РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 21.02.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13381 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ (отм.).
Ищецът Ю.Х.К. твърди, че на 20.06.2014 г., около
21:50 ч., на път II-84, км. 60+600, при управление на лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фокус“ с peг. № *******, водачът О.С., е нарушил правилата за
движение по пътищата, допускайки ПТП, вследствие на което пътуващият в същия
автомобил ищец е получил следните травматични увреждания: фрактура на
гръбначния стълб в торакален сегмент - многофрагментна (взривна) фрактура на
телата на Тх6 и Тх7 с наличието на множество фрагменти в медуларния канал;
вентрална ангулация на сегмента около 120-130 гр.; фрактури на процеси
трансверзи на Тх 7-8-9 и фрактура на процесус спинозус Тх7; гръдна травма -
пневмоторакс вдясно, двустранни течни плеврални колекции; фрактура на ребра -
1, 2, 3, 5 в дясно и 5 и 6 в ляво; травма на глава - фрактура на носа, отток и
кръвонасядания на клепачите. Сочи, че в резултат от тези увреждания е получил
парализа на двата долни крайника, водеща до невъзможност да се придвижва и
обслужва самостоятелно. Твърди, че се чувства непълноценен, потиснат, изпаднал
е за продължителен период в депресия.
Излага, че за управлявания от О.С. лек автомобил бил
сключен валиден договор за задължителна застраховка „ГО” със „Застрахователна
компания Л.И.” АД съгласно полица № 22113002145618 със срок на валидност до
27.08.2014 г. Поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното, моли съдът да осъди ответника на
застрахователното дружество да му заплати сумата от 700 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от 21 671,92
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на
разходи за лечение (медицински разноски за болнично и извънболнично лечение),
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.
Ответникът
„Застрахователна компания Л.И.” АД признава наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния
автомобил, но оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Сочи, че не е уведомен за
настъпилото на 20.06.2014 г. ПТП и не е поканен да определи и изплати
застрахователно обезщетение, поради което искът е недопустим. Оспорва
твърдението за настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, както и
настъпването на вредоносен резултат по причина на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с
per. № *******. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който
не е бил с поставен предпазен колан. Счита за прекомерна претенцията за
неимуществени вреди с оглед причинената вреда, както и че не е налице
причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и настъпилото
произшествие. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва, като
неоснователна, доколкото същата е акцесорна на главния иск, който се оспорва,
както и датата, от която се претендира.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът сочи, че предявените искове за допустими
и основателни по съображенията, изложени в исковата молба. Конкретизира, че е
пътувал на задната седалка, в средата, с поставен предпазен колан, като
възпиращото му действие е било намалено предвид многократното преобръщане на
автомобила.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът по същество поддържа
направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Доводите,
релевирани от ответника, за недопустимост и неоснователност на ищцовите
претенции поради неспазване на разпоредби на Кодекс за застраховането в сила от
01.01.2016г., са неоснователни, тъй като процесното ПТП, от което ищецът
твърди, че е получил описаните в исковата молба травматични увреждания е
настъпило на 20.06.2014 г., т.е. преди влизането в сила на новия Кодекс за
застраховането, поради което приложими са разпоредбите на вече отменения Кодекс
за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.)
Нормата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли твърдените имуществени и неимуществени вреди и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.)
От
представеното по делото постановление на Районна прокуратура - Велинград се
установява, че воденото срещу водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“ с peг. № ******* - О.С. досъдебно производство №738/2014 за нанесени
телесни повреди на Ю.Х.К., настъпили в резултата от ПТП реализирано на
20.06.2014 г., на път II-84, км. 60+600, е спряно на основание на основание чл.
244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, т. 2 от НПК.
По
делото не се спори, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че ищецът е пътувал в лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“
с peг. № *******, чийто водач О.С. на 20.06.2014 г., около 21:50 ч., на път
II-84, км. 60+600, е реализирал ПТП. За установяване механизма на ПТП, в
настоящото производство е приета, без възражения от страните, автотехническа
експертиза, според която процесният лек автомобил се е движил със скорост в
диапазона 75-80 км/ч, при ограничение на скоростта от 40 км/ч, предвид
поставения пътен знак. При навлизане в десен за автомобила завой, вероятно
поради непознаване на пътя, автомобилът се е движил със скорост, най-вероятно
около 80 км/ч, която се е оказала над критичната 74 км/ч за десния завой за
суха пътна настилка, поради което е настъпило странично занасяне на задните
колела и автомобилът е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки и е
започнал да се движи по тангентата на завоя, навлязъл е диагонално и е преминал
през лента за насрещното си движение, достигнал е лявата мантинела и се е ударил
в нея. Поради високата скорост е разрушил част от мантинелата и е започнал да
се спуска по наклона на дерето. След около 40 метра е достигнал коритото на
планински поток, където се е спрял. Като причина за настъпването на ПТП, вещото
лице сочи субективните действия на водача на л.а. „Форд Фокус“, при избора му
на скоростта на движение в зоната на остър десен завой, като е допуснал
движение със скорост над критичната 74 км/ч.
Според
показанията на свидетеля Т.Н.М., който работи в Районно управление – гр.
Велинград на длъжност „мл. автоконтрольор“, и е посетил мястото на ПТП същия
ден след катастрофата, л.а. „Форд Фокус“ е бил излязъл от пътя и паднал по
много стръмен участък на около 100 метра надолу. Твърди, че пътниците са били
излезли от автомобила, като единият от тях е бил в тежко състояние. Сочи, че
автомобилът е бил „полегнал“ на едната си страна, но не е установил дали е бил
деформиран, тъй като е било много тъмно. Според свидетеля автомобилът не се е
преобръщал, тъй като е попаднал в „улей“ между дърветата, които са му попречили
да се отклони.
От
изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травми: контузия на
главата и гръдния кош неопасна за живота; счупване на гръбнака – Тх6 и Тх7; компресия
и контузия на гръбначния мозък в тази област; спастична долна параплегия -
парализа на двата долни крайника; счупване на 1,2,3 и 5-то ребра в дясно и 5 и
6-то в ляво, довело до трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на движенията
на снагата; хемопневмоторакс вдясно. Контузия на ляв бял дроб; счупване на
носните кости, неопасно за живота; субконюнктивален кръвоизлив на двете очи,
без опасност за живота. Извършено е реанимационно лечение с поставяне на аспирационен
дрен в дясното плеврално пространство. След стабилизиране на дихателната функция,
пострадалият е бил опериран в неврохирургия, като е направена стабилизация на
гръбнака с декомпресия на гръбначния мозък и пластика на твърдата мозъчна
обвивка. Причинените болки и страдания са били за минимум шест месеца, като са
били особено интензивни през първите три от тях и с постепенно затихване към
края на периода. Съгласно експертизата, към момента пострадалият продължава да
изпитва болки, дължащи се на състоянието на парализа на долните крайници, което
е невъзвратимо и което предразполага към възможни усложнения, свързани с
образуване на пролежни рани, както по задно-долните части на гърба, така и по
задните повърхности на петите. Посочено е, че хората с парализирани крайници
получават калциеви отлагания около нефункциониращите стави, което постепенно
започва да пречи и за тяхното пасивно сгъване и разгъване. Представените
финансови документи са за необходими медицински консумативи, пособия или
лекарствени препарати, както и за ползване на индивидуална стая от пострадалия
и неговия придружител с оглед по-нормалното му хигиенно обслужване.
Съгласно
приетата по делото допълнителна медицинска експертиза, след завеждане на
делото, при ищеца е констатирано и приапизъм, изразяващ се в патологична,
болезнена ерекция, дължаща се на честата смяна на уретралния катетър, което
състояние е в причинно-следствена връзка с травматичните увреждания от
процесното ПТП.
Свидетелката
К.А.К., майка на Ю.К., сочи, че след катастрофата синът й е бил опериран, и се
е наложил болничен престой от около 20 дни, като след това за около четири
месеца е бил на рехабилитационни процедури в санаториум. Излага, че тъй като
първоначалната операция се е оказала неуспешна, се наложило повторна такава,
след която пострадалият е получил декубитални рани, чието лечение е продължило
около две години. Сочи, че след инцидента ищецът за около една година и три
месеца е бил напълно неподвижен, като и че към момента тя непрестанно се налага
да полага грижи за него. Твърди, че в резултат на това синът й е станал затворен, необщителен, не желаел да се
вижда с никого.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема,
че вина за настъпването на пътнотранспортното произшествие има водача на марка
„Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ******* - О.С.. От приетата по делото
автотехническа експертиза се установява, че излизането на автомобила от пътното
платно се дължи на избирането на неподходяща скорост на шофьора при навлизането
му в завой, която скорост е била и над допустимата, като при липсата на други
данни, следва да се приеме, че именно неговото субективно поведение е станало
причина за ПТП. Така водачът е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 и ал. 2,
както и на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния
автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП,
поради което представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника
не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
По
делото изрично се признава от ответника, че към датата на ПТП е била налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че в настоящото производство са доказани
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и
отговорността на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди от травматичните увреждания: счупване на
гръбнака и контузия на гръбначния мозък в тази област; парализа на
двата долни крайника; счупване на 1,2,3 и 5-то ребра в дясно и 5 и 6-то в ляво;
хемопневмоторакс вдясно, контузия на ляв бял дроб; счупване на носните кости;
субконюнктивален кръвоизлив на двете очи, без опасност за живота; приапизъм,
изразяващ се в патологична, болезнена ерекция. Възстановителният период, който
е бил минимум шест месеца според медицинската експертиза. Съществено при
определянето на размера на обезщетението е обстоятелството, че ищецът е получил
парализа на двата долни крайника, която е необратима и ще го съпътства до края
на живота му, с възможни усложнения, свързани с появата на пролежни рани.
Предвид това негово състояние, настъпило в една активна възраст (31 г.), което
неминуемо ще му причинява постоянни неудобства и емоционални страдания, и с
оглед социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че
сумата от 250 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, а също така и
възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
С
исковата молба е предявена и претенцията за имуществени вреди в размер на 21
671,92 лв., представляваща разходи за лечение (медицински разноски за болнично
и извънболнично лечение), както следва: по фактура № **********/21.06.2014 г.
(за титанови импланти)- 8020,00 лв.; по фактура №**********/03.07.2014 г.
(такса за придружител в болница) - 125,00 лв.; по фактура
№**********/04.07.2014 г. (за дорзофикс) - 250,00 лв.; по фактура
№**********/09.07.2014 г. (такса за придружител в болница) - 125,00 лв.; по фактура
№**********/22.07.2014 г. (такси за престой, стая и бельо) - 71,00 лв.; по фактура
№**********/22.07.2014 г. (такси за престой, храна, бельо) - 161,00 лв.; по фактура
№**********/30.07.2014 (медикаменти) - 250,00 лв.; по фактура
№**********/04.08.2014 г. (такса за избор на стая) - 70,00 лв.; по фактура
№**********/04.08.2014 г. (такса за престой, храна, стая) - 112,00 лв.; по фактура
№**********/06.08.2014 г. (такса за ползване на санитарен транспорт) - 102,00
лв.; по фактура №**********/07.08.2014 г. (ЯМР – изследване) - 300,00 лв.; по фактура
№**********/08.08.2014 г. (такса за ползване на санитарен транспорт) - 84,00лв.;
по фактура №**********/14.08.2014 г. (антиадхезионен гел) - 2100,00 лв.; по фактура
№**********/21.08.2014 г. (стая-леглоден) - 210,00 лв.; по ф-ра №180/22.08.2014
г. (инвалидни пособия - стол, дюшек, възглавница) -768,00 лв.; по фактура №**********/28.08.2014
г. (стая-леглоден) - 210,00 лв.; по ф-ра №**********/29.08.2014 г. (такса за
ползване на санитарен транспорт) - 91,20 лв.; по фактура №**********/01.09.2014
г. (стая - леглоден) - 90,00 лв.; по ф-ра №**********/02.09.2014 г. (такса за
избор на стая)- 70,00 лв.; по фактура № **********/02.09.2014 г. (такса за престой
- храна и стая)- 112,00 лв.; потребителска такса - 3,00 лв.; по фактура №**********/03.10.2014
г. (такса за стая-леглоден) - 45,00 лв.; по фактура №**********/09.10.2014 г. (такса
за ползване на санитарен транспорт)- 60,00 лв.; по фактура №**********/13.10.2014
г. (ЯМР изследване) - 300,00 лв.; по фактура №**********/27.05.2015г. (рехабилитация)
- 5250,00 лв.; по фактура №**********/22.06.2015 г. (рехабилитация) - 650,00
лв.; по фискален бон №0006852/29.05.2015 г. (медикаменти)- 19,44 лв.; по ф.бон
№0006880/04.06.2015 г. (медикаменти) -10,20 лв.; по фискален бон №0006936/15.06.2015
г. (медикаменти) - 13,08 лв. Съдът намира така предявения иск за имуществени
вреди за основателен, доколкото от съдебномедицинската експертиза се установи,
че претендираните разходи са били необходими и извършени в причинна връзка с
лечението на ищеца.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
който не е използвал обезопасителен колан и по този начин е допринесъл за
настъпването на увреждането.
Според съдебномедицинската експертиза
механизмът на получаване на травматичните увреди е удар с или върху твърд тъп
предмет, като не са описани следи по гръдния кош на пострадалия, съответстващи
на правилно поставен предпазен колан. Травмите по лицето и задната част на
гръдния кош на пострадалия са от директен удар, като обикновено тази част на
тялото при правилно поставен предпазен колан е защитена от облегалката на
седалката и се уврежда чак при нейното разрушаване. При поставен предпазен
колан, без навлизане на части от автомобила или околния терен в пространството
на пасажерите, биха могли да бъдат травмирани крайниците, които и при поставен
предпазен колан извършват свободни движения. Констатираната контузия на лицето
със счупване на носните кости е било сравнително леко увреждане и би могло и
при поставен предпазен колан да бъде получено от лакътя и/или коляното на някой
съсед, но тежката увреда на гръбначния стълб при поставен предпазен колан не би
могла да бъде получена в този й вид и на мястото, на което е получена. В съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че заключението му за липсата на използван
обезопасителен колан е дадено при условие, че е настъпил челен удар. Допълва,
че както при челен, така и при страничен удар, когато има поставен предпазен
колан, гърбът е защитен, но ако автомобилът се преобръща или пада отвисоко,
следва да се съобразяват настъпилите по него увреди и деформации.
Според
автотехническата експертиза автомобилът е снабден с триточкови предпазни
колани, което са най-ефективни при челен удар. В съдебно заседание вещото лице
излага, че когато е налице страничен или диагонален удар, ефективността им се
намалява, особено ако автомобилът се преобръща и тялото е възможно да излезе от
горната част на колана.
Предвид
така даденото заключение на съдебномедицинската експертиза за липсата на следи
от предпазен колан и тежката увреда, която е получена в областта на гръбнака,
съдът приема, че ищецът не е използвал обезопасителен колан. Твърденията му, че
автомобилът се е преобръщал, остават недоказани и не се установяват от
механизма на ПТП, описан в автотехническата експертиза, като извод за това не
може да се направи единствено въз основа на показанията на свидетелят Т.Н.М., че
автомобилът е „бил полегнал на една страна“. Същият свидетел сочи, че при
спускането му по стръмния наклон, автомобилът е попаднал в „улей“ между
дърветата и това е предотвратило преобръщането му, а от друга страна, не е
изключена възможността при спирането си автомобилът да се е установил в соченото
от свидетеля положение. Отделно от това, не се установяват и деформации по
автомобила, от които да следва, че същият се е преобръщал. Ето защо съдът
намира, че с неизползването на предпазен колан ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като определя съпричиняването в размер на
20%.
Предвид гореизложеното относно размерът на
справедливото обезщетение, което следва да бъде редуцирано с определения
процент съпричиняване, ищцовата претенция за неимуществени вреди следва да бъде
уважена до размера на 200 000 лв., и отхвърлена за разликата до претендираните 700 000
лв., а по отношение на иска за имуществени вреди – уважен до размера на
17 337,54 лв. и отхвърлен за разликата до претендираните 21 671,92 лв.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. следва
да бъде начислена от датата на увреждането (20.06.2014 г.), поради което
искането на ищеца е основателно. Следва да бъде уважено и заявеното в исковата
молба искане за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за
имуществени вреди от датата на завеждането на делото – 21.10.2015 г.
На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът дължи на процесуалния
представител на ищеца адв. Я.Д., съобразно уважената част от исковете, адвокатски
хонорар за оказаната безплатна правна помощ в размер на 4 807,52 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените разноски в общ размер на 114,44 лв., от които 54,21 лв. – депозит
за автотехническа експертиза и 60,23 лв. – депозит за първоначална и допълнителна
съдебномедицинска експертиза.
На
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от исковете, следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер
на 204,83 лв., от които 104,83 лв. –
депозит за съдебномедицинска експертиза и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати по банкова сметка ***,50 лв. –
държавна такса по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ю.Х.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. Я.Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 20.06.2014 г., около 21:50 ч., на път II-84, км. 60+600, при
управление на лек автомобил, по вина на водача О.С., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № *******, към посочената дата е
застрахована при ответника, както следва:
- сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, причинени от процесното ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на деликта – 20.06.2014 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 700 000 лв.
- сумата от 17 337,54
лв. (седемнадесет хиляди триста тридесет и седем лева и петдесет
и четири стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени средства,
болнично и извънболнично лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на депозирането на исковата молба 21.10.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 21 671,92 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да
заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Я.Д., с адрес ***, съобразно
уважената част от исковете, адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна
помощ по делото в размер на 4 807,52 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на ищеца Ю.Х.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Я.Д.,
разноски по делото в общ размер на 114,44
лв.
ОСЪЖДА Ю.Х.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Я.Д.,
да заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно
на отхвърлената част от исковете, направените пред настоящата инстанция
разноски в общ размер на 204,83 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете, по банкова сметка ***, държавна
такса по делото в размер на 8 693,50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: