НОХД № 1444/2013 г.

МОТИВИ:

 

          Обвинението е против подсъдимия Г.А. Д. за престъпление по чл.196 ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.26 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.А и Б от НК, а именно за това, че при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, за периода от 14.10.2012г. до 24.11.2012г., на ***, чрез използване на техническо средство и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 297.24 лева от владението на И.В.О. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

в нощта на 14.10.2012г. срещу 15.10.2012г. на ул.”26-та” №25 в с.Ветрен дол, обл.Пазарджик чрез използване на техническо средство-клещи, и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот- демонтиране на стъкло на прозорец, отнел чужди движими вещи- цветен телевизор „Самсунг”, три медни тави, меден тиган и връзка с 20 броя ключове на обща стойност 215.00 лева от владението на И.В.О. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и

 на неустановена дата за времето 11.11.2012г. до 24.11.2012г. на *** чрез използване на техническо средство-клещи, отнел чужди движими вещи- 18 метра кабел „СВТ”, 20 кг. брашно и ръчна количка за багаж на обща стойност 82.24 лева от владението на И.В.О. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството пред първата инстанция е по реда на гл.27 от НПК - чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание ЛС.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със сл.защитник, признава се за виновен по обвинението, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Против подсъдимия е предявен гр.иск от пострадалата И.О. за сумата от 297.24 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, а горепосочената бе конституирана като гр.ищец в  процеса.

          Районният съд след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Св.И.О. притежавала наследствена къща, находяща се на ****, която  представлявала едноетажна постройка с три стаи и санитарно помещение. Входната врата на къщата била укрепена с метална решетка. Св. О. често посещавала къщата си през почивните дни.

Пункт I

 

Св. О. прекарала на къщата си уикенда на 13 и 14 октомври 2012г. и заминала за гр.София. В нощта на 14 срещу 15.10.2013г. подс. Г. *** се намирал в с.Ветрен дол. Видял, че в къщата на О. е тъмно,  предположил, че вътре няма никого и решил да открадне нещо. В себе си носел клещи, с помощта на които срязал оградната мрежа на имота и по този начин успял да направи отвор в мрежата, през който се промъкнал в двора. След това с помощта на клещите свалил пироните на един от прозорците на къщата и успял да демонтира стъклото, след което влязъл въте. Взел цветен телевизор „Самсунг”, три медни тави, меден тиган и връзка с 20 броя ключове. Намерил един чувал, след което през прозореца извадил вещите на двора и ги сложил в чувала. Отишъл на полето в землището на с.Ветрен дол, където счупил телевизора, за да провери дали в него има медни части, които да продаде. В телевизора обаче нямало такива части, поради което го захвърлил. След това смачкал медните тави и тигана и ги скрил в близост до река „Илидере” в с.Ветрен дол.

 Сутринта на 15.10.2013г. подс. Д. отнесъл медните вещи в пункт за изкупуване на метали, собственост на „Ф.” ЕООД, находящ се в с.Варвара и стопанисван от св. Петър Андреев. Последният  претеглил медните отпадъци и заплатил на подс. Д.  сумата от 47.31 лева. На подс.Д. била издадена покупко-изплащателна сметка. Съставен бил и договор за покупко-продажба на медните отпадъци.

На 20.10.2012г. св. О. отново посетила къщата си в с.Ветрен дол и установила, че цялата е разхвърляна. Проверила вещите си и установила, че липсват телевизора „Самсунг”, трите медни тави, медния тиган и връзката с ключовете. По този повод тя подала жалба в РУП Септември, която била възложена за проверка на св. Д. З..

 

Пункт II

Св. О. прекарала на къщата си уикенда на 10 и 11 ноември 2012г. и заминала за гр.София. На неустановена дата в периода от 11.11.2012г. до 24.11.2012г. подс. Г. Д. отново се намирал в с.Ветрен дол, като решил отново да открадне нещо от имота на О.. Този път прескочил оградата и по този начин влязъл в двора. Там с помощта на клещи, които носел в себе си, срязал ел. кабел от електромера на къщата. Кабелът бил тип „СВТ” с дължина 18 метра. Забелязал, че вратата на таванското помещение не е заключена и през нея влязъл в къщата. Оттам взел 20 кг. брашно, запечатано в пакети от по един килограм и една количка за багаж. Обгорил кабела, за да отдели метала и го предал в пункт за изкупуване на отпадъци. Отнетото брашно отнесъл в дома си.

На 24.11.2012г. св.О. пристигнала в къщата си и констатирала липсата на вещите. Парче от отрязания кабел висяло от електромера. Тя подала втора жалба в РУП Септември, която отново била възложена за проверка на свид. Д. З..

Свид. З. провел разговор с подс. Д. във връзка с двете жалби, при което последният направил предпроцесни самопризнания пред полицейския служител и подробно обяснил механизма на кражбите.

По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, стойността на движимите вещи, предмет на извършеното престъпление от дома на пострадалата възлиза на сумата от  297.24лв. по пазарни цени, след като е приспаднато овехтяване към датата на извършване на деянието.

Видно от приетата като писмено доказателство справка за съдимост на подс. Г. Д., той е осъждан общо 17 пъти в периода 2000г.-2006г. основно за тежки умишлени престъпления против собствеността. С присъда на РС-Пазарджик по НОХД № 116/2006 г., влязла в сила на 21.04.2006 г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 е чл. 29, ал. 1 б „а" и „б" от НК, на лишаване от свобода за срок от 4 години при строг режим на изтърпяване. С присъда на РС-Пазарджик по НОХД № 1142/2005 г., влязла в сила на 30.05.2006 г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б „а" и „б" от НК и чл. 348 а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, на лишаване от свобода за срок от 5 години, при строг режим на изтърпяване. С присъда на РС-Пазарджик по НОХД № 130/2006 г., влязла в сила на 03.04.2006 г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, на лишаване от свобода за срок от 11 месеца години, при строг режим на изтърпяване.

Наказанията по тези присъди са изтърпени на 04.04.2011 г.

Деянието на подс.Д., предмет на разглеждане по настоящото дело, е извършено при  условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук. ”А” и „Б” от НК,  тъй  като  то е  осъществено  в  срока  по  чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила  и  изтърпяване  на  наказанията  по  горецитираните  присъди.

          Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе  въз основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанията, а именно показанията на свидетелите О., З. и Андреев, заключението на  оценъчната експертиза, а също и от  писмените  доказателства,  приобщени  по  делото.

Съдът  дава  пълна  вяра  на  гласните  доказателства,  събрани  по делото,  т.к.  те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1 , във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.А и Б от НК, като при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив за периода от 14.10.2012г. до 24.11.2012г. в с.Ветрен дол, обл.Пазарджик чрез използване на техническо средство и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи – цветен телевизор „Самсунг”, три медни тави, меден тиган и връзка с 20 бр. ключове, 18 метра кабел „СВТ”, 20 кг. брашно и ръчна количка за багаж - на обща стойност 297.24 лв. от владението на И.В.О. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието е извършено умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е съзнавал всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите. Бил е наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания, както и с това, че кражбата върши в рамките на петгодишния срок от влизане в сила, респ. изтърпяване на наказания по предишните му осъждания, при  което  е действал  при  условията  на  опасен  рецидив. Съзнавал е също, че за извършването на кражбата е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, като при първото си деяние е демонтирал прозорец на къщата. Съзнавал е също, че използва техническо средство – клещи, с които при първото си деяние е срязал ограда, за да проникне в имота, а при второто е срязал кабелът, предмет на посегателство. Без използването на това техническо средство, извършването на престъплението би било невъзможно или значително затруднено. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.е. двете отделни деяния осъществяват състав на престъплението кражба, извършени са през непродължителен период от време, при идентична фактическа обстановка и еднородност на вината, като последващото се явява продължение на предшестващото.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на  чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретно извършеното  деяние  като съобрази освен демонстративния начин на извършване, т.е. с чувство за безнаказаност, а също и фактът, че е съпроводено с  противозаконно проникване в чуждо жилище, както и че  е извръшено при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по-високата морална, социална и правна укоримост.

Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от ОХ, а отделно от това е негативно охарактеризиран по местоживеене.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат направените самопризнания още в досъдебната фаза на процеса и оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на престъплението, тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия и невисоката стойност на вещите, предмет на посегателство.

Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха миналите осъждания, които не са обективен елемент на правната квалификация опасен рецидив и  негативните характеристични данни. 

Подбудите за извършване на престъпленията следва да се търсят в личността на извършителя, в ниското му правосъзнание, което е една рефлексия от изкривената му ценностна система. Очевидно той се е оформил като личност, проявяващ изключителна престъпна упоритост в процеса на социалното общуване и битуване, като всичко това  е  резултата  и  от  ниския му жизнен стандарт, който той и членовете на семейството му поддържат.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК намери, че на  подс.Д. следва да бъде определено наказание от три години лишаване от свобода.

Съдът счете, че именно с този размер на наказанието ЛС ще се постигнат целите по чл.36 от НК и ще е съответно на тежестта на извършеното.

След като определи този размер на наказанието съдът намали същото с една трета, т.е. с една година и осъди подс.Д. на  две години лишаване от свобода.

Предвид обстоятелството, че преди настоящото деяние подс.Д.  е бил осъждан вече на лишаване от свобода за престъпление от ОХ, то спрямо него е неприложим института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Г. Д. в затвор.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подсъдимия Г. Д. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 07.05.2013г. до влизане на присъдата в сила или изменението на мярката за неотклонение.

От престъплението св.О. е претърпяла имуществени вреди, за които подсъдимият дължи обезщетение  по силата на  чл.45 от ЗЗД.

Съдът като съобрази заключението на оценъчната експертиза, както и сумарната стойност на общо причинените имуществени вреди, а и обстоятелството, че те не са възстановени намери, че предявеният от гр.иск е доказан по основание и размер.  С оглед на това съдът осъди подс.Д. да заплати на И.О., парична сума в размер на 297.24 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия  Г. Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 40 лв., а по сметка на Пазарджишки районен съд ДТ върху размера на уважение граждански иск в размер на 50 лв.

          По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: