Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
По ВНОХД № 5651/2017 г.
Софийският Градски съд,Наказателно отделение,7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Младенов
ЧЛЕНОВЕ : Веселина Ставрева
Мл.с.Александрина Дончева
С участието на секретар Ирена Апостолова и прокурора от СГП – Митко Димитров съдът разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД № 5651/2017 г. , като намери следното:
Производството
по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно
производство”.
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ с Допълнително изложение от сл.защитник на подс.Д.Г.Ч. срещу Присъда на СРС,НО,99 - ти състав по НОХД№ 17657/16 г. с която подс. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.194,ал.1 от НК. С тази Присъда първата инстанция е наложила наказание 6 месеца „Лишаване от свобода”.Изпълнението на така определеното наказание e отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години,считано от влизане на Присъдата в сила. Възложени са разноските на подс. пред първата инстанция.
В тази ВЖ и особено в Допълн. Изложение се иска отмяна на първоинстанционната осъдителна Присъда и постановяване на нова оправдателна такава/на основание чл.334,ал.1,т.2 от НПК/,както и да дсе отхвърли изцяло гр.иск.Защитата излага детайлни доводи защо не е налице система от косвени доказателства , която да води до един-единствен възможен извод за виновността на подс. в извършването на горното престъпление.В тази посока сл.защита , като се базира на данните ,че свидетелите Р.и Р. са съпрузи,формулира извод за жалението на последните подсъдимата бързо да бъде осъдена и така те да си възстановят вредите.Между показанията на св.Р. и тези на св.Щ.има различия в цвета на диамантите/респ. камъните/ на пръстена.Следователно,заключава сл.защита, пръстенът който е продаден от подсъдимата не е същият , който е отнет от св.Р..Отделен въпрос е ,че последната не можела и да намери нито сертификата ,нито касовата бележка за покупката му.Поради което вероятно това не е същия пръстен.От показанията на Р. става ясно ,че и в дома й по време на кражбата имало ремонт,макар да прави уточнението ,че това били близки хора/тъй като не допускали в дома си случайни хора/.
В СЗ пред въззивната инстанция подсъдимият,защитникът, прокурорът и повереникът на ч.обв. се явяват лично.Не се явява ч.обв.,но същата е редовно призована и в хипотеза на чл.329,ал.3 от НПК въззивният съд даде ход на делото,като взе предвид и становището на страните.
Сл.защитник направи повторно доказателствено искане /за което съдът се бе произнесъл още с Определението си по реда на чл.327 от НПК/,но същото не бе уважено поради съображения , изложени в Протокола от СЗ.
Прокурорът от СГП заявява ,че оспорва ВЖ , като намира ,че следва СГС да потвърди обжалваната Присъда,тъй като е правилна и законосъобразна.Производството пред СРС е протекло без да са извършвани процесуални нарушения.Правилно е приложен и материалния закон, като са анализирани всички обстоятелства.Първата инстанция подробно и детайлно е извършила доказателствения анализ, като аргументирано е приложила законосъобразно закона и е индивидуализирала едно справедливо наказание,съобразявайки смекчаващите обстоятелства.Поради горното следва да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Повереникът на ч.обв. намира ,че обжалваната Присъда е правилна и законосъобразна, а ВЖ е неоснователна и пледира въззивния съд да остави последната без уважение.
Сл.защитник поддържа ВЖ и предлага на съда да я уважи като отмени осъдителната Присъда и постанови нова оправдателна такава.Не е доказано ,че подсъдимата е отнела инкриминираната вещ,доколкото няма преки доказателства за това.Наистина има косвени доказателства/въз основа на които е постановена обжалваната Присъда/,но техния анализ не води до безпротиворечив извод за виновност на Ч..Има разлика и в идентификацията на самия пръстен.пострадалата твърди ,че пръстенът й е бил с кафяви камъни/по-скоро диаманти/, а в Заложната къща бил предаден такъв с бели камъни,но никъде не е отразено че пръстена е бил с диаманти.Поради това ,според сл. защита, ако подс. е продала пръстен , то той не е на пострадалата.В къщата е правен ремонт именно на стаята , където е сейфа от „доверени хора“ ,но последното създава възможност друго лице/различно от подсъдимата/ да е извършило кражбата.Пострадалата твърди да са й изчезнали и други вещи, за които изобщо няма доказателства кой ги е отнел.В резюме накрая защитата заключава ,че е възможно да е извършена кражба на пострадалата , но не може да се достигне до извод ,че това е направила подсъдимата Ч..
Подсъдимата се придържа към заявеното от служебния си защитник и не излага свои доводи по съществото на делото.
При последната си дума подс. заявява ,че няма какво друго да добави.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимата Д.Г.Ч. е род. на *** г. в гр.Плевен,българка , българска гражданка,със средно образование,шивачка в шивашка фирма,неосъждана омъжена,жив.гр.София,ул.“св.*********, ЕГН-**********.
Ч. била наета като домашна помощница от семейството на свидетелите Р.и М.Р.в гр.София,ул.“*******в кв.“Суха река“.Достъпът на външни лица в къщата бил контролиран от видеокамери , а вътре имало и жива охрана.В семейната спалня зад една картина имало вграден в стената сейф , в който се държали бижута и ценности.В тази стая не се канели никога гости, дори когато такива идвали в къщата.В сейфа се намирал и процесния пръстен „Pomelato Duna“ , изработен от розово злато 18 карата,с кафяви диаманти и тегло 39,7 гр.
В начолото на 2012 г. подсъдимата била наета като хигиенист към фирмата на свидетеля Р.„Б.С.“,като готвела ,чистела ,перяла , гладела.Тя била единственото лице,освен семейство Р., което имало достъп до цялата къща.През 2013 г. имало ремонт къщата , в хода на който подсъдимата видяла намиращия се сейф зад една от картините.После установила и къде се намира ключа – в едно нощно шкафче.Ремонтът приключил и майсторите си отишли , като пръстенът бил на мястото си.В началото на 2014 г. за последно св.Р. видяла ,че пръстенът е на мястото си.
На неустановена дата в периода от м.януари 2014 г. до 30.04.2014 г. подсъдимата взела ключа от нощното шкафче,отворила сейфа и взела горния пръстен.Така, на 30.04.2014 г. тя се отправила в обменно бюро „Полана 1 „ООД,гр.София,бул.“*******, където предложила на св.Щ.пръстена за продажба.Свид. се впечатлил от обема на пръстена, но след като направил проверки ,заплатил на подсъдимата сумата от 1648,74 лв.Видеокамера заснела посещението на подсъдимата и сключената сделка с откраднатия пръстен.За продажбата била издадена разписка , в която фигурирало името на подсъдимата.Получената сума подсъдимата изхарчила за свои нужди.
През м.юни 2014 г. св.Р. решила да ползва отнетия пръстен ,но установила липсата му.Подозренията на сем.Р. паднали директно върху подсъдимата , тъй като тя било единственото външно лице с достъп до тяхната семейна стая.Първо говорила с нея свидетелката Р., като Ч. отрекла да е откраднала пръстена.При разговора на св.Р.обаче подсъдимата признала авторството на това престъпление и обещала да върне пръстена.От заложната къща обаче подсъдимата не успяла да вземе обратно вещта , тъй като й казали ,че ги дават „за претопяване“.Подсъдимата спряла и да ходи на работа и изпратила на 06.06.2014 г. мъжа си да върне ключа от дома на Р..При водения разговор с него св.Чукаров заявил ,че „имало някакви бижута“, но били продадени в обменно бюро.Било по-късно установено обментото бюро и издадената разписка на подсъдимата.самият пръстен обаче не бил в наличност , а предаден „за претопяване.
Установено било ,че става въпрос за поръчково бижу, с характеристики описани по-горе в Мотивите , чиято стойност съгласно Заключението на СОЕ по делото възлизала на 15 415,40 лв.Тази вещ се явява невъзстановена нито в натура , нито като паричен еквивалент.
Въззивната инстанция възприема изцяло доказателствения анализ на първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната Присъда, като същият е протекъл прецизно и в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Разгледани са поотделно и анализирани отделните признаци на състава на престъплението.Поради съображения на проц. икономия ,въззивният съд няма да излага свои доводи относно доказателствения анализ, като възприема тези изложени от първата инстанция.
Коректно са изведени и правните изводи на СРС ,че с горното подс.Богданов е осъществил състава на престъплението по чл.194,ал.1 от НК.Налице са всички обективни и субективни признаци на състава на това престъпление.
Въззивният съд намира ,че правилно първата инстанция е формулирала извода си ,че наличните по делото косвени доказателства/при обективната липса на преки такива/ води до един единствен възможен извод ,че автор на извършеното престъпление е именно подсъдимата Ч..Доводите в тази посока са достатъчно подробно развити,като може да се посочи допълнително че влизането на друго лице в къщата на постр./при наличието на жива охрана и видеонаблюдение в имота/ се явява практически невъзможно и би било лесно установено своевременно.
На следващо място,правните възражения на защитата се явяват неоснователни.Извън казаното за авторството в горния абзац, следва да се посочи че хронологически провеждането на ремонта през 2013 г. в дома на свидетелите няма отношение към процесния инцидент , тъй като след завършването му ,пръстенът е бил налице/св.р. и видяла пръстена си в началото на 2014г. , когато ремонтът е бил завършил.Касателно възприятията на св.Щ.относно детайлните характеристика на пръстена и поискания от защитата повторен разпит на този свидетел,следва да се уточни че този свидетел е бил достатъчно впечатлен от размера и теглото на пръстена и неговата нестандартни форма и големина ,че да се обърка с някакъв друг подобен пръстен.Разпитан пред СРС на същия двукратно са четени показанията от ДП в хипотеза на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК, като поддържа прочетеното.Заявява пред съда че бил „новобранец“/тоест нов в дейността по изкупуване на злато и златни продукти/.Щ.не е имал проблем да разпознае веднага пръстена , когато след кратко време дошли полицаи да търсят къде се намира отнетата вещ.При изтъкнатата липса на опит от страна на свидетеля към онзи момент /напр. той казва пред СРС „аз тогава толкова не разбирах и не съм забелязал камъните да са диаманти…“/не се явява съществен проблем с оглед индивидуализиране на процесната инкриминирана вещ заявлението му на ДП ,че продадения пръстен бил с бели камъни.Достатъчно ясно самия свидетел акцентира на липсата на опит тогава , за да може да даде подробно и детайлно описание на вещта.Останалите събрани доказателствени материали обаче говорят несъмнено ,че отнетият от подсъдимата пръстен е бил именно продаденият на св.Щ.в заложната къща.достатъчно данни има по делото ,че той е бил специална ,поръчкова изработка ,за да се обърка с други подобни които да са серийно производство.С оглед горното ,в конкретния случай несигурността на свидетеля Щ.относно детайл от инкриминираната вещ , не се явява пречка да се формулира горния извод за индивидуализация на същата като предметът на престъплението в настоящото производство.На последно място , при липсата на обвинение в обв.акт за други вещи , е ирелавантно че свидетеля Р.съобщава и за други липсващи бижута.Тези данни не водят до задължение на съда да ги коментира и се произнася по тях при липсата на такъв предмет на делото , който да е ваведен с внесения обв.акт.
Депозираната Въззивна Жалба се явяват неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото наведеното твърдение във ВЖ са недоказаност на авторството за извършеното престъпление , се явява неоснователно ,то Жалбата следва да се остави без уважение.
С оглед служебното си задължение да провери изцяло контролирания съд. акт на първата инстанция ,СГС не намери други основания за отмяна или изменение на първоинстанционната Присъда.
Наказанието е правилно отмерено, като не е завишено.Отчетено е чистото съдебно минало на подсъдимата,както и липсата на трайни престъпни наклонности, като дори е проявен известен хуманизъм в хода на индивидуализацията му на фона на липсата на възстановяване/дори частично/ на имуществените вреди в този размер.Ирелевантно е ,че подсъдимата се е разпоредила за доста по-ниска цена от предмета на престъплението,доколкото е съществена каква е вредата за ч.обв.
Не са налице основание за коригиране на Присъдата и в нейната – гражданско-осъдителна част.Отнетата вещ има установена стойност с оглед приетото Заключение на СОЕ/неоспорено от страните/ и правилно СРС е намерил искът за основателен и доказан по размер.
Въз основа на гореизложеното СГС намира ,че обжалваната Присъда следва да бъде потвърдена , а ВЖ следва да се остави без уважение като неоснователна.
С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд на основание чл.338 от НПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на СРС,НО,99-ти състав по НОХД№ 17657/2016 г. , тъй като същата е правилна и законосъобразна, а депозираната ВЖ е неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
23.01.2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.
2.