МОТИВИ към присъда, по НОХД № 477/2018 год. на РОС.
Против подс. Ц.М.Е. *** е предявено обвинение по чл. 343,
ал. 3, пр.4, б. „б”, пр.1, вр. с ал. 1, вр. с чл.
342, ал. 1,
пр.3, вр. с чл. 63, ал.
2, т. 2 от НК - за това,
че на 28.01.2016 г., на път І-5 в
района на км. 22+900, (между гр. Русе и гр. Бяла, в посока гр. Русе) в
землището на с.Тръстеник, *****нска като
непълнолетна, навършила *****възраст, но след като разбирала свойството и
значението на деянието и могла да ръководи постъпките си, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 106” с рег. № Р 3290 РХ, без да
има необходимата правоспособност, нарушила правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с характера и
интензивността на движението за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”
и по
непредпазливост причинила смърт на Ц. Е. ***, ЕГН: **********.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Русе, в съдебно заседание поддържа обвинението така
както е предявено, като настоява подс. Ц.М.Е. да бъде призната за виновна по
него, да й наложи наказание по вид лишаване от свобода, при условията на чл. 55
ал.1 т.1 от НК, съобразно правилата на чл. 58а ал.4 от НК да бъде редуцирано под
минимума, чието изтърпяване на основание чл. 69 ал.1 от НК да бъде отложено за
определен от съда изпитателен срок.
Подсъдимата Ц.М.Е. ***,
своевременно, чрез своя договорен защитник адв. А.С. от РАК е направила искане
за разглеждане на делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл.
от НПК, като в съдебно заседание дава кратки обяснения по обвинението, каквито
е дала и в хода на досъдебното производство. Същата осъзнава своята вина и моли
да й бъде наложено минимално наказание.
Нейният защитник адв. А.С. от РАК, моли съда на подзащитната
му на основание чл. 13 ал.1 от НК да бъде оправдана поради наличие на крайна
необходимост. Алтернативно се иска да бъде призната за виновна и да бъде
наложено минимално наказание, а именно лишаване от свобода, чието изтърпяване
да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Окръжният съд, след
като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както
и становищата на страните, прие за установено следното:
По фактите.
Подсъдимата Ц.М.Е., родена на *** ***, *****, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, не работи, ЕГН: ********** /завършила е средното си
образование *****./.
Съдът приема за установено, че към 28.01.2016год. подсъдимата била на *****.
Като непълнолетна тя била физически и психически нормално развита за възрастта
си, не се водила на отчет в ДПС при Първо РУ при ОДМВР – Русе и не била позната
на Инспектор ДПС.
Предвид възрастта си, към посоченият момент подсъдимата нямала издадено
СУМПС и не била правоспособен водач на МПС, но въпреки това на няколко пъти
била управлявала самостоятелно автомобила на дядо си.
Подсъдимата Ц.Е. *** заедно с родителите си и дядо си Ц. Е. Ц..
Здравословното състояние на Ц. Ц. не било добро, като той страдал от бъбречно
заболяване, захарен диабет, хроничен бронхит, хипертонична болест на сърцето и исхемична болест на сърцето.
Около обяд на 28.01.2016 год. подс. Ц.Е. се
прибрала от училище и видяла, че дядо й Ц. Ц. не се чувства добре. Решила да му
помогне, без да потърси медицинска помощ. Тя не информирала личния му лекар –
св. М.Д., не позвънила на ЕЕН 112, не потърсила помощ от родителите си, не
потърсила правоспособен шофьор сред съседите, който да го откара до болницата.
Подсъдимата решила да стори това сама, като приведе в движение автомобила на
дядо си и го управлява до Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Канев“ АД – Русе. В резултат на това подс. Ц.Е. привела в движение автомобила, като дядо й Ц. Ц.
седнал на предна дясна седалка. Тя излязла от селото, наближила разклона за гр. Русе, направила ляв завой и
се включила в движението по път І-5 - между гр. Русе и гр. Бяла, в посока гр.
Русе. Така подс. Ц.Е. управлявайки автомобила
изминала определено разстояние и наближавала района на км. 22+900 по посочения
път, който се намирал в землището на с. Тръстеник, обл.Русе.
В този участък пътят бил прав и равен, с низходящ наклон по посока гр. Русе 2,7
процента. Пътното платно било двупосочно, покрито с асфалт, без повреди и
неравности по него и широко 8 метра. Пътната настилка била суха, като било
почистено от снежната покривка, но по банкета имало сняг. Времето било светло и
ясно, видимостта била нормална за конкретните пътни условия – около и над 200
метра напред по посоката на движение на л.а. „Пежо 106“. Нямало пътни знаци,
регламентиращи максимално допустимата скорост на движение.
Когато достигнала до км. 22+900 по път I-V подс. Ц.Е.
управлявала автомобила с около 80,3 км/ч. В един момент тя се разсеяла,
отклонила вниманието си от управлението на автомобила и спряла да осъществява
непрекъснат контрол върху него. В резултат от това л.а. „Пежо 106“ с
рег.№Р3290РХ нарушил устойчивото си
движение и се насочил надясно по посоката си на движение. Подсъдимата не
задействала спирачната уредба на автомобила и не предприела спиране, поради
което той продължил движението си надясно, напуснал пътното платно и се ударил
с предната си част в дърво, разположено в терена край пътя. В резултат от този
удар Ц. Ц. получил множество и тежки травматични увреждания в областта на гърдите
и корема.
Настъпилото произшествие било забелязано от случайно преминаващо и
неустановено по делото лице, което подало сигнал на телефон 112 и на мястото
пристигнал екип на ЦСМП-Две могили с медицински фелдшер св. С. Р. Х.. Същия
установил, че Ц. Ц. е в тежко състояние, поради което били предприети мерки по
транспортирането му до УМБАЛ „Канев“– АД – Русе. По време на пътуването, в
13,15 ч. Ц. починал. На мястото пристигнал и автопатрул
при РУ – Две могили при ОДМВР – Русе в състав св. Т.Г. Т. и П. П., които
запазили местопроизшествието до извършването на оглед и започване на настоящото досъдебно
производство. На св. Т., подс. Ц.Е. обяснила, че
тръгнала да кара дядо си от с. Тръстеник до гр. Русе в УМБАЛ „Канев“– АД –
Русе, тъй като бил много зле, но изгубила управление над автомобила.
В хода на същото била изготвена химическа експертиза, видно от която в
кръвната проба, иззета от трупа на Ц. Ц. не се съдържа етилов алкохол, а в пробата
от урина има етилов алкохол в количество 0,82 промила.
Според назначената, изготвена и приета по делото автотехническа
експертиза при установената скорост на движение на л.а. „Пежо 106“ от 80,3км/ч.
опасната му зона на спиране е равна на 74,2метра. При това положение за неговия
водач – подс. Ц.Е. е съществувала възможност при
възникване на опасност за движението да спре. Скоростта, с която се е движил
лекия автомобил не е била съобразена с атмосферните условия – през зимния
сезон, със сняг по банкета. Причината на за настъпване на произшествието от
технически характер са действия на водача, поради които л.а. „Пежо 106“ е
напуснал пътното платно вдясно по посоката си на движението и се ударил с
предната си част в дърво, разположено в терена край пътя. Произшествието било
предотвратимо, ако водачът е управлявал процесния
автомобил по такъв начин, че да се запазва устойчивото му движение, за да не
излезе от платното.
Съгласно съдебната психиатрично-психологична експертиза подс.
Ц.Е. не се води на учет и не е била лекувана в
ЦПЗ-Русе. Към 28.01.2016 год. същата е можела да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си и не е била в
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.
33 от НК. Към настоящият момент същата не е с нарушени годности
и е способна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в състояние е да участва в досъдебното производство и да дава
достоверни обяснения за фактите, имащи значение за делото, ако желае.
По
доказателствата.
Развитието на
съдебното производство пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на подс. Ц.Е. изцяло призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително на основание чл. 372
ал.4 от НПК съдът установи, че нейните самопризнания изцяло се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
както и тези от експертен порядък.
В този смисъл на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът
приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и
категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на
св. М.Ц.Е., св. Т.Ц.Е., св. С. Р. Х., св. М.Й.Д., св. С. И.Е., св. Т. Г. Т., от
обясненията на Ц.М.Е., от писмените доказателства и доказателствени
средства – съдебно психиатрична и психична експертиза, автотехническа
експертиза, химическа експертиза, съдебно медицинска експертиза,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, протокол за оглед на местопроизшествие,документи
от сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, медицинска
документация,сведение-характеристика за непълнолетен, автобиография,
декларация, свидетелство за съдимост, както и от вещественото доказателство по
делото – л.а. „Пежо 106“ с рег. № Р 32 90 РХ, иззет с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.01.2016 г., който се намира на съхранение във Втора
РСПАБ гр. Русе.
В основата на приетите за доказани фактически положения
са събраните по делото доказателства от експертен порядък, които изчерпателно дават
отговори на основните въпроси, свързани с допускането на това пътно-транспортно
престъпление. По делото са били назначени съдебни експертизи, чиито заключения
както страните, така и съдът възприема изцяло, тъй като дават прецизни отговори
на всички правно релевантни въпроси.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза труп е видно,
че пострадалия Ц. е получил следните
по-тежки увреждания от настъпилото пътно-транспортно произшествие:
По конкретно такива по: -Глава
– разкъсно-контузни рани, повърхностни
наранявания и кръвонасядания
по лицето, кръвонасядане по
меката черепна покривка, ограничен малък субдурален кръвоизлив в ляво, единични околосъдови кръвоизливи в мозъка;
Гърди – тежка гръдна травма – счупвания на ребра двустранно – дясно -8-10-то, ляво -1-10-то, разкъсване на париететната плевра
в ляво, със зацапване на кръв на ляво плеврално пространство; счупване на гръбначния стълб на ниво 11-12 гръден прешлен; непълно разкъсване на гръдната аорта ; разкъсване на левия купол на диафрагмата; охлузвания в лява гръдна област;
-Корем и таз – пукнатини
на капсулата и подлежащия
паренхим на черния дроб, разкъсвания и кръвонасядания на опоръка на тънките черва ;кръвонасядане
на опоръка на дебелото черво, зацапване с кръв в коремната кухина ;счупване, с изкълчване на лява сакроилиячна става ;охлузвания на
крайници на двете колена;кръвонасядания на двете подбедрици;
-Крайници – повърхностни
наранявания и околно кръвонасядания на дясна предмишница;охлузвания на двете колена;кръвонасядания на двете подбедрици;
Оток на
белите дробове; оток
на гръбначния и главен мозък и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
Преди настъпване на процесното произшествие, Ц. Ц. е страдал от следните
заболявания:
Бъбречно-каменна болест на левия бъбрек с дилатация на пиелокаликсната
система, остър пиелонефрит на левия
бъбрек, с абсцесиране; инфакрт на левия бъбрек;субкапсулен кръвоизлив в процес на
организация на левия бъбрек,
с пробив в ретроперитонеалното пространство;подостър
ретроперитонеален кръвоизлив,
супурирал. Ретенционни
кисти на бъбреците /поликистоза
на бъбреците/.
Затлъстяване. Захарен диабет тип 2 – следи от инжекционни
бодове на предна коремна стена с различна давност. Стаетоза на черния дроб. Жлъчно-каменна
болест. Хронична обструктивна белодробна болест – хроничен бронхит,хроничен емфизем. Хипертонична болест - хипертрофия на миокарда. Генерализирана атеросклероза – коронаросклероза.
Исхемична болест на сърцето – микроогнищна миокардиосклероза. Хипертрофия на
простатата.
При тези данни е установено, че причината за смъртта на Ц. Ц. е в причинно-следствена
връзка с установените травматични увреждания, които могат да бъдат получени при ПТП на
28.01.2016 год. и няма връзка
с установените заболявания
на лицето. .
Установеното заболяване на левия бъбрек при Ц., усложнено със субкапсулен и ретроперитонеален кръвоизлив, самостоятелно и на
фона на останалите тежки хронични заболявания води до тежко общо състояние,
опасно за живота, което може
да доведе и до летален изход,
в рамките на часове до дни,
особено при липса на
своевременна намеса и адекватна медицинска
помощ и
в зависимост от конкретното
развитие на патологичния процес.
Състоянието на Ц. се е дължало
главно на установеното
усложнено бъбречно заболяване,
същото е налагало спешно болнично
лечение, с конкретно терапевтично поведение по преценка на специалист по
урология..
Съдът изцяло кредитира направените както в хода на
досъдебното производство така и в съдебно заседание от подс. Е. чистосърдечни самопризнания,
доколкото същите като доказателствени средства са източник на факти и
обстоятелства, свързани с главния факт по делото. Същата се признава за виновна,
а също така изразява дълбоко съжаление за случилото се и дава
обяснения за станалото събитие.
Същевременно съдът приема, че от една страна нейните обяснения кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал, а от друга те представляват израз
на защитната й позиция. В съвкупността си нейните обяснения и показанията на
всички свидетели, като преки гласни доказателства са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
От правна страна.
След анализ на
събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От данните по
делото става ясно, че подс. Ц.М.Е. ***,
като субект на престъплението е
наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.
От обективна страна със своите действия подс. Ц.М.Е.
е осъществила всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 343, ал.
3, пр.4, б. „б”, пр.1, вр. с ал. 1, вр. с чл.
342, ал. 1,
пр.3, вр. с чл. 63, ал.
2, т. 2 от НК, тъй като на 28.01.2016 г., на път
І-5 в района на км. 22+900, (между гр. Русе и гр. Бяла, в посока
гр. Русе) в землището на
с.Тръстеник, *****нска като непълнолетна, навършила *****възраст, но след като
разбирала свойството и значението на деянието
и могла да ръководи постъпките си, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 106” с рег. № Р 3290
РХ, без да има необходимата правоспособност, нарушила правилата за движение
по пътищата:
- чл.
20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
- чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, … с характера и интензивността на движението … за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.”
и по непредпазливост причинила смърт на Ц. Е. ***, ЕГН: **********.
Съдът изцяло споделя становището на представителя на
обвинението, че от обективна страна подс. Ц.Е.
управлявала моторно превозно средство – л.а. „Пежо 106“ с рег.№ Р 3290 РХ по
път I-5 (гр. Русе – гр. Бяла) без да има издадено СУМПС и да е правоспособен
водач на МПС. Докато управлявала автомобила тя не осъществила непрекъснат
контрол над него, вследствие на което той нарушил устойчивото си движение и се
отклонил вдясно, напуснал границите на пътното платно и се блъснал в дърво и подс. Е. виновно е нарушила правилата за движение, визирани
в – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“. и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия,
… с характера и интензивността на
движението … за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.” Освен това тя управлявала
автомобила в зимни условия, на главен междуградски път по който движението е
натоварено с висока скорост – от 80,3 км/ч., която не била съобразена и
подходяща за тези пътни условия, а когато автомобилът се отклонил надясно тя не
предприела действия да го спре. С това нарушила правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В пряка причинно-следствена връзка с описаните нарушения и последвалото от
тях пътнотранспортното произшествие се намира и смъртта на Ц. Ц..
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимата действала умишлено при нарушаване на правилата за движение и
по-конкретно на правилото по чл. 20, ал. 1 и по ал. 2 от ЗДвП. Към настъпилия противоправен резултат-смъртта на Ц. Ц., която последвала
от ПТП, субективното отношение на дееца било по непредпазливост-несъзнавана
(небрежност), тъй като макар да била длъжна да предвиди общественоопасните
последици от поведението си като водач при неупражняване на непрекъснат контрол
над автомобила, при движение с несъобразена скорост и при несвоевременно
спиране на превозното средство, същата не ги е предвиждала, а обективно е имала
и възможност да направи това, с оглед задълженията си по ЗДвП и конкретната
пътна обстановка. Между нейните
действия, тяхната противоправност, виновното й
поведение и настъпилите вредоносни последици съществува пряка причинно-следствена
връзка.
Причини за извършване на престъплението от страна на подс.
Е. са грубото неспазване на правилата за движение по пътищата и ниското й
правно съзнание.
По вида и размера на наложеното наказание.
В
контекста с принципа на законоустановеност на наказателната репресия съдът
счита, че при определяне на неговото наказание, следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, свързана с правилата визирани в чл. 58а
ал. 4 от НК, както по вид така и по размер, което да съответства с извършеното
престъпление. При неговата индивидуализация,
след като взе предвид гореизложеното, като смекчаващи вината обстоятелства
съдът възприе – добрите му характеристични данни, чистосърдечните
самопризнания, критичното му отношение към извършеното и чистото й съдебно
минало, съдействието за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи такива
съдът не констатира.
Окръжният съд, след като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и ниската такава на личността на подс. Е., пристъпи
към определяне на нейното наказание. Налице са многобройни смекчаващите вината
обстоятелства, поради което съдът съобразявайки тези правни норми счита, че същото
на основание чл. 55 ал.1 т.1 от от НК следва да бъде
индивидуализирано под минимума. Предвид това наказанието лишаване от свобода
трябва да бъде определено по правилата на чл. 63 ал.2 т.2 от НК на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
След като съобрази наличието на положителните
предпоставки визирани в чл. 69 ал.1 от НК съдът счита, че изтърпяването на така
определеното на Е. наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Окръжният съд счита,
че в този си вид и размер наложеното на подс. Е.
наказание, ще я лишат от възможността да извършва такива престъпления, а също
така ще изиграе своята превантивна, възпираща и възпитателна роля. По този
начин ще се постигнат и предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на
наказанието за индивидуална и генерална превенция.
Веществените
доказателства - лек автомобил марка „Пежо 106“ с рег. № Р 32 90 РХ, след
приключване на делото да бъде върнат на неговия собственик в лицето на неговите
наследници.
По направените по делото разноски.
При този изход на
делото съдът счита, че подс. Ц.М.Е., със снета по делото самоличност следва да
заплати в полза на ОД МВР гр. Русе сумата от 1742.00 лв., представляващи
разноски направени в хода на досъдебното производство за вещи лица, както и 100
лв. в полза на РОС, представляващи разноски в съдебното производство за вещи
лица.
Мотивиран от тези
съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател: