№ 9198
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАНЯ КР. КИТАНОВА ЧЕРВЕНКОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110141760 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора ЗЗДН.
Подадена е молба от АН. ЦВ. Л., ЕГН: **********, в лично качество за нейна защита,
срещу АНТ. АНТ. Б., ЕГН **********. Твърди се, че молителката е живяла на семейни
начала с ответника по делото за периода от началото на 2020г. до м.05.2021г., като с
последния имат общо дете – Антония Антониева Буковска. Поддържа, че след раждането на
детето ответникът е започнал да проявява пълна небрежност и незаинтересованост към
детето и молителката, напуснал е работа и започнал да злоупотребява с алкохол и да харчи
пари в тази връзка. Сочи, че нейните родители, в което жилище са живели страните по
делото, са поемали по – голямата част от разходите за жилището и за детето. Твърди, че
нейните родители вследствие на влошеното поведение на ответника са го изгонили от
жилището и молителката го е последвала заедно с детето, като са отишли да живея в дома
на родителите на Б., находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл. 102, ет. 6,
ап. 14, където ответникът е започнал да се държи още по- лошо с молителката, обиждал я е
ежедневно пред майка му и брат му, не полагал грижи за детето, поради което в началото на
май месец молителката е напуснала ответника и се е върнала да живее на адреса на своите
родители. Поддържа, че през последните два месеца ответникът постоянно се е обаждал по
телефона, за да се съберат отново, като след отказ от нейна страна я е обиждал и псувал,
поради което молителката е престанала да отговаря на обажданията му, а същият е започнал
да я следи и с часове да стои пред дома на родителите й.
Сочи, че на 17.06.2021г., след като ответникът настоявал да види детето, тя се съгласила, но
тъй като се страхувала от него, тя не го допуснала в апартамента, а извикала две нейни
1
приятелки – Елина – Венцислава Кастелова и Ивана Желева да я придружат и излязла с тях,
Антонио и детето. Твърди, че са се разхождали около 30-40 минути в парк, намиращ се в
близост до апартамента в ж.к. „Младост”. Заявява в молбата, че при раздялата им на
светофар, намиращ се на бул. „Филип Аврамов” и в близост до община „Младост” Антонио
е настоявала да се съберат отново пред приятелките й, като молителката отново му отказала.
Вследствие на това поддържа, че ответникът започнал да я обижда с думите „уличница” и
„курва” и не спирал да задава въпроси „друг ли си си намерила”. Сочи, че след като му
отговорила, че няма да се съберат отново Б. я хванал за китките и започнал да я стиска
силно, причинявайки й силна болка, след което тя започнала да вика от болка и приятелката
й Елена се намесила, за да ги раздели един от друг. Поддържа, че поради физическото
посегателство – стискане на китките и дърпането за лактите й причинил силна болка.
Заявява още, че приятелката й Ивана през това време наглеждала детето, което се намирало
в количката до тях и също е станала свидетел на случилото се. Сочи, че след случилото се
ответникът се стреснал и бързо си заминал. Твърди, че вследствие на случилото се й бил
причинен силен стрес и физически наранявания, поради което тя не желаела да напусне
апартамента в следващите няколко седмици.
Ответникът по молбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта и основателността на молбата.
Молбата за защита изхожда от лице, което твърди, че лично е пострадало от актове на
домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Същата е подадена срещу пасивно легитимиран
да отговаря по молбата ответник съгласно чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДН, тъй като молбата е насочена
срещу АНТ. АНТ. Б., ЕГН **********, лице, с което молителката се е намирала във
фактическо съжителство и от което има дете. Същото се установява от предственото по
делото на л. 6 удостоверение за раждане на Антония Антониева Буковска, ЕГН: **********,
която е с родители – АН. ЦВ. Л., ЕГН: ********** /молителката/ и АНТ. АНТ. Б. /отетника/.
Молителката твърди, че ответникът осъществил спрямо нея актове на домашно насилие на
17.06.2021г., а молбата до съда е подадена на 16.07.2021г., поради което е спазен и
преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира молбата за
защита за допустима.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
2
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя. Посочените с молбата до съда актове на
домашно насилие съдът намира да са доказани по делото като извършени от ответника по
време, място, начин на извършване.
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 4 от делото/,
която обаче не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като същата не се явява годно доказателствено средство
за изложените в нея обстоятелства. Декларацията не индивидуализира твърдените актове на
домашно насилие по време, начин, последици и място на извършване и участието на
ответника в него. Същата е непълна, поради което и съдът не я цени.
Предвид това разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната
хипотеза. Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по смисъла на
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното
представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото от домашно насилие лице. Горното налага като единствено
възможен извода, че твърденията на молителката за осъществяването на процесните актове
на домашно насилие следва да се доказват посредством други доказателствени средства.
По делото от л. 8 до л. 14 са представени приемо – предавателни протоколи за
извършени доставки за артикули, необходими за детето, които са неотносими към предмета
на делото, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
В съдебното заседание по делото на 26.01.2022г. молителката е представила
разпечатки от онлайн кореспонденция, провела се по Вайбър, които обаче настоящият
съдебен състав счита, че не следва да се ползват с доказателствена сила. Това е така, тъй
като на първо място същите не са заверени „вярно с оригинала”, а също така от тях не може
да се извлече информация кои са датите на проведените разговори, както и по категоричен
начин да се обоснове извод кои са конкретните адресати – носители на абонатните номера,
нито пък последните са отразени на разпечатките. Отделно от това настоящият съдебен
състав следва да отбележи, че дори и разпечатките да имаха доказателствена стойност,
същите сами по себе си не доказват твърдените актове на домашно насилие на дата
17.06.2021г. по време, място, начин на извършване и последиците от същите.
По делото е разпитан доведения от молителката свидетел Елина – Венцислава
Венциславова Кастелова, без дела и родство със страните. Показанията на свидетелката
съдът кредитира, като прецени същите по реда на чл. 172 ГПК, и им дава вяра, като
обективни, логични и последователни. От показанията на разпитаната по делото свидетелка
се установява, че на процесната дата 17.06.2021г. молителката й се е обадила, като й казала,
че преди това последната е провела телефонен разговор с ответника и той искал да види
детето. Заявява, че молителката не е искала да го допуска в жилището си, а е предпочитала
срещата да се проведе навън. Свидетелства, че на срещата са били А.Л., свидетелката
Кастелова, тяхна приятелка Ивана Желева, детето на страните по делото и ответника
3
Антонио. Сочи, че всички са отишли заедно в парк, близо до общината на Младост, където
са постояли около 40 минути до час, ответникът е видял детето, поговорили са и след това
са тръгнали. Заявява, че на булеварда „Аврамов” ответникът е дръпнал настрани
молителката, за да поговорят, като е искал да се съберат, но тя е отказала. Свидетелства, че е
била на близко разстояние от тях и е чувала разговора между двамата, като след като
молителката е отказала на ответника да се съберат, същият започнал да обижда Л. с думите
„курва”, „боклук”, „нещастница” и е повишавал тон, разпитвал я дали има друг, кой се
грижи за детето и защо не искала да се съберат. Свидетелства още, че ответникът е хванал
за ръката молителката, но не помни точно коя, започнал е да я дърпа, като Л. се е
съпротивлявала и е искала да се „оттърве” от него. Поддържа, че се е намесила между
двамата, за да ги „разтърве”. Заявява още, че ответникът им е казал „Отново ще се видим”,
което е възприела като заплаха и понеже е имало на мястото и много други хора, които са
видели случката, Б. се уплашил и си тръгнал. Поддържа, че през цялото време молителката
се е държала мило заради детето. След случилото се Л. й споделила, че е изпитала болка и
страх, който изпитва и до днес от ответника. Свидетелства, че след това молителката й
споделила, че й звънят от частни номера, както и че ответникът има приятелка, която също
й звъни от частни номера. Твърди, че Б. се е опитал да осъществи контакт и със
свидетелката.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че
поведението на ответника, който не може да разреши по нормален път възникнал спор във
връзка с детето на страните и раздялата му с молителката, попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване. Между тях е налице
конфликт на лична основа, основан на семейни въпроси. Съдът счита агресивното и
нападателно поведение от страна ответника за несъответстващо с обществено възприетото
за нормално ниво на комуникация в обществото. Същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които
противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи. Предвид изложеното съдът намира молбата за основателна,
поради което същата следва да бъде уважена.
По мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл.5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН) и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице (чл.5, ал.1, т.1, 5 и 6
ЗЗДН). При налагане на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя
или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН). В настоящия случай, с оглед характера на деянието на
ответника, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1, т. 3, предл. първо
и второ ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
4
насилие спрямо молителката, забрана да доближава последната и забраняване на ответника
да се доближава до жилището, което обитава молителката. За посочената мярка за защита по
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се
въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето. Съдът намира по отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо и
второ ЗЗДН с оглед постигане на целта на същите, че е подходящ срок от десет месеца,
считано от издаване на заповедта, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне
на поведението от страна на ответника и изграждане на подходящ модел на общуване. По
отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, следва да се постанови същите
да бъдат с по-широк пространствен обхват - от 200 метра.
По налагане на глоба на ответниците:
Съгласно чл.5, ал.4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1
налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си
относно размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника, и
намира, че на същия да се наложи глоба в размер на 200,00 лв.
По разноските:
Молителката претендира разноски, каквито й се следват оглед изхода на делото
поради което и следва да й бъдат присъждани. Същите се установяват да са сторени в общ
размер на 400,00 лв. - заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, в какъвто размер следва
и да бъде присъдено. На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на ответната страна. Дължимата по делото държавна такса по чл.3 от
Тарифата е в размер на 25,00 лв. по молбата, като ответника следва да бъде осъден да я
заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на АН. ЦВ. Л., ЕГН: ********** срещу АНТ. АНТ. Б., ЕГН
**********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН АНТ. АНТ. Б., ЕГН **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на АН. ЦВ. Л., ЕГН:
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН АНТ. АНТ. Б., ЕГН
**********, да приближава пострадалата АН. ЦВ. Л., ЕГН: **********, на разстояние по-
малко от 200 метра, освен при разпореждане на държавен орган, за срок от 10 месеца,
считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН на АНТ. АНТ. Б.,
ЕГН **********, да се доближава до жилището, което обитава АН. ЦВ. Л., ЕГН:
5
**********, находящо се в гр. София, ж.к. „Младост” 3, бл. 374, вх.1, ет. 5, ап. 27, на
разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 10 месеца, считано от издаване на заповедта за
защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА АНТ. АНТ. Б., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл.296, ал.1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение (чл.20 ЗЗДН).
НАЛАГА на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН на АНТ. АНТ. Б., ЕГН **********, глоба в
размер на 200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН АНТ. АНТ. Б., ЕГН **********, да заплати
на АН. ЦВ. Л., ЕГН: ********** сума в размер на 400,00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН АНТ. АНТ. Б., ЕГН **********, да заплати
в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6