№ 19112
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110132848 по описа за 2023 година
Предявен е от Т. С. М. срещу „ФИРМА“ЕООД осъдителен иск по чл.
128, т.2 от КТ за сумата от общо 1088 лева , представляваща останало
незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май , юни, юли и
декември 2022г.
Ищцата твърди, че е била в безсрочно трудово правоотношение с
ответника, по което е престирала съобразно уговореното. Твърди, че същото е
прекратено на 31.12.2022г. , като не й е заплатено от работодателя цялото
трудово възнаграждение за месец декември 22г., и половината от
възнагражденията за месеците април, май , юни и юли 2022г. Ето защо
претендира дължимото й трудово възнаграждение.
Ответникът оспорва исковата претенция при твърдение , че през
месеците 04,05,06 и 07.22г. ищцата е била с намалено работно време – по 2
часа на ден, поради което й е заплащано и съответно намалено
възнаграждение , за получаването на което се е подписвала във ведомости на
работодателя за заплати.За месец декември 2022г. счита, че не се следва
възнаграждение на ищцата, доколкото същата не е полагала труд поради
затваряне на касата на дружеството, където е работела ищцата, още през
месец 11.22г. Моли за отхвърляне на иска.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение между страните, по което за
процесния период е престирал труд съобразно уговореното , а за ответника е
възникнало задължение за заплащане на месечно трудово възнаграждение в
търсения размер .
На основание чл. 153 ГПК безспорни са обстоятелствата, че в процесния
период между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е полагал труд на длъжност „ касиеер“ с месторабота в гр.
София , на каса на „ФИРМА“ , стопанисвана от ответника в ж.к.“***“,
„Магазин „*****“, като същите се установяват и от ангажираните от ищцата
писмени доказателства. Спорно между страните е дължи ли се на ищцата
възнаграждение за месец декември 22г., както и за останалите месеци,
доколкото от ответника се твърди да не е полаган труд за месец декември, а
за останалата част от исковия период- че труд е полаган в намален размер.
Според разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В конкретния случай с оглед на
ангажираните по делото писмени доказателства ищецът успя да докаже , че е
престирала реално уговорената между страните работа за целия исков период.
От представените и приети по делото , изискани по реда на чл. 192 ГПК
писмени доказателства от трето неучастващо по делото лице- „ФИРМА“АД
се установява , че ищцата Т. С. М. е била притежател на акаунт за достъп до
системата на „ФИРМА“АД в качеството й на служител на представителя на
„ФИРМА“АД , вписан в Регистъра на лицензираните дружества за
електронни пари в Република България – именно на „ФИРМА“ЕООД . От
представените в табличен вид справки , съдържащи данни за внесени суми за
2
захранване на микросметка на „ФИРМА“ЕООД , и справка за касовите
операции, извършвани от Т. С. М. се установява , че за процесните периоди
ищцата е осъществявала трудовите си функции в рамките на работното време
съобразно представения по делото трудов договор / 4 часа / , включително до
24 декември. Предвид изложеното и ангажирани от ищцата доказателства ,
съдът намира, че същата успя да докаже в производството по делото
престирането на реално уговорената работа между страните в рамките на
исковите периоди , доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици.
Ответникът –работодател не ангажира доказателства във връзка с
оспорванията и възраженията си , а същевременно не успя да докаже , че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
При горните мотиви искът на ищцата подлежи на уважаване като
основателен и доказан.
С оглед изхода на делото , право на разноски има именно ищцата и
такива следва да й бъдат присъдени съобразно представен по делото списък
по чл. 80 ГПК – за адвокатско възнаграждение в размер на 410лева и
разноски за обезпечение на иска- в размер на 68,50лева.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски в полза на съда за държавна такса върху уважените искове
в размер общо на 50лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 128, т.2 КТ „ФИРМА „ЕООД с ЕИК *******
ДА ЗАПЛАТИ НА Т. С. М. с ЕГН ********** сумата от общо 1088 лева ,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения - за месец декември
2022г. в цялост , както и половината от дължимите трудови възнаграждения
за месеците април, май, юни и юли 2022година , съгласно трудов договор
010/07.12.2021г.
3
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „ФИРМА „ЕООД с ЕИК *******
ДА ЗАПЛАТИ НА Т. С. М. с ЕГН ********** разноските по делото в
размер на 478,50 лева .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК „ФИРМА „ЕООД с ЕИК *******
ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА Софийския районен съд държавна такса
върху уважения иск в размер на сумата от 50лева .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от обявяването му - 21.11.2023 г., като
препис от същото следва да се връчи на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4