№ 19752
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110120197 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ******, ЕИК ******, срещу Р. М. Н
– Д, с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумите по издадената на 20.02.2024 г. срещу длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7463/2024
г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на следния топлоснабдения имот,
находящ се в ******, аб. № ******, като за процесния период в същия е доставена
топлинна енергия, която ответникът не е заплатила, като по този начин се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца. С оглед изложеното в исковата молба счита, че
ответникът дължи да върне на ищеца онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане, доколкото самото дружество е извършвало услугата без
ответникът да заплаща цената й. Моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца
са недоказани и неоснователни. Позовава се на признанието на ищеца, че между
страните през процесния период не е имало сключен договор. Счита обаче, че не е
налице и фактическият състав на неоснователното обогатяване, доколкото в
собствения на ответника недвижим имот въобще не е имало монтирани уреди за
дялово разпределение. В тази връзка оспорва реалната доставка на ТЕ в имота. В
случая абонатната станция обслужвала два адреса – сградите на ******, като
отчетената от общия топломер топлинна енергия се разпределяла между всички
собственици пропорционално на отопляемия обем на самостоятелните обекти. Счита,
че в случая ищецът е начислявал топлинна енергия независимо от обстоятелството
1
дали е потребявана или не е. Поддържа, че с оглед липсата на уреди не е възможно и
не е бил извършван отчет на потребеното количество ТЕ в имота. Отделно от това
начислената ТЕ не съответствала на квадратурата на имота. Оспорва извършеното
дялово разпределение. Искането е за отхвърляне на предявените претенции и за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното
материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки:
1) наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ
факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск.
В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с
която ответникът се е обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за
услугите цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи
наличието на главни задължения и изпадане на ответника в забава за плащане на
същите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, са регулирани със
Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен
договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при
които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).
По делото не е спорно между страните, че през процесния период ответникът е
бил собственик на процесното търговско помещение,находящо се в ****** както и че
помежду им не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди при общи условия, с оглед което и дадената от съда правна
квалификация на главния иск е по чл.59 ЗЗД.
Не е спорно също и обстоятелството, че в сградата, в която се намира
процесният магазин, е в режим на етажна собственост, като общото събрание на
етажните собственици не е взело решение за сключване на договор с ищеца или с
трето лице за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
реда на чл. 139 и сл. ЗЕ.
2
При така очертаните като безспорни между страните обстоятелства, съдът
следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед
събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства относно
ползването на топлинна енергия в процесния обект, доколкото възникването на
твърдяното от ищеца притезателно право е обусловено от ползване от страна на
ответника на доставена му от ищеца топлинна енергия, за която не е заплатил
дължимата цена, с което е причинил обедняване на ищеца, обогатявайки се със
спестените разходи.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че съгласно списъци за разпределение на кубатурата в процесната
сграда, имотът на ответника фигурира с отопляема кубатура 118 куб.м. В сградата не
се ползва топла вода. Общият топломер е отчитан ежемесечно, с оглед което и не са
изготвяни изравнителни сметки. За имота ищецът е начислявал ТЕ за отопление на
имот и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, като вещото лице е посочило, че при
коректно извършени изчисления тази сума следва да възлиза на 1508,27 лева. Вещото
лице е установило, че абонатната станция на процесния адрес захранва сградите на
******. В самостоятелните обекти не са били монтирани уреди за дялово
разпределение и потребената ТЕ се е разпределяла от ищеца на база отопляемите
обеми на самостоятелните обекти, като съгласно изявлението на вещото лице в
откритото съдебно заседание на 24.10.2024 г. не е налице техническо ограничение за
това, а собствениците на самостоятелни обекти в сградата не са сключили договор с
дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
По възражението на ответника за неоснователност на иска:
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи,
че през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния търговски обект,
както и че ответникът е ползвател на същата. Тежестта за доказване на
правнорелевантните за спора факти е правилно разпределена, доколкото за да се е
обогатил ответникът за сметка на ищеца, по делото следва да бъде установено при
условията на главно доказване, че именно ответникът е бил ползвател на процесния
имот /и на услугите, доставяни от ищеца в същия/ през периода.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято е била
тежестта за това в производството, не се установява правнорелевантният факт на
ползване на ТЕ от ответника през периода в имота. В тази връзка не са ангажирани
доказателства от ищцовата страна извън тези относно правото на собственост върху
имота. Макар от представените по делото писмени доказателства да се установява
правото на собственост върху процесния търговски обект на ответника, следва да се
обърне внимание, че искът е предявен от ищеца на основание чл. 59 ЗЗД с твърдения,
че ответникът не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди поради
липсата на сключен писмен договор с последния и с оглед липсата на такова качество.
Като не е доказал по делото, че ответникът е ползвал ТЕ в имота през периода, с оглед
което ползване ищецът твърди ответникът да се е обогатил за негова сметка, то и не е
изпълнил възложената му с доклада по реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест.
В конкретния случай доказването на притежавано от ответника право на
собственост върху имота само по себе си не обуславя основателност на претенцията,
доколкото искът не е предявен на договорно основание, а се претендира вземане,
произтичащо от неоснователно обогатяване, поради ползване от ответника на
топлинна енергия на адреса на имота и незаплащане на цената за същата. Да се
приеме, че щом е собственик на имота, то е бил и ползвател на услуги, предоставяни
от ищеца през исковия период, би означавало съдът да се произнесе по различни, а не
3
по наведените с исковата молба фактически основания на предявения главен иск. В
случая по делото не е установено в имота, собственост на ответника, изобщо да е
ползвана топлинна енергия. Установено е от заключението на вещото лице, че
ползваната в сградите, находящи се на ******, топлинна енергия, е разпределяна
между всички собственици на самостоятелни обекти, в които обаче няма монтирани
разпределители. Последното налага извод, че ищецът не е установил в производството
твърденията си, че е доставил в имота на ответника каквото и да е количество ТЕ,
което е ползвано в същия, респ. че ответникът е задължен за стойността на тази
енергия. По изложените съображения и доколкото ищецът не е доказал
осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване, то и
главният предявен иск за стойността на топлинната енергия за сградната инсталация е
неоснователен, с оглед което и неоснователни се явяват и останалите претенции на
ищеца, предвид обусловения характер на същите.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК възниква за ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който
се претендират разноски за заплатени депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 100
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Реално сторени са разноските
за внесен по сметка на съда депозит в размер на сумата 100 лева, които следва да се
присъдят в полза на ответника. За разноските за адвокатско възнаграждение не е
представен документ, установяващ извършването им, с оглед което и в тази част
претенцията за разноски не е доказана.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ******, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: ******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Р. М. Н – Д, ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, за признаване за установено, че Р. М. Н – Д дължи на ****** сумата 1 824,00
лева (хиляда осемстотин двадесет и четири лева), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 320,76
лева (триста и двадесет лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.12.2021 г. до 25.01.2024 г., сумата 11,99 лева (единадесет лева и 99
стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от
08.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,60 лева (два лева и 60 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 25.01.2024 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.02.2024 г. по
ч.гр.д. № 7463/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ****** ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: ******, да заплати на Р. М. Н – Д, ЕГН **********, със съдебен
адрес: ******, сумата от 100 лева, представляваща разноски, сторени в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5