Р Е Ш Е Н И Е
№ 1036 01.08.2019 г. град
Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХLІV-ти наказателен състав
На тридесет и първи юли
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Красимира Андонова
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
административно
наказателно дело № 2500/2019
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
oбразувано по жалба на К.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, против НП № 18-0769-006754/23.05.2019 г.,
издадено от Началник група при ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед №
8121з515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месец.
С жалбата се моли за отмяна
на издаденото НП, като се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП. Сочи се, че НП не
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
В съдебно заседание страните жалбоподателят редовно призован не се явява. За него
се явява адв. Андон Андонов от БАК, представящ пълномощно.
В пледоарията си моли съда да отмени
изцяло НП като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че както в акта, така и в
НП, не е посочено на кой номер на ул. „Стамболов” е извършено нарушението,
което съставлява нарушение по чл. 42, т. 3 от ЗАНН. На второ място, от правната квалификация в
акта и НП по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП според защитата е видно, че посочената
нарушена норма се оказва, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани с табели с рег. номер,
поставен за определените за това места.
В настоящия казус автомобилът, управляван от неговия доверител, е имал
рег. номера, поставени на определените за това места. Не е налице пълна липса
на рег. номера, каквато липсва, представлява административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Представен е рег. талон на автомобила, той не е уведомен от
КАТ, че автомобилът му е дерегистриран, нито има издадена заповед ПАМ за
спиране на автомобила, поради което счита, че посочената
административнонаказателната разпоредба по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се прилага за
нарушение за управляване на лек автомобил, който не е регистриран по надлежния
ред, тоест отново се акцентира на пълната липса на рег. табели. Сочи и че на
жалбоподателя за това, че е закъснял да бъде прехвърлен автомобилът му, му е
бил съставен фиш глоба 200 лева.
АНО не изпраща представител.
Съдът намира жалбата за
допустима, а като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.04.2019 г. Свидетелят –С. Т М.–мл. автоконтрольор към ОД
на МВР – Бургас, Сектор ПП, бил на
работа като служител на Сектор ПП, към
ОД на МВР – Бургас, съвместно с колегата си- Стоян Тончев, също служител в
Сектор ПП към
ОД на МВР – Бургас. По време на движение
проверявали автомобилите по рег. номера с таблет, сред които и този на
жалбоподателя. Спряли същия за проверка.
Установили, че се от жалбоподателя. Ставало въпрос за автомобил- лек автомобил, марка „Ситроен Евазион”, с рег. № ,
който се движел, по бул. „Стефан Стамболов“,
от колело Ремиза в посока ул. „Транспортна”. След спирането установила
като водач на автомобила - жалбоподателят К.Н.К., ЕГН **********. Поискани му били документи за
автомобила. За автомобила се установило при извършена проверка с РСОД, и след направена допълнителна справка с ОДЧ,
че МПС-то е било с прекратена
регистрация, като ставало въпрос за служебно прекратена регистрация на
27.08.2018 г., на основание чл.145, ал.15 от ЗДВП.
Свидетелят в с.з. посочва, че водачът
казал, че е закупил колата, но е забравил да пререгистрира колата. За
констатираното нарушение, при
проверката, свидетелят – С. Т М., съставил
на водача акт на място, като в същия описал горепосочените констатации, като
посочил и че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред в нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Водачът бил
запознат със съдържанието на акта, като не
вписал възражения при съставянето му и на място му бил връчен и
екземпляр от същия. Като свидетел в акта бил посочен другия полицейски
служител, присъствал на проверката- Стоян
Тончев, също служител в Сектор ПП към ОД на МВР – Бургас, както и втори
свидетел- Ангел Иванов, също служител на полицията. Иззет бил контролния талон
като доказателство. Възражения не са постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 23.05.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както
и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. По делото
не е представена нито справка за собственост на автомобила, нито договор за покупко –продажба на МПС, от които
да се установява, кога е изповядана
сделката, за която водачът- жалбоподател говори в своята жалба, като посочва,
че му е била и наложена глоба с фиш, който не оспорва, за това, че в качеството
си на нов собственик- купувач на процесното МПС, е закъснял да прехвърли
собствеността в срока от два месеца“ тоест да пререгистрира МПС-то. По делото в
тази насока АНО не е ангажирал нито едно писмено доказателства, нещо повече
дори и в акта, и в НП не е посочено кой всъщност е собственик на процесното МПС
– дали водачът или някое трето лице. Следователно, за съда остава неясен
моментът, от който следва да се изброи
кога изтича двумесечният срок за пререгистрация, при все че в сведенията си жалбоподателят посочва, че е
закупил автомобила и е бил съставен договор за покупко-продажба, като такъв
липсва в кориците на делото, за да се види датата на изповядване на сделката,
като в тези производства в тежест на АНО е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, вмененото нарушение. Следователно остава неясно, от кога и по
какъв начин ано е счел, че следва да определи тази дата за дерегистрация на
автомобила, посочена и в акта и в НП, а именно- 27.08.2018 г..
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, независимо
от доводите на страните, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, видно от приложената
Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Неоснователни са наведените в
жалбата възражения, че е нарушена разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, съгласно която ал.1- Актът за установяване на административното нарушение
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението; ал.2 Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана
не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие и ал.3 -При липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Видно от съдържанието на акта, то същият е съставен в
присъствието на двама полицейски служители, присъствали по време на проверката,
поради което и така наведеното възражение в жалбата се явява неоснователно.
НП обаче се явява незаконосъобразно по
следните съображения:
Наказващият орган, който съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН следва да издаде
наказателно постановление, само ако е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, не е
ангажирал в подкрепа на тезата си нито едно доказателство, от което да се
установил наличието на виновно поведение у дееца, а тази недоказаност на
обвинителната теза не била констатирана и от съда, а напротив видно от
посочените
по –горе съображения,
то липсват данни за датата на изповядване на сделката за автомобила, че същият
е собствен бил и е- на кои лица като продавач и купувач, при все че автомобилът
се води на различно лице от санкционираното такова.
Съгласно разпоредбата на чл. 140.
(1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) -По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
която към момента на твърдяното нарушение, акт редакция е гласяла.. Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.) (1) По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни
участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер,
залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Абсолютно несъстоятелно е да се твърди, че подведеното под отговорност
лице е осъществило виновно това
нарушение при положение, че не е безспорно установена собствеността на
автомобила, като такива данни липсват, както в акта, така и в НП, а същите се
явяват пряко относими и към определяне на субекта на нарушението. Макар и
самият жалбоподател да посочва и в жалбата си, че е закупил автомобила, тоест,
че същият е собственик на МПС-то, то това не е достатъчно да се приеме, че
нарушението е безспорно установено, при все че проверкя и отразяване на такива
данни липсват и в НП И В АКТА. Както се установява и от безпротиворечивите
доказателства в тази насока, превозното средство било оборудвано с два броя
регистрационни табели, поставени на съответните места, както и с всички
необходими документи, съпътстващи управлението на автомобила, включително
свидетелство за регистрация, които били представени от водача в хода на
проверката. В този смисъл, липсват каквито и да било признаци за прекратяване
на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да предприеме
управление на превозното средство, за да осъществи виновно подобно нарушение.
При така установените факти, не е установено дори собственикът на превозното
средство дори и да се приеме, че това е жалбоподателят е знаел, че
регистрацията на МПС е прекратена служебно от контролните органи, защото не са
налични данни, че бил уведомен за това, нито има достъп до информационната база
данни на МВР, за да установи подобен факт, като в посочения смисъл възраженията
на защитата се явяват основателни, поради което и неправилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност /в този см. Виж РЕШЕНИЕ
ПО АНД 256/2019 г. на БАС, постановено
по идентичен казус/.
За целите на настоящото производство
обаче, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по
категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно
прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че
едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения
като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по
делото данни. Управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с регистрационни
табели, със сключена Застраховка "ГО", талон за преминат ГТП, като
тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при управлението на
автомобила жалбоподателят да разбере, че регистрацията на автомобила служебно е
била прекратена, каквито доводи застъпва основателон и защитата в с.з.. Ето
защо съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя при извършване на процесното деяние.
Следователно това основание е напълно достатъчно за отмяна на
атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на всичко гореизложено съдът, намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен
съд и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 18-0769-006754/23.05.2019
г., издадено от Началник група при
ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед №
8121з515/14.05.2018 г., с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на
К.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месец.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.