Р Е Ш Е Н И Е
№181 16.10.2018 г.
град
Несебър
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд граждански
състав
на четиринадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Евгени Узунов
при секретаря Диана
Каравасилева
като разгледа докладваното
от съдията Е.Узунов
гражданско дело № 275 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова
молба от М.А.С. с ЕГН **********,***, с пълномощник адвокат Р.С. *** - съдебен
адрес ПРОТИВ Б.А.С. с ЕГН ********** *** с пълномощник адв.Г.С.-БАК.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба,
че ищцата е собственик на 1/4 ид. част от дворно място, цялото с площ от 788
кв.метра, представляващо имот с идентификатор № ********** (шестдесет и една
хиляди петдесет и шест - кадастрален номер на село Р. по единния класификатор
на страната, кадастрален район петстотин и втори, имот триста осемдесет и
първи) по кадастралната карта на село Р., община Несебър, трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с
площ на имота по кадастралната скица 788 кв. метра (седемстотин осемдесет и
осем) кв.метра, при граници: запад - имот № *********- ул.“Рибарска,
северозапад - имот № 61056.502.382, североизток -имот № *********и имот № *********,
югоизток - имот № *********и юг - имот № *********, съставляващо Урегулиран
поземлен имот XXVI1-129 ( двадесет и седми с планоснимачен номер сто двадесет и
девети) в квартал 20 (двадесети) по плана на село Р..
Собствената си част от имота прехвърлила на 14.07.2016
год. на дъщеря си, като до тази дата била собственик на дворното място. В това
дворно място има изградена жилищна сграда, като втория етаж на същата е
собственост на ответника, без последния да притежава друга собственост, въпреки
че ползвал и ползва и сега постройки в дворното място и части от него за свои
нужди без да има правото на това, имайки само право на преминаване.
С решение на Несебърският районен съд по гр. дело №
811/2016 година по описа на НсРС, ответника бил осъден да предаде на ищцата
владението върху подробно описаните в решението работилница (барака), заключена
със секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в
задната, югоизточна част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна
сграда, състоящата се от две стаи с антре, заключени c катинар, до нея - парен
котел- печка, служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м., два броя
бивши тоалетни, както и мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на
етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи масивна сграда.
От така постановеното решение било безспорно, че
ответника се е ползвал от нейната собственост, за което и дължи и обезщетение.
Твърди се, че ответника е изградил на лицевата част на
дворното място незаконен гараж, който ползва и за търговска дейност, като
получава доходи в значителен размер. Отдава същия сезонно под наем за търговска
дейност за месеците от 01.05. до 30.09. на календарната година.
Моли се
да бъде постановено решение, по силата на което съдът да осъди на Б.А.С. с ЕГН **********
*** да заплати общо сумата от 7 500 лева, представляваща обезщетение за
лишаването от възможността ИЩЦАТА М.С. да се ползва от собствената си 1/4
идеална част от предоставената за ползване югозападна половина от цялото дворно
място поради изградените от ответника в това дворно място работилница (барака),
заключена със секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш
зайчарник) в задната, югоизточна част на двора, пред тях пристройка,
представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с антре, заключени с
катинар, до нея - парен котел- печка, служеща за отопление, всичко с обща площ
от 40 кв. м., два броя бивши тоалетни, както и мивката до тях, намиращи се в
двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи
масивна сграда - по 100 лева месечно за тях или общо 3 750 лева за
претендирания период, както и по 100 лева месечно за изградения върху дворното място
гараж в лицевата част на дворното място с прилежащата към него площ за период
от 37,5 месеца считано от 01.06.2013 година до 14.07.2016 година или сумата от
3 750 лева, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
В
исковата молба е инкрпорирано доказателствено искане да се изиска и приложи
като доказателство гр. дело № 811/2016 год. по описа на НРС.Представен е
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том V, peг. № 3873, дело №
727/07.12.2001 год. на Нотариус Стоян Ангелов,Нотариална покана, връчена на
ответника.
Иска се
назначаването на съдебно - техническа експертиза, вещото лице по която
след като се запознае с доказателствата по делото, направи оглед на място и
съответните замервания, да даде заключение относно дължимото обезщетение за
лишаването от ползване на описаните в исковата молба постройки, ползвани от
ответника, като съобрази и факта, че изградения в лицевата част на парцела, в
западната му част незаконен гараж, се ползва за търговска дейност от ответника.
В срока
то чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.А.С. с ЕГН ********** с
който се оспорва иска по основание и размер.Твърди е, че ищцата е притежавала
единствено „гола“ собственост, тъй като праводателят и е бил със запазено
пожизнено право на ползване /починал на 13.01.2017г. и за процесния период
01.06.2013г.-14.07.2016г. А.С. е имал право да ползва имота, а не ищцата.
Оспорва
се и твърдението, че ответникът е изградил работилница /барака/ и бивш
зайчарник.Твърди се, че постройките са изградени приживе от праводатеиля на
страните по делото А.С., като всички негови деца са ползвали постройките.Твърди
се, че през процесния период, ищцата не е имала право на плодоползване.
Оспорва
се и претенцията за ползването на ¼ ид.ч. от дворното място в следствие
на изграден в него гараж.Заявява се, че гаражът е изграден законно възоснова на
отстъпено право на строеж през 1982г., поради което ответника е изключителен
собственик на гаража.
Признава
се обстоятелството, че до 1998г. праводателят на страните не е бил собственик
на дворното място, а при закупуването му то вече било обременено със
съществуващия гараж.На 15.09.1995г. ответникът е продал притежавания от него
етаж от сградата, заедно с процесния гараж на дъщеря си.
Оспорва
се и размера на претендираното обезщетение и претенцията за законна лихва.Иска
се присъждане на разноски.
Представят се писмени доказателства.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Решение №28 от 17.02.2017г. на НсРС по
гр.д.№811/2016г. е прието за установено по отношение на Б.А.С., ЕГН **********,***,
че М. Александрова С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, е собственик на
¼ идеална част от югоизточната част на поземлен имот с идентификатор **********,
с адрес на имота в с. Р., ул. „******, под номер 129, кв.20, парцел 27 по предходния
план на с. Р., в това число работилница (барака), заключена със секретен ключ,
ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната, югоизточна
част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата
се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея- парен котел- печка,
служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м., два броя бивши тоалетни,
както и мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени
в склад и работилница, представляващи масивна сграда, като е осъден ответника
да предаде на ищцата владението върху тях.Решението е влязло в сила на
17.02.2017г.
От представените по делото доказателства се
установява, че с типов договор на ГОНС гр.Несебър от 16.12.1969г е отстъпено
право на строеж върху държавна земя на А.М.С. . Дворното място представлява
парцел XXVII кв20 по плана на с.Р..В дворното място е изградена масивна сграда
съдържаща : сутерен , етаж първи и тавански .
С нот.акт .№199 ,том I, дело 403/1981г от 21.10.81г А.М.С.
дарява сина се Б.А.С. , етаж първи от двуетажна масивна сграда построена върху
държавно дворно място .
На 21.1 .1982г ОБНС Несебър издава виза за гаражна
клетка на Б.А.С. .
С договор за продажба на недвижим имот частна държавна
собственост от 30.11.98г , Областният управител на Бургаска област продава на А.М.С.
дворно място от 785м2, представляващо парцел XXVII кв20 по плана на с.Р. .
През 2001 г А.М.С. дарява собствения си недвижим имот
както следва:
С нотариален акт №6 дом V, рег.№3368 , дело 725/2001г.
дарява А.М.С. с ¼ ид.ч от УПИ
XXVII - 129 кв20 целият с площ от 785м2 и таванския етаж от съществуващата
жилищна сграда.
С нотариален акт №7 дом V, рег.№3871 , дело 726/2001г
дарява Й.М.С. с ¼ ид.части.
С нотариален №8 дом V, рег№3873 , дело 727/2001г
дарява на М.А.С. и Н.А.С. по 1/4 ид.ч от УПИ XXVII - 129 кв20 и по ½ от
сутеренен етаж целият с площ от 110 м2.
Тези три дарствени акта, извършени през 2001г.са с
изрично запазване пожизнено вещно право на ползване за дарителя.
С нотариален акт.№130 дом III , дело 2437/1995г от
15.09.95г Б.А.С. продава на дъщеря си Р.Б.С. , първи жилищен етаж с площ от
70м2 , ведно с гараж от 20м2 , построени върху държавно място представляващо
парцел УПИ XXVII - 129 кв20 по плана на гр.Р..
Видно от документите за собственост процесният гараж е
изграден от Б.А.С. , върху държавна земя към 1995г. Съгласно нот.акт .№130 ,том
III , дело 2437/1995г собственик на гаража е Р.Б.С..
В исковата молба се твърди, че в дворното място са изградени : работилница /
барака /, зайчарник - място заградено с мрежа , масивна постройка / стая /,
помещение за парен котел и място за съхранение на отоплителни материали , два
броя бивши тоалетни и открита мивка.
При огледа от вещото лице е установено, че част от постройките са
премахнати . На място са установени контурите им .Площите са:Зайчарник - 5,95м2 и Работилница - 8,30 м2
В дворното място съществуват следните постройки: Стая
/ част от масивна постройка / - 11,34м2; Помещение за парен котел -1,60м2; Помещение за въглища - 3,17 м2;
Тоалетни- 2,85 м2; Дворищна мивка -
1,05 м2; Гараж - 26,00 м2
По данни на ищцата гаражът е ползван като магазин .
Той е масивна постройка с двойна дървена гаражна врата .
Т.е. ищцата М.С. е била собственик на ¼ идеална
част от поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в с. Р., ул. „******,
като по ¼ идеална част от същото дворно място притежавали и Н.А.С., А.М.С.
и Й.М.С..
Ищцата е придобила правото на собственост по силата на
нотариален акт за дарение със запазване вещно пожизнено право на ползване от
баща си-А.С. на 07.12.2001г. /НА на стр.6 от делото/.
На 14.07.2016г., ищцата е прехвърлила правото си на
собственост върху съсобствената си идеална част на дъщеря си.Факт по който не
се спори между страните.
Б.С. е придобил чрез дарение от А.М.С. собствеността
върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху посоченото дворно
място с нотариален акт № 199, т.1, д.№403/1981г. на съдия при Поморийски районен
съд, като е прехвърлил правото на собственост върху този етаж, ведно с гараж на
дъщеря си Р.С./Апостолова с нотариален акт №130, т.ІІІ, д.№3437 от
15.09.1995г.на съдия при РС Несебър.Гаража бил изграден от ответника въоснова
на виза за строеж на типов гараж /за гаражна клетка/ - стр.23 от делото по
времето, през което парцела бил частна държавна собственост.
Ограниченото вещно право на ползане за
дарителя-праводател А.С. с ЕГН:********** е погасено с настъпване на смъртта му
на 13.01.2017г., видно от Удостоверение за наследници / на стр.26 от делото/.
Настоящият състав на съда, намира исковата молба за
неоснователна и недоказана по следните съображения:
Видно от доказателствата по делото, ответника Б.С. не
е собственик в поземлен имот с идентификатор **********, с адрес на имота в с. Р.,
ул. „******, под номер 129, кв.20, парцел 27 по предходния план на с. Р..Същият
не е собственик и на построени в имота сгради, или части от такива.Твърдението,
че е изградил в това дворно място
работилница (барака), заключена със секретен ключ, ведно с място до нея,
заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната, югоизточна част на двора, пред
тях пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с
антре, заключени с катинар, до нея - парен котел- печка, служеща за отопление,
всичко с обща площ от 40 кв. м., два броя бивши тоалетни, както и мивката до
тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и
работилница, представляващи масивна сграда, не се доказват от доказателствата
по делото. Съдът приема за доказано, че ответника е изградил гараж, който през
1995г. е прехвърлил заедно с етаж на дъщеря си чрез продажба, която е и
ползвател на гаража след 1995г., съобразно правомощията, произходими от правото
на собственост.
Недоказано е и кога и от кого са изградени
постройките.
Отделно от горепосоченото, съдът намира възраженията
на ответника, материализирани в отговора за основателни.
Действително,
видно от приетите по делото писмени доказателства, праводателят на ищцата-баща
и А.С. е прехвърлил идеалните си части, като е запазил за себе си правото на
ползване върху всяка една прехвърлена идеална част от имота пожизнено.
Когато ограниченото право
на ползване, по предвидения в закона ред е учредено в полза на друго лице, то
собственика на вещта се лишава от всякаква възможност да ползва и владее вещта.
В този случай собствеността е „гола” и собственикът може да извършва всякакви
разпореждения с недвижимия имот, с изключение на правото на ползване и
обитаване на имота. Правото на собственост в този конкретен случай е
непротивопоставимо на ответника, на първо място, тъй като носителя на правото
на ползване носи активната процесуална легитимация за настоящата претенция и то
до погасяване на правото му, т.е. до 13.01.2017г., а не ищцата. Видно от
доказателствата по делото, ищцата не е собственик на идеалните си части от
имота от по ранна дата-14.07.2016г.
Между страните не съществува спор, че правото на
ползване на запазилия го дарител е упражнявано и следователно не е било
погасено към 14.07.2016г.
Искът е квалифициран като такъв по по чл. 59 , ал.1 ЗЗД, тъй като ответникът не е съсобственик в имота по см.на чл.32 от ЗС .
Съобразно с посоченото правно основание, ищцовата страна не доказа, че именно
ответника в периода
01.06.2013г.-14.07.2016г., е ползвал собствената идеална част на ищцата имот ,
обогатявайки се от това до размера на претендираната сума, както и , че такова
ползване е извършено без основание, което е довело до съответното обедняване на
ищцата със същата сума , Ищцата не доказа в настоящото производство, че е
разполагала със всички правомощия, произходни от правото на собственост, вкл.правото на ползване.
С оглед изхода от спора в тежест на ищцата следва да
бъдат присъдени и направените от ответника разноски в производството, съобразно
отхвърления иск.Претендира се заплащане на 900 лева-адвокатско възнаграждение. Предвид
отхвърлената част от исковете, такива съдът намира, че такива са дължими
съобразно чл.78 ал.3 от ГПК в размер на
900 лева лева,които следва да се възложат в тежест на ищцата.
Мотивиран от горе изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.С. с ЕГН **********,***, с
пълномощник адвокат Р.С. *** - съдебен адрес СРЕЩУ Б.А.С. с ЕГН ********** *** с пълномощник
адв.Г.С.-БАК за осъждане на Б.А.С. с ЕГН ********** да заплати на ищцата общо сумата от 7 500 лева /седем хиляди и
петстотин/ лева, - обезщетение за лишаването от възможността ИЩЦАТА М.С. да се
ползва от собствената си 1/4 идеална част от предоставената за ползване
югоизточната част на поземлен имот с идентификатор **********, с адрес на имота
в с. Р., ул. „******, под номер 129, кв.20, парцел 27 по предходния план на с. Р.,
а именно: югозападна половина от цялото дворно място поради изградени от
ответника в това дворно място работилница (барака), заключена със секретен
ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната,
югоизточна част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна сграда,
състоящата се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея - парен котел-
печка, служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м., два броя бивши
тоалетни, както и мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите,
преустроени в склад и работилница, представляващи масивна сграда – изчислима по
100/сто/ лева месечно за тях или общо 3 750 лева /три хиляди седемстотин и
петдесет лева/ за претендирания период, както и по 100/сто/ лева месечно за
изградения върху дворното място гараж в лицевата част на дворното място с
прилежащата към него площ за период от 37,5 месеца считано от 01.06.2013 година
до 14.07.2016 година или сумата от 3 750 лева,
ведно със законната лихва като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.А.С. с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.С.
с ЕГН ********** *** сума в размер на 900
лева /деветстотин лева/ , разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: