подс.М. бил издаден талон за медицинско изследване с
бл. № 079371 и бил конвоиран до МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД -
гр.Кърджали, където дал кръв за химическо изследване за употреба на
алкохол, за което бил съставен съответния протокол.
Видно от протокола от извършеното на досъдебното производство
химическото изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия Д. М., в
същата се съдържат 1.59 на хиляда летливи редуциращи вещества, изчислени
като етилов алкохол.
Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947з – 284/27.10.2022 год.,
издадена от полицейски орган на основание чл.72 ал.1 т.1 от МВР, подс.Д. М.
бил задържан за срок до 24 часа - за времето от 17.50 часа на 27.10.2022 год.
до 12.30 часа на 28.10.2022 год..
Със Заповед № 22-1300-000421/27.10.2022 год. за прилагане на
4
принудителна административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор при
сектор „ПП” при ОД на МВР – Кърджали, на основание чл.171 т.1 б.„б” от
ЗДвП е отнето временно свидетелството за правоуправление на подс.М., до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен начин от гласните доказателства, установени чрез
гласните доказателствени средства – обясненията на подс.М., дадени в хода
на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът е кредитирал
отчасти; показанията на свидетелите Т. У., Р. К. и Ж. И., на които съдът е дал
вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Д. Н. по извършеното
на досъдебното производство химическо изследване на взетата от
подсъдимия М. кръвна проба - Протокол за химическо или химико -
токсилогично изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози №
154/28.10.2022 год.; както и от писмените доказателства, събрани и
приобщени от първоинстанционният съд към доказателствената съвкупност
по надлежния ред, а именно: Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 769611/27.10.2022 год., Талон за изследване №
079374 от 27.10.2022 год., Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
техните аналози от 27.10.2022 год., Справка за нарушител/ водач, издадена
от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали за подс.М., Заповед
за задържане на лице с рег.№ 1947з – 284/27.10.2022 год., Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1300-
000421/27.10.2022 год., Справка за съдимост на подс.Д. С. М. от 28.10.2022
год., издадена от РС - Кърджали, характеристична справка на подсъдимия,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подс.М., и др.
При така установената по безспорен начин и от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.М. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б
ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 27.10.2022 год. в гр.К.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.“, модел
„П.", с peг. № * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно - 1.59 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто
5
правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ и оценка на събраните по делото
доказателства, излагайки съображения кои от тях приема и кои отхвърля,
ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно и от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни
в тяхната цялост.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите У., К. и И., като обосновано е счел същите за логични,
последователни, кореспондиращи помежду си и подкрепени от останалите
доказателства по делото, вкл. и от съставения АУАН, подписан от подс.М. без
каквито и да е възражения, показанията на техническото средство, издадения
талон за изследване и др. Следва да се отбележи в тази връзка, че св.К. е
непосредствен очевидец на действията и поведението на подс.М., вкл. и по
отношение на главния факт на доказване по делото, а именно - управлението
от последния на лекия автомобил „Ф.“ на инкриминираните време и място, и
то след употреба на алкохол, като показанията му се подкрепят, макар и
косвено, от показанията на свидетелите У. и И., както и от фактите на
подписване на съставения на подсъдимия АУАН, без да направи каквито и да
било възражения, че не е управлявал автомобила, и даването на кръв за
химическо изследване, при което е установена инкриминираната
концентрация на алкохол в кръвта на подс.М., респ. от съответните
документи, удостоверяващи тези факти – АУАН, талон за вземане на кръв за
химическо изследване и протокол от извършено химическо изследване на
кръвта на подсъдимия. Още повече, че не са налице други доказателства по
делото, които да дадат основание за съмнение в достоверността на посочените
по-горе такива.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на
подс.М. в частите им, в които същият отрича да е управлявал лекия
автомобил „Ф. П." на инкриминираното място и по инкриминираното време, а
твърди, че същата сутрин, след като оставил жена си на работа, бил паркирал
автомобила на паркинга на „И. о.“, и след като приключил работа вечерта,
отишъл да я изчака, отключил колата, седнал на шофьорското място, без да я
стартира двигателя, и започнал да бърше таблото, когато дошли полицаите и
му поискали документите; че не разбрал, че са му съставили акт за
6
установяване на административно нарушение, поради което не бил направил
никакви възражения по акта; както и че след като дал кръв, си тръгнал. В тези
им части обясненията на подсъдимия М. са нелогични, непоследователни и
изолирани от останалите доказателства по делото, не се подкрепят от същите,
а напротив – опровергават се от тях по категоричен начин, като очевидно
обясненията на подсъдимия имат за цел изграждането на защитна версия в
негова полза, предназначена да го оневини. Така, обясненията на подсъдимия,
че не е управлявал лекия си автомобил на инкриминираното място и по
инкриминираното време, се опровергават от показанията на св.К., който е
категоричен, че лек автомобил марка „Ф.“, модел „П." с peг. № * **** **, на
процесната дата и час е бил управляван именно от подс.М., като
полицейските служители били получили информация от достоверен
източник, че лице, употребило алкохол, се качва на автомобил, поради което
пресрещнали автомобила, който се движел на кръстовището на ул.„Р.“ с ул.
„Е. Й.” по посока на бул.„Б.”, където му подали сигнал за спиране, и в нито
един момент не са губили визуална връзка с автомобила и водача му. От
показанията на св.К. се установява по несъмнен начин също, че той е указал
на водача – подсъдимия М., да придвижи автомобила до паркинга, което
последния направил. От друга страна, от показанията на св.У. се установява,
че в нито един момент при извършване на проверката на подсъдимия с
техническо средство за употреба на алкохол и съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, подсъдимият не е заявявал, че
не е управлявал автомобила. В тази връзка следва да се посочи още, че не
намира каквото и да било логично обяснение в посочените твърдения на
подсъдимия М. поведението му на инкриминираната дата, който по никакъв
начин не е възразил нито срещу изпробването му с техническото средство за
алкохол, нито е вписал несъгласие в издадените му по този повод няколко
документа - АУАН, Талон за изследване, заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, както и същият не е изразил каквото
и да било несъгласие, че е смятан за водач на МПС при даването на кръв за
извършване на химичен анализ, като съдът намира за изключително
недостоверни твърденията му, че не бил разбрал, че му е съставен АУАН. Не
отговаря на истината и твърдението му, че след като дал кръв, си тръгнал, тъй
като от материалите по делото е видно, че подсъдимият М. е бил задържан на
27.10.2022 год. в 17.50 часа по ЗМВР.
7
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че по несъмнен
начин е установено от събраните по делото доказателства извършването на
престъплението, за което подс.М. е предаден на съд, от обективна страна.
Това е така, тъй като е безспорно установено по делото, че на 27.10.2022 год.
в гр.К. подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ф.“, марка „П.”, с рег.№ * **** ** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.59 на хиляда, установено
по надлежния ред. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия М. е
установена по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/2017 год. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози.
Престъплението е извършено от подс.М. и от субективна страна, при
форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия при осъществяване на
престъплението е обективиран в поведението му – несъмнено, с оглед
възрастта му, образованието, нивото му на физическо и психическо развитие,
придобитата правоспособност за управление на МПС и дългогодишния му
опит като водач на МПС, подсъдимият М. е съзнавал, че е употребил алкохол,
въпреки което е управлявал МПС на инкриминираните дата и място.
Или, по делото по несъмнен начин са установени осъществяването от
обективна и субективна страна от подсъдимия М. на престъплението, предмет
на повдигнатото му в настоящото наказателно производство обвинение, вкл.
авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му,
както и формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, като с
оглед изложените по-горе в мотивите съображения, са изцяло неоснователни
оплакванията на защитника на подсъдимия във въззивната жалба и в хода на
съдебните прения пред настоящата инстанция, свързани с неправилни оценка
и анализ от първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства,
респ. с оспорването на авторството на престъплението. В тази връзка следва
да се посочи, че твърдяното от защитника на подсъдимия драстично
разминаване между показанията на св.К. и св.Н. М. не е налице, доколкото в
показанията на св.Н. М. не се съдържат факти и обстоятелства, относими към
предмета на доказване по делото, поради което същите не подлежат на
подробен анализ и оценка, както правилно е процедирал и
8
първоинстанционният съд.
За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия
М. по вид и размер, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, ниската степен
на обществена опасност на дееца, добрите му характеристични данни,
трудовата му ангажираност, много малкия брой наложени наказания по
административен ред за нарушения на ЗДвП при над 25 - годишния му стаж
като водач на МПС, както и типичната степен на обществена опасност на
деянието; респ. не е отчел никакви отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Въз основа на тях съдът е приел, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало
несъразмерно тежко. С оглед на тях съдът е приложил разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.1 от НК, като е определил на подс.М. наказание „лишаване от свобода”
под най-ниския предел, предвиден в закона за това престъпление, а именно:
наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Първоинстанционният
съд е приел, че с оглед наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК,
както и с оглед възможността на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без
да е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, изпълнението на така наложеното такова наказание
на подсъдимия следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е наложил на подс.М. и
кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК наказание
„глоба” в минималния размер от 200 лв. На основание чл.343г, във вр. с чл.37
ал.1 т.7 от НК, съдът е наложил на подс.М. и наказание „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 16 месеца, считано от датата на отнемане на
свидетелството му за правоуправление на МПС, съобразно утвърдената
съдебна практика при налагане на наказания от този вид за извършени
престъпления по чл.343б ал.1 от НК. Настоящата инстанция намира, че така
наложените на подс.М. наказания по вид, размер и начин на изтърпяване са
необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-
възпиращо спрямо него и възпитателно - предупредително спрямо другите
членове на обществото, като същите отговарят на характера и тежестта на
9
извършеното престъпление, на обществената опасност на деянието и на дееца,
и са съобразени със смекчаващите и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, т.е. същите не са явно несправедливи.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на
подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13/16.03.2023 год., постановена по
Н.о.х.дело № 97/2023 год. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10